site.btaНа 9 февруари в историята
DK 17:28:31 07-02-2022
MG1723DK.001
0902БТА - СПРАВОЧНА ИНФОРМАЦИЯ - ДНЕВЕН КАЛЕНДАР
На 9 февруари
в
историята
9 февруари 2022 г., сряда, 6-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Никифор Антиохийски (Отдание на Сретение Господне).
На този ден в България:
1923 - Сформирано е 41-ото правителство на България с министър-председател Александър Стамболийски. Кабинетът е сформиран от дейци на Българския земеделски народен съюз. Като министър-председател Александър Стамболийски подписва Ньойския мирен договор (1919). Кабинетът управлява до 9 юни 1923 г., когато правителството е свалено с въоръжен преврат, организиран от Народния сговор и Военния съюз. Повечето земеделски министри са арестувани, а министър-председателят Александър Стамболийски е заловен и убит край родното му с. Славовица, Пазарджишко, на 14 юни 1923 г.
1949 - България е приета за член на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ). Фондът е създаден от Общото събрание на ООН на 11 декември 1946 г. На 1 март 2005 г. е отрито представителство на УНИЦЕФ в България.
1993 - Програмата на ООН за развитие (ПРООН) открива Постоянно представителство в София.
1996 - Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд отменя присъдата по дело N 1 срещу Тодор Живков и Милко Балев, бивш секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) и член на Политбюро на ЦК на БКП. На 28 август 1996 г. Наказателната колегия на Върховния съд оповестява мотивите, с които е оправдан Тодор Живков и с този акт той е оправдан окончателно. Процесът срещу двамата започва на 25 февруари 1991 г. Според обвинителния акт за периода от 1962 г. до 10 ноември 1989 г. Тодор Живков в качеството си на първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв. Обвинителният акт срещу Милко Балев е, че за периода 1978-1986 г. чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства е получил без правно основание 39 392 лв. На 4 септември 1992 г. Тодор Живков е осъден на 7 години лишаване от свобода, а Милко Балев - на 2 години.
1998 - Биатлонистката Екатерина Дафовска печели златен медал в дисциплината 15 км индивидуално по време на XVIII зимни Олимпийски игри (7-22 февруари 1998) в Нагано, Япония. Това е първи златен медал на България от зимни Олимпийски игри и единствен до момента.
1999 - Във Варна министърът на транспорта Вилхелм Краус открива най-големия по товароподемност плаващ док в България, като 18 000-тонно съоръжение, собственост на Морската техническа групировка, е построено в Херсонския корабостроителен завод "Палада".
1999 - В Бенгази, Либия са арестувани 21 български медицински сестри от детската болница в Бенгази, по подозрение в участие в заразяването с вируса на СПИН на 393 либийски деца в три болници в Либия през 1998 г.
По-късно 15 български медицински сестри са освободени и остават задържани пет български медицински сестри и един български лекар, привлечени като свидетели в разследването на либийската страна. На 7 февруари 2000 г. към медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, д-р Здравко Георгиев и палестинеца д-р Ашраф ал Хаджудж, е предявено обвинение в умишлено причиняване на епидемия на СПИН и за несъобразяване с нормите и традициите на живота в Либия. На 17 февруари 2002 г. Народният съд на Либия решава, че не е от неговата компетентност да се произнесе по обвинението срещу шестимата български медици. Отпада най-тежкото обвинение - заговор срещу държавата. На 26 август 2002 г. Обвинителната камара в Бенгази решава да предаде дело 213/2002 г. в Наказателния съд и разпределя обвиненията срещу шестимата български медици в четири основни групи - по заразяване със СПИН, по валутни престъпления, по нарушаване на моралните норми и по производство и употреба на алкохол. На 6 май 2004 г. Наказателният съд в Бенгази осъжда на смърт сестрите и д-р Ашраф ал Хаджудж. Д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор и 600 динара глоба за неправомерно опериране с чужда валута и внос на чужда валута и на лишаване от граждански права за срока на наказанието и за една година след това. На 17 юли 2007 г. Висшият съдебен съвет на Либия заменя с доживотен затвор присъдите на българските медици. На 24 юли 2007 г. с посредничеството на президента на Франция Никола Саркози, на съпругата му Сесилия Саркози и на еврокомисаря по външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер българските медици и палестинският лекар (от юни 2007 г. - с българско гражданство) са освободени от затвора в Либия и се завръщат в България, където още на летището заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин прочита указа на президента Георги Първанов за помилване на медиците.
2002 - В София на пл. "Батенберг" се провежда митинг в защита на 440-мегаватовите реактори на АЕЦ "Козлодуй". Стотина енергетици искат референдум за съдбата на атомната централа. В открито писмо до министър-председателя Симеон Сакскобургготски протестиращите настояват за преразглеждане на Меморандума за АЕЦ "Козлодуй", подписан между България и Европейската комисия на 29 ноември 1999 г., в който са поставени сроковете за спиране блоковете на централата. По настояване на Европейския съюз те трябва да бъдат затворени до 2006 г.
2003 - На остров Ливингстън, Антарктида, е завършен строежът и е осветен параклисът в българската научна база.
2005 - В Севлиево е регистрирана температура на въздуха от минус 34 градуса. През предходните 15 години не е измервана толкова ниска температура.
2009 - В базата на белгийския военноморски флот в Зеебрюхе се провежда тържествена церемония по предаването на придобитите от българските военноморски сили два белгийски военни кораба - фрегатата "Вилинген" и миночистача "Миосотис". В тържествена обстановка на военните кораби са издигнати български знамена и плавателните съдове получават имена, съответстващи на националните ни традиции - "Верни" и "Цибър". На 12 февруари фрегатите поемат курс към България.
2011 - На територията на Павликени, Великотърновска област, се провежда полицейска операция под кодовото име "Лихварите". Открити са множество папки с преснимани лични карти, тефтери с имена на длъжници, ключове, талони на автомобили и пълномощни за ползването им. Само на един от адресите са намерени и иззети над 50 СИМ карти на различни мобилни оператори, 10 мобилни апарата, документи за превод на огромни суми, от порядъка на 80 000 лева.
2012 - Обявено е бедствено положение в Хасковско, Кърджалийско, Шуменско, Костинброд и Антон в Софийска област, Поморие и Ахелой, Сливо поле и Велинград поради обилни и продължителни снеговалежи. Изтеглени са 47 заседнали транспортни средства в областите Русе, Силистра, Добрич, Ямбол и Монтана. В 41 населени места е затруднен достъпът за доставка на хранителни продукти, медикаменти и други стоки от първа необходимост. Без електрозахранване са 68 населени места, а други 52 са с нарушено водоснабдяване. Преливат шест язовира - "Ивайловград", "Студен кладенец", "Боровица", "Камчия", "Ясна поляна" и "Йовковци".
2013 - В различни градове на страната се организират протести срещу високите сметки за консумираната електроенергия. Десетки и на места стотици протестиращи се обявяват срещу чуждестранните частни компании, които продават български ток, и срещу начините на формиране, отчитане и с нивото на цените на електро- и топлоенергията. На редица места има задържани и ранени при сблъсъци с органите на реда.
2015 - Висшият съдебен съвет образува дисциплинарно производство на съдията от Софийския градски съд Румяна Ченалова. Производството е образувано по предложение на министъра на правосъдието Христо Иванов след проверка на работата на Панайот Велков, който е бил назначен от Ченалова за временен синдик по няколко търговски дела, както и по сигнал за действието на съдия Ченалова по четири дела.
2016 - В София се провежда конференция на председателите на комисиите по външна политика на парламентите на страните членки на Съвета на Европа на тема: "Демократична сигурност, основана на европейското единство и сътрудничество". Форумът е открит от председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Педро Аграмунт.
2017 - Апелативният съд Велико Търново потвърждава "доживотен затвор без замяна" срещу Петко Петков, признат за виновен, за това, че на 14 март 2014 г., при специализирана полицейска операция в дома си е убил полицая Емил Шарков с незаконно притежавано оръжие и е направил опит да умъртви още петима служители на МВР. Съдът осъжда подсъдимия да плати по 100 000 лв. на всеки от гражданските ищци, роднини на загиналия полицай, както и 10 000 лв. на един от пострадалите служители на МВР. Потвърдено е наказанието по друга присъда - за незаконно притежание и съхранение на боеприпаси, както и задължението на подсъдимия да заплати разходите по делата. Въззивният съд е отхвърлил изцяло като неоснователни протеста и жалбите, представени от защита на Петков, като е изложил подробни мотиви в решението си.
2018 - Народното събрание приема на второ четене промени в Закона за обществените поръчки, според които купуването от болниците на лекарства, включени в списък по член от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, се изключва от приложното поле на Закона за обществените поръчки. Целта е да се осигури навременно лечение на пациенти, които заболявания са без налична терапевтична алтернатива на територията на България. Тези лекарствени продукти се прилагат предимно за лечение на редки заболявания, при които започването на адекватна терапия не търпи отлагане във времето. Това налага осигуряването на необходимите медикаменти в изключително кратки срокове.
2019 - Умира Цветана Гълъбова, българска актриса и първа говорителка на Българската национална телевизия (1960-1961). Била е актриса в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас и в Държавния сатиричен театър в София.
2020 - При проверка на язовир "Ястребино" до Антоново от доброволци на Централната рибноопазваща организация от бракониерски мрежи са освободени над над 50 кг риба. От водата са извадени четири мрежи с обща дължина около 340 метра.
2021 - Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за тълкуване на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от конституцията на страната, за да се създаде яснота и да се установи предвидимост на законотворческия процес. Причината е противоречивото прилагане от законодателя на посочените разпоредби. В искането се посочва, че има случаи, в които парламентът приема повторно закон, върнат от президента за ново обсъждане, и изчаква обнародването му, за да го измени. В други случаи парламентът изменя закона в рамките на процедурата, предвидена при обсъждане на върнат от държавния глава закон. Има и практика Народното събрание нито да изчаква обнародването на закона, нито да го променя в рамките на повторното му обсъждане при наложено вето, а да прави измененията, преди да е изтекъл срокът по чл. 88, ал. 3 от конституцията, и то с друг закон, чието приемане на второ гласуване е предстоящо.
На този ден по света:
1667 - В село Андрусово в Русия (дн. в Смоленска област) е подписано примирие, с което завършва Руско-полската война (1654-1667), т. нар. Андрусовско примирие. Съгласно документа Полша отстъпва на Русия Смоленск, черниговските и северските земи, част от витебското воеводство, Украйна лявобрежна заедно с Киев. Условията на примирието са закрепени с подписания през 1686 г. "Вечен мир".
1849 - В Италия е обявена Римската република с ръководители Джудзепе Гарибалди и Джудзепе Мацини. Съществува до 3 юли 1849 г.
1897 - Обявени са резултатите от първото общо преброяване на населението на Руската империя през 19-и в. Резултатите били публикувани в 89 тома (119 книги). Числеността на населението на Русия е 129,9 млн. души, като 77 процента от тях било селско население. Преброяването през 1897 г. е струвало около 7 млн. рубли, а преброителите освен заплащане били наградени със специално учреден медал от император Николай Втори "За труда в първото общо преброяване на населението от 1897 година".
1904 - Започва Руско-японската война. Завършва с поражение за Русия на 5 септември 1905 г. Подписан е Портсмътският договор, с който Русия губи Южен Сахалин, а Япония установява протекторат над Корея.
1920 - В Париж, Франция, е подписан Шпицбергенският трактат (Парижки договор за Шпицберген). Документът е подписан от 9 държави - САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Дания, Норвегия, Швеция, Япония и Нидерландия, и определя международноправния статут на архипелага Шпицберген, който влиза в архипелага Свалбард на Норвегия. Договорът установява суверенитета на Норвегия над Шпицберген. Правителството на Норвегия поема задължението да не допуска изграждането на военно-морски бази и други военни укрепления на територията му.
1923 - Начало на гражданската авиация в Русия. На 9 февруари е прието постановление на Съвета по труда и отбраната на СССР "За възлагане на техническия контрол на въздушните линии на Главно управление на въздушния флот и за организиране на Съвет по гражданска авиация". На 1 май 1922 г. е открита първата международна въздушна линия по маршрут Москва-Кьонигсберг (по това време на територията на Германия). На 15 юли 1923 г. е открита първата редовна вътрешна линия по маршрут Москва-Нижни Новгород с дължина 420 км. На 17 март 1923 г. е създадено руското дружество на доброволния въздушен флот - "Добролет". На 29 октомври 1930 г. "Добролет" е преобразувано в Общосъюзно обединение на гражданския въздушен флот към Съвета по труда и отбраната, което на 25 февруари 1932 г. е преобразувано в Главно управление на Гражданския въздушен флот към Съвета на народните комисари на СССР. На 26 март 1932 г. Гражданският въздушен флот приема краткото име "Аерофлот".
1934 - В Атина, Гърция, е подписан е договор за създаване на Балканската антанта от правителствата на Гърция, Румъния, Югославия и Турция. Споразумениета е сключено под влияние на Франция. Цели да се запази наложеното от победителите в Първа световна война (1914-1918) териториално статукво на Балканския полуостров, да се неутрализира искането на България за ревизия на Ньойския мирен договор (1919), да се противодейства на настъплението на Германия и Италия на Балканите. Участниците в Балканската антанта се задължават взаимно да защитават границите си и да съгласуват външната си политика. Втората световна война (1939-1945) слага край на съществуването на антантата. Югославия и Гърция са разгромени от нацистка Германия, Турция обявява неутралитет, а Румъния и България влизат в Тристранния пакт.
1945 - Силите на антихитлеристката коалиция освобождават от фашистка акупация френската провинция Елзас по време на Втората световна война (1939-1945).
1969 - Първи полет на пътническия самолет "Боинг 747 Джъмбо Джет" от пистата на завода на компанията в Еверет. Самолетът може да превозва от 230 до 490 пътници и е най-големият пътнически самолет.
1993 - Словакия е приета за член на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).
1994 - САЩ признават Македония и установяват дипломатически отношения с нея.
1999 - Правителството на Китай прекъсва дипломатическите си отношения с Македония заради признаването на Тайван от страна на Македония на 27 януари 1999 г.
2002 - Пакистан и САЩ подписват споразумение за военно сътрудничество, което предвижда САЩ да използват военни обекти на Пакистан за съвместни учения и военни операции, както и да получават подкрепа - предоставяне на храна, вода, гориво и др. - при военни операции.
2003 - Референдум в Швейцария за още по-големи права на гражданите в законодателния процес, т.е. възможността избирателите да могат да възлагат на парламента да гласува закони, от които те са заинтересовани, чрез т.нар. "обща инициатива".
2004 - Първата ромска телевизия в Белград "Гласът на ромите" започва да излъчва програми. Телевизията е двуезична - на ромски и на сръбски език, и планира да излъчва 24 часа в денонощието.
2006 - Националното събрание /долна камара на парламента/ на Франция одобрява плановете на правителството за борба с безработицата сред младежта. Поправката в законопроекта позволява на работодателите през първите две години от трудовия стаж на всеки свой служител на възраст под 26 години, нает на работа за първи път, да го уволняват, без да посочват аргументи за решението си.
2008 - Парламентът на Турция приема с 411 гласа "за" и 103 "против" две конституционни поправки, с които в конституцията са включени текстове, в които се посочва, че всеки има право на еднакво отношение от държавните институции и че "никой не може да бъде лишен от правото му на висше образование", с което окончателно премахва забраната за носене на ислямски забрадки в университетите.
2013 - Чилийски съд постановява да бъде извършена ексхумация на тленните останки на поета Пабло Неруда, за когото има подозрения, че е бил убит през 1973 г. от военната хунта. Съмненията за насилствена смърт на поета се появяват, след като личният му шофьор и помощник Мануел Арай заявява в интервю за мексиканско списание, че не е изключено Неруда да е бил умишлено умъртвен на 23 септември 1973 г. в болницата, където се е лекувал.
2014 - На площад "Независимост" в Киев, Украйна, се събират близо 70 000 души от опозицията в поредния протест под наслов "народно събрание".
2015 - Агенция "Асошиейтед прес" съобщава, че група алпинисти са открили останките на самолет "Дъглас ДС-3" на чилийската компания "ЛАН", който се е разбил на 3 април 1961 г. в Андите. Тогава загиват 24 души, включително 8 играчи на чилийския професионален футболен отбор "Грийн крос". Отломките на самолета са открити на височина 3200 м и на 360 км от столицата Сантяго. На мястото на катастрофата са открити и тленни останки на загиналите.
2016 - Малко след 7.00 ч. местно време в южната част на Германия в района на град Бад Айблинг, на около 60 км югоизточно от Мюнхен, в провинция Бавария два пътнически влака се сблъскват челно на коловоз между гарите Холцкирхен и Розенхай. При сблъсъка единият от влаковете дерайлира, а няколко вагона се преобръщат. От общо 150 пътници загиват 11 души, ранени са 81 души. Катастрофата става на завой, след като системата за автоматично спиране на железопътните композиции, ако се окажат на една и съща линия, не е проработила.
2018 - В Белград, Сърбия, на 48-годишна възраст умира сръбският актьор Небойша Глоговац. Небойша Глоговац изиграва много роли в телевизията, театъра и киното. Сред по-известните са на Кая във филма "Небесна въдица", "Капан", "Буре с барут", "Жената със счупения нос", "Спасителят", "Ранена страна" и др.
2019 - Тринадесета поредна събота на протести във Франция, организирани от движението на "жълтите жилетки" срещу покачването на данъците върху горивата.
По данни на Министерството на вътрешните работи в протеста са участвали най-малко 51 400 души, като в Париж демонстрантите са били най-малко 4000, а 36 души са арестувани. В Париж са изпочупени градски пейки, парапети и табели, както и банкомати. Опожарени са десетина коли, повечето от които луксозни.
2020 - На 84-годишна възраст умира италианската оперна певица Мирела Френи. Сред най-прочутите й роли е тази на Мими в операта на Пучини "Бохеми". Пяла е и в оперите "Любовен елексир", "Турандот", "Тоска", "Отело", "Дон Карлос", "Мадам Бътерфлай" и др.
2021 - Във Вашингтон, САЩ, в Сената (горната камара) на Конгреса започва процес за импийчмънт срещу президента на САЩ Доналд Тръмп по обвинение в подстрекаване към метеж заради бунта на 6 януари 2021 г. срещу американския Капитолий. За осъждане на Доналд Тръмп е необходимо мнозинство от две трети от 100-те сенатори. Това е първият бивш президент на САЩ, срещу когото започва процес по импийчмънт, както и първият, срещу когото подобна процедура се води два пъти - първият процес е през 2019 г., когато е оправдан. На 6 януари 2020 г. Доналд Тръмп произнася реч пред свои привъженици, в която повтаря необоснованите си твърдения, че загубата му на президентските избори на 3 ноември 2020 г. от Джо Байдън е била резултат от мащабни изборни измами и по този начин насърчава привържениците си "да се борят с всички сили". Речта му е последвана от нахлуване на стотици хора в Капитолия, при което загиват 5 души и са нанесени материални щети. В историята на САЩ има само четири случая на процеси по импийчмънт, два от които са водени срещу Доналд Тръмп.
Родени на този ден българи:
Илия Блъсков, възрожденски писател и публицист /1839-1913/.
Един от първите белетристи в новобългарската литература. Събира и публикува народни умотворения, издава около 30 календара с актуални обществени проблеми, адаптира народни приказки и сръбски белетристични произведения. През 1865 г. издава от името на баща си повестта "Изгубена Станка", първото произведение в българската литература с предимно селска тематика. Автор е на реалистични нравоучителни битови разкази и повести - "Злочеста Кръстинка" (1870), "Пиян баща, убиец на децата си" (3 книги, 1870-1880), мемоари - "Спомени из народния живот" (1912) и др., календари с актуални обществени проблеми.
митрополит Симеон, (светско име Одисей Попниколов), църковен деец, книжовник и общественик /1840-1937/.
Митрополит на Варненска и Преславска епархия (21 октомври 1872-23 октомври 1937). Подпредседател на Учредителното събрание (1879), депутат от 1-ото до 3-ото Обикновено народно събрание (1879-1883), депутат във тт Велико народно събрание (1881), председател на 3-ото Обикновено народно събрание (11 декември 1882-8 септември 1883). Председател на Светия синод (1883-1886; 1902-1905). Протосингел (1 септември 1907-1912). От 1920 г. е секретар на Светия синод. Преподавател по каноническо право в новооснования Богословски факултет и негов пръв декан (1923). Дописен член (1881), редовен член (1884), почетен член (1923) на Българската академия на науките. Митрополит Симеон разгръща широко храмостроителство. Докато е митрополит на Варненска и Преславска епархия са построени нови 137 храма и 35 параклиса.
Йосафат Шишков (светско име Роберт Матей Шишков), католически свещеник /1884-1952/.
Ръкоположен за свещеник на 11 юли 1909 г. Бил е учител в колежите "Св. Августин" в Пловдив и "Св. Михаил" във Варна. Бил е директор на малката семинария "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Ямбол, като в същото време е бил свещеник и в латинската ямболска енория. През 1949 г. е назначен за енорийски свещеник във Варна. През м. декември 1951 г. е арестуван във Варна и привлечен като обвиняем в процеса "срещу шпионската и заговорническа католическа организация в България, работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания" (29 септември - 3 октомври 1952). Осъден на смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществото му. Разстрелян в Софийския затвор в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. Обявява за блажен (26 май 2002) от папа Йоан Павел Втори заедно католическите свещеници Камен Вичев и Павел Джиджов. Паметта им се почита (заедно с католическия свещеник Евгений Босилков) на 13 ноември като Ден за поклонение на католиците от целия свят пред тяхното мъченичество.
Кирил Драмалиев, политик и дипломат /1892-1961/.
Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и в 6-ото Велико народно събрание (7 ноември 1946-11 декември 1947). Министър на народната просвета (11 декември 1947-2 юли 1949; 20 юли 1949-20 януари 1950; 20 януари 1950-3 февруари 1950; 3 февруари 1950-4 февруари 1952). Посланик на България в Полша (14 март 1952-1954) и в Германската демократична република (18 януари 1957-22 юли1958). Депутат от 1-ото до 3-ото Народно събрание (1950-1961). Автор на книгата "Просветната реформа на Отечествения фронт" (1945) и на много статии по педагогически въпроси.
проф. Георги Марков, литературен критик и писател /1927-1987/.
От 1951 г. е преподавател в Катедрата по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Сътрудничи на централния литературен печат. Работи като редактор в отдел "Критика" на списание "Септември" (1963-1970). Лектор по български език и литература в университета в Гьотинген, Германия (1970-1972). Директор на Центъра за литературни проучвания при Съюза на българските писатели (1974-1975). Автор е на проучвания за българската литература между Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945), и за съвременната българска литература. Сред трудовете му са: "Въпроси на литературния анализ" (1962), "Гео Милев" (творчески портрет, 1964), "Литературни етюди" (1969), "Методологически въпроси на литературната история (1971), "Неспокойна критика" (1975), "Битка за литературните принципи" (1987), "Творби и критика" (1987) и др.
проф. Пенчо Стоянов, музиковед, композитор и педагог /1931/.
Секретар на Съюза на българските композитори (11 май 1976-14 май 1980) и негов заместник-председател (14 май 1980-14 май 1985). От 1955 г. е преподавател в Националната музикална академия по хармония и теория на музиката, а от 1956 г. - по музикален анализ. Автор е на 5 симфонии, 3 симфонични поеми, 3 увертюри, над 350 хорови песни и др., както и на научни трудове, монографии и статии, посветени на музикалния стил и език, формата, хармонията и др. Удостоен със званията "Заслужил артист" (май 1975) и "Народен артист" (май 1982). Носител на орден "Народна република България" първа степен (февруари 1981).
Атанас Пържелов, български футболист (вратар) и треньор /1932-2013/.
През футболната си кариера е играл за отборите "Септември", "Чавдар", "Спартак" и "Червено знаме" (Пазарджик) и "Академик" (София). През 1994 г. е вицепрезидент на Българския футболен съюз (БФС). Работил е като журналист и редактор във в. "Футбол". Носител на "Сребърна значка" на Българския футболен съюз (БФС) като треньор (9 април 2013).
Минчо Празников, синоптик /1938/.
В продължение на 22 години е бил синоптик във военновъздушните сили, а след това в Националния институт по метеорология и хидрология (1986-2000). Работил е за Българската национална телевизия, Българското национално радио, телевизия BTV, телевизия ТВ7 и в частната фирма за метеорологични прогнози "ТВ-МЕТ".
Калина Ковачева, поетеса и писателка /1943-2010/.
Работи във в. "Народна младеж" (1968-1978), а след 1978 г. в сп. "Лада". Автор е на "Трябва да те има" (поезия, 1972), "Бюлетин за времето" (1975), "Лични стихотворения" (1981, 2004), "Моята Сара" (документална повест, 1983), "Аз" (1993), "Да не забравя" (1995), "Имах приятел просяк. По хималайските пътеки" (проза, 1995), "Какво за Любовта" (1999), "Стихотворения" (2001, 2004) и др. Участвала е в разширения състав на националния отбор по алпинизъм и има три пътувания в Хималаите (1985, 1987, 1988). Носител на Славейкова награда на община Трявна за стихотворението "Но какво ли стана с онзи мой живот..." (2006).
Антоний Генов, актьор /1950-2006/.
Играл е в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1974, 1979), в Народен театър "Иван Вазов" (1978-1979, 1988-2006). Участвал е във филмите "Апостолите" (1976), "Записки по българските въстания" (1976-1981), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Адаптация" (1981), "Хан Аспарух" (1981), "Борис I" (1985), "В навечерието" (1985), и др., в постановки на телевизионния театър - "Сбогом на оръжията" от Ърнест Хемингуей, "Каменния гост" от Александър Пушкин, "Майстори" от Рачо Стоянов и др. За ролята на Панайот Волов във филма "Апостолите" е носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци (1977). Носител на медал "За заслуги към Българската народна армия" за ролята на Велизарий във филма "Хан Аспарух" (1982), на голяма награда "Златна роза" за филма "Те надделяха" (1986).
Палми Ранчев, поет, писател, боксьор и треньор по бокс /1950/.
Юношески национален шампион по бокс през 1966 г. и трети при мъжете през 1969 г. Бил е треньор в "Олимпийски надежди", на националните отбори за юноши и мъже и старши треньор на мъжкия национален отбор по бокс. Има над 20 издадени книги, от които 10 стихосбирки - "Любовник на самотни улици и запустели къщи" (2004), "Такова синьо: видимо и скрито" (2007), на сборници с разкази, три романа и др. Някои от творбите му са преведени на повече от седем езика.
Бойко Найденов, юрист /1965/.
Градски прокурор на София (26 юли 2005-26 април 2006). Директор на Националната следствена служба (9 ноември 2007-7 ноември 2013). Заместник на главния прокурор по разследването (23 април 2009-6 ноември 2012; 10 януари-7 ноември 2013). Изпълняващ функциите на главен прокурор до встъпването в длъжност на нов главен прокурор (6 ноември 2012-10 януари 2013).
ген.-майор Данчо Дяков, военен деец /1965/.
Работи в Служба "Военна полиция" (1992-2009), бил е директор на службата (2009-2013). Помощник-началник щаб по гражданско-военното сътрудничество и партньорството в Съвместното командване на силите на НАТО в Брунсум, Холандия (м. ноември 2013-м. август 2016). Съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили на Република България за военната сигурност (2 август 2016-23 януари 2017). Началник на Националната служба за охрана (7 март 2018-30 август 2019).
Искра Ангелова, актриса и журналистка /1973/.
От 1993 г. работи в Българско национално радио (БНР), където е един от водещите на предаването "12+3", водещ на предаването "Без контрол" (от 1 април 1998). Водещ на авторско телевизионно предаване "Вярно с оригинала" по телевизия TV7 (от 2005). Автор и водещ на предаването "Деконструкция" в ефира на БНР (2009-2015). Участва в работата над Съвременна българска енциклопедия А-Я на издателство Gaberoff (2003). Автор е на книгите "Медиен апокалипсис" (2000), "Лудница" (2004), "Неудобните" (2004), "Обичам ли те?" (2007 г. в съавторство с Искра Ангелова), "Радикална еврейска енциклопедия" (2013) и др. Авторка е на няколко документални филма. Носител на наградата на Българското национално радио за радиожурналистика "Сирак Скитник" за 2003 г.
Николай Павлов, икономист /1975/.
Бил е финансов директор и член на съвета на директорите на Националната електическа компания (НЕК), бил е член на Съвета на директорите на "Контур Глобал Марица Изток 3" АД, бил е член на Надзорния съвет на ХЕК Горна Арда, бил е финансов директор на "Булгаргаз" ЕАД. Изпълнителен директор на "Булгаргаз" ЕАД (2016-27 януари 2017; 22 май 2017-28 януари 2022). Служебен министър на енергетиката (27 януари-4 май 2017).
Адриан-Михай Рачев - Румънеца, раппевец /1979/.
Пее в дуета "Румънеца и Енчев", създаден през 1996 г. от него и Георги Енчев. Двамата са създатели на собствена продуцентска компания "Селект мюзик", както и на Фондация "Румънеца и Енчев". В различни градове организират фестивалите "Мези", които са с благотворителна цел, и през 2018 г. първия по рода си "Патриотичен фестивал".
Димитър Рангелов, футболист /1983/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Славия" (София), "Страсбург" (Франция), "Ерцгебирге Ауе" (Германия), "Енерги Котбус" (Германия), "Борусия Дортмунд" (Германия), "Макаби Тел Авив" (Израел), "Люцерн" (Швейцария), "Коняспор" (Турция), "Юмраниеспор" (Турция). За националния отбор по футбол има изиграни 40 мача и отбелязани 6 гола.
На този ден са родени и:
Уилям Хенри Харисън, американски политик /1773-1841/.
Девети президент на САЩ (4 март 1841-4 април 1841). Той умира в Белия дом един месец след встъпването си в длъжност.
Василий Жуковски, руски поет /1783-1852/.
Един от родоначалниците на руския романтизъм.
Франц Габелсбергер, немски учен /1789-1849/.
Създател на първата в света стенографска система.
Нацуме Сосеки, японски писател /1867-1916/.
Пъpвият мy poмaн "Aз cъм котарак" е публикуван през 1905 г. Автор е на романите "Момчето" (1907), "Портата" (1910), "Пътешественикът" (1912-1913), "Сърце" (1914) и др.
Всеволод Мейерхолд, съветски актьор, режисьор и педагог /1874-1940/.
Един от реформаторите на театъра през 20-и в. Режисьор-провокатор, който поставя началото на ексцентричните провокации на театралната сцена. На 7 ноември 1920 г. в Москва е открит държавният театър "Всеволод Мейерхолд", закрит на 8 януари 1938 г. със заповед на Комитета по изкуствата на СССР. След закриването на театъра Всеволод Мейерхолд започва работа в театъра на Станиславски. На 20 юни 1939 г. срещу него са повдигнати обвинения в контрареволюционна дейност. След три седмици изтезания той подписва доказателствата, наложени от разследването. Всеволод Мейерхолд е обвинен като агент на британското и японското разузнаване, за водена от него активна шпионска дейност, насочена против СССР, че е активен участник на троцкистката организация, действаща сред работещите в сферата на изкуството. На 1 февруари 1940 г. Върховният съд на СССР го осъжда на смърт чрез разстрел и на 2 февруари 1940 г. присъдата е изпълнена. На 26 ноември 1956 г. той е реабилитиран посмъртно с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР. През 1984 г. в Пенза е открит Музей на сценичното изкуство на негово име. През 1991 г. по инициатива на Комисията за творческото наследство на режисьора и с подкрепата на Съюза на театралните дейци на Русия и Съюза на архитектите на Русия е основан Център на името на Всеволод Мейерхолд. На 2 февруари 1990 г. за първи път е отбелязана датата на смъртта на Вселолод Мейерхолд. Дотогава точната дата на разстреля не е била известна. Неговите статии, писма, речи, беседи са издадени през 1968 г. в два тома и преведени на български език в книгата "Театърът: теория и практика"(2018).
Ваан Терян (ист. Ваан Сукиасович Тер-Григорян), арменски поет и обществен деец /1885-1920/.
Василий Чапаев, руски военен деец /1887-1919/.
Участник в Гражданската война (1918-1920). Командващ 25-а стрелкова дивизия (1919), отличила се по време на контранастъплението на Източния фронт срещу войските на Александър Колчак. Носител на орден "Червено знаме" (1919).
Лео Валиани, италиански политик и журналист /1909-1999/.
Един от основателите на Италианската република през 1946 г.
Жак Моно, френски биохимик /1910-1976/.
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1965 г. заедно с френския микробиолог Андре Лвоф и френския микробиолог и генетик Франсоа Жакоб за техните открития относно генетичния контрол на ензимния и вирусния синтез.
Рудолф Витлачил, чехословашки футболист и треньор от австрийски произход /1912-1977/.
Играл е във "Фьорикс" Швехат (1927-1928), "Слован" - Виена
(1928-1929), "Рапид" - Виена (1929-1933), "Винер" (1933-1934), "Фаворитнер" (1934), "Славия" - Прага (1935-1944). Шампион през 1935 г. и 1937 г., носител на Средноевропейската купа през 1937 г. Бил е треньор на "Метеор" - Ческе Будейовице (1946-1947), "Радомирж" - Полша (1947), "Рапид" - Виена (1966-1967) (шампион през 1967 г.) и др. Треньор на националния отбор по футбол на Чехословакия (1957-1964), с който печели второ място на Световното първенство в Чили през 1962 г., трето място на Европейското първенство през 1960 г. във Франция и второ място на Олимпийските игри в Токио, Япония, през 1964 г. От 1964 г. до 1966 г. е в България, където ръководи едновременно отбора на "Левски" (София) и националния отбор по футбол. С "Левски" става шампион през 1965 г. и класира националния отбор на България на световното първенство през 1966 г. във Великобритания. От 1968 г. до 1970 г. отново е треньор на "Левски" (София), с който печели титлата и купата на страната през 1970 г.
Ринус Михелс (ист. име Маринус Хендрикус Михелс), нидерландски футболист и треньор /1928-2005/.
През футболната си кариера е играл само за отбора на "Аякс" (Нидерландия). Като треньор е известен като създателя на тоталния футбол през 70-те години на 20-и век. Заради твърдението му, че "футболът е война", го наричат Генерала. Като треньор на "Аякс" (Нидерландия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (дн. Шампионска лига) /1971/. Като треньор на националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1988 г. във ФРГ и сребърен медал от Световното първенство през 1974 г. във ФРГ. През 1999 г. Международната федерация по футбол /ФИФА/ определя Ринус Михелс за треньор на 20 век. През 2019 г. е Ринус Михелс е обявен за треньор треньор номер 1 от френското списание "Франс футбол" в класация на "Топ 50 на най-добрите футболни треньори в историята".
Йозеф Масопуст, чешки футболист и треньор /1931-2015/.
С националния отбор по футбол на Чехословакия печели сребърен медал от Световното първенство през 1962 г. в Чили и бронзов медал от Европейското първенство през 1960 г. във Франция. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1962 г. През 2003 г. е обявен за най-добър чешки футболист за последните 50 години (1954-2003).
Лори Азаро, италиански моден дизайнер и производител на парфюми /1933-2003/.
През 1962 г. създава модна къща "Азаро" и стартира производството на серии от парфюми, някои от които са сред десетте най-продавани марки в света в периода 1973-2003 г. ("Oh la, la", "Chrome", "Acteur"). Той се налага като дизайнер на облекла през 1968 г. Азаро е обличал актрисите Ракел Уелч, София Лорен, Изабел Аджани и др.
Джон Максуел Кутси, южноафрикански писател /1940/.
Литературният му дебют е през 1974 г. Международно признание получава през 1980 г. с романа си "В очакване на варварите". Двукратен носител на наградата "Букър" - през 1983 г. за "Животът и времето на Майкъл К." и през 1999 г. за романа му "Безчестие". Носител на Нобелова награда за литература за 2003 г. за "неизброимите начини, с които предава изненадващото участие на аутсайдера". Той е вторият южноафрикански писател, получил Нобелова награда за литература след Надин Гордимър през 1991 г.
Джозеф Стиглиц, американски икономист /1943/.
Носител на Нобелова награда за икономика за 2001 г. заедно с американските икономисти Джордж А. Акерлоф и А. Майкъл Спенс заради "техния анализ на пазарите с асиметрична информация".
Миа Фароу, американска актриса /1945/.
Карла дел Понте, швейцарски юрист /1947/.
Федерален прокурор на Швейцария (22 декември 1993-15 септември 1999). Главен прокурор на Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия (11 август 1999-31 декември 2007). Посланик на Швейцария в Аржентина (2008-февруари 2011). Комисар на Анкетната комисия на ООН за Сирия, разследваща престъпленията в страната (28 септември 2012-6 август 2017).
Гордън Страхан, шотландски футболист и треньор /1957/.
Член е на Шотландската футболна зала на славата (2007).
Ангелос Харистеас, гръцки футболист /1980/.
Печели златен медал на Европейското първенство през 2004 г. в Португалия.
Андрей Ещенко, руски футболист /1984/.
Магдалена Нойнер, немска състезателка по биатлон /1987/.
На Олимпийските игри през 2010 г. във Ванкувър, Канада, печели два златни и един бронзов медал. От световни първенства печели 12 златни, четири сребърни и един бронзов медал. От европейски първенства печели един бронзов медал. Три пъти е носителка на Световната купа - през 2008 г., 2010 г. и 2012 г.
Това е денят на смъртта на:
Герард Доу, нидерландски художник /1613-1675/.
Фьодор Достоевски, руски писател /1821-1881/.
Автор е на романите "Бедни хора" (1845), "Бели нощи" (1849), "Записки от мъртвия дом" (1861), "Унижените и оскърбените" (1861), "Престъпление и наказание" (1866), "Играчът на рулетка" (1866), "Идиот" (1867), "Бесове" (1873), "Юноша" (1874), "Кротката" (1876), "Братя Карамазови" (1879) и др. В периода от м. декември 1872 г. до пролетта на 1874 г. издава в. "Гражданин", където публикува "Дневник на писателя".
Александър Воейков, руски географ, метеоролог и климатолог /1842-1916/.
Миклош Хорти, унгарски политик /1868-1957/.
Регент на Унгария (1 март 1920-15 октомври 1944). След Втората световна война (1939-1945), живее в изгнание в Лисабон, Португалия.
Александър Бенуа, руски художник и критик /1870-1960/.
Един от организаторите на творческото сдружение "Светът на изкуството" и основател на едноименното списание (1900). Работил е над костюмите и декорите на оперните спектакли на Сергей Дягилев (1909-1911), художник е в Болшой театър (1919-1929), в Парижката опера (1927-1934), в оперния театър "Ла Скала" в Милано, Италия (1947-1956). Автор е на поредицата от картини "Последните разходки на Луи XIV", на илюстрации на произведения на руския писател Александър Пушкин и др.
Пол Лорънс Дънбар, американски поет /1872-1906/.
Екатерина Ненчева, българска поетеса /1885-1920/.
Тя е първата българска поетеса след Освобождението на България от османско иго (1878). Публикува в сп. "Летописи", сп. "Демократически преглед", сп. "Общо дело", сп. "Мисъл" (с псевдоним Велерина), сп. "Съвременна мисъл" и сп. "Листопад". През 1909 г. издава първата си и единствена стихосбирка "Снежинки".
Никола Ганушев (Никола Ганушев Ганев), български художник живописец и педагог /1889-1958/.
Военен художник по време на Първата световна война (1914-1918). Учител по рисуване и живопис (1913-1925), преподавател по живопис в Художествената академия в София (1921-1923; 1932-1949). Изявява се предимно като портретист: "Санда Йовчева" (1921), "Глава на мъж" (1922), "Глава на момиче" (1923), "Портрет на Стефан Цанков" (1923), "Портрет на Александър Стамболийски" (1935), "Портрет на Милена Стамболийска" (1936) и др. Той е един от големите майстори на голото тяло в българската живопис. Автор е на "Голо женско тяло" (1914), "Момиче пред огледалото" (1930) и др. Рисува някои от изображенията на светци върху фасадата на Духовната академия в София (дн. Богословски факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски").
проф. Атанас Илиев, български философ и психолог /1893-1985/.
Сътрудничи в издаването на "Натурфилософска библиотека" и на сп. "Българска мисъл", сп. "Златорог", в. "Литературен глас". Член на литературния кръг "Стрелец" (1925-1927). Ректор на Скопския университет (1943). Преподавател по естетика и етика в Софийския университет (1944-1962). Автор е на "Естетика и психоанализа" (1926), "Етика" (2 части, 1950-1952), "Литературнокритически и теоретически статии" (1976), сборника есета "Между изкуството и живота. Естетически опити" (1932) и др.
Сергей Илюшин, съветски авиоконструктор /1894-1977/.
Конструирал серия военни и пътнически самолети "Ил". През 1939 г. създава бронирания щурмови самолет "Ил-2", с което се поставя началото на нов клас самолети в бойната авиация, използвани по време на Втората световна война (1939-1945). След това са създадени "Ил-8", "Ил-10" (1943) и първият в историята на авиацията реактивен щурмови самолет "Ил-40", пътническите самолети "Ил-18", "Ил-62" и др. Носител на седем Сталински награди (1941-1952), на Ленинска награда (1960), на Държавна награда на СССР (1971). Три пъти Герой на социалистическия труд (1941, 1957, 1974).
Денис Габор, британски физик от унгарски произход /1900-1979/.
Носител на Нобелова награда за физика за 1971 г.
Илия Иванов, български оперен режисьор и педагог /1901-1958/.
Средищен директор и прогимназиален учител в с. Новоселци (1935-1937), където създава и ръководи детски театър. Бил е режисьор в Софийската народна опера. Лауреат на Димитровска награда втора степен (1951).
Уилям Фулбрайт, американски политик /1905-1995/.
Сенатор от щата Арканзас от Демократическата партия (1944-1974). По негова инициатива е създадена програмата "Фулбрайт" (1 август 1946), която предоставя безвъзмездно средства за финансиране на програми за обмен на преподаватели и студенти между САЩ и други страни.
акад. Любен Василев, български юрист и политик /1911-1971/.
Ръководител на катедрата по гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1971). Директор на Института за правни науки при Българската академия на науките /БАН/ (1950-1971). Член-кор. на БАН (1948). Член на Президиума на БАН (9 март 1968). Депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-1971). Взема участие в изработването на конституциите на България през 1947 г. и 1971 г. и в създаването на редица закони в социалната сфера. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1969). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959, март 1962).
Юрий Андропов, съветски политик /1914-1984/.
Ръководител на Комитета за държавна сигурност на СССР (КГБ) (18 май 1967-26 май 1982). Генерален секретар на ЦК на КПСС (12 ноември 1982-9 февруари 1984). Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (16 юни 1983-9 февруари 1984).
Александър Александров, български кинокритик и филмов историк /1926-2009/.
Преподавател (от 1960) във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" по история на киното, научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН (1963). Автор е на книгата "Съвременни проблеми на западното кино" (1974).
Недялко Донски, български спортен деец /1927-2012/.
Ръководител на ДФС "Академик", София (1952-1959). Заместник-председател на Българската футболна федерация (1959-1962) и неин председател (1962-1970). Основател и главен редактор на в. "Старт" (1971-1991).
принцеса Маргарет Роуз, графиня Сноудън, сестра на кралицата на Великобритания Елизабет Втора /1930-2002/.
Цветана Гълъбова, българска актриса /1932-2019/.
Играла е в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1955-1960), в Държавния сатиричен театър в София (1961-1991). Тя е първата говорителка на Българската национална телевизия (1960-1961).
Хауард Темин, американски вирусолог /1934-1994/.
Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1975 г. заедно с американския молекулярен биолог Дейвид Балтимор и американския вирусолог от италиански произход Ренато Дулбеко за техните открития относно взаимодействието между туморните вируси и генетичния материал на клетката.
Мирела Френи, италианска оперна певица /1935-2020/.
На 3 март 1955 г. на 19-годишна възраст прави своя дебют в Операта в Модена, Италия, с ролята на Микаела в операта "Кармен" от френския композитор Жорж Бизе. През 1961 г. дебютира в Кралската опера в Лондон /Великобритания/, през 1963 г. в Ла Скала в Милано /Италия/, през 1965 г. в Метрополитън опера в Ню Йорк, САЩ. От 1981 г. неин съпруг е българският оперен певец Николай Гяуров. В края на 20-и в. Мирела Френи е наречена "последната примадона" на италианското оперно наследство. След 50-годишна кариера през 2005 г. тя се оттегля от сцената, като последното й изпъление е на 11 април 2005 г. в операта "Орлеанската дева" във Вашингтонската национална опера.
Чик Кърия (ист. име Армандо Антъни Кърия), американски джазпианист и композитор /1941-2021/.
През 70-те години на 20-и в. основава групите "Съркъл" и "Ритърн ту форевър". Носител на награда "Грами" (1976, 1977, 1979, 1980, 1982, 1989, 1990, 1999, 2000, 2001, 2004, 2007, 2009, 2010, 2012, 2013, 2015, 2020, 2021)..
Небойша Глоговац, сръбски актьор /1969-2018/.
Участвал е във филмите "По-добър живот" (1986), "Вуковар" (1994), "Предумишлено убийство" (1995), "Буре барут" (1998), "Хотел Белград" (1999), "Светкавици" (2001), "Бумеранг" (2001), "Т.Т. синдром" (2002), "Нормални хора" (2001) и др.
/АЯ/МГ
/МГ/
MG1723DK.001
0902БТА - СПРАВОЧНА ИНФОРМАЦИЯ - ДНЕВЕН КАЛЕНДАР
На 9 февруари
в
историята
9 февруари 2022 г., сряда, 6-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Никифор Антиохийски (Отдание на Сретение Господне).
На този ден в България:
1923 - Сформирано е 41-ото правителство на България с министър-председател Александър Стамболийски. Кабинетът е сформиран от дейци на Българския земеделски народен съюз. Като министър-председател Александър Стамболийски подписва Ньойския мирен договор (1919). Кабинетът управлява до 9 юни 1923 г., когато правителството е свалено с въоръжен преврат, организиран от Народния сговор и Военния съюз. Повечето земеделски министри са арестувани, а министър-председателят Александър Стамболийски е заловен и убит край родното му с. Славовица, Пазарджишко, на 14 юни 1923 г.
1949 - България е приета за член на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ). Фондът е създаден от Общото събрание на ООН на 11 декември 1946 г. На 1 март 2005 г. е отрито представителство на УНИЦЕФ в България.
1993 - Програмата на ООН за развитие (ПРООН) открива Постоянно представителство в София.
1996 - Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния съд отменя присъдата по дело N 1 срещу Тодор Живков и Милко Балев, бивш секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) и член на Политбюро на ЦК на БКП. На 28 август 1996 г. Наказателната колегия на Върховния съд оповестява мотивите, с които е оправдан Тодор Живков и с този акт той е оправдан окончателно. Процесът срещу двамата започва на 25 февруари 1991 г. Според обвинителния акт за периода от 1962 г. до 10 ноември 1989 г. Тодор Живков в качеството си на първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв. Обвинителният акт срещу Милко Балев е, че за периода 1978-1986 г. чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства е получил без правно основание 39 392 лв. На 4 септември 1992 г. Тодор Живков е осъден на 7 години лишаване от свобода, а Милко Балев - на 2 години.
1998 - Биатлонистката Екатерина Дафовска печели златен медал в дисциплината 15 км индивидуално по време на XVIII зимни Олимпийски игри (7-22 февруари 1998) в Нагано, Япония. Това е първи златен медал на България от зимни Олимпийски игри и единствен до момента.
1999 - Във Варна министърът на транспорта Вилхелм Краус открива най-големия по товароподемност плаващ док в България, като 18 000-тонно съоръжение, собственост на Морската техническа групировка, е построено в Херсонския корабостроителен завод "Палада".
1999 - В Бенгази, Либия са арестувани 21 български медицински сестри от детската болница в Бенгази, по подозрение в участие в заразяването с вируса на СПИН на 393 либийски деца в три болници в Либия през 1998 г.
По-късно 15 български медицински сестри са освободени и остават задържани пет български медицински сестри и един български лекар, привлечени като свидетели в разследването на либийската страна. На 7 февруари 2000 г. към медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, д-р Здравко Георгиев и палестинеца д-р Ашраф ал Хаджудж, е предявено обвинение в умишлено причиняване на епидемия на СПИН и за несъобразяване с нормите и традициите на живота в Либия. На 17 февруари 2002 г. Народният съд на Либия решава, че не е от неговата компетентност да се произнесе по обвинението срещу шестимата български медици. Отпада най-тежкото обвинение - заговор срещу държавата. На 26 август 2002 г. Обвинителната камара в Бенгази решава да предаде дело 213/2002 г. в Наказателния съд и разпределя обвиненията срещу шестимата български медици в четири основни групи - по заразяване със СПИН, по валутни престъпления, по нарушаване на моралните норми и по производство и употреба на алкохол. На 6 май 2004 г. Наказателният съд в Бенгази осъжда на смърт сестрите и д-р Ашраф ал Хаджудж. Д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор и 600 динара глоба за неправомерно опериране с чужда валута и внос на чужда валута и на лишаване от граждански права за срока на наказанието и за една година след това. На 17 юли 2007 г. Висшият съдебен съвет на Либия заменя с доживотен затвор присъдите на българските медици. На 24 юли 2007 г. с посредничеството на президента на Франция Никола Саркози, на съпругата му Сесилия Саркози и на еврокомисаря по външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер българските медици и палестинският лекар (от юни 2007 г. - с българско гражданство) са освободени от затвора в Либия и се завръщат в България, където още на летището заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин прочита указа на президента Георги Първанов за помилване на медиците.
2002 - В София на пл. "Батенберг" се провежда митинг в защита на 440-мегаватовите реактори на АЕЦ "Козлодуй". Стотина енергетици искат референдум за съдбата на атомната централа. В открито писмо до министър-председателя Симеон Сакскобургготски протестиращите настояват за преразглеждане на Меморандума за АЕЦ "Козлодуй", подписан между България и Европейската комисия на 29 ноември 1999 г., в който са поставени сроковете за спиране блоковете на централата. По настояване на Европейския съюз те трябва да бъдат затворени до 2006 г.
2003 - На остров Ливингстън, Антарктида, е завършен строежът и е осветен параклисът в българската научна база.
2005 - В Севлиево е регистрирана температура на въздуха от минус 34 градуса. През предходните 15 години не е измервана толкова ниска температура.
2009 - В базата на белгийския военноморски флот в Зеебрюхе се провежда тържествена церемония по предаването на придобитите от българските военноморски сили два белгийски военни кораба - фрегатата "Вилинген" и миночистача "Миосотис". В тържествена обстановка на военните кораби са издигнати български знамена и плавателните съдове получават имена, съответстващи на националните ни традиции - "Верни" и "Цибър". На 12 февруари фрегатите поемат курс към България.
2011 - На територията на Павликени, Великотърновска област, се провежда полицейска операция под кодовото име "Лихварите". Открити са множество папки с преснимани лични карти, тефтери с имена на длъжници, ключове, талони на автомобили и пълномощни за ползването им. Само на един от адресите са намерени и иззети над 50 СИМ карти на различни мобилни оператори, 10 мобилни апарата, документи за превод на огромни суми, от порядъка на 80 000 лева.
2012 - Обявено е бедствено положение в Хасковско, Кърджалийско, Шуменско, Костинброд и Антон в Софийска област, Поморие и Ахелой, Сливо поле и Велинград поради обилни и продължителни снеговалежи. Изтеглени са 47 заседнали транспортни средства в областите Русе, Силистра, Добрич, Ямбол и Монтана. В 41 населени места е затруднен достъпът за доставка на хранителни продукти, медикаменти и други стоки от първа необходимост. Без електрозахранване са 68 населени места, а други 52 са с нарушено водоснабдяване. Преливат шест язовира - "Ивайловград", "Студен кладенец", "Боровица", "Камчия", "Ясна поляна" и "Йовковци".
2013 - В различни градове на страната се организират протести срещу високите сметки за консумираната електроенергия. Десетки и на места стотици протестиращи се обявяват срещу чуждестранните частни компании, които продават български ток, и срещу начините на формиране, отчитане и с нивото на цените на електро- и топлоенергията. На редица места има задържани и ранени при сблъсъци с органите на реда.
2015 - Висшият съдебен съвет образува дисциплинарно производство на съдията от Софийския градски съд Румяна Ченалова. Производството е образувано по предложение на министъра на правосъдието Христо Иванов след проверка на работата на Панайот Велков, който е бил назначен от Ченалова за временен синдик по няколко търговски дела, както и по сигнал за действието на съдия Ченалова по четири дела.
2016 - В София се провежда конференция на председателите на комисиите по външна политика на парламентите на страните членки на Съвета на Европа на тема: "Демократична сигурност, основана на европейското единство и сътрудничество". Форумът е открит от председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Педро Аграмунт.
2017 - Апелативният съд Велико Търново потвърждава "доживотен затвор без замяна" срещу Петко Петков, признат за виновен, за това, че на 14 март 2014 г., при специализирана полицейска операция в дома си е убил полицая Емил Шарков с незаконно притежавано оръжие и е направил опит да умъртви още петима служители на МВР. Съдът осъжда подсъдимия да плати по 100 000 лв. на всеки от гражданските ищци, роднини на загиналия полицай, както и 10 000 лв. на един от пострадалите служители на МВР. Потвърдено е наказанието по друга присъда - за незаконно притежание и съхранение на боеприпаси, както и задължението на подсъдимия да заплати разходите по делата. Въззивният съд е отхвърлил изцяло като неоснователни протеста и жалбите, представени от защита на Петков, като е изложил подробни мотиви в решението си.
2018 - Народното събрание приема на второ четене промени в Закона за обществените поръчки, според които купуването от болниците на лекарства, включени в списък по член от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, се изключва от приложното поле на Закона за обществените поръчки. Целта е да се осигури навременно лечение на пациенти, които заболявания са без налична терапевтична алтернатива на територията на България. Тези лекарствени продукти се прилагат предимно за лечение на редки заболявания, при които започването на адекватна терапия не търпи отлагане във времето. Това налага осигуряването на необходимите медикаменти в изключително кратки срокове.
2019 - Умира Цветана Гълъбова, българска актриса и първа говорителка на Българската национална телевизия (1960-1961). Била е актриса в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас и в Държавния сатиричен театър в София.
2020 - При проверка на язовир "Ястребино" до Антоново от доброволци на Централната рибноопазваща организация от бракониерски мрежи са освободени над над 50 кг риба. От водата са извадени четири мрежи с обща дължина около 340 метра.
2021 - Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за тълкуване на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от конституцията на страната, за да се създаде яснота и да се установи предвидимост на законотворческия процес. Причината е противоречивото прилагане от законодателя на посочените разпоредби. В искането се посочва, че има случаи, в които парламентът приема повторно закон, върнат от президента за ново обсъждане, и изчаква обнародването му, за да го измени. В други случаи парламентът изменя закона в рамките на процедурата, предвидена при обсъждане на върнат от държавния глава закон. Има и практика Народното събрание нито да изчаква обнародването на закона, нито да го променя в рамките на повторното му обсъждане при наложено вето, а да прави измененията, преди да е изтекъл срокът по чл. 88, ал. 3 от конституцията, и то с друг закон, чието приемане на второ гласуване е предстоящо.
На този ден по света:
1667 - В село Андрусово в Русия (дн. в Смоленска област) е подписано примирие, с което завършва Руско-полската война (1654-1667), т. нар. Андрусовско примирие. Съгласно документа Полша отстъпва на Русия Смоленск, черниговските и северските земи, част от витебското воеводство, Украйна лявобрежна заедно с Киев. Условията на примирието са закрепени с подписания през 1686 г. "Вечен мир".
1849 - В Италия е обявена Римската република с ръководители Джудзепе Гарибалди и Джудзепе Мацини. Съществува до 3 юли 1849 г.
1897 - Обявени са резултатите от първото общо преброяване на населението на Руската империя през 19-и в. Резултатите били публикувани в 89 тома (119 книги). Числеността на населението на Русия е 129,9 млн. души, като 77 процента от тях било селско население. Преброяването през 1897 г. е струвало около 7 млн. рубли, а преброителите освен заплащане били наградени със специално учреден медал от император Николай Втори "За труда в първото общо преброяване на населението от 1897 година".
1904 - Започва Руско-японската война. Завършва с поражение за Русия на 5 септември 1905 г. Подписан е Портсмътският договор, с който Русия губи Южен Сахалин, а Япония установява протекторат над Корея.
1920 - В Париж, Франция, е подписан Шпицбергенският трактат (Парижки договор за Шпицберген). Документът е подписан от 9 държави - САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Дания, Норвегия, Швеция, Япония и Нидерландия, и определя международноправния статут на архипелага Шпицберген, който влиза в архипелага Свалбард на Норвегия. Договорът установява суверенитета на Норвегия над Шпицберген. Правителството на Норвегия поема задължението да не допуска изграждането на военно-морски бази и други военни укрепления на територията му.
1923 - Начало на гражданската авиация в Русия. На 9 февруари е прието постановление на Съвета по труда и отбраната на СССР "За възлагане на техническия контрол на въздушните линии на Главно управление на въздушния флот и за организиране на Съвет по гражданска авиация". На 1 май 1922 г. е открита първата международна въздушна линия по маршрут Москва-Кьонигсберг (по това време на територията на Германия). На 15 юли 1923 г. е открита първата редовна вътрешна линия по маршрут Москва-Нижни Новгород с дължина 420 км. На 17 март 1923 г. е създадено руското дружество на доброволния въздушен флот - "Добролет". На 29 октомври 1930 г. "Добролет" е преобразувано в Общосъюзно обединение на гражданския въздушен флот към Съвета по труда и отбраната, което на 25 февруари 1932 г. е преобразувано в Главно управление на Гражданския въздушен флот към Съвета на народните комисари на СССР. На 26 март 1932 г. Гражданският въздушен флот приема краткото име "Аерофлот".
1934 - В Атина, Гърция, е подписан е договор за създаване на Балканската антанта от правителствата на Гърция, Румъния, Югославия и Турция. Споразумениета е сключено под влияние на Франция. Цели да се запази наложеното от победителите в Първа световна война (1914-1918) териториално статукво на Балканския полуостров, да се неутрализира искането на България за ревизия на Ньойския мирен договор (1919), да се противодейства на настъплението на Германия и Италия на Балканите. Участниците в Балканската антанта се задължават взаимно да защитават границите си и да съгласуват външната си политика. Втората световна война (1939-1945) слага край на съществуването на антантата. Югославия и Гърция са разгромени от нацистка Германия, Турция обявява неутралитет, а Румъния и България влизат в Тристранния пакт.
1945 - Силите на антихитлеристката коалиция освобождават от фашистка акупация френската провинция Елзас по време на Втората световна война (1939-1945).
1969 - Първи полет на пътническия самолет "Боинг 747 Джъмбо Джет" от пистата на завода на компанията в Еверет. Самолетът може да превозва от 230 до 490 пътници и е най-големият пътнически самолет.
1993 - Словакия е приета за член на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).
1994 - САЩ признават Македония и установяват дипломатически отношения с нея.
1999 - Правителството на Китай прекъсва дипломатическите си отношения с Македония заради признаването на Тайван от страна на Македония на 27 януари 1999 г.
2002 - Пакистан и САЩ подписват споразумение за военно сътрудничество, което предвижда САЩ да използват военни обекти на Пакистан за съвместни учения и военни операции, както и да получават подкрепа - предоставяне на храна, вода, гориво и др. - при военни операции.
2003 - Референдум в Швейцария за още по-големи права на гражданите в законодателния процес, т.е. възможността избирателите да могат да възлагат на парламента да гласува закони, от които те са заинтересовани, чрез т.нар. "обща инициатива".
2004 - Първата ромска телевизия в Белград "Гласът на ромите" започва да излъчва програми. Телевизията е двуезична - на ромски и на сръбски език, и планира да излъчва 24 часа в денонощието.
2006 - Националното събрание /долна камара на парламента/ на Франция одобрява плановете на правителството за борба с безработицата сред младежта. Поправката в законопроекта позволява на работодателите през първите две години от трудовия стаж на всеки свой служител на възраст под 26 години, нает на работа за първи път, да го уволняват, без да посочват аргументи за решението си.
2008 - Парламентът на Турция приема с 411 гласа "за" и 103 "против" две конституционни поправки, с които в конституцията са включени текстове, в които се посочва, че всеки има право на еднакво отношение от държавните институции и че "никой не може да бъде лишен от правото му на висше образование", с което окончателно премахва забраната за носене на ислямски забрадки в университетите.
2013 - Чилийски съд постановява да бъде извършена ексхумация на тленните останки на поета Пабло Неруда, за когото има подозрения, че е бил убит през 1973 г. от военната хунта. Съмненията за насилствена смърт на поета се появяват, след като личният му шофьор и помощник Мануел Арай заявява в интервю за мексиканско списание, че не е изключено Неруда да е бил умишлено умъртвен на 23 септември 1973 г. в болницата, където се е лекувал.
2014 - На площад "Независимост" в Киев, Украйна, се събират близо 70 000 души от опозицията в поредния протест под наслов "народно събрание".
2015 - Агенция "Асошиейтед прес" съобщава, че група алпинисти са открили останките на самолет "Дъглас ДС-3" на чилийската компания "ЛАН", който се е разбил на 3 април 1961 г. в Андите. Тогава загиват 24 души, включително 8 играчи на чилийския професионален футболен отбор "Грийн крос". Отломките на самолета са открити на височина 3200 м и на 360 км от столицата Сантяго. На мястото на катастрофата са открити и тленни останки на загиналите.
2016 - Малко след 7.00 ч. местно време в южната част на Германия в района на град Бад Айблинг, на около 60 км югоизточно от Мюнхен, в провинция Бавария два пътнически влака се сблъскват челно на коловоз между гарите Холцкирхен и Розенхай. При сблъсъка единият от влаковете дерайлира, а няколко вагона се преобръщат. От общо 150 пътници загиват 11 души, ранени са 81 души. Катастрофата става на завой, след като системата за автоматично спиране на железопътните композиции, ако се окажат на една и съща линия, не е проработила.
2018 - В Белград, Сърбия, на 48-годишна възраст умира сръбският актьор Небойша Глоговац. Небойша Глоговац изиграва много роли в телевизията, театъра и киното. Сред по-известните са на Кая във филма "Небесна въдица", "Капан", "Буре с барут", "Жената със счупения нос", "Спасителят", "Ранена страна" и др.
2019 - Тринадесета поредна събота на протести във Франция, организирани от движението на "жълтите жилетки" срещу покачването на данъците върху горивата.
По данни на Министерството на вътрешните работи в протеста са участвали най-малко 51 400 души, като в Париж демонстрантите са били най-малко 4000, а 36 души са арестувани. В Париж са изпочупени градски пейки, парапети и табели, както и банкомати. Опожарени са десетина коли, повечето от които луксозни.
2020 - На 84-годишна възраст умира италианската оперна певица Мирела Френи. Сред най-прочутите й роли е тази на Мими в операта на Пучини "Бохеми". Пяла е и в оперите "Любовен елексир", "Турандот", "Тоска", "Отело", "Дон Карлос", "Мадам Бътерфлай" и др.
2021 - Във Вашингтон, САЩ, в Сената (горната камара) на Конгреса започва процес за импийчмънт срещу президента на САЩ Доналд Тръмп по обвинение в подстрекаване към метеж заради бунта на 6 януари 2021 г. срещу американския Капитолий. За осъждане на Доналд Тръмп е необходимо мнозинство от две трети от 100-те сенатори. Това е първият бивш президент на САЩ, срещу когото започва процес по импийчмънт, както и първият, срещу когото подобна процедура се води два пъти - първият процес е през 2019 г., когато е оправдан. На 6 януари 2020 г. Доналд Тръмп произнася реч пред свои привъженици, в която повтаря необоснованите си твърдения, че загубата му на президентските избори на 3 ноември 2020 г. от Джо Байдън е била резултат от мащабни изборни измами и по този начин насърчава привържениците си "да се борят с всички сили". Речта му е последвана от нахлуване на стотици хора в Капитолия, при което загиват 5 души и са нанесени материални щети. В историята на САЩ има само четири случая на процеси по импийчмънт, два от които са водени срещу Доналд Тръмп.
Родени на този ден българи:
Илия Блъсков, възрожденски писател и публицист /1839-1913/.
Един от първите белетристи в новобългарската литература. Събира и публикува народни умотворения, издава около 30 календара с актуални обществени проблеми, адаптира народни приказки и сръбски белетристични произведения. През 1865 г. издава от името на баща си повестта "Изгубена Станка", първото произведение в българската литература с предимно селска тематика. Автор е на реалистични нравоучителни битови разкази и повести - "Злочеста Кръстинка" (1870), "Пиян баща, убиец на децата си" (3 книги, 1870-1880), мемоари - "Спомени из народния живот" (1912) и др., календари с актуални обществени проблеми.
митрополит Симеон, (светско име Одисей Попниколов), църковен деец, книжовник и общественик /1840-1937/.
Митрополит на Варненска и Преславска епархия (21 октомври 1872-23 октомври 1937). Подпредседател на Учредителното събрание (1879), депутат от 1-ото до 3-ото Обикновено народно събрание (1879-1883), депутат във тт Велико народно събрание (1881), председател на 3-ото Обикновено народно събрание (11 декември 1882-8 септември 1883). Председател на Светия синод (1883-1886; 1902-1905). Протосингел (1 септември 1907-1912). От 1920 г. е секретар на Светия синод. Преподавател по каноническо право в новооснования Богословски факултет и негов пръв декан (1923). Дописен член (1881), редовен член (1884), почетен член (1923) на Българската академия на науките. Митрополит Симеон разгръща широко храмостроителство. Докато е митрополит на Варненска и Преславска епархия са построени нови 137 храма и 35 параклиса.
Йосафат Шишков (светско име Роберт Матей Шишков), католически свещеник /1884-1952/.
Ръкоположен за свещеник на 11 юли 1909 г. Бил е учител в колежите "Св. Августин" в Пловдив и "Св. Михаил" във Варна. Бил е директор на малката семинария "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Ямбол, като в същото време е бил свещеник и в латинската ямболска енория. През 1949 г. е назначен за енорийски свещеник във Варна. През м. декември 1951 г. е арестуван във Варна и привлечен като обвиняем в процеса "срещу шпионската и заговорническа католическа организация в България, работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания" (29 септември - 3 октомври 1952). Осъден на смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществото му. Разстрелян в Софийския затвор в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. Обявява за блажен (26 май 2002) от папа Йоан Павел Втори заедно католическите свещеници Камен Вичев и Павел Джиджов. Паметта им се почита (заедно с католическия свещеник Евгений Босилков) на 13 ноември като Ден за поклонение на католиците от целия свят пред тяхното мъченичество.
Кирил Драмалиев, политик и дипломат /1892-1961/.
Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и в 6-ото Велико народно събрание (7 ноември 1946-11 декември 1947). Министър на народната просвета (11 декември 1947-2 юли 1949; 20 юли 1949-20 януари 1950; 20 януари 1950-3 февруари 1950; 3 февруари 1950-4 февруари 1952). Посланик на България в Полша (14 март 1952-1954) и в Германската демократична република (18 януари 1957-22 юли1958). Депутат от 1-ото до 3-ото Народно събрание (1950-1961). Автор на книгата "Просветната реформа на Отечествения фронт" (1945) и на много статии по педагогически въпроси.
проф. Георги Марков, литературен критик и писател /1927-1987/.
От 1951 г. е преподавател в Катедрата по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Сътрудничи на централния литературен печат. Работи като редактор в отдел "Критика" на списание "Септември" (1963-1970). Лектор по български език и литература в университета в Гьотинген, Германия (1970-1972). Директор на Центъра за литературни проучвания при Съюза на българските писатели (1974-1975). Автор е на проучвания за българската литература между Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945), и за съвременната българска литература. Сред трудовете му са: "Въпроси на литературния анализ" (1962), "Гео Милев" (творчески портрет, 1964), "Литературни етюди" (1969), "Методологически въпроси на литературната история (1971), "Неспокойна критика" (1975), "Битка за литературните принципи" (1987), "Творби и критика" (1987) и др.
проф. Пенчо Стоянов, музиковед, композитор и педагог /1931/.
Секретар на Съюза на българските композитори (11 май 1976-14 май 1980) и негов заместник-председател (14 май 1980-14 май 1985). От 1955 г. е преподавател в Националната музикална академия по хармония и теория на музиката, а от 1956 г. - по музикален анализ. Автор е на 5 симфонии, 3 симфонични поеми, 3 увертюри, над 350 хорови песни и др., както и на научни трудове, монографии и статии, посветени на музикалния стил и език, формата, хармонията и др. Удостоен със званията "Заслужил артист" (май 1975) и "Народен артист" (май 1982). Носител на орден "Народна република България" първа степен (февруари 1981).
Атанас Пържелов, български футболист (вратар) и треньор /1932-2013/.
През футболната си кариера е играл за отборите "Септември", "Чавдар", "Спартак" и "Червено знаме" (Пазарджик) и "Академик" (София). През 1994 г. е вицепрезидент на Българския футболен съюз (БФС). Работил е като журналист и редактор във в. "Футбол". Носител на "Сребърна значка" на Българския футболен съюз (БФС) като треньор (9 април 2013).
Минчо Празников, синоптик /1938/.
В продължение на 22 години е бил синоптик във военновъздушните сили, а след това в Националния институт по метеорология и хидрология (1986-2000). Работил е за Българската национална телевизия, Българското национално радио, телевизия BTV, телевизия ТВ7 и в частната фирма за метеорологични прогнози "ТВ-МЕТ".
Калина Ковачева, поетеса и писателка /1943-2010/.
Работи във в. "Народна младеж" (1968-1978), а след 1978 г. в сп. "Лада". Автор е на "Трябва да те има" (поезия, 1972), "Бюлетин за времето" (1975), "Лични стихотворения" (1981, 2004), "Моята Сара" (документална повест, 1983), "Аз" (1993), "Да не забравя" (1995), "Имах приятел просяк. По хималайските пътеки" (проза, 1995), "Какво за Любовта" (1999), "Стихотворения" (2001, 2004) и др. Участвала е в разширения състав на националния отбор по алпинизъм и има три пътувания в Хималаите (1985, 1987, 1988). Носител на Славейкова награда на община Трявна за стихотворението "Но какво ли стана с онзи мой живот..." (2006).
Антоний Генов, актьор /1950-2006/.
Играл е в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1974, 1979), в Народен театър "Иван Вазов" (1978-1979, 1988-2006). Участвал е във филмите "Апостолите" (1976), "Записки по българските въстания" (1976-1981), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Адаптация" (1981), "Хан Аспарух" (1981), "Борис I" (1985), "В навечерието" (1985), и др., в постановки на телевизионния театър - "Сбогом на оръжията" от Ърнест Хемингуей, "Каменния гост" от Александър Пушкин, "Майстори" от Рачо Стоянов и др. За ролята на Панайот Волов във филма "Апостолите" е носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци (1977). Носител на медал "За заслуги към Българската народна армия" за ролята на Велизарий във филма "Хан Аспарух" (1982), на голяма награда "Златна роза" за филма "Те надделяха" (1986).
Палми Ранчев, поет, писател, боксьор и треньор по бокс /1950/.
Юношески национален шампион по бокс през 1966 г. и трети при мъжете през 1969 г. Бил е треньор в "Олимпийски надежди", на националните отбори за юноши и мъже и старши треньор на мъжкия национален отбор по бокс. Има над 20 издадени книги, от които 10 стихосбирки - "Любовник на самотни улици и запустели къщи" (2004), "Такова синьо: видимо и скрито" (2007), на сборници с разкази, три романа и др. Някои от творбите му са преведени на повече от седем езика.
Бойко Найденов, юрист /1965/.
Градски прокурор на София (26 юли 2005-26 април 2006). Директор на Националната следствена служба (9 ноември 2007-7 ноември 2013). Заместник на главния прокурор по разследването (23 април 2009-6 ноември 2012; 10 януари-7 ноември 2013). Изпълняващ функциите на главен прокурор до встъпването в длъжност на нов главен прокурор (6 ноември 2012-10 януари 2013).
ген.-майор Данчо Дяков, военен деец /1965/.
Работи в Служба "Военна полиция" (1992-2009), бил е директор на службата (2009-2013). Помощник-началник щаб по гражданско-военното сътрудничество и партньорството в Съвместното командване на силите на НАТО в Брунсум, Холандия (м. ноември 2013-м. август 2016). Съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили на Република България за военната сигурност (2 август 2016-23 януари 2017). Началник на Националната служба за охрана (7 март 2018-30 август 2019).
Искра Ангелова, актриса и журналистка /1973/.
От 1993 г. работи в Българско национално радио (БНР), където е един от водещите на предаването "12+3", водещ на предаването "Без контрол" (от 1 април 1998). Водещ на авторско телевизионно предаване "Вярно с оригинала" по телевизия TV7 (от 2005). Автор и водещ на предаването "Деконструкция" в ефира на БНР (2009-2015). Участва в работата над Съвременна българска енциклопедия А-Я на издателство Gaberoff (2003). Автор е на книгите "Медиен апокалипсис" (2000), "Лудница" (2004), "Неудобните" (2004), "Обичам ли те?" (2007 г. в съавторство с Искра Ангелова), "Радикална еврейска енциклопедия" (2013) и др. Авторка е на няколко документални филма. Носител на наградата на Българското национално радио за радиожурналистика "Сирак Скитник" за 2003 г.
Николай Павлов, икономист /1975/.
Бил е финансов директор и член на съвета на директорите на Националната електическа компания (НЕК), бил е член на Съвета на директорите на "Контур Глобал Марица Изток 3" АД, бил е член на Надзорния съвет на ХЕК Горна Арда, бил е финансов директор на "Булгаргаз" ЕАД. Изпълнителен директор на "Булгаргаз" ЕАД (2016-27 януари 2017; 22 май 2017-28 януари 2022). Служебен министър на енергетиката (27 януари-4 май 2017).
Адриан-Михай Рачев - Румънеца, раппевец /1979/.
Пее в дуета "Румънеца и Енчев", създаден през 1996 г. от него и Георги Енчев. Двамата са създатели на собствена продуцентска компания "Селект мюзик", както и на Фондация "Румънеца и Енчев". В различни градове организират фестивалите "Мези", които са с благотворителна цел, и през 2018 г. първия по рода си "Патриотичен фестивал".
Димитър Рангелов, футболист /1983/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Славия" (София), "Страсбург" (Франция), "Ерцгебирге Ауе" (Германия), "Енерги Котбус" (Германия), "Борусия Дортмунд" (Германия), "Макаби Тел Авив" (Израел), "Люцерн" (Швейцария), "Коняспор" (Турция), "Юмраниеспор" (Турция). За националния отбор по футбол има изиграни 40 мача и отбелязани 6 гола.
На този ден са родени и:
Уилям Хенри Харисън, американски политик /1773-1841/.
Девети президент на САЩ (4 март 1841-4 април 1841). Той умира в Белия дом един месец след встъпването си в длъжност.
Василий Жуковски, руски поет /1783-1852/.
Един от родоначалниците на руския романтизъм.
Франц Габелсбергер, немски учен /1789-1849/.
Създател на първата в света стенографска система.
Нацуме Сосеки, японски писател /1867-1916/.
Пъpвият мy poмaн "Aз cъм котарак" е публикуван през 1905 г. Автор е на романите "Момчето" (1907), "Портата" (1910), "Пътешественикът" (1912-1913), "Сърце" (1914) и др.
Всеволод Мейерхолд, съветски актьор, режисьор и педагог /1874-1940/.
Един от реформаторите на театъра през 20-и в. Режисьор-провокатор, който поставя началото на ексцентричните провокации на театралната сцена. На 7 ноември 1920 г. в Москва е открит държавният театър "Всеволод Мейерхолд", закрит на 8 януари 1938 г. със заповед на Комитета по изкуствата на СССР. След закриването на театъра Всеволод Мейерхолд започва работа в театъра на Станиславски. На 20 юни 1939 г. срещу него са повдигнати обвинения в контрареволюционна дейност. След три седмици изтезания той подписва доказателствата, наложени от разследването. Всеволод Мейерхолд е обвинен като агент на британското и японското разузнаване, за водена от него активна шпионска дейност, насочена против СССР, че е активен участник на троцкистката организация, действаща сред работещите в сферата на изкуството. На 1 февруари 1940 г. Върховният съд на СССР го осъжда на смърт чрез разстрел и на 2 февруари 1940 г. присъдата е изпълнена. На 26 ноември 1956 г. той е реабилитиран посмъртно с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР. През 1984 г. в Пенза е открит Музей на сценичното изкуство на негово име. През 1991 г. по инициатива на Комисията за творческото наследство на режисьора и с подкрепата на Съюза на театралните дейци на Русия и Съюза на архитектите на Русия е основан Център на името на Всеволод Мейерхолд. На 2 февруари 1990 г. за първи път е отбелязана датата на смъртта на Вселолод Мейерхолд. Дотогава точната дата на разстреля не е била известна. Неговите статии, писма, речи, беседи са издадени през 1968 г. в два тома и преведени на български език в книгата "Театърът: теория и практика"(2018).
Ваан Терян (ист. Ваан Сукиасович Тер-Григорян), арменски поет и обществен деец /1885-1920/.
Василий Чапаев, руски военен деец /1887-1919/.
Участник в Гражданската война (1918-1920). Командващ 25-а стрелкова дивизия (1919), отличила се по време на контранастъплението на Източния фронт срещу войските на Александър Колчак. Носител на орден "Червено знаме" (1919).
Лео Валиани, италиански политик и журналист /1909-1999/.
Един от основателите на Италианската република през 1946 г.
Жак Моно, френски биохимик /1910-1976/.
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1965 г. заедно с френския микробиолог Андре Лвоф и френския микробиолог и генетик Франсоа Жакоб за техните открития относно генетичния контрол на ензимния и вирусния синтез.
Рудолф Витлачил, чехословашки футболист и треньор от австрийски произход /1912-1977/.
Играл е във "Фьорикс" Швехат (1927-1928), "Слован" - Виена
(1928-1929), "Рапид" - Виена (1929-1933), "Винер" (1933-1934), "Фаворитнер" (1934), "Славия" - Прага (1935-1944). Шампион през 1935 г. и 1937 г., носител на Средноевропейската купа през 1937 г. Бил е треньор на "Метеор" - Ческе Будейовице (1946-1947), "Радомирж" - Полша (1947), "Рапид" - Виена (1966-1967) (шампион през 1967 г.) и др. Треньор на националния отбор по футбол на Чехословакия (1957-1964), с който печели второ място на Световното първенство в Чили през 1962 г., трето място на Европейското първенство през 1960 г. във Франция и второ място на Олимпийските игри в Токио, Япония, през 1964 г. От 1964 г. до 1966 г. е в България, където ръководи едновременно отбора на "Левски" (София) и националния отбор по футбол. С "Левски" става шампион през 1965 г. и класира националния отбор на България на световното първенство през 1966 г. във Великобритания. От 1968 г. до 1970 г. отново е треньор на "Левски" (София), с който печели титлата и купата на страната през 1970 г.
Ринус Михелс (ист. име Маринус Хендрикус Михелс), нидерландски футболист и треньор /1928-2005/.
През футболната си кариера е играл само за отбора на "Аякс" (Нидерландия). Като треньор е известен като създателя на тоталния футбол през 70-те години на 20-и век. Заради твърдението му, че "футболът е война", го наричат Генерала. Като треньор на "Аякс" (Нидерландия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (дн. Шампионска лига) /1971/. Като треньор на националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1988 г. във ФРГ и сребърен медал от Световното първенство през 1974 г. във ФРГ. През 1999 г. Международната федерация по футбол /ФИФА/ определя Ринус Михелс за треньор на 20 век. През 2019 г. е Ринус Михелс е обявен за треньор треньор номер 1 от френското списание "Франс футбол" в класация на "Топ 50 на най-добрите футболни треньори в историята".
Йозеф Масопуст, чешки футболист и треньор /1931-2015/.
С националния отбор по футбол на Чехословакия печели сребърен медал от Световното първенство през 1962 г. в Чили и бронзов медал от Европейското първенство през 1960 г. във Франция. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1962 г. През 2003 г. е обявен за най-добър чешки футболист за последните 50 години (1954-2003).
Лори Азаро, италиански моден дизайнер и производител на парфюми /1933-2003/.
През 1962 г. създава модна къща "Азаро" и стартира производството на серии от парфюми, някои от които са сред десетте най-продавани марки в света в периода 1973-2003 г. ("Oh la, la", "Chrome", "Acteur"). Той се налага като дизайнер на облекла през 1968 г. Азаро е обличал актрисите Ракел Уелч, София Лорен, Изабел Аджани и др.
Джон Максуел Кутси, южноафрикански писател /1940/.
Литературният му дебют е през 1974 г. Международно признание получава през 1980 г. с романа си "В очакване на варварите". Двукратен носител на наградата "Букър" - през 1983 г. за "Животът и времето на Майкъл К." и през 1999 г. за романа му "Безчестие". Носител на Нобелова награда за литература за 2003 г. за "неизброимите начини, с които предава изненадващото участие на аутсайдера". Той е вторият южноафрикански писател, получил Нобелова награда за литература след Надин Гордимър през 1991 г.
Джозеф Стиглиц, американски икономист /1943/.
Носител на Нобелова награда за икономика за 2001 г. заедно с американските икономисти Джордж А. Акерлоф и А. Майкъл Спенс заради "техния анализ на пазарите с асиметрична информация".
Миа Фароу, американска актриса /1945/.
Карла дел Понте, швейцарски юрист /1947/.
Федерален прокурор на Швейцария (22 декември 1993-15 септември 1999). Главен прокурор на Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия (11 август 1999-31 декември 2007). Посланик на Швейцария в Аржентина (2008-февруари 2011). Комисар на Анкетната комисия на ООН за Сирия, разследваща престъпленията в страната (28 септември 2012-6 август 2017).
Гордън Страхан, шотландски футболист и треньор /1957/.
Член е на Шотландската футболна зала на славата (2007).
Ангелос Харистеас, гръцки футболист /1980/.
Печели златен медал на Европейското първенство през 2004 г. в Португалия.
Андрей Ещенко, руски футболист /1984/.
Магдалена Нойнер, немска състезателка по биатлон /1987/.
На Олимпийските игри през 2010 г. във Ванкувър, Канада, печели два златни и един бронзов медал. От световни първенства печели 12 златни, четири сребърни и един бронзов медал. От европейски първенства печели един бронзов медал. Три пъти е носителка на Световната купа - през 2008 г., 2010 г. и 2012 г.
Това е денят на смъртта на:
Герард Доу, нидерландски художник /1613-1675/.
Фьодор Достоевски, руски писател /1821-1881/.
Автор е на романите "Бедни хора" (1845), "Бели нощи" (1849), "Записки от мъртвия дом" (1861), "Унижените и оскърбените" (1861), "Престъпление и наказание" (1866), "Играчът на рулетка" (1866), "Идиот" (1867), "Бесове" (1873), "Юноша" (1874), "Кротката" (1876), "Братя Карамазови" (1879) и др. В периода от м. декември 1872 г. до пролетта на 1874 г. издава в. "Гражданин", където публикува "Дневник на писателя".
Александър Воейков, руски географ, метеоролог и климатолог /1842-1916/.
Миклош Хорти, унгарски политик /1868-1957/.
Регент на Унгария (1 март 1920-15 октомври 1944). След Втората световна война (1939-1945), живее в изгнание в Лисабон, Португалия.
Александър Бенуа, руски художник и критик /1870-1960/.
Един от организаторите на творческото сдружение "Светът на изкуството" и основател на едноименното списание (1900). Работил е над костюмите и декорите на оперните спектакли на Сергей Дягилев (1909-1911), художник е в Болшой театър (1919-1929), в Парижката опера (1927-1934), в оперния театър "Ла Скала" в Милано, Италия (1947-1956). Автор е на поредицата от картини "Последните разходки на Луи XIV", на илюстрации на произведения на руския писател Александър Пушкин и др.
Пол Лорънс Дънбар, американски поет /1872-1906/.
Екатерина Ненчева, българска поетеса /1885-1920/.
Тя е първата българска поетеса след Освобождението на България от османско иго (1878). Публикува в сп. "Летописи", сп. "Демократически преглед", сп. "Общо дело", сп. "Мисъл" (с псевдоним Велерина), сп. "Съвременна мисъл" и сп. "Листопад". През 1909 г. издава първата си и единствена стихосбирка "Снежинки".
Никола Ганушев (Никола Ганушев Ганев), български художник живописец и педагог /1889-1958/.
Военен художник по време на Първата световна война (1914-1918). Учител по рисуване и живопис (1913-1925), преподавател по живопис в Художествената академия в София (1921-1923; 1932-1949). Изявява се предимно като портретист: "Санда Йовчева" (1921), "Глава на мъж" (1922), "Глава на момиче" (1923), "Портрет на Стефан Цанков" (1923), "Портрет на Александър Стамболийски" (1935), "Портрет на Милена Стамболийска" (1936) и др. Той е един от големите майстори на голото тяло в българската живопис. Автор е на "Голо женско тяло" (1914), "Момиче пред огледалото" (1930) и др. Рисува някои от изображенията на светци върху фасадата на Духовната академия в София (дн. Богословски факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски").
проф. Атанас Илиев, български философ и психолог /1893-1985/.
Сътрудничи в издаването на "Натурфилософска библиотека" и на сп. "Българска мисъл", сп. "Златорог", в. "Литературен глас". Член на литературния кръг "Стрелец" (1925-1927). Ректор на Скопския университет (1943). Преподавател по естетика и етика в Софийския университет (1944-1962). Автор е на "Естетика и психоанализа" (1926), "Етика" (2 части, 1950-1952), "Литературнокритически и теоретически статии" (1976), сборника есета "Между изкуството и живота. Естетически опити" (1932) и др.
Сергей Илюшин, съветски авиоконструктор /1894-1977/.
Конструирал серия военни и пътнически самолети "Ил". През 1939 г. създава бронирания щурмови самолет "Ил-2", с което се поставя началото на нов клас самолети в бойната авиация, използвани по време на Втората световна война (1939-1945). След това са създадени "Ил-8", "Ил-10" (1943) и първият в историята на авиацията реактивен щурмови самолет "Ил-40", пътническите самолети "Ил-18", "Ил-62" и др. Носител на седем Сталински награди (1941-1952), на Ленинска награда (1960), на Държавна награда на СССР (1971). Три пъти Герой на социалистическия труд (1941, 1957, 1974).
Денис Габор, британски физик от унгарски произход /1900-1979/.
Носител на Нобелова награда за физика за 1971 г.
Илия Иванов, български оперен режисьор и педагог /1901-1958/.
Средищен директор и прогимназиален учител в с. Новоселци (1935-1937), където създава и ръководи детски театър. Бил е режисьор в Софийската народна опера. Лауреат на Димитровска награда втора степен (1951).
Уилям Фулбрайт, американски политик /1905-1995/.
Сенатор от щата Арканзас от Демократическата партия (1944-1974). По негова инициатива е създадена програмата "Фулбрайт" (1 август 1946), която предоставя безвъзмездно средства за финансиране на програми за обмен на преподаватели и студенти между САЩ и други страни.
акад. Любен Василев, български юрист и политик /1911-1971/.
Ръководител на катедрата по гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1971). Директор на Института за правни науки при Българската академия на науките /БАН/ (1950-1971). Член-кор. на БАН (1948). Член на Президиума на БАН (9 март 1968). Депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-1971). Взема участие в изработването на конституциите на България през 1947 г. и 1971 г. и в създаването на редица закони в социалната сфера. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1969). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959, март 1962).
Юрий Андропов, съветски политик /1914-1984/.
Ръководител на Комитета за държавна сигурност на СССР (КГБ) (18 май 1967-26 май 1982). Генерален секретар на ЦК на КПСС (12 ноември 1982-9 февруари 1984). Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (16 юни 1983-9 февруари 1984).
Александър Александров, български кинокритик и филмов историк /1926-2009/.
Преподавател (от 1960) във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" по история на киното, научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН (1963). Автор е на книгата "Съвременни проблеми на западното кино" (1974).
Недялко Донски, български спортен деец /1927-2012/.
Ръководител на ДФС "Академик", София (1952-1959). Заместник-председател на Българската футболна федерация (1959-1962) и неин председател (1962-1970). Основател и главен редактор на в. "Старт" (1971-1991).
принцеса Маргарет Роуз, графиня Сноудън, сестра на кралицата на Великобритания Елизабет Втора /1930-2002/.
Цветана Гълъбова, българска актриса /1932-2019/.
Играла е в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1955-1960), в Държавния сатиричен театър в София (1961-1991). Тя е първата говорителка на Българската национална телевизия (1960-1961).
Хауард Темин, американски вирусолог /1934-1994/.
Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1975 г. заедно с американския молекулярен биолог Дейвид Балтимор и американския вирусолог от италиански произход Ренато Дулбеко за техните открития относно взаимодействието между туморните вируси и генетичния материал на клетката.
Мирела Френи, италианска оперна певица /1935-2020/.
На 3 март 1955 г. на 19-годишна възраст прави своя дебют в Операта в Модена, Италия, с ролята на Микаела в операта "Кармен" от френския композитор Жорж Бизе. През 1961 г. дебютира в Кралската опера в Лондон /Великобритания/, през 1963 г. в Ла Скала в Милано /Италия/, през 1965 г. в Метрополитън опера в Ню Йорк, САЩ. От 1981 г. неин съпруг е българският оперен певец Николай Гяуров. В края на 20-и в. Мирела Френи е наречена "последната примадона" на италианското оперно наследство. След 50-годишна кариера през 2005 г. тя се оттегля от сцената, като последното й изпъление е на 11 април 2005 г. в операта "Орлеанската дева" във Вашингтонската национална опера.
Чик Кърия (ист. име Армандо Антъни Кърия), американски джазпианист и композитор /1941-2021/.
През 70-те години на 20-и в. основава групите "Съркъл" и "Ритърн ту форевър". Носител на награда "Грами" (1976, 1977, 1979, 1980, 1982, 1989, 1990, 1999, 2000, 2001, 2004, 2007, 2009, 2010, 2012, 2013, 2015, 2020, 2021)..
Небойша Глоговац, сръбски актьор /1969-2018/.
Участвал е във филмите "По-добър живот" (1986), "Вуковар" (1994), "Предумишлено убийство" (1995), "Буре барут" (1998), "Хотел Белград" (1999), "Светкавици" (2001), "Бумеранг" (2001), "Т.Т. синдром" (2002), "Нормални хора" (2001) и др.
/АЯ/МГ
/МГ/
news.modal.header
news.modal.text