Кой отне децата на България? Защо не са при мама и тати? Разказът на Николай (с 4 деца) и Мария (с 1 дете) от Варна за това, какво се случи с децата на всеки от тях.

Два трогващи разказа за произвола на социалните служби и слабостта на нарочно утежненото законодателство в областта. Кой и как набеляза техните деца и как те бяха отнети от институциите без възможност за навременна защита?

Как Николай дори не бе уведомен за делото, решаващо съдбата на малкия му син, а Мария бе подведена от местните власти и никога не бе допусната до никакво съдебно дело! Коя е най-страшната новина за родител: Детето Ви не съществува повече в ГРАО!

Ще зададем въпросите: По-добре ли са децата на Николай, разделени от баща и майка, без възможност да виждат братчета и сестричета си, как социалните “експерти” три години са правили доклади и услуги, а безотговорно са изоставили нуждите на децата - здравословни проблеми, за които няма навременна грижа?  На какъв език се учат да броят, четат и пишат? Отнемат ли се българчета и отдават ли се на семейства от други етноси? Защо? Лъжат ли социалните власти … и колко често? Как не трябва да подписваме наивно документи, съставени от злоумишлени социални служители и как да се защитим от подобна съдба ...

Ще поставим въпроса: Едностранно ли е законодателството "закрилящо" децата? Имаш ли реална възможност като родител да защитиш децата си от посегателствата на институции и НПО-доставчици на услуги? Отговорите, уви не са винаги насърчаващи - много предстои да бъде направено!