site.btaМеждународният наказателен съд в Хага официално отваря врати на 11 март 2003 г.


На 11 март 2003 г. в Хага, Нидерландия, официално е открит Международният наказателен съд. В Залата на рицарите в сградата на парламента, в присъствието на кралицата на Нидерландия Беатрикс и генералния секретар на ООН Кофи Анан, полагат клетва първите 18 съдии – 7 жени и 11 мъже.
Съдът се създава на основание на подписания на 17 юли 1998 г. в Рим, Италия, от представителите на 120 държави Заключителен акт на Дипломатическата конвенция на ООН за създаване на Международен наказателен съд т. нар. Римски статут, според информация на отдел „Сравочна“ на БТА. Съдът има юрисдикция над четири групи престъпления – геноцид, престъпления срещу човечеството, срещу законите и обичаите за водене на война, а когато е приета дефиниция на агресията – и върху това престъпление. Съдът започва да функционира на 1 юли 2002 г., когато влиза в сила Дипломатическата конвенция, след като е ратифицирана от 60 страни.
БТА информира за създаването на съда в емисия „Международна информация“:
Международният наказателен съд днес официално отваря врати
/Марк Семо, в. Либерасион, 11 март 2003 г./ Палачи и диктатори занапред ще трябва да се замислят върху своята безнаказаност. Международният наказателен съд, създаден на 1 юли миналата година, днес официално отваря врати в Хага и се превръща в реалност.
За множеството юристи и неправителствени организации, които участваха активно в изготвянето на договора, подписан в Рим през юли 1998 г. от 139 държави, този постоянно действащ съд е най-важният международен юридически инструмент след Устава на ООН. „Това историческо решение предоставя на света възможността в бъдеще да възпира извършването на масови престъпления“, подчерта при основаването на съда генералният секретар на ООН Кофи Анан. Ефектът вече се усеща. Осъждайки изстъпленията на ескадроните на смъртта в Кот д'Ивоар, френският президент Жак Ширак например предупреди, че извършителите ще отговарят пред Международния наказателен съд. Заплахата е чисто теоретична, тъй като Кот д'Ивоар не е подписала договора и нейни граждани не могат да бъдат изправяни пред МНС, освен при изрично настояване на Съвета за сигурност.
В МНС вече са внесени около 300 жалби от отделни лица, асоциации и неправителствени организации предимно за престъпления, извършени в Централноафриканската република и ДР Конго. Съдът, чиято задача в съответствие с преамбюла е да се занимава с военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и обвиненията в геноцид, се появява в сложна обстановка. „Възможно ли е съществуването на ефикасен мултилатерализъм без американско участие“, се пита специалистът по международно право Серж Сюр. Всъщност още от самото началото съдът се сблъска с откритата враждебност на Вашингтон, който смята, че той застрашава суверенитета на Съединените щати. Тази съпротива нарасна още повече след 11 септември и стремежа на американската администрация да има свобода на действие в борбата срещу тероризма.
„Раждането на МНС е повратна точка, но пътят който предстои е дълъг и осеян с препятствия“, признава Антонио Касезе, първият председател на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, създаден през 1993 г. от Съвета за сигурност. Година по-късно бе създаден подобен трибунал за Руанда. За разлика от тези два трибунала, чиито компетенции са ограничени във времето и пространството, новият съд е постоянно действащ орган и ще се занимава с престъпленията, извършени след влизането му в действие. Съществува обаче опасност възможностите му да не съответстват на големите му амбиции. По време на преговорите държавите наложиха известни ограничения, които сериозно свиват компетенциите на съда и на неговия бъдещ прокурор. Той ще действа предимно по подадена от дадена страна жалба. Възможно е също съдът по своя инициатива да открие процедура по депозирана от отделно лице или асоциация жалба, но това ще може да стане само със съгласие на трима от съдиите, избрани от общото събрание на страните членки.
Освен това съдът може да бъде сезиран само ако престъплението е извършено на територията на страна, ратифицирала договора за създаване на МНС и ако престъпникът е гражданин на такава страна. Всички държави, които има за какво да отговарят пред съда, като например Русия, Китай, Индия, Пакистан, Израел, САЩ, всички арабски страни, без Йордания (...) отхвърлят новата юрисдикция.
Оказва се, че съдът няма да може да съди Саддам Хюсеин или алжирските генерали, освен ако не бъде сезиран от Съвета за сигурност, както е предвидено в статута на МНС. Следователно постоянните страни-членки на Съвета и техните протежета са защитени от действията на МНС. Освен това за разлика от другите два международни трибунала, които имат върховенство над националната юрисдикция, МНС ще действа на принципа на субсидиарността. Той ще се намесва само ако дадена страна не може или не иска да съди инкриминираните лица.
Въпреки взетите предпазни мерки великите сили, които първи участват в мироопазващи мисии под шапката на ООН, се опасяват, че МНС може да бъде използван като трибуна за чисто политически процеси срещу техни войници. Жалбите, внесени от неправителствени организации, могат да получат широк отзвук, дори ако в крайна сметка бъдат оценени като неоснователни. Франция например ратифицира договора, но едва след като по нейно искане бе въведен член 124 за давност от седем години за военните престъпления.
САЩ отказват да признаят компетенциите на съда, но това не предпазва гражданите им: на теория те могат да бъдат изправени пред съда, ако са извършили престъпления на територията на страна-членка на МНС. Вашингтон вече сключи двустранни споразумения с 22 страни, за да се предпази от подобен риск. „Главната опасност за МНС са двойните стандарти и свеждане на дейността му до процеси срещу палачи и срещу дребни диктатори от Третия свят“, признава Уилиям Бъртън, адвокат, който от години се бори срещу безнаказаността.
Съдиите и бъдещият прокурор ще трябва да си извоюват доверие, като се заемат с различни сериозни въпроси. Още нищо не е проиграно. „Въпреки спънките, ще дойде момент, когато за неприсъединилите се сега държави ще бъде срамно да останат извън МНС“, подчертава Антонио Касезе. Оптимизмът му се споделя от мнозина юристи, макар всички да признават, че за това ще бъдат необходими години.
***
Осемнайсет съдии в МНС положиха клетва и избраха председател на съда
Хага, 11 март 2003 г. /БТА/ Първите осемнайсет съдии в Международния наказателен съд днес се заклеха да правораздават безпристрастно и добросъвестно, след което заседаваха при закрити врата и избраха председател на съда, предаде АП. В Рицарската зала в холандския парламент в Хага, в присъствието на кралица Беатрикс и генералния секретар на ООН Кофи Анан, съдиите – седем жени и единайсет мъже, положиха клетва. На последвалото заседание за председател на МНС бе избран канадският съдия Филип Кирш, а за негови заместници – Акуа Кюниехия от Гана и Елизабет Одио Бенито от Коста Рика.
Международни правозащитни организации приветстваха официалното начало на работата на съда и заявиха, че вече може да се търси отговорност на диктаторите за извършените престъпления. Някои правителства обаче, като тези на САЩ и Израел, изразиха тревога, че съдът може да се използва като политически инструмент срещу тях.
Сред 500-те гости на церемонията в Хага бяха президенти, премиери и външни министри, но липсваше официален представител на САЩ.
Българската делегация се оглавяваше от Катя Тодорова, заместник-министър на външните работи, съобщи дирекция „Информация и връзки с обществеността“ на МВнР.
След подписването на Римския статут за МНС, американското правителство поведе кампания срещу съда. Учредителният договор бе подписан от бившия президент Клинтън, но сегашното правителство даде да се разбере, че САЩ нямат никакво намерение да го ратифицират. САЩ освен това подписаха двустранни споразумения с 22 държави, които се ангажираха да не предават американски граждани на МНС.
Като символичен акт на подкрепа за съда и протест срещу американската позиция, днес активисти на правозащитни организации издигнаха на брега на морето край Хага знамената на държавите, ратифицирали Римския статут. Развято бе и американското знаме. Това бе извършено от 82-годишния Бенджамин Ференц, прокурор на международния военен трибунал в Нюрнберг и отявлен поддръжник на МНС.
През април трябва да бъде избран прокурор на МНС. До момента учредителният договор на съда е ратифициран от 89 държави.
***
Пат Кокс предпочита МНС пред Гуантанамо
Страсбург, 12 март 2003 г. /БТА/ Председателят на Европейския парламент Пат Кокс разкритикува САЩ, че отказват да се присъединят към Международния наказателен съд (МНС) и заяви, че предпочита тази институция пред Гуантанамо – затворът, където САЩ държат пленени в Афганистан бойци на Ал Каида и талибани, предаде АФП. Горд съм от мисълта, че ние (европейците) предпочитаме Международния наказателен съд пред Гуантанамо, за да потърсим отговорност от онези, които нарушават човешките права, гарантирани от международното право, каза Кокс. По неговите думи Европейският парламент смята, че създаването на МНС е важна придобивка на световно равнище за човешките права.
МНС, първият постоянен международен наказателен съд, се събра на първото си заседание днес. Създаден през 1998 г., съдът притежава юрисдикция да разглежда актове на геноцид, престъпления против човечеството и военни престъпления.
***
Аржентинец ще е първият прокурор на Международния наказателен съд
Хага, 25 март 2003 г. /БТА/ Аржентинецът Луис Морено Окампо ще е първият прокурор на Международния наказателен съд (МНС), предаде АФП. Кандидатурата му беше одобрена от страните, подписали и ратифицирали Римския статут за МНС, а официалният избор ще се състои в края на април.
Според председателя на Събранието на страните по Римския статут, принц Зеид Раад Зеид ал-Хюсеин от Йордания, изборът на Морено Окампо е направен след няколко месеца консултации. Страните-членки са убедени, че в следващите години МНС ще има прокурор с доказани качества, допълни принцът.
Луис Морено Окампо е хоноруван преподавател в Харвардския университет в САЩ. Преди това той е работил като федерален прокурор на Буенос Айрес и консултант на Световната банка и Междуамериканската банка за развитие по борбата срещу корупцията в държавното управление.
Българският кандидат за поста съдия в Международния наказателен съд е Димитър Гочев. Кандидатурата му обаче е оттеглена, след като не получава необходимата подкрепа от 57 държави.
Българският кандидат за поста съдия в Международния наказателен съд Димитър Гочев се представи при посещение в Ню Йорк
София, 22 януари 2003 г. /БТА/ Българският кандидат за съдия в Международния наказателен съд Димитър Гочев при посещението си в Ню Йорк наскоро е имал над 40 срещи с дипломати и ръководители на постоянни представителства на държавите-страни по Римския статут и Международния наказателен съд. Това каза на пресконференция днес говорителят на Министерството на външните работи Любомир Тодоров.
Гочев е утвърден за кандидат на България за поста съдия в Международния наказателен съд с решение на Министерския съвет от 7 ноември 2002 г.
До този момент са номинирани 44 кандидата за поста, от тях ще бъдат избрани 18, които са получили най-много гласове и две трети мнозинство от държавите, които са присъствали и гласували. Гласуването ще бъде между 3 и 7 февруари в Ню Йорк.
Оттеглена е българската кандидатура за Международния наказателен съд
София, 11 февруари 2003 г. /БТА/ Българската кандидатура на съдията Димитър Гочев за Международния наказателен съд е оттеглена, съобщи говорителят на МВнР Любомир Тодоров. В отговор на въпрос той уточни, че това е станало между 3 и 7 февруари.
Кандидатурата не е получила необходимата подкрепа от 57 държави, каза Любомир Тодоров. Целта бе възможността да бъдат избрани поне двама съдии от групата на държавите от Източна Европа, поясни Тодоров. В избора са продължили кандидатите на Латвия и Хърватия, които към момента са получили най-много гласове в сравнение с останалите кандидати от Източна Европа. По думите Любомир Тодоров са отпаднали критериите за избора, свързани с националност и пол.
/МВ/
news.modal.header
news.modal.text