site.btaПреди 80 години гражданският брак се въвежда като единствена валидна форма на бракосъчетание в България

Преди 80 години, на 12 май 1945 г., в „Държавен вестник“ е обнародвана Наредба-закон за брака, влязла в сила на 27 май 1945 г., когато е сключен и първият граждански брак в София. С приемането ѝ се въвежда задължителен граждански брак като единствена валидна форма за бракосъчетание. Тя действа до 9 септември 1949 г., когато е приет Законът за лицата и семейството. До 1945 г. единствената законна форма на брак в България е религиозният брак. Съгласно Епархийският устав, приет през 1883 г., сключването на брак е в компетентността на църквата.

БТА съобщава за новата наредба в бюлетина си „Дневни вести“ от 15 май 1945 г.: 

Министерствата на вътрешните работи и на правосъдието съобщават, че гражданските бракове пред кметовете ще започнат да се сключват по наредбата-закон за брака, начиная от 28 този месец. В този смисъл е отправено до кметовете на всички градски и селски общини окръжно от Министерството на вътрешните работи.

От Министерството на правосъдието се съобщава, че всички духовни съдилища в страната могат вече да разглеждат брачните дела, които са били висящи в деня на обнародване на Закона и следователно от 12 този месец духовните съдилища на всички религии и вероизповедания, които разглеждаха досега брачните дела, престават да издават решения по тях и не могат, начиная от тази дата, да ги разглеждат.

Издадените решения от духовните съдилища след 12 т.м. са нищожни по право. 

По-късно, на 12 май 2010  г., БТА публикува в емисията „Вътрешна информация“ любопитни подробности за първите бракове по новата наредба по повод 65-годишнината от приемането ѝ:

Общо 52 двойки в София са сключили граждански брак през първия ден, в който това е станало задължително преди 65 години

София, 12 май 2010 г. /Свилен Кръстев, БТА/ Общо 52 двойки в София са сключили граждански брак през първия ден, в който това е станало задължително преди 65 години, сочи справка в общинските архиви. 

На 12 май 1945 година излиза Наредба-закон за брака, по силата на която гражданският брак става задължителен и се поставя като условие за пораждането на правата и задълженията, които законите свързват с брака.

Наредбата влиза в сила от 27 май, а от 12 до 27 май 1945 г. не е имало никакви бракосъчетания, съгласно окръжно на министерството на правосъдието.

В тогавашния официоз – „Работническо дело“, сключването на първия брак в Столичната голяма община е отразено на първа страница. 

Първи, според информацията оттам, брачен съюз са сключили комсомолският функционер Ангел Солаков и Цветана Попова. Двадесет години по-късно – тогава 22-годишният младоженец, става председател на Комитета за държавна сигурност, а през 1969 до 1971 година – министър на вътрешните работи.

Първият граждански брак в страната е сключен в работен ден – понеделник, но въпреки това обстановката е била празнична, пише „Работническо дело“. Гости на тържеството са били софийският кмет Никола Бронзов и двамата му заместници. 

След тази церемония по новите брачни правила са сключили съюз още 51 двойки.

Наредбата-закон не изключва църковния брак, но той се определя като благословение на сключения вече граждански брак и може да стане единствено след като на свещеника се представи препис от акта за женитба.

Преди 65 години правилата за бракосъчетание определят минимална възраст за мъжа 18 години, а за жената – 17. Възможно е било да се сключи брак, ако „много важни съображения налагат това“, но младоженците е трябвало да бъдат минимум на 17 и 16 години, както и председателят на областния съд да разреши това.

Забранено е било сключването на брак, ако едното лице страда от душевна болест, която е основание за поставянето му под пълно запрещение, страда от генуинна епилепсия, ендемичен кретенизъм, неизлекувани венерически болести, открита туберкулоза, проказа, наследствена хореа и хронически алкохолизъм, както и ако има съществуващ брак. 

Взаимно съгласие, дадено пред длъжностното лице по гражданското състояние и публичност, гарантирана от двама свидетели, са условията за сключването на гражданския брак, според наредбата отпреди 65 години.

Първоосновата на Семейния кодекс – Наредбата-закон за брака, определя правата и задълженията на съпрузите, както и условията за развод. Според документа развод „се допуска по взаимно и непоколебимо съгласие на съпрузите“, както и съпругът може да иска такъв, ако другият е извършил прелюбодеяние. 

„Искът може да се предяви до изтичане на една година от деня, в който съпругът е узнал за прелюбодеянието, но не по-късно от три години след извършването му, както и не може да се предявява, ако съпругът е дал съгласие за прелюбодеянието или чрез поведението си съзнателно го е направил възможно, улеснил го е или го е опростил“, пише в наредбата. 

Текстовете в наредбата за брака сочат, че може да се иска развод и ако единият съпруг посегне на живота на другия, както и когато другият съпруг е осъден на строг тъмничен затвор не по-малко от пет години. Двегодишно отсъствие и неизвестност на единия съпруг също водят до развод. Причина за крайната мярка може да е полова неспособност или 15-годишно безплодие, пише в наредбата.

Наредбата-закон действа четири години, през 1949 година е заменена от Закона за лицата и семейството, а от 1968 година в България има Семеен кодекс, който до момента е променян три пъти, а последният му вариант е приет миналата година(...)

И в момента в Конституцията на България е записано: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак“.