site.btaДенислав Чакъров, БТА Паралели: Когато четем архива на БТА, виждаме, че независимостта ни е събитие, което предизвиква отзвук в цяла Европа

Тази седмица се навършиха 117 години от обявяването на българската Независимост. От събитията на този ден могат да се извлекат много поуки. Но най-важната от тях е, че на 22 септември 1908 г. постигаме огромен вътрешнополитически компромис, който впоследствие се превръща и в исторически. Актът и дългият процес по неговото извоюване обединяват не само позициите на всички държавни кръгове в младата ни държава, но и карат Великите сили да го приемат по забележителен начин – това е един от малкото епизоди в историята, когато васалните отношения на една страна към друга се прекъсват по мирен път и без да нарушат винаги крехкия баланс на интереси между Великите сили. Също така, не е преувеличено да се каже, че случилото се на този ден предначертава хода на разигралите се бъдещи отношения на международната сцена  и решенията, които ще вземем занапред именно като държава със самостоятелна политическа воля.

Колко важна е нашата Независимост като събитие, по какво се различава от българското Съединение и какви настроения буди то в европейската преса? За отговорите на тези въпроси в днешния епизод на БТА Паралели поглеждаме към документите, които Българската телеграфна агенция пази от онзи момент, с помощта на госта ни Денислав Чакъров от дирекция „Архиви“, който отговаря за раздела с исторически свидетелства към нея. 

„В архива на БТА има много дописки от това време предимно от западната преса и в частност от немскоезичния печат. Това не е случайно, понеже Австро-Унгария по това време също води определена политика на Балканите и фактически ден след обявяването на нашата независимост анексира Босна и Херцеговина, които са две провинции, принадлежащи към Османската империя и по този начин нарушава Берлинския договор, подписан 30 години по-рано. Разпоредбите му вече са доста остарели, затова и няколко пъти е ревизиран, и в този смисъл това е една дипломатическа акция, която донякъде е синхронизирана между България и Австро-Унгария,“ започва разговора ни с него. 

Настроенията на силните за времето си държави към нашата Независимост неминуемо проличават и на страниците на международния печат, който го отразява в зависимост от мястото си на издаване. Чакъров дава за пример либералния вестник „Нойе Фрайе Пресе“, който е много известен в Австро-Унгария. Той е водещо издание, за него сътрудничат авторитетни мислители и публицисти като основателя на ционизма Теодор Херцел , Стефан Цвайг, дори Карл Маркс като негов кореспондент в Лондон. По негови думи в архивите на агенцията се пазят доста дописки от въпросната медия, в която се поощрява българския акт и позицията му е в синхрон с тази на държавата. Докато във Великобритания печатът е на противоположната страна и там преобладават негативните мнения, тъй като за тях това е грубо нарушаване на Берлинския договор. „Тук е добре да откроим, че това е така, защото още през 1870-а г. на конференция в Лондон изрично е решено, че не могат да се нарушават граници без съгласието на всички Велики сили,“ отбелязва той. Въпреки своето недоволство обаче британците не стигат по-далеч в реакциите си и те се изчерпват само с вестникарските публикации. Донякъде за това има конкретно обяснение, което Чакъров очертава така: „Все пак, ако трябва да четем обективно архивите на агенцията, трябва да признаем, че това е ключово събитие за нас, българите, но всъщност то по-скоро остава на заден план по своя отзвук, защото по разбираеми причини международното внимание е заето повече с предприетия ход на анексия от страна на Австро-Унгария поради статута й на Велика сила.“

Другото важно външно събитие, което предопределя преначертаването на картината на Балканите през 1908 г. е Младотурската революция на юг от нас, която избухва непосредствено преди да излезем с Манифеста за независимост. Тогава на власт идват представители на движение, които са англофили и това позволява на Англия отново да си върне позагубените позиции в Османската империя, която след Берлинския договор попада за продължителен период под германско влияние: армията й се въоръжава и обучава от Германия, немският капитал стъпва много сериозно на нейна територия, получавайки концесии за железопътни линии и т.н. Това е политика, чрез която тя се опитва да придобие не толкова територии колкото икономическо влияние, разказва още той.

Именно прокарването на участъци от линията на прочутия „Ориент експрес“ има пряко отношение върху ускоряването на акта за българска независимост. Един такъв участък, изпълняван от компанията „Източни железници“, се изгражда и в България. Тя също е взета на концесия и се строи с ангариен труд от българите, като реално страната ни почти нищо не печели от цялата работа. В началото на 1908 г. избухва стачка на служители на железниците, при което българското правителство решава да придобие контрола над участъка от частната компания. Това по-късно се използва като гаранция за обявената Независимост, срещу която на инвеститора е изплатено обезщетение.

Историкът подчертава също, че българската дипломация брилянтно използва всички външни и вътрешни обстоятелства, които могат да направят акта необратима закономерност. „Когато четем архивите на Агенцията, виждаме два паралелни процеса – единия начело с министър-председателя Александър Малинов, а другия, воден от княз Фердинанд, които едва в последните дни преди манифеста му обединяват позициите си. Малинов води много активна дипломация в отговор на събития около Младотурския преврат месец по-рано. След възникнал инцидент на дипломатически прием в Цариград, при който е отказан достъп на нашия представител Иван Гешов поради васалния ни статут, тогава той решава да действа. В същото време той непрекъснато се среща с Фердинанд, който е колеблив в началото, понеже смята, че ще получи усложнение в отношенията на България в международен план. Като резултат, накрая Фердинанд се среща с австрийския император във Виена, където се оформя общите действия, при които ние да обявим независимостта си ден, преди Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина.“ 

На въпроса коя от Великите сили има последната дума при осигуряването на международни гаранции в подкрепа на независимостта ни Чакъров обяснява, че историята отрежда тази решаваща роля на Русия, която се намесва най-дейно и успява да издейства тройна дипломатическа комбинация между Турция, Русия и България, подплатена солидно с пари. Според нейните клаузи се постига погасяване на нашия дълг към Турция, като задълженията се поемат от руската страна, които ние на свой ред следва да изплащаме към нея. Това е и решаващият мотив, която кара останалите Велики сили да признаят акта ни. 

Гледайте ни в YouTube

Слушайте ни в SoundCloud

Слушайте ни в Spotify