site.bta"Евронюз": Има много какво да се научи от решителния подход на България срещу антисемитизма

На фона на увеличаване на антисемитизма до рекордни нива през последните месеци в целия свят, българското правителство заслужава похвала за това, че действа с разбиране по отношение на бързо развиващите се атаки срещу евреите и еврейската държава, пишат председателят на Центъра за еврейско въздействие Робърт Сингър и проф. Румяна Маринова-Христиди, ръководител на специалност „Хебраистика“ в Историческия факултет на Софийския университет, в обширен коментар за „Евронюз“.

През последните години проблемът с антисемитизма се приема по-сериозно по света, особено след като омразата срещу евреите продължава да расте.

Приемането на национални планове и назначаването на специални пратеници за наблюдение и борба с антисемитизма са проява на повишена искреност от страна на лидерите в Европа, Северна Америка и другаде по света за справянето с една от най-старите и най-яростни прояви на омраза в историята.

Малцина обаче са преминали от декларации към реални действия и са възприели такъв цялостен подход, както Република България, отбелязват двамата автори.

Проблемът е взет насериозно

През 2017 г. България стана една от първите страни, приели работната дефиниция на термина „антисемитизъм“ на Международния орган за Холокоста (МОХ), година преди дори да стане негов официален член, припомнят авторите на коментара.

Същата година е назначен и национален координатор за борба с антисемитизма. За разлика от много други държави, координаторът или пратеникът не е служител с малка власт или нисък пост и позицията беше дадена на заместник-министъра на външните работи.

През следващата година беше подписано споразумение с големи национални и международни еврейски организации, което даде възможност за създаване на механизъм за редовни консултации и сътрудничество за обмен на информация, опит и най-добри практики в областта на предотвратяването и противодействието на антисемитизма и подобряване на сигурността на еврейската общност, пишат Сингър и Христиди.

Всяка година на 10 март в София се провежда Поход на толерантността в памет на спасяването на българските евреи по време на Холокоста. Тази година на него присъстваха министри, членове на парламента, представители на научните среди и други официални лица.

През 2021 г. заместник-министърът на външните работи и национален координатор за борба с антисемитизма Георг Георгиев ръководи церемония, на която девет водещи български университета приеха дефиницията на МОХ за антисемитизъм.

Всички тези и много други действия оказаха важно въздействие върху страната.

Холокостът и знания за еврейската общност вече се преподават широко в училищата, а Софийският университет е единственият университет в Югоизточна Европа, който има четиригодишна бакалавърска програма по еврейски изследвания, под егидата на министерството на образованието и науката.

Дори само тези дейности превъзхождат направеното в повечето други страни, но с нарастването на антисемитизма през първата половина на миналата година правителството реши да направи още една крачка напред.

България има план

На 18 октомври 2023 г. Министерският съвет на България прие петгодишен Национален план за действие за борба с антисемитизма (2023-2027 г.).

Отправна точка за проекта на национален план беше национално представително проучване на общественото мнение, проведено в началото на 2022 г.

Министерството на правосъдието създаде междуведомствена работна група със задача да подготви промени в законодателството в две насоки: борба с днешните прояви на антисемитизъм и гарантиране сигурността на българските евреи, добавят Сингър и Христиди.

Групата ще предложи промени в действащия наказателен кодекс в частта за престъпления, провокирани от предразсъдъци, реч на омразата и дискриминация, като работата й ще е в съответствие с международните стандарти в областта на човешките права.

Междуведомствени представители и съответните експерти от министерството на правосъдието, министерството на външните работи, министерството на образованието и министерството на вътрешните работи вече се срещнаха и участват интензивно в дискусиите.

Това става и със съдействието и в сътрудничество с еврейски организации като Организацията на евреите в България „Шалом” и Организацията на ционистите в България и нейния председател Николай Гълъбов.

Възприет е подход отгоре надолу, предназначен да достигне до всеки съответен аспект на българското общество, за да гарантира, че има необходимите инструменти за борба с антисемитизма.

Защита на тези, които се страхуват от омраза

Защитата има ефект и на улицата.

Луков марш, ежегодно шествие в чест на Христо Луков, който през 30-те и 40-те години на миналия век е лидер на неонацисткия Съюз на българските национални легиони, тази година беше блокиран от полицията по нареждане на кмета на София Васил Терзиев, с подкрепата на правителството, отбелязват двамата автори.

Луков марш е един от неонацистките походи с най-лоша слава в Европа, който е забранен, включително и по софийските улици, допълват Сингър и Христиди.

Правото на нацистите да провеждат шествието си няма предимство пред чувствата на тези, които са обидени и уплашени от омразата, която традиционно се проповядва по време на тези походи.

Това е силно послание, което трябва да бъде възприето и на други места, особено в дните, когато е разрешено безпрепятствено да се провеждат походи и демонстрации на омразата по улиците на Европа и Северна Америка.

Българското правителство заслужава похвала за това, че се отнася с разбиране към бързо развиващите се атаки срещу евреите и еврейската държава.

То постоянно подобрява и развива дейността си, за да се опита да бъде в крак със заплахите срещу евреите или дори да ги изпреварва. Въпреки това има още много неща, които могат и трябва да бъдат направени, добавят Сингър и Христиди.

Всъщност, тъй като антисемитизмът нарасна до рекордни нива в целия свят през последните месеци, има много неща, които могат да се научат от решителния подход на България срещу антисемитизма, омразата и предразсъдъците.