site.btaНа 7 октомври 2001 г. Съединените щати дават ход на операция „Трайна свобода“ в Афганистан

На 7 октомври 2001 г. Съединените щати дават ход на операция „Трайна свобода“ в Афганистан. Въоръжените сили на САЩ, подкрепени от Великобритания, извършват серия от ракетни удари срещу централноазиатската страна. Те са предприети в отговор на атентатите на 11 септември 2001 г. във Вашингтон и Ню Йорк, след като управляващите в страната талибани отказват да им предадат Осама бин Ладен, ръководител на международната терористична организация „Ал Каида“.

Първите атаки са срещу столицата Кабул и градовете Кандахар, Кунгуз, Джелалабад, Мазари Шариф и Фарак.

Операцията официално приключва на 28 декември 2014 г., след повече от десетилетие конфликт и е последвана от постепенно изтегляне, което трае до 15 август 2021 г. 

Емисиите на БТА съобщават за началото на операцията:

САЩ удариха Кабул

Кабул, 7 октомври 2001 г. /БТА/ Четири големи експлозии озариха нощното небе над афганистанската столица Кабул тази вечер, съобщиха осведомителните агенции. Според очевидци градът е бил подложен на ракетни удари. Зенитната артилерия в Кабул е отговорила на огъня. Електричеството в града е прекъснато.

Си Ен Ен предаде, че във Вашингтон Пентагонът е потвърдил началото на удари срещу Афганистан.

Очаква се американският президент Джордж Буш да направи изявления.

***

Буш: ще победим в този конфликт

Вашингтон, 7 октомври 2001 г. /БТА/ Американският президент Джордж Буш заяви днес, че САЩ, заедно с Великобритания са започнали военни действия в Афганистан. Действията са насочени срещу терористичната мрежа в тази страна и военната инфраструктура на талибаните, каза той, предаде Асошиейтед прес.

Ще победим в този конфликт като търпеливо трупаме успехи, каза президентът в Белия дом. Той припомни, че САЩ поискаха от талибаните да им предадат Осама бин Ладен, главния заподозрян в атентатите в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември, но техните  лидери отказаха. „Сега талибаните ще си платят“, заяви президентът.

Днес действията ни са насочени срещу Афганистан, но битката е по-голяма, каза Буш. По думите му около 40 държави сътрудничат на САЩ по различни начини.

Президентът се обърна към всички мъже и жени от въоръжените сили, включени във военните действия с думите: „Вашата мисия е определена, обектите ви са ясни, целта е справедлива. Имате пълното ми доверие. И разполагате с всички средства, необходими,  за да изпълните дълга си.“ 

В специалното си изявление президентът обяви името на днешната военна операция – „Трайна свобода“. Ние защитаваме не само нашите ценни свободи, но и свободата на всички народи, заяви Буш. Той увери американците, че правителството взема сериозни предпазни мерки и всички разузнавателни агенции работят денонощно не само в цяла Америка, но и в целия свят.

В повечето щати Националната гвардия е получила нареждане да засили сигурността по летищата. Призовани са запасняци, за да се укрепят военните ни способности и защитата на страната ни, обяви Буш. Бог да благослови Америка, каза той в заключение.

***

Второ въздушно нападение над Кандахар, обобщение на събитията

Вашингтон/Исламабад, 7 октомври 2001 г. /БТА/ Повече от три часа продължават въздушните удари на САЩ срещу Афганистан, които започнаха около 19:30 ч. българско време.

Американските въоръжени сили пристъпиха към операция по няколко направления с цел да унищожат най-важните бази на талибаните и базите на терористите. Президентът Буш в официално обръщение към нацията и международната общност оповести, че операцията на САЩ срещу талибаните и международния терорист Осама бин Ладен е започнала. Пътят към мира минава през войната с терористите, заяви Буш.

Представители на Пентагона съобщиха, че въздушната операция срещу Афганистан е насочена на първо място срещу тренировъчните лагери на терористите, срещу противовъздушните комплекси и летищата. Междувременно британският премиер Тони Блеър потвърди, че Великобритания действа заедно със САЩ в операцията срещу талибаните.

След първата атака над град Кандахар в южната част на Афганистан, където е разположен щабът на талибаните, започна втора вълна от въздушни нападения. Съобщено бе, че е разрушен командният център на летището в Кандахар. Обект на атаките е и домът на талибанския лидер молла Мохамад Омар.

В столицата Кабул два часа след началото на операцията подаването на електроенергия е било възстановено и обстановката в града в момента е спокойна.

В третия голям град, който стана обект на въздушните атаки, Джелалабад, се чуват многобройни експлозии, предават агенциите.

Министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд заяви, че в операцията участват 15 бомбардировача, 25 изтребители и са били изстреляни 50 ракети Круз.

***

Силни експлозии разтърсиха северната част на Кабул

Кабул, 8 октомври 2001 г. /БТА/ Силни експлозии разтърсиха северните квартали на афганистанската столица Кабул тази нощ, с което започна втората атака срещу града в рамките на започналата снощи операция на САЩ срещу Афганистан, предаде Ройтерс.

Според очевидци след експлозиите електрозахранването в столицата отново е било прекъснато. Чували се шумове от прелитащи самолети. Експлозиите били в района на летището.

По-рано талибаните съобщиха, че са свалили един от самолетите, участвали в първата офанзива на американските и британските сили, но това твърдение бе опровергано от американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд.  (…)

В първата фаза на операцията на възмездие за терористичните нападения срещу САЩ от 11 септември са участвали бомбардировачи Б-2 и Стелт. След това по целите на афганистанска територия са били нанесени удари с крилати ракети „Томахоук“ от бойни кораби и подводници на военноморските сили на САЩ и Великобритания, разположени в Арабско море и в района на Персийския залив.

Първият етап от операцията ще продължи три дни и ще включва десант на американски части в редица афганистански градове, съобщи катарската спътникова телевизия Ал Джазира. (…)

***

ЕС и лидери на страните-членки подкрепят започналата антитерористична операция срещу Афганистан „Трайна свобода“ 

Брюксел/Рим/Берлин, 8 октомври 2001 г. /БТА/ Европейският съюз даде твърдата си подкрепа за започналите въздушни удари на САЩ и Великобритания срещу Афганистан, като изтъкна, че е получил уверения, че антитерористичната операция на възмездие ще бъде премерена и ще се положат усилия да не бъдат дадени невинни жертви.

Председателството на ЕС желае да потвърди пълната си солидарност със САЩ, Великобритания и другите страни, ангажирани в тази операция, заяви белгийският премиер Ги Верхофстат, чиято страна е ротационен председател на съюза.

Той отбеляза, че е бил информиран за започването на ударите от държавния секретар на САЩ Колин Пауъл и от британския външен министър Джеф Хун. Верхофстат напомни, че американските и британските удари не са насочени срещу арабите и мюсюлманския свят.

Подкрепа на американско-британската операция изрази и председателят на Европейската комисия Романо Проди, който акцентира на единството на Европа в борбата срещу тероризма и също подчерта, че това не е борба срещу религии или народи. (…)

Своята подкрепа за антитерористичната операция „Трайна свобода“ изрази и германският канцлер Герхард Шрьодер. В декларация на федералното правителство се потвърждава „безграничната солидарност на Германия със САЩ“, но не се споменава какъв ще бъде приносът й към операцията. В обръщението си към нацията в неделя президентът Буш посочи Германия сред страните, които ще се включат в антитерористичната операция на по-късен етап.

Френският президент Жак Ширак каза за първи път вчера, че френски части ще участват в операцията срещу международния тероризъм.

Дания, Финландия и Швеция потвърдиха подкрепата си за военната операция на САЩ и Великобритания срещу Афганистан.

Канадският премиер Жан Кретиен заяви, че е поискал от началника на генералния щаб да осигури готовността на няколко военни подразделения да се включат в антитерористичната операция.

***

САЩ и Великобритания участват в операцията срещу Афганистан с 55 000 войници

Париж, 8 октомври 2001 г. /БТА/ Американско-британската оперативна групировка, която участва непосредствено в бойните действия срещу терористични бази в Афганистан, наброява до 55 000 души, предаде ИТАР-ТАСС.

Според агенцията гръбнакът на операцията са американските самолетоносачи Карл Винсънт и Ентърпрайз, които се намират в Индийския океан край бреговете на Пакистан. Други два самолетоносача на САЩ – Теодор Рузвелт и Кити хок – маневрират в оперативна близост също в Индийския океан. Самолетоносачите са съпровождани от цели флотилии от кораби за охрана и поддръжка, които се намират във взаимодействие с подводници.

Британските сили включват самолетоносача Илъстриъс с 15 изтребител-бомбардировача на борда. Той е команден пункт на силите на Великобритания в операцията срещу Афганистан. В района има и три британски атомни подводници, въоръжени с крилати ракети.

Вторият ключов елемент на бойната групировка са военновъздушните сили с наземно базиране. В базите си около границите на Афганистан САЩ разполагат със 175 бойни самолета, а Великобритания – с до 20 самолета, посочва ИТАР-ТАСС. Според руската агенция тежки бомбардировачи Б-52 и Б-1 се намират на американската база Диего Гарсия в Индийския океан и са готови по всяко време да нанасят удари по цели в Афганистан.

***

Трудната стратегия, обединяваща военен, хуманитарен и политически елементи

Париж, 8 октомври 2001 г. /Ален Фрашон и Даниел Верне, Монд/ На всички, които се опасяваха от масирана, бърза и дори необмислена ответна реакция на атентатите от 11 септември, американските лидери дадоха пример за търпение и сдържаност. Наистина през последните седмици тяхната риторика се променяше, но това е резултат от променящите се контури на коалицията, която се опитват да изградят, от военните и политическите последици от планираните действия и от процеса на вземане на решения в администрацията. Вашингтон трябва да съчетае най-малко три елемента: военните операции, хуманитарните последици и политическото решение в Афганистан. На първо време САЩ съсредоточиха вниманието си върху основната цел – да не позволят на Бин Ладен да вреди, като същевременно разгърнаха пълния си военен арсенал, който дава на президента Буш възможност да избира между многобройни варианти.

Очевидно тази първостепенна цел не се поставя под въпрос, за разлика обаче отпреди, тук не става дума само за „полицейска операция“, с каквито и модерни средства да се води тя. Унищожаването на мрежите на Бин Ладен предполага фронтална атака срещу режима на талибаните, управляващ в Кабул от 1996 г. В една вече и без това разорена страна, нови военни операции, независимо от какъв тип, могат да имат само катастрофални хуманитарни последици. Дори самата заплаха от военни операции накара няколко хиляди бежанци да тръгнат на път. Затова САЩ деблокираха помощ от 320 милиона долара и планират самолети да разпръскват пакети с храни.

Дали с атаката си срещу талибаните САЩ искат да ги дестабилизират и да принудят Бин Ладен да излезе от леговището си, като се изложи по този начин на ударите на американските сили? Дали се стремят да ги накажат за това, че са приютили терористи? Или да използват случая, за да сложат край на самия талибански режим, когото изведнъж всички започнаха да осъждат? По тези въпроси американските официални изявления като че ли издават известна обърканост. И това не им е за първи път. Ако си спомним за изявленията на западните лидери по време на войната в Косово през 1999 г., тогава се питахме дали целта е да се избегне етническото прочистване на албанците, да се върнат бежанците по домовете им, да се накара Милошевич да отстъпи или да се ликвидира режимът му.

Така и в сегашния случай Джордж Буш първо твърдеше, че целта му не е да се свали режимът на талибаните, а само няколко дни по-късно вече бичуваше тази безчовечна система. Няколко са причините за тази промяна в поведението. Падането на молла Омар означава, че съществува решение кой да го замени. Вариантът да се обединят Северният съюз и умерените талибани, представляващи пущунското мнозинство, под егидата на бившия крал Захир Шах, изглежда сега най-вероятен, но докато се избистри бяха необходими няколко седмици. Решението на този въпрос е като намирането на квадратурата на кръга, като всеобщата грижа е да се избегне появата в Кабул на политически вакуум, който да допринесе  за подновяването на гражданската война, както след изтеглянето на съветските войски през 1989 г.

Освен това президентът не иска да поема риска да отблъсне пакистанските власти, от които се нуждае, за да постигне приоритетната си цел. Дестабилизирането на ядрената държава Пакистан предизвиква закономерни опасения във Вашингтон, макар и да е ясно, че ръководни среди в Исламабад закрилят ислямистки групировки, извършващи терористични актове. Например в индийски Кашмир. И макар че Пакистан продължава да държи на своя територия религиозни училища и тренировъчни лагери, върху които се градят много терористични мрежи. (…)

Трудното съчетаване на стратегия, която да включва военни, хуманитарни и политически аспекти, породи движения, твърде симптоматични за начина, по който се изгражда външната политика на САЩ. Буш не трябва да бъде само арбитър между „твърдите“ и „умерените“. Първите се представляват от втория човек в министерството на отбраната Пол Уолфовиц, привърженик на широка въздушна кампания от Афганистан до Ирак, като се обхване, ако е необходимо, и долината Бекаа в Ливан. За такова решение се обявява също дясното крило на парламентарната група на републиканците на Капитолия, която не разбира защо президентът забави ответната реакция. Във външната политика, както и в другите области, Джордж Буш не може да е безразличен към такъв основен играч, какъвто е Конгресът.

Лагерът на умерените се оглавява от държавния секретар Колин Пауъл. Бившият началник щаб беше убеден в необходимостта военните удари да се опрат на широка дипломатическа коалиция, като военната кампания бъде обусловена от състава на коалицията. Между тези два полюса е министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд, който накланя везната ту на едната, ту на другата страна. Честно казано, производственият процес, който създава американската външна политика е още по-сложен. Конгрес, Държавен департамент, Пентагон, Бял дом, ЦРУ, всеки от тях може да има своя линия на поведение. (…)