site.btaПреди 100 години е подписан Ангорският договор, с който се възстановяват дипломатическите отношения между България и Турция

На 18 октомври се навършват се 100 години от сключването на Ангорския договор и възстановяването на дипломатическите отношения между България и Турция на ниво легации.

Дипломатическите отношения между Княжество България и Османската империя са установени през 1879 г. на ниво дипломатически агентства. Прекъснати са на 5 октомври 1912 г. и са възстановени на 16 септември 1913 г. на ниво легации. Отново са прекъснати на 28 ноември 1918 г. На 18 октомври 1925 г. дипломатическите отношения са възстановени на ниво легации с провъзгласената на 29 октомври 1923 г. Република Турция. На 28 май 1966 г. те са издигнати в ранг на посолства.

Възстановяването на отношенията е резултат от подписания на 18 октомври 1925 г. договор за приятелство между двете съседни страни. Това става в Ангора (дн. Анкара), Турция. От българска страна документите са подписани от Симеон Радев, извънреден пратеник и пълномощен министър на България във Вашингтон, а от турска от Тевфик Кямил бей (Тевфик Ружди бей), държавен подсекретар при Министерството на външните работи в Ангора. Двамата слагат подписите си освен под договор за приятелство, както и под протоколи, приложени към него, засягащи и имуществените претенции на българските бежанци, както и конвенция за пребиваване и установяване между България и Турция. Всичко това е известно като т.нар. Ангорски договор. С договора освен, че се възстановяват дипломатическите отношения между България и Турция на ниво легации, прекъснати на 28 ноември 1918 г., Турция се задължава да изплати обезщетения на българските бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, прогонени или избити след началото на Междусъюзническата война от 1913 г. 

Какво откриваме в “Български бюлетин” на БТА от октомври месец 1925 г. по въпроса: 

Ангора, 3 октомври 1925 г. /Анадолска агенция/ Съобщават от Цариград: В изявленията си пред цариградските журналисти, Тевфик Ружди бей, запитан по срещите си в Женева с дипломатите на съседните страни, отговорил, че е имал много приятелски срещи с българският министър на външните работи г-н Калфов.

Тевфик Ружди бей се надава, че почнатите преговори за сключване на турско-български приятелски договор ще бъдат в скоро време приключени. (…)

***

Цариград, 13 октомври 1925 г. /БТА/ Днес г-н Радев замина за Ангора.

***

Ангора, 15 октомври 1925 г. /БТА/ Г-н Радев води продължителен разговор с министъра на външните работи.

***

Ангора, 18 октомври 1925 г. /Анадолска агенция/ Тая вечер турският и българският делегати подписаха приятелския договор, приложения към него протокол, както и акта за сключването на поменатия договор. Писмото на българския делегат до турския е приложено към договора.

След подписването на договора, министърът на външните работи даде в Ангорския клуб банкет в чест на българския делегат.

***

Ангора, 19 октомври 1925 г. /БТА/ Сключването на приятелския договор между Турция и България, както и на приложения към него протокол и конвенцията за установяване, се посреща с голямо задоволство от турските кръгове.

***

Агора, 19 октомври 1925 г. /БТА/ Министърът на външните работи Тевфик Ружди бей даде в чест на г-н Радев, български пълномощен министър, един обед, на който присъства целия висш персонал на Министерството на външните работи. Днес г-н Радев има дълга среща с Исмет паша.

***

Цариград, 21 октомври 1925 г. /БТА/ В. "Акшам" се научава от Ангора, че депутатът Махмуд бей, като говори в една уводна статия, обнародвана в "Хакимиети Милие", за приятелския договор, който току-що е бил сключен между България и Турция, заявява следното: Във всеки случай ние смятаме, че сключеният преди два дни договор съставлява едно добро начало за едно по-тясно сближение между двете съседни страни и за най-голямото развитие на политическите и стопанските отношения.

***

Цариград, 27 октомври 1925 г. /БТА/ Българският пълномощен министър г-н Радев напусна Цариград, заминавайки за София, изпратен на гарата от персонала на Легацията и Консулството, от дипломатическото тяло, от Наместника на Екзарха, персонала на българската болница и българската колония.

Въпросът за подписания в Ангора договор е засегнат от цар Борис Трети в тронното му слово при откриването на третата редовна сесия на Народното събрание на 28 октомври 1925 г.:

Днес след обед се откри III-та редовна сесия на ХХI-то Обикновено Народно Събрание.

Н.В. Царят посрещнат с "Ура" от народните представители произнесе следното тронно слово: (…)

Политиката на Правителството да се възстанови общественото равновесие и насърчат творческите стопански инициативи, въпреки тежките международни, икономически и финансови условия, дава своите благотворни резултати.

Господа Народни Представители,

Въодушевено от голямата идея-мирът на Европа, Правителството неуклонно следва една политика на миролюбие, на коректни и приятелски отношения както с нашите близки съседи, тъй и с великите сили. За да даде реален израз на тая политика, която издига високо достойнството на България, Правителството направи и продължава да прави всичко възможно за уреждане на разните висящи въпроси между България и чуждите държави. Неотдавна то подписа с Правителството на Турската Република, няколко акта, с които се нормализират отношенията ни с нашите югоизточни съседи. (…)

Договорът е гласуван от 21-ото Обикновено Народно събрание (ОНС) на 27 май 1926 г. и утвърден с Указ 3 на цар Борис ТретиI от 7 юни 1926 г.

Съгласно подписаните документи българските бежанци от Източна Тракия (Турция) и турските изселници от България запазват правата си на собственост по местонахождението на имотите си. За българските бежанци това са 34 062 къщи, 1 960 000 дка ниви и ливади и 216 000 дка гори. Имотите на турски изселници от България са 3607 къщи, 286 000 дка ниви и ливади и 1225 дка гори. Протоколът урежда правните последици от станалите до 18 октомври 1925 г. изселвания на турци от България и на българи от Турция. Той влиза в сила през 1926 г., но през 1928 г. неговото приложение спира, понеже не се прилага в частта за българите от Мала Азия.

През 1992 г. правителството на Филип Димитров подписва с Турция договор за добросъседство, приятелство, сигурност и сътрудничество, който на практика препотвърждава Ангорския договор.