site.btaНа 11 февруари в историята
DK 20:19:31 07-02-2022
MG2014DK.003
1102БТА - СПРАВОЧНА ИНФОРМАЦИЯ - ДНЕВЕН КАЛЕНДАР
На 11 февруари
в
историята
11 февруари 2022 г., петък, 6-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Власий, еп. Севастийски. Св. мчк Георги Софийски, Нови.
Власий, епископ Севастийски, живял в областта Кападокия - Мала Азия. По време на жестокото гонение при цар Диоклетиан почти не останали християни в града, затова Власий се оттеглил в една пещера на планината Аргеос, където живял в пост и молитви и строго въздържание. Редом с него живели диви зверове, за които той се грижел с голяма любов и затова се почита като техен покровител. Умира през 316 г. след нечовешки мъчения при царуването на Ликиний.
Георги Софийски е роден в гр. Кратово, Македония, в българско семейство. Останал от малък без баща, е принуден да отиде в София, за да избегне насилственото потурчване в малкия град. Османските управници в София се опитват чрез хитрост да го привлекат в своята вяра, но макар и само 18-годишен, той проявява твърдост и изключителна мъдрост. Независимо от това не успява да избегне гнева на друговерците. Загива за правата вяра на 11 февруари 1515 г. след като е хвърлен с вързани ръце на клада, запалена на градския площад. Когато връзките изгарят и ръцете му се освобождават, той започва да се кръсти и да се моли: "Господи Исусе Христе, в твоите ръце предавам духа си." Тогава някой от тълпата удря младежа по главата с дърво и той пада мъртъв. Колкото и да се стараят турците да изгорят на прах тялото му, това не им се отдава. Дървата изгарят, а тялото остава цяло. През нощта християни тайно занасят тялото на мъченика в църквата "Св. Марина" (в двора на днешната Софийска митрополия) и тържествено го погребват.
По света се отбелязва:
Международният ден на жените и момичетата, занимаващи се с наука. Отбелязва се от 2016 г. съгласно резолюция A/RES/70/212 на Общото събрание на ООН от 22 декември 2015 г., за да се подчертае ролята на жените и момичетата в научните и технологичните общности и с цел да се постигне равенство между половете в световен мащаб.
Световният ден на болните. Отбелязва се от 1993 г. на основата на обръщение към вярващите на папа Йоан Павел Втори от 21 октомври 1992 г., в което той обявява, че в деня на Дева Мария Лурдска, спасителка на болните, ще се чества Световният ден на болните, като в този ден вярващите ще отправят молитви за болните в света. Според легендата, на този ден през 1858 г. Дева Мария за първи път се явява в пещерата Масабиел край френското градче Лурд и показва на младата девойка Бернадет Субиру лечебен извор, където са изцелени много страдащи.
Европейският ден на телефон 112. Отбелязва се в страните от Европейския съюз с решение на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 11 февруари 2009 г. Целта е да се повиши информираността на обществото за ролята на единния номер за спешни повиквания във всички страни на ЕС. На този ден всяка страна от ЕС отчита работата на службите за спешно реагиране, популярността на телефон 112 и нивото на обслужване на спешните повиквания.
Националният празник на Иран. Ден на ислямската революция /1979/.
На този ден в България:
1211 - По заповед на цар Борил в столицата на България Търново (дн. Велико Търново) е свикан антибогомилски църковен събор, на който присъстват всички висши духовници и столични боляри. Целта на събора е публичното разобличаване и общественото отрицание на идеите и на основните постулати на богомилското учение, широко разпространено в България. Богомилските ръководители Петър Кападокийски, Лука и Матей Родоболски са низвергнати от обществото, осъдени на тежки телесни наказания и заточени. Последователите в страната са подложени на преследване. По нареждане на цар Борил решенията на събора са записани в т.нар. "Синодик на цар Борил".
1856 - В Свищов е основано първото българско народно читалище (30 януари 1856 ст. ст.) под името "Българско читалище" (дн. Първо българско народно читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови") по инициатива на Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Димитър Начович. С него се поставя началото на читалищното движение в България. В него е учреден първият български музей, първата обществена библиотека с дарение от 800 тома книги на различни езици от учителя Емануил Васкидович, създаден е първият български хор за многогласно хармонично пеене, който днес носи името на своя създател Янко Мустаков. Днес читалището носи името на Еленка и Кирил Аврамови - семейството, дарило през 1904 г. парите за построяването на сградата му.
1888 - В Русе е създадена Русенската градска библиотека (дн. Регионална библиотека "Любен Каравелов"). През 1953 г. е обявена за Окръжна библиотека с депозитарен статут. От 1959 г. носи името на поета, писател и революционер Любен Каравелов. С ПМС 153/28 юли 2000 г. се преобразува в регионална библиотека.
1971 - Министърът на външните работи Иван Башев подписва от името на България Договора за забрана на складирането на ядрено и други видове оръжия за масово унищожение на дъното на моретата и океаните и в техните недра. Одобрен от 25-ата юбилейна сесия на Общото събрание на ООН (15 септември-17 декември 1970). Ратифициран от Президиума на Народното събрание на 18 март 1971 г. с указ 464. Влиза в сила на 18 май 1972 г.
1991 - Излиза бр. 1 на в. "Литературен вестник" - национален седмичен вестник за литература, литературна критика и изкуство.
1997 - Парламентарно представените политически сили в 37-ото Народно събрание (Демократична левица, Съюз на демократичните сили, Движение за права и свободи, Народен съюз-БЗНС, Демократическа партия и трима независими депутати) подпесват Декларация за принципите за излизане от кризата, които обхващат политическата сфера, икономиката и предстоящите през м. април 1997 г. предсрочни парламентарни избори. Текстът на декларацията е приет на 10 февруари 1997 г. след консултации при президента Петър Стоянов и е в съответствие със становището на Консултативния съвет по национална сигурност при президента от 4 февруари 1997 г. В кабинета на президента Петър Стоянов са подписани три документа за постигане на национален консенсус по декларацията - подкрепа за намеренията на държавния глава, решение за излизане от кризата чрез неотложни действия на служебното правителство и проекторешение на парламента за увеличаване на правомощията на служебния кабинет, с което той се упълномощава да провежда преговори и да сключва договори и споразумения с други държави и финансови институции за заеми за финансова стабилизация.
2003 - Агенцията за приватизация подписва договора за продажба на 1042 дяла, представляващи 100 процента от капитала на фирмата за вторични суровини във Видин "Феникс Бдин" ЕООД, на "Ан Сел" ЕООД, София, за 100 000 лв.
2007 - В 11.55 ч. песента "Не сте сами" прозвучава едновременно в ефира на 59 радиостанции, членове на Асоциацията на българските радиооператори и по програмите на Българското национално радио (БНР). Идеята за звученето "на един глас" на песента е на БНР и е израз на съпричастност и състрадание към съдбата на осъдените български медицински сестри в Либия. Автор на музиката е композиторът Стефан Димитров, а на текста - Михаил Белчев.
2015 - От гара Илиянци в присъствието на управителя на "БДЖ - Товарни превози" ЕООД Любомир Илиев потегля първата товарна композиция, управлявана от жена помощник-машинист. Тя е на 31 години, завършила е "Електрообзавеждане в транспорта" във Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" и е назначена за помощник-машинист на 10 февруари 2015 г.
2016 - Парламентарните групи на "БСП лява България" и Движението за права и свободи внасят вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов за провал на политиката в сферата на здравеопазването. Искането е подписано от 69 депутати от двете парламентарни групи и двама независими - Велизар Енчев и Георги Кадиев.
2017 - Българинът Владимир Койлазов получава в Лос Анджелис, САЩ, наградата "Оскар" на Американската академия за филмови изкуства и науки в категорията "Научни и инженерни технологии" за "оригиналната концепция, дизайн и прилагане на технологията V-Ray", която е използвана в продукциите "Игра на тронове", "Доктор Стрейндж", "Дедпул" и др. Академията присъжда наградата на новатори, чиито "изобретения допринасят значително за качеството на кинопродукциите". Софтуерната програма V-Ray, разработена от българската компания "Chaos Group", е определена като усъвършенстваща 3D визуализациите в киното.
2018 - За седма година в Мелник се провежда фестивалът "Златен грозд". По традиция се провежда конкурс за най-добро домашно вино в категориите "Мелнишка лоза" и "Букет".
2019 - На церемония в концертната зала "Димитър Ненов" на Националната музикална академия "Проф.Панчо Владигеров" е открита обновената учебна сграда на академията на ул."Акад. Людмил Стоянов" 6. Основният ремонт е направен по проекта BG16RFOP001-3.003-0006-C02 за обновяване и модернизация на инфраструктурата на учебната сграда на Музикалната академия, осъществен с финансовата подкрепа на оперативната програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
2020 - Пресцентърът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" в Пловдив съобщава, че след след подаден сигнал в РИОСВ - Пловдив екоинспектори са регистрирали замърсяване на р. Юговска и р. Чепеларска в Родопите с цианид вследствие на авария на довеждащ хвостопровод на фирма "Лъки Инвест" АД, отвеждащ хвоста от Лъкинска обогатителна фабрика до хвостохранилище "Лъки - 2 - Комплекс". Допуснато е нерегламентирано заустване на хвост в р. Юговска, вследствие на което водите на реката са със силно променен цвят. Аварията е отстранена в рамките на един час. При взетите проби концентрациите на цианиди са варирали от 7 микрограма в устието на р. Юговска и след Асеновград - до 10 микрограма при с. Бачково при максимално допустимата концентрация от 5 микрограма.
2021 - Народното събрание прие на второ четене изменения в Закона за концесиите. Вносител на законопроекта е Министерският съвет. В приетите и гласувани със 71 гласа "за", един - "против" и 22 "въздържали се" заключителни разпоредби изрично се дефинира, че концесия в областите отбрана и сигурност се възлага за доставка на оборудване, което е специално проектирано или адаптирано за военни цели и наричано "военно оборудване", за доставка на чувствително оборудване, съдържащо класифицирана информация, както и концесиите за строителство и услуги за специфични военни цели.
На този ден по света:
1873 - В Испания е провъзгласена Първата република, просъществувала до 3 януари 1874 г.
Детрониран е крал Амедео Савойски. Свикват се нови Учредителни кортеси (съсловно-представително събрание в средновековните държави на Пиринейския п-в. "Генерални кортеси" - парламентът на Испания днес). Изработена е републиканска конституция. На 3 януари 1874 г. е извършен военен преврат. Възстановена е монархията. Алфонс XII, син на Исабела II, е провъзгласен за крал (до 1902).
1889 - Императорът на Япония Мейджи връчва на министър-председателя Кийотака Курода конституцията на Япония, известна като Мейджи конституция. С нея се утвърждава правният статут на императора, който получава върховната власт в резултат на прекратяването на режима на шогуната през 1868 г., установени са основните права и свободи на японските поданици, въведена е независима съдебна система, парламентът получава законодателни функции, като долната камара се избира от населението.
1928 - Открити са 2-ите зимни Олимпийски игри в Сен Мориц, Швейцария. Игрите завършват на 19 февруари 1928 г. В тях участват 464 спортисти (26 жени и 438 мъже) от 25 държави, които се състезават в 4 вида спорт.
1929 - В Латеранския дворец е подписан Латеранският договор между Кралство Италия и Светия престол, по силата на който се създава папската държава Ватикана. С т. нар. Латерански споразумения се слага край на т.нар. Римски въпрос. Договорът е подписан за Италия - от краля Виктор Емануил III и министър-председателя Бенито Мусолини, и за Ватикана от папа Пий XI и държавния секретар кардинал Пиетро Гаспари. Той е изготвен след 3-годишни преговори и се състои от три документа - политически договор, признаващ пълния суверенитет на Светия престол във Ватикана; конкордат (от лат. concordatum - споразумение), регулиращ мястото на католическата църква в италианската държава; финансова конвенция, уреждаща претенциите на Светия престол за компенсации за загубени земи и територии след обединяването на Италия в края на 19 в. и практическото ликвидиране на папската държава след 1870 г. За да увековечи споразумението, Бенито Мусолини официално нарича булеварда, свързващ символично Ватикана с Рим "Виа дела консилиационе" (Път на помирението). Латеранският договор е включен в конституцията на Италия от 1947 г., а през 1984 г. конкордатът е ревизиран, с което се слага край на официалната държавна подкрепа за католическата църква.
1971 - В Москва (СССР), Вашингтон (САЩ) и Лондон (Великобритания) едновременно е подписан Договорът за забрана на складирането на дъното на моретата и океаните и в неговите недра на ядрено оръжие и на други видове оръжия за масово унищожение. Договорът влиза сила на 18 май 1972 г.
България подписва договора на 11 февруари 1971 г. и го ратифицира на 16 април 1971 г.
1975 - Във Великобритания Маргарет Тачър е избрана за лидер на Консервативната партия - първата жена, избрана на този пост. На 4 май 1979 г. тя е избрана и за министър-председател на страната. На 27 ноември 1990 г. Джон Мейджър е избран за лидер на Консервативната партия на нейно място, а на 28 ноември 1990 г. той е избран и за министър-председател, след като тя подава оставка. Наричана "желязната лейди" тя е първата и единствена жена във Великобритания, заемала постовете лидер на Консервативната партия (11 февруари 1975-27 ноември 1990) и министър-председател (4 май 1979-28 ноември 1990). Тя е и първият министър-председател в историята на страната с висше образование в областта на естествените науки.
1979 - В Иран побеждава ислямската революция, започнала през 60-те години на 20-и в. със зараждането на ислямското движение в Иран, предвождано от аятолах Рухола Мусави Хомейни. На 1 февруари 1979 г. аятолах Рухола Мусави Хомейни се завръща в Иран след 15 години изгнание във Франция и е провъзгласен за ръководител на Иран. На 11 февруари 1979 г. Върховният военен съвет сваля доверието си от министър-председателя Шапур Бахтиар, който на следващия ден напуска страната и се установява във Франция. Шах Мохамад Реза Пахлави, вторият монарх от династията Пахлави и последният шах на иранската монархия, напуска страната. Създадено е правителство на Националния фронт, парламентът е разпуснат, отменена е конституцията. На 16 февруари 1979 г. е приет декрет за конфискуването на цялата собственост на шах Мохамад Реза Пахлави и шахското семейство. На 30 и 31 март 1979 г. е произведен референдум за държавното устройство на Иран, на който 99,3 процента гласуват "за" премахването на монархията и създаването на Ислямска република Иран. На 1 април 1979 г. аятолах Рухола Мусави Хомейни обявява официално първия ден на "божието управление" и е провъзгласен за ръководител на Ислямската република Иран (духовен водач на мюсюлманите), който пост заема до смъртта си на 3 юни 1989 г.
1980 - В СССР по екраните излиза филмът "Москва не вярва на сълзи" на съветския режисьор Владимир Меншов. През 1981 г. филмът получава наградата "Оскар" в категорията за най-добър чуждоезичен филм.
1986 - На моста Глиникер-Брюке между Западен и Източен Берлин, СССР разменя дисидента Натан Шчарански в замяна на арестуваните през м. ноември 1984 г. в Ню Йорк, САЩ, чехословашки нещатни сътрудници на ЦРУ Карл и Хана Кехер. Анатолий Шчарански е арестуван в СССР на 13 март 1977 г. по обвинение в шпионаж в полза на САЩ. През 1978 г. на закрит процес е осъден на 13 години затвор. След освобождаването му е лишен от съветско гражданство.
1990 - В Република Южна Африка е освободен Нелсън Мандела след 27 години затвор. Той прекарва 18 от общо 27 години в затвора в каторгата Робен, малък остров в крайбрежието на Кейптаун. Нелсън Мандела е символ на борбата срещу апартейда (1948-1990) в страната. През 1944 г. заедно с Оливър Тамбо и други млади хора основава Младежка лига на Африканския национален конгрес (АНК). След като през 1960 г. Африканският национален конгрес е забранен, арестуваният многократно Нелсън Мандела преминава в нелегалност. Той участва в създаването на въоръжено крило на АНК през декември 1961 г. На 5 август 1962 г. той отново е арестуван, а на 12 юни 1964 г. е осъден на доживотен затвор. По време на делото той произнася известната си пледоария - изповед: "Борих се срещу господството и на белите, и на чернокожите. Най-скъпият на сърцето ми идеал е свободно и демократично общество, в което всички живеят в хармония и имат равни шансове. Надявам се да живея достатъчно дълго, за да доживея това, но ако трябва, за този идеал съм готов да умра".
1997 - На извънредно заседание парламентът на Сърбия приема специален закон за признаване на резултатите от оспорвания втори кръг на изборите за местни органи на властта, произведен на 17 ноември 1996 г. в 14 градове на Сърбия и в осем от 16 столични общини. Влиза в сила на 12 февруари 1997 г. Потвърждава се победата на опозиционната коалиция "Заедно" с лидери Вук Драшкович, Зоран Джинджич и Весна Пешич. Край на тримесечната политическа криза. На 27 декември 1996 г. мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Сърбия потвърждава победата на опозицията в 14 големи града в страната.
2005 - В КНДР са екзекутирани около 70 бегълци, заловени в Китай и върнати обратно. Китай е единствената приятелска страна на КНДР, която репатрира избягали през границата севернокорейци с мотива, че са незаконни имигранти.
2006 - Финландия прекратява ограниченията по отношение на достъпа до трудовия пазар в страната на работници от осем източноевропейски държави, които се присъединяват към Европейския съюз през 2004 г. - Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Словакия и Словения.
2007 - В Румъния е произведен референдум за автономия на т.нар. област Секуйеск (включваща окръзите Харгита, Ковасна и Муреш в Трансилвания). Участват 6 общини. Гласуват близо 3300 от имащите право на глас 4000 души. Над 99 процента гласуват с "да" на въпроса за автономията на областта.
2008 - В Тайланд влиза в сила пълна забрана за тютюнопушенето в барове, ресторанти и търговски обекти. Отделните нарушители ще бъдат глобявани с по 2000 бата (42 евро), а собствениците на заведения, в които се пуши - с по 20 хиляди бата (420 евро). В страната вече е забранено пушенето в правителствените учреждения, гарите и болниците. Около 17 на сто от 65-те милиона тайландци консумират 110 милиона цигари дневно.
2013 - Във Ватикана в реч на латински пред Консисторията (събранието на кардиналите) папа Бенедикт Шестнайсети обявява, че ще подаде оставка на 28 февруари 2013 г.
2014 - В Нанкин, Източен Китай, Китай и Тайван започват исторически диалог на междуправителствено равнище, за първи път след края на гражданската война в страната през 1949 г. Целта на разговорите между директора на китайското Бюро по тайванските въпроси Чжан Чжицзюн и министъра по континенталните въпроси на Тайван Ван Юйчъ е да се изгради взаимно доверие. Изборът на Нанкин за място на срещата е символичен, защото той е бил столица на националистите на Чан Кайши, които след победата на комунистите са изтласкани на остров Тайван. След разрива през 1949 г. Китай разглежда Тайван като своя отцепила се провинция.
2015 - В Гросето, Италия, кап. Франческо Скетино е признат от съда за виновен и осъден на 16 години затвор за крушението на круизния кораб "Коста Конкордия" на 13 януари 1992 г. Тогава корабът се отклонява от планирания маршрут и се насочва към италианския остров Джилио, където се натъква на скали и частично се преобръща. От 4229 души на борда 32 загиват.
2016 - Властите в Украйна приемат решение за забрана разпространяването на територията на страната на сигнала на още 15 руски телевизионни канала, считано месец след публикуването на това решение. В съобщение на Националния съвет по въпросите на телевизионните и радиопредаванията в Украйна се казва, че след мониторинг на кабелните мрежи през втората половина на януари е било установено, че 15-те канала "не отговарят на Европейската конвенция за трансгранична телевизия и на законодателството на Украйна". Това руските тв канали "Совершенно секретно", "Кто есть кто", "Шансон-ТВ", "Парк развлечений", "Мир сериала", "Авто плюс", "Кухня ТВ", "КХЛ", "Наука 2.0", "Моя планета", "Телекафе", "Боец", "Время: далекое и близкое", "Настоящее Страшное Телевидение" ("НСТ") и "Сарафан". Главните причини за забраната са нарушения на законодателството за националната сигурност и законите за реклама. От м. юли 2014 г. в Украйна са забранени руските "Первий канал", "РТР-Планета", "Россия-24", "НТВ-Мир", ТVCI (ТВ Центр), "Россия 1", НТВ, ТНТ, "Петербург 5", "Звезда", РЕН-ТВ, "Life News", "Russia Today", РБК-ТВ.
2017 - В интервю за британския в. "Дейли телеграф" Тим Кук, президент на технологичната компания "Епъл", призовава компаниите от технологичния сектор да създадат нови средства за борба с разпространението на "фалшиви новини", целящи да заблудят хората. "Ние, технологичните компании трябва да създадем средства, за да помогнем за намаляване на количеството на неверните информации", каза Кук. Той добави, че това трябва да стане, без да се "потъпква свободата на словото и на печата". "Преминаваме през период, в който за жалост, някои от хората, които побеждават, са хора, които прекарват времето си в опити да се сдобият с възможно най-много кликвания, а не да кажат възможно най-много истини", казва Кук и допълва, че "това убива съзнанието на хората".
2018 - В Русия пътнически самолет Ан-148 на руската авиокомпания "Саратов", излетял от летище Домодедово в Москва, изпълняващ полет за град Орск в Урал, изчезва от радарите четири минути след излитането си. Загиват всичките 65 пътници и 6 души екипаж. Отломките от самолета са намерени в Раменския район в Подмосковието, на около 40 км от столицата, пръснати на площ от над 300 000 кв. м. В издирвателната операция участват над 900 души и над 100 машини.
Сред версиите за катастрофата са човешки фактор, техническа неизправност и лошо време. Самолетът Ан-148 е произведен от украинския авиоконструктор "Антонов". Първият полет на този модел е през 2004 г. В такъв модел самолет могат да пътуват до 80 души. Той може да лети на разстояние от 3600 км. От влизането му в експлоатация, е имало най-малко пет инцидента с този тип самолети. Те са били свързани с колесниците, електрическата система и системата за управление.
2019 - Правителството на Великобритания сключва споразумение с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, с което се съгласява да остави пребиваващите в страната около 15 000 граждани на трите държави нечленки на Европейския съюз да продължат да живеят на нейна територия и след като Великобритания напусне Европейския съюз. Споразумението въвежда същата реципрочна мярка за 17 000 британци, които живеят в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
2020 - В Женева, Швейцария, по време на конференция на Световната здравна организация, която има за цел да ускори разработването на лекарства и ваксини срещу новия коронавирус, за който Китай съобщава на 31 декември 2019 г., генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус съобщава, че коронавирусът ще се нарича официално "Covid-19". Наименованието, което заменя неофициалното "2019-nCoV", е избрано, така че да е лесно за произнасяне и да не стигматизира една държава или население. Съкращението - "co" означава корона, "vi" - вирус, "d" - болест (desease на англ. език). Числото 19 обозначава годината, когато се е появил вирусът - 2019.
2021 - Ръководителят на Националния киноцентър на Франция Доминик Бутона е обвинен за сексуална агресия и опит за изнасилване и бе поставен под съдебен надзор. Жалба срещу Доминик Бутона е била подадена на 7 октомври 2021 г. от неговия кръщелник. В нея 22-годишният мъж описва събития, датиращи от август 2020 г. по време на ваканция в Гърция. Според обвинението Доминик Бутона е трябвало да играе бащинска роля и да защитава младежа. Защитата пък критикува прибързаното повдигане на обвинения, без да бъде организирана очна ставка между Бутона и младежа, който го обвинява в агресия. Доминик Бутона ръководи Националния киноцентър на Франция от 2019 г. след дълга кариера във финансирането на кинематографична и аудиовизуална продукция.
Родени на този ден българи:
Захарий Попхристов Икономович-Круша, учител и книжовник /1808-1881/.
Един от първите ученици на Неофит Рилски. Бил е учител в Копривщица, София, Враца, Самоков, Одрин, Панагюрище и Радомир. Има заслуги за борбата против гръцкото влияние и за въвеждането на взаимоучителната метода в градовете, където преподава. Подкрепя идеята за образованието на девойките.
проф. Димитър Атанасов (Димитър Атанасов Стригачев), агроном и фитопатолог /1894-1979/.
Пръв преподавател по фитопатология в Агрономическия факултет в София (1925). Основател и пръв директор на Института за защита на растенията в София (1935-1941). Министър на земеделието и държавните имоти (23 ноември 1935-4 юли 1936). Декан на Агрономическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1943-1944). Участва в написването на първия Закон за опазване на растенията от болести и неприятели (1930), на Закона за защита на родната природа (1936), по силата на който Витоша е обявена за национален парк. Публикува над 100 научни труда върху болестите по растенията, сред които първият учебник по фитопатология на Балканите, който е преведен на румънски и сръбски език.
Невена Буюклиева (Невена Стоянова Спиркова), актриса и общественичка /1896-1966/.
Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1923-1966). Създателка е на организационния комитет по пренасянето на костите на поета Димчо Дебелянов от Демир Хисар (Гърция) в родния му град Копривщица през 1931 г. Била е председател на кръжока "Живо слово", по чиято инициатива са събрани средства за изграждането в Копривщица на паметник на чакащата майка на поета. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоена със званието "Народна артистка" (1952).
проф. Леон Леви, философ и преподавател /1928-2021/.
Той е сред основателите на специалност "психология" в България. Дългогодишен преподавател по философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преподавал е и в Шуменския университет "Константин Преславски", Варненския свободен университет и Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Автор е на десетки студии, статии и монографии, сред които "Лъжата", "Увод в психологията" и пр.
Веселин Вълков, актьор и режисьор /1940-2016/.
Играл е в Драматично-кукления театър във Враца. Бил е директор на Окръжния драматичен театър в Ботевград. Режисьор на любителския театър към Народно читалище "Христо Ботев" в Ботевград (от 2001). Участвал е в над 15 филма, сред които "Юмруци в пръстта" (1980), "Почти любовна история" (1980), "Адаптация" (1979), "Дефицит" (1990), "Маргарит и Маргарита" (1989), "Сезонът на Канарчетата" (1993), както и в телевизионните сериали "Седем часа разлика" (2012), "Столичани в повече" (2015)и др.
Миряна Башева, поетеса и журналистка /1947-2020/.
Работила е в сп. "Отечество", Българската национална телевизия, Студията за игрални филми "Бояна", сп. "Факел". След 1989 г. е била редактор във в. "24 часа" и в. "Сега". Започна да пише стихове, когато е на 23 - 24-години. Много от стиховете й са текстове на популярни песни - "Дано" на Богдана Карадочева, "Тежък характер" (1976) на Йорданка Христова, "Как си ти" на братя Аргирови, "Булевардът" на Михаил Белчев и др. Носител на годишната награда на Съюза на българските журналисти "Златно перо" за принос в съвременната журналистика за постижения в сектор "Периодичен печат" (ноември 2018).
Тодор Игнатов, художник /1951-2020/.
Главен художник сценограф на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1977-2015). Председател на представителството на Съюза на българските художници във Варна (1999-2005). Автор е на сценографията и костюмите на повече от 168 театрални постановки, множество проекти в пластичните изкуства, интериорния дизайн, киното, операта, балета, телевизионни постановки, новели, детски телевизионни предавания, концерти естрадна, народна, класическа музика и др. Участвал е в повече от 140 изложби по света, в това число и 16 самостоятелни изложби "Живопис" и 7 сценографски изложби. Картините му са притежание на частни, корпоративни и обществени колекции в Италия, Германия, Русия, Франция, Великобритания, Нидерландия, Швеция, САЩ, Канада, Финландия, Норвегия, Турция и др. Носител на наградата "Изключителни художници и дизайнери" на Международния биографичен център, Кембридж, Великобритания, за забележителен принос в областта на театъра и пластичните изкуства (2000). Включен е и в сборника "2000 изключителни художници и дизайнери на 20-ти век", издаван от центъра.
проф. Стоян Денчев, математик и политик /1953/.
Научен директор и заместник генерален директор на Информационния център за трансфер на технологии "Информа" (1984-1991). Главен секретар на Министерски съвет (30 декември 1992-10 февруари 1994). Посланик на България във Финландия (септември 1994 - декември 1994). Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии /УНИБИТ/ (2002-27 декември 2018). Председател на Съюза на народните читалища (март 2006-24 май 2011). От 24 май 2011 г. е почетен председател на Съюза на народните читалища. Удостоен с Почетен знак на Съвета на ректорите на висшите училища в България (21 март 2019).
Радослав Янкулов, спортен журналист /1953-2019/.
От 1976 г. работи в Българското национално радио (БНР). От края на 80-те години на 20 в. работи в Българската национална телевизия като заместник главен редактор на Спортната редакция. Бил е директор на радио "Експес" (от 1992), на радио "99" и на софийския канал на пловдивското радио "Канал Ком". Ръководител на пресслужбата на Българския футболен съюз (2001-2003). Генерален директор и председател на Управителния съвет на Българското национално радио (23 май 2013-26 май 2016).
Стоян Гунчев, състезател по баскетбол и треньор /1958/.
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР.
Андрей Пръмов, финансист /1960/.
Учредител (1992) и член на Управителния съвет на фондация "Атанас Буров". Член на Съвета на директорите на "Българска фондова борса - София" /БФБ/ (2006-2012). Бил е председател на Арбитражния съд към БФБ.
Георги Божилов, футболист /1987/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Нафтекс" (Бургас), "Черноморец" (Бургас), "Локомотив" (Пловдив), "Черно море" (Варна) и "Берое" (Стара Загора). За националния отбор по футбол има изиграни 2 мача.
На този ден са родени и:
Бернар льо Бовие дьо Фонтенел, френски писател и учен /1657-1757/.
От 1691 г. е член на Френската академия.
Хенри Фокс Талбот (Уилям Хенри Фокс Талбот), британски учен /1800-1877/.
Един от изобретателите на фотографията. Автор е на трудове по физика, математика, астрономия и археология.
Джозая Уилард Гибс, американски физик и химик /1839-1903/.
Един от създателите на векторния анализ и на термодинамиката.
Томас Едисон (Томас Алва Едисон), американски електротехник и изобретател /1847-1931/.
Изобретил е фонографа (1877), осветителната лампа с нажежаема жичка (1879), кинетоскопа /предвестник на кинематографа/ (1891) и др. Има 1093 патента. Построява първата електростанция за обществено ползване (1882). Открива термойонната емисия /ефект на Едисон/ (1883). Организира първата американска промишлена изследователска лаборатория (1886). Получава патент за принципа на предаване на електрически сигнали /радио/ (29 декември 1891).
Василий Качалов, съветски актьор /1875-1948/.
Народен артист на СССР (1936).
Алексей Кравченко, руски художник /1889-1940/.
Ханс Кох, чешки цигулар и педагог /1891-1951/.
Концертмайстор на Софийската народна опера и на българската народна филхармония, допринесъл за полагане на основите на цигулковата педагогическа школа в България. Напуска България през 1928 г.
Ханс-Георг Гадамер, немски философ /1900-2002/.
Сидни Шелдън, американски писател, сценарист и продуцент /1917-2007/.
Автор е на 200 телевизионни сценария, 25 сценария за филми, 6 постановки на Бродуей. Има издадени 18 романа в тираж над 300 млн. екземпляра. Сидни Шелдън на практика не пише романите си собственоръчно, а ги диктува на стенографка - до 50 страници на ден. На следващия ден се заема с редактиране на текста и така, докато не се съберат 1200-1500 машинописни страници. Сред най-известните му романи са "Голо лице" (1970), "Другата страна на полунощ" (1974), който се задържа рекордните за времето си 52 седмици в класацията на бестселърите на в. "Ню Йорк таймс", "Вятърните мелници на боговете" (1987), "Пясъците на времето" (1988), "Спомени от полунощ", "Отвъд полунощ" (1990), "Греховете на светците" (2000). Носител на награда "Оскар" (1947), на награда "Тони" за мюзикъла "Червенокосата" (1959), на награда "Едгар Алън По" за романа "Голо лице" (1970). Произведенията на Сидни Шелдън са преведени на 71 езика в 180 държави по света, което му отрежда място в Книгата на рекордите на Гинес.
Джузепе де Сантис, италиански режисьор /1917-1997/.
Полага основите на италианския неореализъм в киното. Започва кариерата си като кинокритик. Известност получава с филма "Горчив ориз" (1949). Последните му филми са "Италианците са храбри хора" (1963) и "Човек на бъдещето" (1973).
Лесли Нилсен, американски актьор комик /1926-2010/.
Участвал е във филмите "Има ли пилот в самолета?" (1980), "Голо оръжие" (1982), "Хлапе под наем" (1995), "Семеен план" (1997), "Несправедливо обвинен" (1998), "Дядо Кой" (1999) и др.
Мери Куант, британска дизайнерка /1934/.
Създателка на миниполата (1964).
Джон Съртис, английски мотоциклетен и автомобилен състезател /1934-2017/.
Световен шампион по мотоциклетизъм в клас 500cc през 1956 г., 1958 г., 1959 г. и 1960 г. и в клас 350cc през 1958 г., 1959 г. и 1960 г. От 1960 г. участва във "Формула 1". Световен шампион през 1964 г. Той е единственият човек, печелил Световната титла, както на две, така и на четири колела.
Бърт Рейнолдс, американски актьор /1936-2018/.
Участвал е в над 100 филма, сред които са "Избавление" (1972), "Всичко, което сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате" (1972), "Никелодеон" (1976), "Смоуки и Бандита" (1977), "Ченге и половина" (1993), "Буги нощи" (1997), "Гориво в кръвта" (2001) и "Свободна игра" (2005). Носител на награда "Еми" (1991). Носител на Златен глобус (1998) за най-добра поддържаща мъжка роля за филма "Буги нощи" (1997). Бърт Рейнолдс започва кариерата си като футболист в отбора на университета на Флорида, но заради контузия се отказва от спорта.
Джон (Джеб) Буш, американски политик /1953/.
Губернатор на щата Флорида (януари 1999-2 януари 2007), син на президента Джордж Буш (20 януари 1989-20 януари 1993)и брат на президента Джордж У. Буш (20 януари 2001-20 януари 2009).
Хосе Мария Бакеро, испански футболист и треньор /1963/.
Чиро Ферара, италиански футболист /1967/.
Стив Макманаман, английски футболист /1972/.
Марк Брешано, австралийски футболист /1980/.
Кристиан Маджо, италиански футболист /1982/.
Рафаел ван Дер Варт, нидерландски футболист /1983/.
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка с националния отбор по футбол.
Франсиско Силва, чилийски футболист /1986/.
Мат Беслер, американски футболист /1987/.
Това е денят на смъртта на:
Рене Декарт, френски философ, математик, физик и физиолог /1596-1650/.
Автор е на трудовете "Правила за ръководство на ума" (1629), "Разсъждение за метода" (1637), "Геометрия" (1637), "Метафизични размишления" (1641), "Начала на философията" (1644), "Страстите на душата" (1649) и др.
Александър Грибоедов, руски писател, поет и драматург /1795-1829/.
Творчеството му включва и стихове, пътеписи, очерци, литературна критика, незавършената трагедия "Родамист и Зенобия" (за Древна Армения, издадена през 1859 г.), писма. Автор е на реалистичните и сатирични комедии "Младите съпрузи" (1815), "Свое семейство" (1817, в съавторство с А. А. Шаховски и Н. И. Хмелницки), "Студент" (1817, съвместно с П. А. Катенин), "Притворна невярност" (1818), "От ума си тегли" (1824).
Оноре Домие, френски художник и скулптор /1808-1879/.
Леон Фуко (Жан Бернар Леон Фуко), френски физик /1819-1868/.
Извършва сравнителни измервания на скоростта на светлината, разработвайки метод за измерване на скоростта на светлината във въздуха и водата чрез въртящо се плоско огледало (1850). Експериментално доказва, че Земята се върти около оста си, показвайки движението на планетата по време на публична демонстрация в Пантеона в Париж, Франция, чрез махало, наречено на негово име - Махалото на Фуко (1851) . На тънко въже, окачено на най-високата точка на купола от височина 67 метра, Леон Фуко закрепва тежка месингова топка, тежаща 28 кг с диаметър 18 см. Дългото въже и тежката сфера позволявали на махалото да се люлее бавно и продължително и с много малко забавяне заради въздушното съпротивление. Подът под махалото бил застлан с пясък, а на дъното на сферата бил поставен шип, който оставял следа върху пясъка при движението на махалото. Пред изумената публика той доказал чрез бавното въртене на махалото, че Галилей е имал право с твърдението си, че Земята се върти. Изобретател на жироскопа (1852).
Чарлз Парсънс, британски инженер и индустриалец /1854-1931/.
Изобретява многостепенната парна турбина (1884).
Аксел Мунте, шведски лекар и писател /1857-1949/.
Иван Попов, български актьор и режисьор /1865-1966/.
Един от основоположниците на българския професионален театър (1883). Играл е в трупата на театър "Основа" в София (1888-1891) и в театрална трупа "Сълза и смях". Актьор и помощник-режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1904-1924). Изиграл е над 300 роли в театъра. Участвал е в заснемането на първите български филми: "Дяволът в София" (1921) и "Под старото небе" (1922). Автор е на книгата "Миналото на българския театър" (5 т., 1939-1960). Удостоен със званието "Народен артист" (1947) и званието "Герой на социалистическия труд" (1965). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1954), на орден "Георги Димитров" (октомври 1955), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1960), на орден "Георги Димитров" (септември 1965).
Иван Греков, руски лекар хирург /1867-1934/.
Оноре Домие, френски художник и скулптор /1879-1808/.
Сергей Айзенщайн, съветски режисьор, актьор и сценарист /1898-1948/.
Десанка Максимович, сръбска поетеса /1898-1993/.
Хари Мартинсон (Хари Едмунд Мартинсон), шведски поет и писател /1904-1978/.
Автор е на стихосбирките "Призрачният кораб" (1929), "Скитник" (1931), "Пасат" (1945), "Цикада" (1953), пътеписите "Пътешествия без цел" (1932) и "Сбогом, Кейл" (1933), автобиографичните романи "Копривите цъфтят" (1936), "Изходният път" (1936), на поемата "Аниара" (1956) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1974 г. заедно с шведския писател Ейвинд Юнсон за цялостно творчество. Самоубива се на 11 февруари 1978 г.
кап. Никола Семерджиев, български летец /1904-1942/.
Първият български командир на ято тежки бомбардировачни самолети от 1940 до 1942 г. по време на Втората световна война (1939-1945), когато те охраняват южната граница на България в крайбрежната ивица на Бяло море от най-южната точка на Халкидическия полуостров до устието на река Марица. Загива във Втората световна война при боен полет край Кавала заедно с целия си екипаж.
Ханс Йенсен, немски физик /1907-1973/.
Носител на Нобелова награда за физика за 1963 г. заедно с американската физичка Мария Гьоперт-Майер и американския физик Юджин Пол Уигнър (Вигнер) за приносите в теорията на атомното ядро и елементарните частици, особено за откриването и прилагането на основните принципи на симетрия.
акад. Владимир Котелников, съветски учен в областта на радиотехниката /1908-2005/.
Директор на Института за радиотехника и електоника към Академията на науките на СССР (1954-1988). Заместник-председател на Академията на науките на СССР (1970-1988). Носител на Държавна награда на СССР (1943,1946). Носител на Ленинска награда (1964). Герой на социалистическия труд (1969,1978).
Владимир Беляев, съветски писател /1909-1990/.
Хулио Кортасар, аржентински писател /1914-1984/.
Представител на направлението магически реализъм. Автол е на "Бостиарий", "Тайните оръжия", "Последният рунд" и др. Разказът "Лигите на дявола" е залегнал в основата на филма на италианския режисьор Микеланджело Антониони "Фотоувеличението".
Веселин Андреев (ист. име Георги Георгиев Андреев), български поет, писател, журналист и политик /1918-1991/.
За първи път печата стихотворения през 1934 г. в сп. "Българска реч". Главен редактор на в. "Народна войска" (1944-1949) и на в. "Литературен фронт" (1949-1955). Член на Президиума на Съюза на българските писатели (14 юли 1950-9 март 1954; 8 юли 1960-15 април 1966; 25 октомври 1972-2 октомври 1980) и негов секретар (19 юни 1951-9 март 1954). От 1956 г. до 1961 г. работи в групата на военните писатели при Политическото управление на народната армия. Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Автор е стихотворения, разкази, спомени, есета, очерци, пътеписи, книги за деца и юноши. Автор е на сборника "Партизански песни" (1947), прозата "В Лопянската гора" (1947) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" трета степен (19590), на орден "Народна република България" първа степен (1968), на Националната литературна награда "Елин Пелин" (1971), на наградата "Златен меч" на сп. "Български воин" (1979) и др.
Борислав Петров, български журналист /1920-1995/.
Той е първият ръководител на телевизията в България - главен редактор на Българска телевизия (26 декември 1959-31 декември 1960).
Михаил Топалов (ист. име Михо Христов Памукчиев), български журналист и писател /1921-2011/.
Кореспондент на в. "Работническо дело" (1944-1946). От 25 юни 1946 г. работи като инспектор при Централния съвет на Българския червен кръст. Работата му е свързана с пътувания из страната и срещи с интересни хора-обект на интервюта. През този период започва да използва за пресата псевдонима си Михаил Топалов. Работи във в. "Народна младеж" (1950-1954), в. "Вечерни новини" (1954-1987). Водещ на телевизионни предавания по телевизия "СКАТ" - "Векът на Михаил Топалов" (1999-2002) и "Старият албум" (2003-2008). Автор е на книгите "Знаеш ли горо, помниш ли?" (двутомен роман, 1954-1956), "То беше вчера" (1968), "Срещи с Буров" (1990), "Атентатът в казиното" (1992), "Разговори с принц Кирил" (1992), "Буров банкерът" (2001), "Хайлайфът, любовниците и кабаретата в България" (2002), "Юнион клуб" (2005) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" (1981).
Робърт Холи, американски биохимик /1922-1993/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1968 г. заедно с американските биохимици Маршал Уорън Ниренбърг и Хар Гобинд Корана за разшифроването на генетичния код и интерпретирането на участието му в протеиновия синтез.
Мариан Фредриксон, шведска писателка /1927-2007/.
Авторка е на 15 романа, сред които "Дъщерите на Ханна" (1994), "Според Мария Магдалена" (1997) и "Дъщерята на Елизабет" (2001). Книгите й са преведени на над 40 езика. Дълги години работи като журналистка, а през 1980 г. се насочва към художествената литература. В книгите й често се описват библейски сюжети, а вниманието й е фокусирано върху женски персонажи.
Роже Вадим (ист. име Владимир Племянников), френски режисьор от руски произход /1928-2000/.
Стоян Гъдев, български актьор /1931-1999/.
Играл е в Драматичен театър "Адриана Будевска" Бургас (1957-1961), Драматичен театър "Стефан Киров" Сливен (1961-1962), Димитровградския драматичен театър (1962-1965), Хасково (1965), в Народен театър за младежта в София /дн. Младежки театър "Николай Бинев"/ (1965-1966), Пернишкия драматичен театър (1966-1979), Драматичен театър Ловеч (1990-1999). Участва във филмите "На всеки километър" (1969-1971), "Иконостасът" (1969), "Зарево над Драва" (1974), "Вечни времена" (1975), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Капитан Петко войвода"(1981) , "Бяла магия" (1982), "Господин за един ден" (1983), "Закъсняло пълнолуние" (1996) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен.
Георги Янакиев, български художник живописец /1933-1998/.
От 1970 г. участва във всички национални и окръжни изложби в страната, както и в групови изложби в Русия, Полша, Чехия, Германия и др. страни. Прави самостоятелни изложби в Бургас, София, Несебър, Евора, Испания, Лондон, Великобритания, Италия. Носител на награда на американската фондация "Полак-Краснер" (1996).
Иван Греков, руски хирург /1934-1867/.
проф. д-р Димитър Тодоров, български лекар и изследовател /1938-2006/.
Основните му проучвания са в областта на фармакологията и токсикологията на противотуморните агенти, липозомните носители, молекулярните механизми на действие и комбинираната лекарствена терапия. Основател на Лабораторията по фармакология и токсикология в Национален онкологичен център (1972) и неин ръководител (1972-2006). Председател на Българското онкологично дружество (2001-2006). Един от основателите на Българското онкологично научно дружество (2000).
проф. Георги Даскалов, български историк /1942-2014/.
От 1990 г. е бил преподавател по съвременна балканска история в катедрата по "История на Византия и балканските народи" в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на редица монографии, както и на десетки студии, сред които "Българо-югославски политически отношения 1944-1945" (1989), "Драмското въстание 1941" (1992), "Българите в Егейска Македония-мит или реалност" (1996), "Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946" (1999), "България и Гърция: От разрив към помирение 1944-1964" (2004), "История на Отечествената война на България. Том 4 1944-1945" (1984-съавтор), "Македония. История и политическа съдба. Том 3" (1998-съавтор), "Политическа и военна история" (1999), "Национално-освободително движение на македонските българи 1878-1944. Том 4" (2003), "Арумъните в Гърция. История на един непризнат народ" (2005), "Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София" (2007), "Гръцката политемиграция в България 1946 - 1989" (2008) и др.
Вера Кочовска, българска лечителка и ясновидка /1945-2011/.
Придобива способностите си на 13 годишна възраст след като е блъсната от камион и прекарва два месеца в кома. Известна е със своите дарби не само в България, но и в целия свят. Способностите й са изследвани от проф. Андрей Брюховецки от руската клиника "Нейро вита", който пръв доказа уникалните й умения да вижда в бъдещето и да изцелява. Брюховецки е първият учен, открил "третото око" на Вера Кочовска със снимки на ядреномагнитен томограф. По-късно японски учени, заинтригувани от феноменалните й способности също я подлагат на изследване и установяват и заснемат аура, очертала се като ореол над главата й и "третото й око". Установяват още, че фонтанелата й не е затворена. Според самата Вера Кочовска тя е черпила енергия от Мадарския конник. За Вера Кочовска има написани две книги "Вера Кочовска - живот в два свята" (1995, от Лиляна Серафимова) и "Вера. Мисия феномен" (2004, от Капка Сидерова) и направен филм "Феноменът Вера" (2006, на режисьора Стилиян Иванов). Носителка на почетния знак на държавния глава за изключителните й постижения като народен лечител, за нейната благотворителност и за помощта, която оказва на нуждаещите се (9 март 2006).
Уитни Хюстън (Уитни Елизабет Хюстън), американска певица /1963-2012/.
Уитни Хюстън е единственият изпълнител, имал седем последователни номер едно хита в класацията Горещите 100 на сп. "Билборд". Това са песните "Saving All My Love for You", "How Will I Know", "Greatest Love of All", "I Wanna Dance with Somebody (Who Loves Me)", "Didn't We Almost Have It All", "So Emotional" и "Where Do Broken Hearts Go". За музикалната награда "Грами" Уитни е номинирана 36 пъти, като е носителка на шест награди "Грами", вкл. песен и албум на годината (1994) за саундтрака към филма "Бодигард" (1992). Уитни Хюстън е и вторият изпълнител в света след Елтън Джон и единствената изпълнителка с два албума, достигнали до номер едно в класацията "Горещите 200" на сп. "Билборд" - дебютният й албум "Уитни Хюстън" (1985) и вторият й албум "Уитни" (1987), който е продаден в 19 млн. копия. Според Книгата на рекордите на Гинес Уитни Хюстън е най-награждаваната певица на всички времена. Списъкът й с награди е много дълъг - 6 награди "Грами", 2 наградш "Еми", 30 награди на сп. "Билборд", 22 Американски музикални награди и др. Общо отличията й са 415.
/АЯ/МГ
/МГ/
MG2014DK.003
1102БТА - СПРАВОЧНА ИНФОРМАЦИЯ - ДНЕВЕН КАЛЕНДАР
На 11 февруари
в
историята
11 февруари 2022 г., петък, 6-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Власий, еп. Севастийски. Св. мчк Георги Софийски, Нови.
Власий, епископ Севастийски, живял в областта Кападокия - Мала Азия. По време на жестокото гонение при цар Диоклетиан почти не останали християни в града, затова Власий се оттеглил в една пещера на планината Аргеос, където живял в пост и молитви и строго въздържание. Редом с него живели диви зверове, за които той се грижел с голяма любов и затова се почита като техен покровител. Умира през 316 г. след нечовешки мъчения при царуването на Ликиний.
Георги Софийски е роден в гр. Кратово, Македония, в българско семейство. Останал от малък без баща, е принуден да отиде в София, за да избегне насилственото потурчване в малкия град. Османските управници в София се опитват чрез хитрост да го привлекат в своята вяра, но макар и само 18-годишен, той проявява твърдост и изключителна мъдрост. Независимо от това не успява да избегне гнева на друговерците. Загива за правата вяра на 11 февруари 1515 г. след като е хвърлен с вързани ръце на клада, запалена на градския площад. Когато връзките изгарят и ръцете му се освобождават, той започва да се кръсти и да се моли: "Господи Исусе Христе, в твоите ръце предавам духа си." Тогава някой от тълпата удря младежа по главата с дърво и той пада мъртъв. Колкото и да се стараят турците да изгорят на прах тялото му, това не им се отдава. Дървата изгарят, а тялото остава цяло. През нощта християни тайно занасят тялото на мъченика в църквата "Св. Марина" (в двора на днешната Софийска митрополия) и тържествено го погребват.
По света се отбелязва:
Международният ден на жените и момичетата, занимаващи се с наука. Отбелязва се от 2016 г. съгласно резолюция A/RES/70/212 на Общото събрание на ООН от 22 декември 2015 г., за да се подчертае ролята на жените и момичетата в научните и технологичните общности и с цел да се постигне равенство между половете в световен мащаб.
Световният ден на болните. Отбелязва се от 1993 г. на основата на обръщение към вярващите на папа Йоан Павел Втори от 21 октомври 1992 г., в което той обявява, че в деня на Дева Мария Лурдска, спасителка на болните, ще се чества Световният ден на болните, като в този ден вярващите ще отправят молитви за болните в света. Според легендата, на този ден през 1858 г. Дева Мария за първи път се явява в пещерата Масабиел край френското градче Лурд и показва на младата девойка Бернадет Субиру лечебен извор, където са изцелени много страдащи.
Европейският ден на телефон 112. Отбелязва се в страните от Европейския съюз с решение на Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 11 февруари 2009 г. Целта е да се повиши информираността на обществото за ролята на единния номер за спешни повиквания във всички страни на ЕС. На този ден всяка страна от ЕС отчита работата на службите за спешно реагиране, популярността на телефон 112 и нивото на обслужване на спешните повиквания.
Националният празник на Иран. Ден на ислямската революция /1979/.
На този ден в България:
1211 - По заповед на цар Борил в столицата на България Търново (дн. Велико Търново) е свикан антибогомилски църковен събор, на който присъстват всички висши духовници и столични боляри. Целта на събора е публичното разобличаване и общественото отрицание на идеите и на основните постулати на богомилското учение, широко разпространено в България. Богомилските ръководители Петър Кападокийски, Лука и Матей Родоболски са низвергнати от обществото, осъдени на тежки телесни наказания и заточени. Последователите в страната са подложени на преследване. По нареждане на цар Борил решенията на събора са записани в т.нар. "Синодик на цар Борил".
1856 - В Свищов е основано първото българско народно читалище (30 януари 1856 ст. ст.) под името "Българско читалище" (дн. Първо българско народно читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови") по инициатива на Емануил Васкидович, Георги Владикин, Христаки Филчов и Димитър Начович. С него се поставя началото на читалищното движение в България. В него е учреден първият български музей, първата обществена библиотека с дарение от 800 тома книги на различни езици от учителя Емануил Васкидович, създаден е първият български хор за многогласно хармонично пеене, който днес носи името на своя създател Янко Мустаков. Днес читалището носи името на Еленка и Кирил Аврамови - семейството, дарило през 1904 г. парите за построяването на сградата му.
1888 - В Русе е създадена Русенската градска библиотека (дн. Регионална библиотека "Любен Каравелов"). През 1953 г. е обявена за Окръжна библиотека с депозитарен статут. От 1959 г. носи името на поета, писател и революционер Любен Каравелов. С ПМС 153/28 юли 2000 г. се преобразува в регионална библиотека.
1971 - Министърът на външните работи Иван Башев подписва от името на България Договора за забрана на складирането на ядрено и други видове оръжия за масово унищожение на дъното на моретата и океаните и в техните недра. Одобрен от 25-ата юбилейна сесия на Общото събрание на ООН (15 септември-17 декември 1970). Ратифициран от Президиума на Народното събрание на 18 март 1971 г. с указ 464. Влиза в сила на 18 май 1972 г.
1991 - Излиза бр. 1 на в. "Литературен вестник" - национален седмичен вестник за литература, литературна критика и изкуство.
1997 - Парламентарно представените политически сили в 37-ото Народно събрание (Демократична левица, Съюз на демократичните сили, Движение за права и свободи, Народен съюз-БЗНС, Демократическа партия и трима независими депутати) подпесват Декларация за принципите за излизане от кризата, които обхващат политическата сфера, икономиката и предстоящите през м. април 1997 г. предсрочни парламентарни избори. Текстът на декларацията е приет на 10 февруари 1997 г. след консултации при президента Петър Стоянов и е в съответствие със становището на Консултативния съвет по национална сигурност при президента от 4 февруари 1997 г. В кабинета на президента Петър Стоянов са подписани три документа за постигане на национален консенсус по декларацията - подкрепа за намеренията на държавния глава, решение за излизане от кризата чрез неотложни действия на служебното правителство и проекторешение на парламента за увеличаване на правомощията на служебния кабинет, с което той се упълномощава да провежда преговори и да сключва договори и споразумения с други държави и финансови институции за заеми за финансова стабилизация.
2003 - Агенцията за приватизация подписва договора за продажба на 1042 дяла, представляващи 100 процента от капитала на фирмата за вторични суровини във Видин "Феникс Бдин" ЕООД, на "Ан Сел" ЕООД, София, за 100 000 лв.
2007 - В 11.55 ч. песента "Не сте сами" прозвучава едновременно в ефира на 59 радиостанции, членове на Асоциацията на българските радиооператори и по програмите на Българското национално радио (БНР). Идеята за звученето "на един глас" на песента е на БНР и е израз на съпричастност и състрадание към съдбата на осъдените български медицински сестри в Либия. Автор на музиката е композиторът Стефан Димитров, а на текста - Михаил Белчев.
2015 - От гара Илиянци в присъствието на управителя на "БДЖ - Товарни превози" ЕООД Любомир Илиев потегля първата товарна композиция, управлявана от жена помощник-машинист. Тя е на 31 години, завършила е "Електрообзавеждане в транспорта" във Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" и е назначена за помощник-машинист на 10 февруари 2015 г.
2016 - Парламентарните групи на "БСП лява България" и Движението за права и свободи внасят вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов за провал на политиката в сферата на здравеопазването. Искането е подписано от 69 депутати от двете парламентарни групи и двама независими - Велизар Енчев и Георги Кадиев.
2017 - Българинът Владимир Койлазов получава в Лос Анджелис, САЩ, наградата "Оскар" на Американската академия за филмови изкуства и науки в категорията "Научни и инженерни технологии" за "оригиналната концепция, дизайн и прилагане на технологията V-Ray", която е използвана в продукциите "Игра на тронове", "Доктор Стрейндж", "Дедпул" и др. Академията присъжда наградата на новатори, чиито "изобретения допринасят значително за качеството на кинопродукциите". Софтуерната програма V-Ray, разработена от българската компания "Chaos Group", е определена като усъвършенстваща 3D визуализациите в киното.
2018 - За седма година в Мелник се провежда фестивалът "Златен грозд". По традиция се провежда конкурс за най-добро домашно вино в категориите "Мелнишка лоза" и "Букет".
2019 - На церемония в концертната зала "Димитър Ненов" на Националната музикална академия "Проф.Панчо Владигеров" е открита обновената учебна сграда на академията на ул."Акад. Людмил Стоянов" 6. Основният ремонт е направен по проекта BG16RFOP001-3.003-0006-C02 за обновяване и модернизация на инфраструктурата на учебната сграда на Музикалната академия, осъществен с финансовата подкрепа на оперативната програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
2020 - Пресцентърът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" в Пловдив съобщава, че след след подаден сигнал в РИОСВ - Пловдив екоинспектори са регистрирали замърсяване на р. Юговска и р. Чепеларска в Родопите с цианид вследствие на авария на довеждащ хвостопровод на фирма "Лъки Инвест" АД, отвеждащ хвоста от Лъкинска обогатителна фабрика до хвостохранилище "Лъки - 2 - Комплекс". Допуснато е нерегламентирано заустване на хвост в р. Юговска, вследствие на което водите на реката са със силно променен цвят. Аварията е отстранена в рамките на един час. При взетите проби концентрациите на цианиди са варирали от 7 микрограма в устието на р. Юговска и след Асеновград - до 10 микрограма при с. Бачково при максимално допустимата концентрация от 5 микрограма.
2021 - Народното събрание прие на второ четене изменения в Закона за концесиите. Вносител на законопроекта е Министерският съвет. В приетите и гласувани със 71 гласа "за", един - "против" и 22 "въздържали се" заключителни разпоредби изрично се дефинира, че концесия в областите отбрана и сигурност се възлага за доставка на оборудване, което е специално проектирано или адаптирано за военни цели и наричано "военно оборудване", за доставка на чувствително оборудване, съдържащо класифицирана информация, както и концесиите за строителство и услуги за специфични военни цели.
На този ден по света:
1873 - В Испания е провъзгласена Първата република, просъществувала до 3 януари 1874 г.
Детрониран е крал Амедео Савойски. Свикват се нови Учредителни кортеси (съсловно-представително събрание в средновековните държави на Пиринейския п-в. "Генерални кортеси" - парламентът на Испания днес). Изработена е републиканска конституция. На 3 януари 1874 г. е извършен военен преврат. Възстановена е монархията. Алфонс XII, син на Исабела II, е провъзгласен за крал (до 1902).
1889 - Императорът на Япония Мейджи връчва на министър-председателя Кийотака Курода конституцията на Япония, известна като Мейджи конституция. С нея се утвърждава правният статут на императора, който получава върховната власт в резултат на прекратяването на режима на шогуната през 1868 г., установени са основните права и свободи на японските поданици, въведена е независима съдебна система, парламентът получава законодателни функции, като долната камара се избира от населението.
1928 - Открити са 2-ите зимни Олимпийски игри в Сен Мориц, Швейцария. Игрите завършват на 19 февруари 1928 г. В тях участват 464 спортисти (26 жени и 438 мъже) от 25 държави, които се състезават в 4 вида спорт.
1929 - В Латеранския дворец е подписан Латеранският договор между Кралство Италия и Светия престол, по силата на който се създава папската държава Ватикана. С т. нар. Латерански споразумения се слага край на т.нар. Римски въпрос. Договорът е подписан за Италия - от краля Виктор Емануил III и министър-председателя Бенито Мусолини, и за Ватикана от папа Пий XI и държавния секретар кардинал Пиетро Гаспари. Той е изготвен след 3-годишни преговори и се състои от три документа - политически договор, признаващ пълния суверенитет на Светия престол във Ватикана; конкордат (от лат. concordatum - споразумение), регулиращ мястото на католическата църква в италианската държава; финансова конвенция, уреждаща претенциите на Светия престол за компенсации за загубени земи и територии след обединяването на Италия в края на 19 в. и практическото ликвидиране на папската държава след 1870 г. За да увековечи споразумението, Бенито Мусолини официално нарича булеварда, свързващ символично Ватикана с Рим "Виа дела консилиационе" (Път на помирението). Латеранският договор е включен в конституцията на Италия от 1947 г., а през 1984 г. конкордатът е ревизиран, с което се слага край на официалната държавна подкрепа за католическата църква.
1971 - В Москва (СССР), Вашингтон (САЩ) и Лондон (Великобритания) едновременно е подписан Договорът за забрана на складирането на дъното на моретата и океаните и в неговите недра на ядрено оръжие и на други видове оръжия за масово унищожение. Договорът влиза сила на 18 май 1972 г.
България подписва договора на 11 февруари 1971 г. и го ратифицира на 16 април 1971 г.
1975 - Във Великобритания Маргарет Тачър е избрана за лидер на Консервативната партия - първата жена, избрана на този пост. На 4 май 1979 г. тя е избрана и за министър-председател на страната. На 27 ноември 1990 г. Джон Мейджър е избран за лидер на Консервативната партия на нейно място, а на 28 ноември 1990 г. той е избран и за министър-председател, след като тя подава оставка. Наричана "желязната лейди" тя е първата и единствена жена във Великобритания, заемала постовете лидер на Консервативната партия (11 февруари 1975-27 ноември 1990) и министър-председател (4 май 1979-28 ноември 1990). Тя е и първият министър-председател в историята на страната с висше образование в областта на естествените науки.
1979 - В Иран побеждава ислямската революция, започнала през 60-те години на 20-и в. със зараждането на ислямското движение в Иран, предвождано от аятолах Рухола Мусави Хомейни. На 1 февруари 1979 г. аятолах Рухола Мусави Хомейни се завръща в Иран след 15 години изгнание във Франция и е провъзгласен за ръководител на Иран. На 11 февруари 1979 г. Върховният военен съвет сваля доверието си от министър-председателя Шапур Бахтиар, който на следващия ден напуска страната и се установява във Франция. Шах Мохамад Реза Пахлави, вторият монарх от династията Пахлави и последният шах на иранската монархия, напуска страната. Създадено е правителство на Националния фронт, парламентът е разпуснат, отменена е конституцията. На 16 февруари 1979 г. е приет декрет за конфискуването на цялата собственост на шах Мохамад Реза Пахлави и шахското семейство. На 30 и 31 март 1979 г. е произведен референдум за държавното устройство на Иран, на който 99,3 процента гласуват "за" премахването на монархията и създаването на Ислямска република Иран. На 1 април 1979 г. аятолах Рухола Мусави Хомейни обявява официално първия ден на "божието управление" и е провъзгласен за ръководител на Ислямската република Иран (духовен водач на мюсюлманите), който пост заема до смъртта си на 3 юни 1989 г.
1980 - В СССР по екраните излиза филмът "Москва не вярва на сълзи" на съветския режисьор Владимир Меншов. През 1981 г. филмът получава наградата "Оскар" в категорията за най-добър чуждоезичен филм.
1986 - На моста Глиникер-Брюке между Западен и Източен Берлин, СССР разменя дисидента Натан Шчарански в замяна на арестуваните през м. ноември 1984 г. в Ню Йорк, САЩ, чехословашки нещатни сътрудници на ЦРУ Карл и Хана Кехер. Анатолий Шчарански е арестуван в СССР на 13 март 1977 г. по обвинение в шпионаж в полза на САЩ. През 1978 г. на закрит процес е осъден на 13 години затвор. След освобождаването му е лишен от съветско гражданство.
1990 - В Република Южна Африка е освободен Нелсън Мандела след 27 години затвор. Той прекарва 18 от общо 27 години в затвора в каторгата Робен, малък остров в крайбрежието на Кейптаун. Нелсън Мандела е символ на борбата срещу апартейда (1948-1990) в страната. През 1944 г. заедно с Оливър Тамбо и други млади хора основава Младежка лига на Африканския национален конгрес (АНК). След като през 1960 г. Африканският национален конгрес е забранен, арестуваният многократно Нелсън Мандела преминава в нелегалност. Той участва в създаването на въоръжено крило на АНК през декември 1961 г. На 5 август 1962 г. той отново е арестуван, а на 12 юни 1964 г. е осъден на доживотен затвор. По време на делото той произнася известната си пледоария - изповед: "Борих се срещу господството и на белите, и на чернокожите. Най-скъпият на сърцето ми идеал е свободно и демократично общество, в което всички живеят в хармония и имат равни шансове. Надявам се да живея достатъчно дълго, за да доживея това, но ако трябва, за този идеал съм готов да умра".
1997 - На извънредно заседание парламентът на Сърбия приема специален закон за признаване на резултатите от оспорвания втори кръг на изборите за местни органи на властта, произведен на 17 ноември 1996 г. в 14 градове на Сърбия и в осем от 16 столични общини. Влиза в сила на 12 февруари 1997 г. Потвърждава се победата на опозиционната коалиция "Заедно" с лидери Вук Драшкович, Зоран Джинджич и Весна Пешич. Край на тримесечната политическа криза. На 27 декември 1996 г. мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Сърбия потвърждава победата на опозицията в 14 големи града в страната.
2005 - В КНДР са екзекутирани около 70 бегълци, заловени в Китай и върнати обратно. Китай е единствената приятелска страна на КНДР, която репатрира избягали през границата севернокорейци с мотива, че са незаконни имигранти.
2006 - Финландия прекратява ограниченията по отношение на достъпа до трудовия пазар в страната на работници от осем източноевропейски държави, които се присъединяват към Европейския съюз през 2004 г. - Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Словакия и Словения.
2007 - В Румъния е произведен референдум за автономия на т.нар. област Секуйеск (включваща окръзите Харгита, Ковасна и Муреш в Трансилвания). Участват 6 общини. Гласуват близо 3300 от имащите право на глас 4000 души. Над 99 процента гласуват с "да" на въпроса за автономията на областта.
2008 - В Тайланд влиза в сила пълна забрана за тютюнопушенето в барове, ресторанти и търговски обекти. Отделните нарушители ще бъдат глобявани с по 2000 бата (42 евро), а собствениците на заведения, в които се пуши - с по 20 хиляди бата (420 евро). В страната вече е забранено пушенето в правителствените учреждения, гарите и болниците. Около 17 на сто от 65-те милиона тайландци консумират 110 милиона цигари дневно.
2013 - Във Ватикана в реч на латински пред Консисторията (събранието на кардиналите) папа Бенедикт Шестнайсети обявява, че ще подаде оставка на 28 февруари 2013 г.
2014 - В Нанкин, Източен Китай, Китай и Тайван започват исторически диалог на междуправителствено равнище, за първи път след края на гражданската война в страната през 1949 г. Целта на разговорите между директора на китайското Бюро по тайванските въпроси Чжан Чжицзюн и министъра по континенталните въпроси на Тайван Ван Юйчъ е да се изгради взаимно доверие. Изборът на Нанкин за място на срещата е символичен, защото той е бил столица на националистите на Чан Кайши, които след победата на комунистите са изтласкани на остров Тайван. След разрива през 1949 г. Китай разглежда Тайван като своя отцепила се провинция.
2015 - В Гросето, Италия, кап. Франческо Скетино е признат от съда за виновен и осъден на 16 години затвор за крушението на круизния кораб "Коста Конкордия" на 13 януари 1992 г. Тогава корабът се отклонява от планирания маршрут и се насочва към италианския остров Джилио, където се натъква на скали и частично се преобръща. От 4229 души на борда 32 загиват.
2016 - Властите в Украйна приемат решение за забрана разпространяването на територията на страната на сигнала на още 15 руски телевизионни канала, считано месец след публикуването на това решение. В съобщение на Националния съвет по въпросите на телевизионните и радиопредаванията в Украйна се казва, че след мониторинг на кабелните мрежи през втората половина на януари е било установено, че 15-те канала "не отговарят на Европейската конвенция за трансгранична телевизия и на законодателството на Украйна". Това руските тв канали "Совершенно секретно", "Кто есть кто", "Шансон-ТВ", "Парк развлечений", "Мир сериала", "Авто плюс", "Кухня ТВ", "КХЛ", "Наука 2.0", "Моя планета", "Телекафе", "Боец", "Время: далекое и близкое", "Настоящее Страшное Телевидение" ("НСТ") и "Сарафан". Главните причини за забраната са нарушения на законодателството за националната сигурност и законите за реклама. От м. юли 2014 г. в Украйна са забранени руските "Первий канал", "РТР-Планета", "Россия-24", "НТВ-Мир", ТVCI (ТВ Центр), "Россия 1", НТВ, ТНТ, "Петербург 5", "Звезда", РЕН-ТВ, "Life News", "Russia Today", РБК-ТВ.
2017 - В интервю за британския в. "Дейли телеграф" Тим Кук, президент на технологичната компания "Епъл", призовава компаниите от технологичния сектор да създадат нови средства за борба с разпространението на "фалшиви новини", целящи да заблудят хората. "Ние, технологичните компании трябва да създадем средства, за да помогнем за намаляване на количеството на неверните информации", каза Кук. Той добави, че това трябва да стане, без да се "потъпква свободата на словото и на печата". "Преминаваме през период, в който за жалост, някои от хората, които побеждават, са хора, които прекарват времето си в опити да се сдобият с възможно най-много кликвания, а не да кажат възможно най-много истини", казва Кук и допълва, че "това убива съзнанието на хората".
2018 - В Русия пътнически самолет Ан-148 на руската авиокомпания "Саратов", излетял от летище Домодедово в Москва, изпълняващ полет за град Орск в Урал, изчезва от радарите четири минути след излитането си. Загиват всичките 65 пътници и 6 души екипаж. Отломките от самолета са намерени в Раменския район в Подмосковието, на около 40 км от столицата, пръснати на площ от над 300 000 кв. м. В издирвателната операция участват над 900 души и над 100 машини.
Сред версиите за катастрофата са човешки фактор, техническа неизправност и лошо време. Самолетът Ан-148 е произведен от украинския авиоконструктор "Антонов". Първият полет на този модел е през 2004 г. В такъв модел самолет могат да пътуват до 80 души. Той може да лети на разстояние от 3600 км. От влизането му в експлоатация, е имало най-малко пет инцидента с този тип самолети. Те са били свързани с колесниците, електрическата система и системата за управление.
2019 - Правителството на Великобритания сключва споразумение с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, с което се съгласява да остави пребиваващите в страната около 15 000 граждани на трите държави нечленки на Европейския съюз да продължат да живеят на нейна територия и след като Великобритания напусне Европейския съюз. Споразумението въвежда същата реципрочна мярка за 17 000 британци, които живеят в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
2020 - В Женева, Швейцария, по време на конференция на Световната здравна организация, която има за цел да ускори разработването на лекарства и ваксини срещу новия коронавирус, за който Китай съобщава на 31 декември 2019 г., генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус съобщава, че коронавирусът ще се нарича официално "Covid-19". Наименованието, което заменя неофициалното "2019-nCoV", е избрано, така че да е лесно за произнасяне и да не стигматизира една държава или население. Съкращението - "co" означава корона, "vi" - вирус, "d" - болест (desease на англ. език). Числото 19 обозначава годината, когато се е появил вирусът - 2019.
2021 - Ръководителят на Националния киноцентър на Франция Доминик Бутона е обвинен за сексуална агресия и опит за изнасилване и бе поставен под съдебен надзор. Жалба срещу Доминик Бутона е била подадена на 7 октомври 2021 г. от неговия кръщелник. В нея 22-годишният мъж описва събития, датиращи от август 2020 г. по време на ваканция в Гърция. Според обвинението Доминик Бутона е трябвало да играе бащинска роля и да защитава младежа. Защитата пък критикува прибързаното повдигане на обвинения, без да бъде организирана очна ставка между Бутона и младежа, който го обвинява в агресия. Доминик Бутона ръководи Националния киноцентър на Франция от 2019 г. след дълга кариера във финансирането на кинематографична и аудиовизуална продукция.
Родени на този ден българи:
Захарий Попхристов Икономович-Круша, учител и книжовник /1808-1881/.
Един от първите ученици на Неофит Рилски. Бил е учител в Копривщица, София, Враца, Самоков, Одрин, Панагюрище и Радомир. Има заслуги за борбата против гръцкото влияние и за въвеждането на взаимоучителната метода в градовете, където преподава. Подкрепя идеята за образованието на девойките.
проф. Димитър Атанасов (Димитър Атанасов Стригачев), агроном и фитопатолог /1894-1979/.
Пръв преподавател по фитопатология в Агрономическия факултет в София (1925). Основател и пръв директор на Института за защита на растенията в София (1935-1941). Министър на земеделието и държавните имоти (23 ноември 1935-4 юли 1936). Декан на Агрономическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1943-1944). Участва в написването на първия Закон за опазване на растенията от болести и неприятели (1930), на Закона за защита на родната природа (1936), по силата на който Витоша е обявена за национален парк. Публикува над 100 научни труда върху болестите по растенията, сред които първият учебник по фитопатология на Балканите, който е преведен на румънски и сръбски език.
Невена Буюклиева (Невена Стоянова Спиркова), актриса и общественичка /1896-1966/.
Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1923-1966). Създателка е на организационния комитет по пренасянето на костите на поета Димчо Дебелянов от Демир Хисар (Гърция) в родния му град Копривщица през 1931 г. Била е председател на кръжока "Живо слово", по чиято инициатива са събрани средства за изграждането в Копривщица на паметник на чакащата майка на поета. Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоена със званието "Народна артистка" (1952).
проф. Леон Леви, философ и преподавател /1928-2021/.
Той е сред основателите на специалност "психология" в България. Дългогодишен преподавател по философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преподавал е и в Шуменския университет "Константин Преславски", Варненския свободен университет и Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Автор е на десетки студии, статии и монографии, сред които "Лъжата", "Увод в психологията" и пр.
Веселин Вълков, актьор и режисьор /1940-2016/.
Играл е в Драматично-кукления театър във Враца. Бил е директор на Окръжния драматичен театър в Ботевград. Режисьор на любителския театър към Народно читалище "Христо Ботев" в Ботевград (от 2001). Участвал е в над 15 филма, сред които "Юмруци в пръстта" (1980), "Почти любовна история" (1980), "Адаптация" (1979), "Дефицит" (1990), "Маргарит и Маргарита" (1989), "Сезонът на Канарчетата" (1993), както и в телевизионните сериали "Седем часа разлика" (2012), "Столичани в повече" (2015)и др.
Миряна Башева, поетеса и журналистка /1947-2020/.
Работила е в сп. "Отечество", Българската национална телевизия, Студията за игрални филми "Бояна", сп. "Факел". След 1989 г. е била редактор във в. "24 часа" и в. "Сега". Започна да пише стихове, когато е на 23 - 24-години. Много от стиховете й са текстове на популярни песни - "Дано" на Богдана Карадочева, "Тежък характер" (1976) на Йорданка Христова, "Как си ти" на братя Аргирови, "Булевардът" на Михаил Белчев и др. Носител на годишната награда на Съюза на българските журналисти "Златно перо" за принос в съвременната журналистика за постижения в сектор "Периодичен печат" (ноември 2018).
Тодор Игнатов, художник /1951-2020/.
Главен художник сценограф на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1977-2015). Председател на представителството на Съюза на българските художници във Варна (1999-2005). Автор е на сценографията и костюмите на повече от 168 театрални постановки, множество проекти в пластичните изкуства, интериорния дизайн, киното, операта, балета, телевизионни постановки, новели, детски телевизионни предавания, концерти естрадна, народна, класическа музика и др. Участвал е в повече от 140 изложби по света, в това число и 16 самостоятелни изложби "Живопис" и 7 сценографски изложби. Картините му са притежание на частни, корпоративни и обществени колекции в Италия, Германия, Русия, Франция, Великобритания, Нидерландия, Швеция, САЩ, Канада, Финландия, Норвегия, Турция и др. Носител на наградата "Изключителни художници и дизайнери" на Международния биографичен център, Кембридж, Великобритания, за забележителен принос в областта на театъра и пластичните изкуства (2000). Включен е и в сборника "2000 изключителни художници и дизайнери на 20-ти век", издаван от центъра.
проф. Стоян Денчев, математик и политик /1953/.
Научен директор и заместник генерален директор на Информационния център за трансфер на технологии "Информа" (1984-1991). Главен секретар на Министерски съвет (30 декември 1992-10 февруари 1994). Посланик на България във Финландия (септември 1994 - декември 1994). Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии /УНИБИТ/ (2002-27 декември 2018). Председател на Съюза на народните читалища (март 2006-24 май 2011). От 24 май 2011 г. е почетен председател на Съюза на народните читалища. Удостоен с Почетен знак на Съвета на ректорите на висшите училища в България (21 март 2019).
Радослав Янкулов, спортен журналист /1953-2019/.
От 1976 г. работи в Българското национално радио (БНР). От края на 80-те години на 20 в. работи в Българската национална телевизия като заместник главен редактор на Спортната редакция. Бил е директор на радио "Експес" (от 1992), на радио "99" и на софийския канал на пловдивското радио "Канал Ком". Ръководител на пресслужбата на Българския футболен съюз (2001-2003). Генерален директор и председател на Управителния съвет на Българското национално радио (23 май 2013-26 май 2016).
Стоян Гунчев, състезател по баскетбол и треньор /1958/.
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР.
Андрей Пръмов, финансист /1960/.
Учредител (1992) и член на Управителния съвет на фондация "Атанас Буров". Член на Съвета на директорите на "Българска фондова борса - София" /БФБ/ (2006-2012). Бил е председател на Арбитражния съд към БФБ.
Георги Божилов, футболист /1987/.
През футболната си кариера е играл за отборите на "Нафтекс" (Бургас), "Черноморец" (Бургас), "Локомотив" (Пловдив), "Черно море" (Варна) и "Берое" (Стара Загора). За националния отбор по футбол има изиграни 2 мача.
На този ден са родени и:
Бернар льо Бовие дьо Фонтенел, френски писател и учен /1657-1757/.
От 1691 г. е член на Френската академия.
Хенри Фокс Талбот (Уилям Хенри Фокс Талбот), британски учен /1800-1877/.
Един от изобретателите на фотографията. Автор е на трудове по физика, математика, астрономия и археология.
Джозая Уилард Гибс, американски физик и химик /1839-1903/.
Един от създателите на векторния анализ и на термодинамиката.
Томас Едисон (Томас Алва Едисон), американски електротехник и изобретател /1847-1931/.
Изобретил е фонографа (1877), осветителната лампа с нажежаема жичка (1879), кинетоскопа /предвестник на кинематографа/ (1891) и др. Има 1093 патента. Построява първата електростанция за обществено ползване (1882). Открива термойонната емисия /ефект на Едисон/ (1883). Организира първата американска промишлена изследователска лаборатория (1886). Получава патент за принципа на предаване на електрически сигнали /радио/ (29 декември 1891).
Василий Качалов, съветски актьор /1875-1948/.
Народен артист на СССР (1936).
Алексей Кравченко, руски художник /1889-1940/.
Ханс Кох, чешки цигулар и педагог /1891-1951/.
Концертмайстор на Софийската народна опера и на българската народна филхармония, допринесъл за полагане на основите на цигулковата педагогическа школа в България. Напуска България през 1928 г.
Ханс-Георг Гадамер, немски философ /1900-2002/.
Сидни Шелдън, американски писател, сценарист и продуцент /1917-2007/.
Автор е на 200 телевизионни сценария, 25 сценария за филми, 6 постановки на Бродуей. Има издадени 18 романа в тираж над 300 млн. екземпляра. Сидни Шелдън на практика не пише романите си собственоръчно, а ги диктува на стенографка - до 50 страници на ден. На следващия ден се заема с редактиране на текста и така, докато не се съберат 1200-1500 машинописни страници. Сред най-известните му романи са "Голо лице" (1970), "Другата страна на полунощ" (1974), който се задържа рекордните за времето си 52 седмици в класацията на бестселърите на в. "Ню Йорк таймс", "Вятърните мелници на боговете" (1987), "Пясъците на времето" (1988), "Спомени от полунощ", "Отвъд полунощ" (1990), "Греховете на светците" (2000). Носител на награда "Оскар" (1947), на награда "Тони" за мюзикъла "Червенокосата" (1959), на награда "Едгар Алън По" за романа "Голо лице" (1970). Произведенията на Сидни Шелдън са преведени на 71 езика в 180 държави по света, което му отрежда място в Книгата на рекордите на Гинес.
Джузепе де Сантис, италиански режисьор /1917-1997/.
Полага основите на италианския неореализъм в киното. Започва кариерата си като кинокритик. Известност получава с филма "Горчив ориз" (1949). Последните му филми са "Италианците са храбри хора" (1963) и "Човек на бъдещето" (1973).
Лесли Нилсен, американски актьор комик /1926-2010/.
Участвал е във филмите "Има ли пилот в самолета?" (1980), "Голо оръжие" (1982), "Хлапе под наем" (1995), "Семеен план" (1997), "Несправедливо обвинен" (1998), "Дядо Кой" (1999) и др.
Мери Куант, британска дизайнерка /1934/.
Създателка на миниполата (1964).
Джон Съртис, английски мотоциклетен и автомобилен състезател /1934-2017/.
Световен шампион по мотоциклетизъм в клас 500cc през 1956 г., 1958 г., 1959 г. и 1960 г. и в клас 350cc през 1958 г., 1959 г. и 1960 г. От 1960 г. участва във "Формула 1". Световен шампион през 1964 г. Той е единственият човек, печелил Световната титла, както на две, така и на четири колела.
Бърт Рейнолдс, американски актьор /1936-2018/.
Участвал е в над 100 филма, сред които са "Избавление" (1972), "Всичко, което сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате" (1972), "Никелодеон" (1976), "Смоуки и Бандита" (1977), "Ченге и половина" (1993), "Буги нощи" (1997), "Гориво в кръвта" (2001) и "Свободна игра" (2005). Носител на награда "Еми" (1991). Носител на Златен глобус (1998) за най-добра поддържаща мъжка роля за филма "Буги нощи" (1997). Бърт Рейнолдс започва кариерата си като футболист в отбора на университета на Флорида, но заради контузия се отказва от спорта.
Джон (Джеб) Буш, американски политик /1953/.
Губернатор на щата Флорида (януари 1999-2 януари 2007), син на президента Джордж Буш (20 януари 1989-20 януари 1993)и брат на президента Джордж У. Буш (20 януари 2001-20 януари 2009).
Хосе Мария Бакеро, испански футболист и треньор /1963/.
Чиро Ферара, италиански футболист /1967/.
Стив Макманаман, английски футболист /1972/.
Марк Брешано, австралийски футболист /1980/.
Кристиан Маджо, италиански футболист /1982/.
Рафаел ван Дер Варт, нидерландски футболист /1983/.
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка с националния отбор по футбол.
Франсиско Силва, чилийски футболист /1986/.
Мат Беслер, американски футболист /1987/.
Това е денят на смъртта на:
Рене Декарт, френски философ, математик, физик и физиолог /1596-1650/.
Автор е на трудовете "Правила за ръководство на ума" (1629), "Разсъждение за метода" (1637), "Геометрия" (1637), "Метафизични размишления" (1641), "Начала на философията" (1644), "Страстите на душата" (1649) и др.
Александър Грибоедов, руски писател, поет и драматург /1795-1829/.
Творчеството му включва и стихове, пътеписи, очерци, литературна критика, незавършената трагедия "Родамист и Зенобия" (за Древна Армения, издадена през 1859 г.), писма. Автор е на реалистичните и сатирични комедии "Младите съпрузи" (1815), "Свое семейство" (1817, в съавторство с А. А. Шаховски и Н. И. Хмелницки), "Студент" (1817, съвместно с П. А. Катенин), "Притворна невярност" (1818), "От ума си тегли" (1824).
Оноре Домие, френски художник и скулптор /1808-1879/.
Леон Фуко (Жан Бернар Леон Фуко), френски физик /1819-1868/.
Извършва сравнителни измервания на скоростта на светлината, разработвайки метод за измерване на скоростта на светлината във въздуха и водата чрез въртящо се плоско огледало (1850). Експериментално доказва, че Земята се върти около оста си, показвайки движението на планетата по време на публична демонстрация в Пантеона в Париж, Франция, чрез махало, наречено на негово име - Махалото на Фуко (1851) . На тънко въже, окачено на най-високата точка на купола от височина 67 метра, Леон Фуко закрепва тежка месингова топка, тежаща 28 кг с диаметър 18 см. Дългото въже и тежката сфера позволявали на махалото да се люлее бавно и продължително и с много малко забавяне заради въздушното съпротивление. Подът под махалото бил застлан с пясък, а на дъното на сферата бил поставен шип, който оставял следа върху пясъка при движението на махалото. Пред изумената публика той доказал чрез бавното въртене на махалото, че Галилей е имал право с твърдението си, че Земята се върти. Изобретател на жироскопа (1852).
Чарлз Парсънс, британски инженер и индустриалец /1854-1931/.
Изобретява многостепенната парна турбина (1884).
Аксел Мунте, шведски лекар и писател /1857-1949/.
Иван Попов, български актьор и режисьор /1865-1966/.
Един от основоположниците на българския професионален театър (1883). Играл е в трупата на театър "Основа" в София (1888-1891) и в театрална трупа "Сълза и смях". Актьор и помощник-режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1904-1924). Изиграл е над 300 роли в театъра. Участвал е в заснемането на първите български филми: "Дяволът в София" (1921) и "Под старото небе" (1922). Автор е на книгата "Миналото на българския театър" (5 т., 1939-1960). Удостоен със званието "Народен артист" (1947) и званието "Герой на социалистическия труд" (1965). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1954), на орден "Георги Димитров" (октомври 1955), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1960), на орден "Георги Димитров" (септември 1965).
Иван Греков, руски лекар хирург /1867-1934/.
Оноре Домие, френски художник и скулптор /1879-1808/.
Сергей Айзенщайн, съветски режисьор, актьор и сценарист /1898-1948/.
Десанка Максимович, сръбска поетеса /1898-1993/.
Хари Мартинсон (Хари Едмунд Мартинсон), шведски поет и писател /1904-1978/.
Автор е на стихосбирките "Призрачният кораб" (1929), "Скитник" (1931), "Пасат" (1945), "Цикада" (1953), пътеписите "Пътешествия без цел" (1932) и "Сбогом, Кейл" (1933), автобиографичните романи "Копривите цъфтят" (1936), "Изходният път" (1936), на поемата "Аниара" (1956) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1974 г. заедно с шведския писател Ейвинд Юнсон за цялостно творчество. Самоубива се на 11 февруари 1978 г.
кап. Никола Семерджиев, български летец /1904-1942/.
Първият български командир на ято тежки бомбардировачни самолети от 1940 до 1942 г. по време на Втората световна война (1939-1945), когато те охраняват южната граница на България в крайбрежната ивица на Бяло море от най-южната точка на Халкидическия полуостров до устието на река Марица. Загива във Втората световна война при боен полет край Кавала заедно с целия си екипаж.
Ханс Йенсен, немски физик /1907-1973/.
Носител на Нобелова награда за физика за 1963 г. заедно с американската физичка Мария Гьоперт-Майер и американския физик Юджин Пол Уигнър (Вигнер) за приносите в теорията на атомното ядро и елементарните частици, особено за откриването и прилагането на основните принципи на симетрия.
акад. Владимир Котелников, съветски учен в областта на радиотехниката /1908-2005/.
Директор на Института за радиотехника и електоника към Академията на науките на СССР (1954-1988). Заместник-председател на Академията на науките на СССР (1970-1988). Носител на Държавна награда на СССР (1943,1946). Носител на Ленинска награда (1964). Герой на социалистическия труд (1969,1978).
Владимир Беляев, съветски писател /1909-1990/.
Хулио Кортасар, аржентински писател /1914-1984/.
Представител на направлението магически реализъм. Автол е на "Бостиарий", "Тайните оръжия", "Последният рунд" и др. Разказът "Лигите на дявола" е залегнал в основата на филма на италианския режисьор Микеланджело Антониони "Фотоувеличението".
Веселин Андреев (ист. име Георги Георгиев Андреев), български поет, писател, журналист и политик /1918-1991/.
За първи път печата стихотворения през 1934 г. в сп. "Българска реч". Главен редактор на в. "Народна войска" (1944-1949) и на в. "Литературен фронт" (1949-1955). Член на Президиума на Съюза на българските писатели (14 юли 1950-9 март 1954; 8 юли 1960-15 април 1966; 25 октомври 1972-2 октомври 1980) и негов секретар (19 юни 1951-9 март 1954). От 1956 г. до 1961 г. работи в групата на военните писатели при Политическото управление на народната армия. Депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Автор е стихотворения, разкази, спомени, есета, очерци, пътеписи, книги за деца и юноши. Автор е на сборника "Партизански песни" (1947), прозата "В Лопянската гора" (1947) и др. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" трета степен (19590), на орден "Народна република България" първа степен (1968), на Националната литературна награда "Елин Пелин" (1971), на наградата "Златен меч" на сп. "Български воин" (1979) и др.
Борислав Петров, български журналист /1920-1995/.
Той е първият ръководител на телевизията в България - главен редактор на Българска телевизия (26 декември 1959-31 декември 1960).
Михаил Топалов (ист. име Михо Христов Памукчиев), български журналист и писател /1921-2011/.
Кореспондент на в. "Работническо дело" (1944-1946). От 25 юни 1946 г. работи като инспектор при Централния съвет на Българския червен кръст. Работата му е свързана с пътувания из страната и срещи с интересни хора-обект на интервюта. През този период започва да използва за пресата псевдонима си Михаил Топалов. Работи във в. "Народна младеж" (1950-1954), в. "Вечерни новини" (1954-1987). Водещ на телевизионни предавания по телевизия "СКАТ" - "Векът на Михаил Топалов" (1999-2002) и "Старият албум" (2003-2008). Автор е на книгите "Знаеш ли горо, помниш ли?" (двутомен роман, 1954-1956), "То беше вчера" (1968), "Срещи с Буров" (1990), "Атентатът в казиното" (1992), "Разговори с принц Кирил" (1992), "Буров банкерът" (2001), "Хайлайфът, любовниците и кабаретата в България" (2002), "Юнион клуб" (2005) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" (1981).
Робърт Холи, американски биохимик /1922-1993/.
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1968 г. заедно с американските биохимици Маршал Уорън Ниренбърг и Хар Гобинд Корана за разшифроването на генетичния код и интерпретирането на участието му в протеиновия синтез.
Мариан Фредриксон, шведска писателка /1927-2007/.
Авторка е на 15 романа, сред които "Дъщерите на Ханна" (1994), "Според Мария Магдалена" (1997) и "Дъщерята на Елизабет" (2001). Книгите й са преведени на над 40 езика. Дълги години работи като журналистка, а през 1980 г. се насочва към художествената литература. В книгите й често се описват библейски сюжети, а вниманието й е фокусирано върху женски персонажи.
Роже Вадим (ист. име Владимир Племянников), френски режисьор от руски произход /1928-2000/.
Стоян Гъдев, български актьор /1931-1999/.
Играл е в Драматичен театър "Адриана Будевска" Бургас (1957-1961), Драматичен театър "Стефан Киров" Сливен (1961-1962), Димитровградския драматичен театър (1962-1965), Хасково (1965), в Народен театър за младежта в София /дн. Младежки театър "Николай Бинев"/ (1965-1966), Пернишкия драматичен театър (1966-1979), Драматичен театър Ловеч (1990-1999). Участва във филмите "На всеки километър" (1969-1971), "Иконостасът" (1969), "Зарево над Драва" (1974), "Вечни времена" (1975), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Капитан Петко войвода"(1981) , "Бяла магия" (1982), "Господин за един ден" (1983), "Закъсняло пълнолуние" (1996) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен.
Георги Янакиев, български художник живописец /1933-1998/.
От 1970 г. участва във всички национални и окръжни изложби в страната, както и в групови изложби в Русия, Полша, Чехия, Германия и др. страни. Прави самостоятелни изложби в Бургас, София, Несебър, Евора, Испания, Лондон, Великобритания, Италия. Носител на награда на американската фондация "Полак-Краснер" (1996).
Иван Греков, руски хирург /1934-1867/.
проф. д-р Димитър Тодоров, български лекар и изследовател /1938-2006/.
Основните му проучвания са в областта на фармакологията и токсикологията на противотуморните агенти, липозомните носители, молекулярните механизми на действие и комбинираната лекарствена терапия. Основател на Лабораторията по фармакология и токсикология в Национален онкологичен център (1972) и неин ръководител (1972-2006). Председател на Българското онкологично дружество (2001-2006). Един от основателите на Българското онкологично научно дружество (2000).
проф. Георги Даскалов, български историк /1942-2014/.
От 1990 г. е бил преподавател по съвременна балканска история в катедрата по "История на Византия и балканските народи" в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на редица монографии, както и на десетки студии, сред които "Българо-югославски политически отношения 1944-1945" (1989), "Драмското въстание 1941" (1992), "Българите в Егейска Македония-мит или реалност" (1996), "Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946" (1999), "България и Гърция: От разрив към помирение 1944-1964" (2004), "История на Отечествената война на България. Том 4 1944-1945" (1984-съавтор), "Македония. История и политическа съдба. Том 3" (1998-съавтор), "Политическа и военна история" (1999), "Национално-освободително движение на македонските българи 1878-1944. Том 4" (2003), "Арумъните в Гърция. История на един непризнат народ" (2005), "Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София" (2007), "Гръцката политемиграция в България 1946 - 1989" (2008) и др.
Вера Кочовска, българска лечителка и ясновидка /1945-2011/.
Придобива способностите си на 13 годишна възраст след като е блъсната от камион и прекарва два месеца в кома. Известна е със своите дарби не само в България, но и в целия свят. Способностите й са изследвани от проф. Андрей Брюховецки от руската клиника "Нейро вита", който пръв доказа уникалните й умения да вижда в бъдещето и да изцелява. Брюховецки е първият учен, открил "третото око" на Вера Кочовска със снимки на ядреномагнитен томограф. По-късно японски учени, заинтригувани от феноменалните й способности също я подлагат на изследване и установяват и заснемат аура, очертала се като ореол над главата й и "третото й око". Установяват още, че фонтанелата й не е затворена. Според самата Вера Кочовска тя е черпила енергия от Мадарския конник. За Вера Кочовска има написани две книги "Вера Кочовска - живот в два свята" (1995, от Лиляна Серафимова) и "Вера. Мисия феномен" (2004, от Капка Сидерова) и направен филм "Феноменът Вера" (2006, на режисьора Стилиян Иванов). Носителка на почетния знак на държавния глава за изключителните й постижения като народен лечител, за нейната благотворителност и за помощта, която оказва на нуждаещите се (9 март 2006).
Уитни Хюстън (Уитни Елизабет Хюстън), американска певица /1963-2012/.
Уитни Хюстън е единственият изпълнител, имал седем последователни номер едно хита в класацията Горещите 100 на сп. "Билборд". Това са песните "Saving All My Love for You", "How Will I Know", "Greatest Love of All", "I Wanna Dance with Somebody (Who Loves Me)", "Didn't We Almost Have It All", "So Emotional" и "Where Do Broken Hearts Go". За музикалната награда "Грами" Уитни е номинирана 36 пъти, като е носителка на шест награди "Грами", вкл. песен и албум на годината (1994) за саундтрака към филма "Бодигард" (1992). Уитни Хюстън е и вторият изпълнител в света след Елтън Джон и единствената изпълнителка с два албума, достигнали до номер едно в класацията "Горещите 200" на сп. "Билборд" - дебютният й албум "Уитни Хюстън" (1985) и вторият й албум "Уитни" (1987), който е продаден в 19 млн. копия. Според Книгата на рекордите на Гинес Уитни Хюстън е най-награждаваната певица на всички времена. Списъкът й с награди е много дълъг - 6 награди "Грами", 2 наградш "Еми", 30 награди на сп. "Билборд", 22 Американски музикални награди и др. Общо отличията й са 415.
/АЯ/МГ
/МГ/
news.modal.header
news.modal.text