site.btaНа 24 септември 1970 г. „Луна-16“ се завръща на Земята и донася образец от почвата на Луната

Преди 55 години съветската автоматична станция „Луна-16“ се завръща на Земята и донася проби от повърхността на Луната. Космическият апарат е изстрелян на 12 септември 1970 г. от космодрума Байконур в Казахстан. Това е първият безпилотен космически кораб, успял да кацне на повърхността на Луната и да върне на Земята образец от лунната почва. Преди него образци от почвата на Луната са върнати от американските пилотирани мисии „Аполо-11“ (16-24 юли 1969 г.) и „Аполо-12“ (14-24 ноември 1969 г.).

„Луна-16“ е част от едноименната космическа програма на СССР, която има за цел изследване на естествения ни спътник и взимане на проби от повърхността. Автоматичната станция е проектирана от конструкторско бюро „Лавочкин“. Тя е изведена в орбита от свръхтежката ракета „Протон“. Мисията на „Луна-16“ продължава общо 12 дни – от 12 до 24 септември 1970 г. Апаратът съдържа спускаем модул към повърхността на Луната и модул с образци от лунната почва, който се завръща успешно на Земята. Оборудването се състои от стерео видеокамера, гайгеров брояч и механична ръка за събиране на повърхностен материал.

Анализът на химичния състав на донесените на Земята лунни образци показва сходство с материала, доставен от американската пилотирана мисия „Аполо-12“.

За мисията на „Луна-16“ четем в бюлетините на БТА „Международна информация“ и „Международна информация – Служебен“: 

Нов космически подвиг на съветската наука

Москва, 24 септември 1970 г. /кор. на БТА В. Митев/ (…) Със забележка „мълния“ тази сутрин всички световни телеграфни агенции известиха, че автоматичната станция „Луна-16“, която извърши меко кацане върху лунната повърхност и успешно изпълни там програмата за изследване на Луната и окололунната повърхност, днес се приземи в определения район, на 80 км югоизточно от гр. Джезказган в Казахска ССР.

Учените и специалистите тепърва ще изследват образците от лунната почва, които донесе на Земята съветската автоматична станция, тепърва ще анализират детайлите в изпълнението на набелязаната програма, приноса й в развитието не само на съветската, но и на световната космическа наука и техника въобще. Но дори още сега и ние, обикновените земни жители, които следяхме тези дни полета на „Луна-16“, които слушахме необикновено широкия отзвук за неговите успехи от цялата световна преса, които се възхищавахме от изумителната точност в осъществяването на различните операции и, най-сетне, – от успешното кацане на станцията, не можем да не оценим какво важно звено от цялостната планомерна и далновидна космическа програма на СССР бележи това ново научно постижение.

И наистина, за съвременното равнище на космическата техника полетът на „Луна-16“ е едно много голямо, изключително постижение, достатъчно е само дори накратко да проследим основните етапи, които трябваше да премине за кратък срок съветската наука до неговото осъществяване, да се убедим колко сложни проблеми трябваше да бъдат решени, какъв широк кръг от въпроси трябваше да залегнат при разработването на неговата програма, колко огромна е неговата научна значимост.

Първият етап, който бе осъществен през април 1963 година при полета на „Луна-4“, представляване извеждане на станцията от промеждутъчна околоземна орбита в траектория на полет към Луната. След това тази схема на извеждане бе използвана и при всички следващи полети на автоматични станции от типа „Луна“.

На втория етап бе осъществена корекция на траекторията по трасето ‚Земя-Луна“. Тази операция бе отработвана при полета на повечето станции – от серията „Луна“, както и при няколко станции от серията „Сонда“.

Третият етап представляваше извеждане в селеноцентрична орбита. За пръв път в света извеждане в такава орбита бе осъществено през април 1966 година при полета на „Луна-10“.

Четвъртият етап се състоеше в маневриране по селеноцентрична орбита. Този момент от експеримента беше отработван през юли 1969 година при полета на „Луна-15“. Маневрите по селеноцентричната орбита дадоха възможност да се осъществи кацане на Луната в който и да било неин район, което разкри пред учените неограничени възможности за изследване на естествения спътник на Земята. Досега такива маневри

по селеноцентричната орбита, изискващи значителен запас от гориво на борда на изследващия апарат, изключително точна ориентация и ефективни средства за изчисляване на траекториите, бяха осъществени само от станциите „Луна-15“ и „Луна-16“.

Петият етап – това беше мекото кацане на Луната. Частично този етап бе отработен още при полетите на автоматичните станции „Луна-9“ и „Луна-13“ през 1966 година. Тези две станции извършиха меко кацане на Луната непосредствено от лунната траектория, а „Луна-16“ доразви експеримента – тя първа от автоматичните станции извърши кацане на Луната от селеноцентричната орбита. При това кацането бе предшествано от няколкократно коригиране на орбитата, в резултат на което бе осигурена възможността станцията да кацне в точно определения от учените район, откъдето трябваше да бъдат взети лунните проби.

Шестият етап се състоеше въз вземане на лунни проби, поставянето им в приемна капсула и пълна херметизация на капсулата под контрол от Земята. За осъществяването на този етап беше използван опитът, получен от експериментите със станциите „Луна-9“ и „Луна-13“. Няма да мине много време и новите автоматични апарати далеч ще надминат в техническо отношение „Луна-16“. Но безспорен ще остане в историята на космонавтиката нейният приоритет на пръв автоматичен апарат, донесъл на Земята лунна почва.

Седмият етап – това беше стартът на автоматичния апарат от Луната – експеримент, осъществен за пръв път в космическата наука. Докато всички предшестващи етапи бяха или напълно отработени при полетите на предишните станции от типа „Луна“, или се основаваха на добития от тях опит, то седмият беше извършен за пръв път. Това, че той беше успешно осъществен още от първия опит, говори за високите постижения на научно-техническата мисъл в СССР, за таланта и безспорната квалификация на инженери, техници и работници, участвали в изчисленията, в проектирането, конструирането и изработката на автоматичната станция „Луна-16“. Това говори красноречиво и за огромния опит и умение на персонала от земните служби, който управлява полета. Днес вече завърши и последния – осми – етап от полета.

Станцията „Луна-16“, която бе на път към Земята, навлезе в атмосферата и се приземи на определеното място. Този етап не е нов. За пръв път през септември 1968 година, автоматичната станция „Сонда-5“, връщайки се от Луната, навлезе в атмосферата и се приземи. По-късно навлизане в атмосферата с втора космическа скорост и кацане в определен район от територията на Съветския съюз извършиха станциите „Сонда-6“ и „Сонда-7“.

Когато говорим за последния голям успех на съветската космическа наука, не можем да не отбележим и следния факт: полетът на „Луна-16“ доказа по безспорен начин, че автоматите се превръщат в мощни оръдия на науката, в истински помощници на човека при изследването на небесните тела, без да го излагат на огромните опасности, с които са свързани все още пилотираните космически кораби.

Изследването на вечния спътник на Земята с автоматични средства има своите значителни предимства. На първо място трябва да отбележим, че на планетите и небесните тела в пределите на Слънчевата система съществуват толкова сложни и различни от земните условия, че в близко бъдеще кацането на човек на Венера, Юпитер или Сатурн например изглежда невъзможно. Следователно значителни по сложност експерименти за изучаването на тези планети може да се извършат изключително с помощта на автоматични апарати. Автоматичните станции без човек на борда имат предимства и при полетите към близки планети, например Марс или Венера, тъй като и тогава полетът продължава няколко месеца. Автоматичните апарати отдавна извършват подобни рейсове, но едва ли ще бъде възможно в близко бъдеще участието на човек в тях при възможностите на съвременната космическа техника. Дори за небесните тела, където кацането на човека е възможно, използването на автоматични станции има значителни предимства, а именно престоят на човека на чуждата планета е винаги значително ограничен, докато автоматичната техника може да работи на нея месеци наред. Далечните рейсове на автоматичните станции ще помогнат на учените да решат много теоретични проблеми. Един от най-важните между тях е въпросът за произхода на Слънчевата система, който учените се опитват да решат с помощта на най-различни хипотези.

Новият космически подвиг…, осъществен блестящо от автоматичната станция „Луна-16“, е нова сериозна стъпка към изучаването на тези проблеми, ново завоевание на човешкия гений, още една сбъдната вековна мечта на човечеството към опознаването и широкото овладяване на космическото пространство.

***

Изявление на представителите на НАСА във връзка с „Луна-16“

Вашингтон, 25 септември 1970 г. /АП/ „Още от самото начало американската цел при достигането на Луната включваше нещо повече от това да бъдат донесени проби от нейната повърхност. Ако не бе така, Съединените щати също биха могли да изпратят автоматична станция, така както направиха русите тази седмица. Аз смятам, че постигнатото от русите с автоматичната станция показва голяма степен на технически напредък“, заяви д-р Джордж М. Лоу, заместник-директор на Центъра за космически полети при НАСА, временно заемащ поста директор на НАСА.

Той не стигна дотам, че да нарече, подобно на Иван Ф. Образцов, директор на Московския институт за космически изследвания, полета на „Луна-16“ не по-малко по значение събитие от гледна точка на техниката, отколкото изпращането на човек на Луната.

„Главното нещо, което не трябва да се забравя е това, че целта на програмата „Аполо“ бе да създаде възможност на Съединените щати да завладеят Космоса, да го проучват и да покажат това наглед“, каза в интервюто си Лоу. „За да постигнем тези цели ние избрахме един начин на прилуняване на пилотирани от човека космически кораби, който изисква голяма мощност на двигателите, висока техника, протекция срещу топлината и системи за пригодяване към околната среда. Показвайки, че са в състояние да осъществят кацане на друго небесно тяло, да съберат проби и да ги върнат на Земята русите действително са напреднали в проучването на планетите“.

В скоро време Съединените щати ще изстрелят космически кораб наречен „Викинг“. Той ще бъде изстрелян през 1975 г. и една година по-късно ще кацне на Марс. На него ще се намира лаборатория за анализ на събраните проби и за изпращане на получените данни на Земята.

От изстрелването на „Аполо-15“ вероятно през юли следващата година, американските космонавти ще бъдат снабдени с малко превозно средство, пригодено за лунната повърхност, което ще им дава много по-големи възможности за научни изследвания, отколкото досегашните кратки разходки.

***

„Великолепно постижение“ 

Ню Йорк, 25 септември 1970 г. /кор. на БТА/ „Успешното осъществяване на мисията на „Луна-16“ с донасянето в Съветския съюз на образци от лунна почва е великолепно постижение, с което руските учени имат право да се гордеят“ – пише днес вестник „Ню Йорк таймс“ в специална уводна статия, посветена на полета на съветската автоматична станция. Вестникът отбелязва способността на станцията да извлича и доставя лунни материали „без застрашаване на човешкия живот“ и посочва, че „най-бързият начин да се получи широка и представителна колекция от лунната почва от различни райони на Луната би бил да се изпратят например 50 или 100 станции „Луна-16“. В статията се изтъква, че „такива уреди като „Луна-16“ са многообещаващи за доставянето на Земята на материали от Марс, Венера и другите планети, много по-отдалечени от Земята, отколкото нейната съседка – Луната“.

Днес и вестник „Крисчьн сайънс монитор“ посвещава уводна статия на новия съветски космически успех, като посочва „техническото съвършенство“ на полета и осъществяването на първото завръщане на Земята на автоматичен апарат, посетил Луната. Вестникът подчертава, позовавайки се на съветски учени, че това пътуване струва от двадесет до петдесет пъти по-евтино от полетите на космически кораби с екипаж.

Ръководителят на американското управление за астронавтика и космически проучвания д-р Джордж Лоу изпрати вчера поздравителна телеграма до председателя на Академията на науките на Съветския съюз М. Келдиш и до академик Благонравов, в която се казва: „Сърдечни поздравления за успешното завръщане на „Луна-16“ на Земята с образци от лунни породи. Това внушително техническо постижение обещава да допринесе значително за човешките знания на Луната“. В телеграмата се заявява, че „наред с учените по целия свят, ние очакваме първите доклади за анализите на тези образци“.

Американският печат продължава да публикува информации и специални кореспонденции за съветския полет. Вестник „Ню Йорк таймс“ днес дава карта на района на приземяването на автоматичната станция и помества рисунката на лунния апарат…