site.btaДимитър Пешев има особени заслуги за една от светлите страници от историята на България и Израел, каза пред БТА историкът доц. Ангел Джонев

Димитър Пешев има особени заслуги за една от светлите страници от историята на България и Израел, каза пред БТА историкът доц. Ангел Джонев
Димитър Пешев има особени заслуги за една от светлите страници от историята на България и Израел, каза пред БТА историкът доц. Ангел Джонев
Паметник на Димитър Пешев в центъра на Кюстендил, снимка: кореспондент на БТА в Кюстендил Елица Иванова, архив

Димитър Пешев, от чието рождение на 13 юни се отбелязват 130 години, е един от достойните българи на 20-и век, човек с особени заслуги за една от светлите страници от историята на България и Израел, разказа пред БТА доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) и автор на постоянната експозиция в къщата музей "Димитър Пешев" в Кюстендил. Заради акцията за спасяването на българските евреи, личността на Димитър Пешев има значение за историографиите и на двете държави, отбеляза доц. Джонев.

Димитър Пешев е роден на 13 юни 1894 година в семейството на Йосиф Пешев – по професия адвокат, чийто занаят по-късно синът му наследява, и Кица Пешева, която е от Шумен по род. Пешев расте в Кюстендил, където завършва и гимназия.

"Още от ранна възраст Димитър Пешев влиза в средите на Българския червен кръст (БЧК), като такъв е и участник в Балканските войни, където е преводач от турски, тъй като завършва императорския лицей в Солун и знае езика", разказа пред БТА доц. Джонев. "Оттогава са и наблюденията му върху войната, от които е видно, че няма позитивно отношение към това човешко дело", отбеляза историкът.

В Първата световна война Пешев е офицер на Южния фронт и също е свръзка с турските военни части, които в определен период от време са разположени в този участък на фронта. След Първата световна война Пешев завършва право и свързва живота си с юридическия занаят, като първо е стажант в Кюстендил, а след това за две-три години, в първата половина на 20-те години на ХХ век, е заместник-прокурор в Пловдив. В последствие е съдия в София, до 1932 г., когато напуска магистратурата и се отдава на адвокатската професия.

С политика се занимава след 1934-35 г., след Деветнадесетомайския преврат. "Деветнадесетомайците успяват да го убедят да оглави банка "Български кредит", на обществени начала и да стане банкер заради добрата му репутация", разказа още доц. Джонев. Той допълва, че по това време Пешев има репутация на добър специалист - юрист, предпочитан адвокат. През 1935 г,. като връх на неговата кариера, Пешев става министър на правосъдието в първото правителство на Георги Кьосеиванов. "В личен план Пешев е и запален спортист, турист. В един период достига дори до подпредседател на Българския туристически съюз", каза историкът.

След мимолетното му министерстване през 1935-1936 г., Пешев е отстранен от кабинета на Кьосеиванов, а една от причините за това става опитът му да прокара гражданския брак в законодателството, поради което среща съпротивата на вероизповеданията, в това число и на Българската православна църква.

Пешев участва в изборите за 24-рото НС от Кюстендилската избирателна колегия. Избран е за депутат  и за подпредседател на НС. Парламентът има кратък живот. През 1940 г. се провеждат избори за 25-о Обикновено Народно събрание, а Пешев е  избран отново и за подпредседател, какъвто остава до 26 март 1943 г., при отстраняването му като лидер на акцията за спасяването на българските евреи.

Уместно е да се каже, че Пешев оглавява две акции, припомни доц. Ангел Джонев. Той посочва, че първият случай е при известната от 9 март 1943 г. акция, когато след известяването от кюстендилските му съграждани Асен Суичмезов, Владимир Куртев, Иван Момчилов и колегата му Петър Михалев, разбира за случващото се в града  и подготовката за депортацията на евреите. "Тогава на практика той оглавява действията, както на своите съграждани, така и на свои колеги – народни представители, срещайки се с министъра на вътрешните работи Петър Габровски".

Известно е, че тогава Габровски е принуден да отмени нареждането за депортацията на квотата с евреи от довоенните предели на Царство България. "В тази група народни представители Димитър Пешев действа заедно с Петър Михалев, д-р Божко Ковачевски, и тримата от Кюстендилски избирателен район, Димитър Икономов и  Сотир Янев от Дупнишко, софийския народен представител Цвятко Петков и тетевенския депутат Иван Василев Петров. Тези седем души на практика са хората, които се противопоставят на вътрешния министър и достигат до резултата за отменянето на заповедта за депортацията на евреите от довоенните предели на Царство България", допълни историкът.

Според него втората акция е продиктувана от първата, защото няколко дни по-късно става известно, по думите на Петър Габровски, че това е било временна мярка. "Накратко казано, в кулоарите на парламента седят няколко народни представители, когато към тях се присъединява Петър Габровски. Единият народен представител поздравява вътрешния министър за смелото решение да бъде спряна депортацията на евреите, на което Габровски отговаря: "То се отмени, но евреите са експортна стока, кога да е, пак ще стане". Димитър Икономов чува тази реплика, отива при Димитър Пешев и му казва: "Г-н Пешев, те ще ни изиграят", разказа доц. д-р Джонев.

Тогава Димитър Пешев пише известното си писмо изложение, което представя пред своите колеги – народни представители. Получава подкрепата на 43-ма души, заедно с него,  и на 17 март 1943 г. писмото е депозирано пред министър-председателя Богдан Филов.

Последствията идват скоро. На заседание на мнозинството се обсъжда не само поведението на Пешев, но е поскан и вот на доверие на правителството. След като го получава, Богдан Филов иска отстраняването на Пешев от поста подпредседател на Парламента, което става на 26 март 1943 г., в едно доста скандално заседание. На Пешев не е дадена думата да се защити и да прочете писмото.

Димитър Пешев е отстранен е от поста. "Той обаче има сериозно чувство за историчност – наблюдава Народното събрание, изчаква възможност и в края на декември 1943 г., когато в рамките на обсъждането на бюджета на Царството, вместо да коментира бюджета, Пешев прочита писмото. По този начин то става неразделна част от стенографските дневници на Народното събрание, а може би това е и първата му публикация", разказа доц. Джонев.

След преврата от 1944 година, дейността му, особено по спасяването на евреите е омаловажавана, по причина, че новият режим има свой прочит на събитията, допълва историкът. Във времето не само се налага тезата, че комунистите са основните спасители на евреите в България, но  в един момент, че дори генералния секретар на БКП Тодор Живков е основен спасител на евреите, допълни доц. Джонев.

Пешев трябва да преглътне не само този горчив хап, а поредица такива, както и съратниците му от Кюстендилската акция по спасяването на българските евреи, а също и значителна част от онези народни представители, които подкрепят дейността му в парламента на 9 март и подписалите се под писмото му, защото те на практика са извадени от историята.

"Животът на Димитър Пешев след Деветосептемврийския преврат е живот на обществено забвение, особено след присъдата от 15 години строг тъмничен затвор, издадена от Народния съд. Пешев престоява в затвора около 15 месеца, а след това няма възможност да упражнява професията си, защото това е част от наказанието. Новият режим пък няма никакво желание на категоризирани "бивши хора" да създава условия да полагат труд по професията си. Конфискувано е  недвижимото му имущество и се налага да живее в апартамента на сестра си, близо 30 години, до смъртта си на 20 февруари 1973 г., останал в тотално забвение", припомни още историкът.

Доц. д-р Ангел Джонев посочи, че в Израел се правят усилия за популяризиране на делото на кюстендилската делегация, включително и на Пешев.  "В началото на 1973 г., когато Пешев все още е жив, мемориалът "Яд Вашем" го признава за праведник на народите на света и според мен той е известен за този акт на признателност“, разказа доц. Джонев. „В България признателността идва посмъртно, в началото на демократичните промени, когато през 1997 г. Пешев е награден, заедно със своите кюстендилски съратници с най-висшето държавно отличие - орден "Стара планина" - първа степен", допълти историкът.

В началото на новото хилядолетие в Кюстендил е издигнат негов паметник. В родния му град е открита и къща музей "Димитър Пешев". Справедливостта постепенно надделява над пропагандата, разказа доц. Джонев и посочи, че това не може и не бива да бъде еднократен акт за делото на кюстендилци, ръководени от Димитър Пешев. Трябва да се работи постоянно, тези действия да се  популяризират сред националната и световната общественост, защото това е едно дело, с което се мери честта на България и на нейния народ, каза още историкът.

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:22 на 03.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация