site.btaЕдна 127-годишна история – минало и бъдеще, събрани заедно в новите архивохранилища

Българската телеграфна агенция е създадена като особена служба за доставяне на телеграфни съобщения за събития в чужбина към Министерството на външните работи и изповедания (МВРИ). Първият бюлетин на агенцията излиза на 16 февруари 1898 г., а на 17 февруари в „Неофициален дял“ на Държавен вестник са отпечатани първите телеграми с инициалите на БТА. За първи директор е назначен Оскар Искандер. С това се поставя началото на архивния фонд на БТА, който е малко познат и днес.

В продължение на повече от 40 години всички бюлетини на Българската телеграфна агенция от нейното създаване през 1898 г. са разположени в хранилища по протежението на целия таван на агенцията върху дървени стелажи в помещения с бетонни конструкции, разположени на пода и на тавана с тесни пространства между стелажите и отвори, от които влиза прах от натоварения трафик на бул. „Цариградско шосе“.

Днес, 127 години от излизането на първия бюлетин, Българската телеграфна агенция вече разполага с модерни архивохранилища, оборудвани с нови стелажни системи и прецизна климатизация за съхранение, съобразно архивните стандарти в България.

Обособени са нови помещения за архивохранилища за съхранение на бюлетините, тематичния архив, библиотеката и фотоархива на БТА. Масивът от бюлетини е разположен в две архивохранилища – основно и за специално съхранение. В основното се съхраняват масивът от 1921 г. с видово разнообразие около 150 заглавия, променящи се през годините. В архивохранилището за специално съхранение се пазят бюлетините в периода 1898 – 1920 г., както и първият, изписан лично от Оскар Искандер.

В помещението за специално съхранение се пазят и книги, издадени преди 1878 г., от края на 19 в. и началото на 20 в., както и книги с ръкописни посвещения, които са особено ценни и уникални. Тези издания са част от библиотечния фонд на агенцията. Библиотеката на БТА е депозитна от 1950 г. През 1952 г. библиотеката разполага с 11 000 книжни единици, а днес фондът наброява около 90 000 книжни единици. Библиотека на БТА е обособена в ново помещение, оборудвано според изискванията за съхранение.

През 1950 г. е обособена и „Справочна редакция“ като отделно информационно звено, което предоставя на другите редакции бърза, точна и обобщаваща информация. Нейният архив наброява 5 000 тематични кутии с около 2 750 000 материала, които са систематизирани в тематични досиета. Архивът на отдел „Справочна“ също е разположен в модерно архивохранилище.

Първият фотограф в БТА е назначен през 1940 г., а през 1952 г. се появява самостоятелната редакция „Пресфото“, която дава началото на отдел „Фотоархив“, който съхранява кадри от различни фотографи, работили в агенцията. Фондът се състои от снимки от 1943 г. до днес, като от 1952 г. се попълва редовно. Фотоархивът на БТА също е обособен в две нови помещения съобразно архивните стандарти в България.

От 2023 г. Българската телеграфна агенция, в качеството ѝ на краен получател – партньор, е в процес на изпълнение на инвестиция „Цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви от Националния план за възстановяване и устойчивост“. На 4 май 2023 г. се сключи Оперативно споразумение между Министерство на финансите (МФ) и Министерство на културата (МК), Българско национално радио (БНР), Българска национална телевизия (БНТ), Българска телеграфна агенция (БТА), Държавна агенция „Архиви“ (ДАА), Българска национална филмотека (БНФ), Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ).

Инвестицията има за цел провеждане цялостно реформиране на политиките на държавата по дигитализиране, опазване, съхранение и популяризиране на културното наследство и да се осигури свободен достъп на всички заинтересовани страни до културното богатство на страната на равни начала и без ограничение.

Създаден е Национален експертен консултативен съвет към Министерство на културата, който да изготви стратегически препоръки за устойчивото развитие на процеса по дигитализацията на културното наследство на страната и проект на наредба на министъра на културата за управление на електронната платформа за дигитализация на културното наследство с председател доц. Милена Добрева и заместник-председател Свобода Тодорова, която ръководи проекта по дигитализация на БТА.

По проект „Дигитализация на специализираните архивни и справочни фондове на Българската телеграфна агенция (БТА)“, Компонент 4 от проекта на Министерството на културата, БТА има за цел да дигитализира архивния си масив.

Към момента по Плана за възстановяване и устойчивост БТА е дигитализирала 2 286 951 страници от бюлетините на БТА и 264 859 кадри от фотографи работили в агенцията през годините.

От началото на 2024 г. архивният масив от бюлетини на БТА е регистриран като част от Националния архивен фонд на България.

***

В началото на дейността си БТА редовно информира за живота на кралските и царските дворове в Европа, не липсват и съобщения от криминален характер. В почти всички бюлетини присъстват търговски и борсови съобщения.

От 1905 г. агенцията издава всеки ден по два телеграмни бюлетина. В първите години БТА получава международна информация главно от две световни агенции – „Хавас“ и „Ройтер“. На 9 май 1910 г. излиза първият брой на нов бюлетин – „Преглед на чуждестранния печат“, а от 1914 г. излиза под името „Преглед на печата“.

БТА информира другите държави за събитията в България чрез телеграми до чуждестранните телеграфни агенции. През 1912 – 1913 г. във връзка с войните интересът към събитията на Балканите нараства. Агенцията увеличава количеството на информациите за чужбина. Това налага разширяване на службите на БТА. Структурата ѝ вече се състои от началник, секретар и двама подначалници, единият от които завежда службата на БТА, двама редактори и един сътрудник. През 1912 г. агенцията поддържа връзки главно с „Хавас“, „Ройтер“, „Стефани“ и Атинската телеграфна агенция. След Балканската война отделението на БТА, което функционира при МВРИ, се превръща в Дирекция на печата с две отделения: БТА и Отделение за печата, което има за задача да следи нашия и чуждестранния печат и да превежда на български език, материали, в които става въпрос за България и отношенията ѝ с други страни.

През 1913 г. съставът на дирекцията се увеличава и вече разполага с директор, началник, поддиректор, трима редактори и един сътрудник. Бюджетът е увеличен на 133 000 златни лева. По това време се разширяват и източниците на информация на БТА. Най-много информация се получава от Цариград, Петербург, Виена, Париж, Берлин, Лондон. Агенцията сключва нови договори с „Хавас“, „Ройтер“, „Кор-бюро“, „Волф“, „Стефани“, поддържа връзки и с Атинската, Анадолската, Швейцарската агенция и „Авала“ (Белград). През 1921 – 1922 г. се увеличава, и щатът на агенцията. В нея вече работят 13 щатни служители и 25 извънщатни сътрудници.

През 1923 г. извънщатните сътрудници са 33-ма. Дирекцията на печата има и един секретар – редактор, който подготвя и изпраща на печата в страната кратки съобщения за посещения на чужди дипломати в МВРИ. По това време в агенцията няма служба за вътрешна информация. Съобщенията от страната се получават във Външно министерство. В дирекцията те само се превеждат на френски език и се изпращат на чуждите телеграфни агенции. През 1921 г. БТА издава два бюлетина на френски и български език. Отделението за чуждия печат издава „Явен преглед на чуждия печат“ всеки ден освен в неделя. След 9 юни 1923 г. към дирекцията се създава отделение Информационно бюро, което издава специален бюлетин за събитията в България. Този бюлетин се превежда и изпраща в чужбина като информация от страната. През 1926 г. Информационното бюро е разформировано, а служителите му са назначени за щатни служители на БТА. В агенцията се работи на три смени, бюлетинът е с три издания (сутрин, обед и вечер). През 1928 г. в БТА се въвежда радиоприемането, а през 1930 г. към Дирекцията на печата се създава отдел Документация с библиотека.

През 1932 г. в БТА е въведен самопишещият радиоприемен апарат „Хел“. Дирекцията на печата се преименува в Отделение за печата при МВРИ с три отдела – БТА, Печат и информация и Документация. През 1936 г. БТА е реорганизирана отново, като е възстановена Дирекцията на печата с три отделения – БТА, Служба за печата и Информация и документация. През 1937 г. БТА издава три бюлетина дневно на български и френски език. От 1938 г. агенцията издава като притурки към основния бюлетин „Дневни вести“ и „Стопански информационен бюлетин“. През 1937 г. излиза нов правилник на Дирекцията на печата при МВРИ, според който дирекцията се състои от секретариат и служби за информация и документация за печата и БТА. Всички звена се ръководят от директор по печата, който докладва по-важните въпроси на министъра на външните работи и изповеданията и получава от него необходимите указания. Директорът поддържа връзката между министерството и местния печат, дава информация на чуждестранните кореспонденти в страната. Според новия правилник БТА трябва да осведомява правителството, печата и абонатите си за събитията в чужбина, да разпространява в другите страни чрез съответните телеграфни агенции чрез своите дописници и чрез царските легации и консулства новините от България и да дава на абонатите си стопански и финансови сведения.

През 1938 г. БТА увеличава броя на приеманите новини от чуждестранни телеграфни агенции.

След 9 септември 1944 г. е назначено ново ръководство на БТА. Дирекцията на печата преминава от МВРИ към Министерство на пропагандата. Към МВРИ остава само отделението БТА. Двата центъра снабдяват печата с материали – БТА при МВРИ – с международна информация, а Дирекция на печата към Министерството на пропагандата – с вътрешна информация и преглед на чуждия печат. През 1951 г. с постановление на Министерския съвет Дирекцията на печата и всичките ѝ служби се преименуват в БТА. Тя се оформя като самостоятелен информационен институт при Министерски съвет (МС).

През 1958 г. агенцията приема емисиите на 18 чужди агенции – 5 световни и 13 национални. Щатът на БТА през 1958 г. е 325 души. Агенцията има 10 кореспонденти в чужбина.

През 1965 г. БТА започва да издава четири седмични списания – ЛИК, „По света“, „Наука и техника“, „Паралели“.

През 1977 г. БТА се дели административно на следните по-важни звена: Международна информация (МИНФ), Информация за чужбина, Вътрешна информация (ВИНФ), Местен печат, Пресфото, Физкултура и спорт, Справочна редакция, Политически анализи и прогнози и четирите редакции на списанията, на БТА; Дирекция телекомуникация и свързочна техника, Стопанска дирекция с печатна база и Експедиция.

БТА издава 10 ежедневни и два седмични бюлетина за печата, радиото и телевизията; пет седмични бюлетина на руски, английски, френски, немски и испански, които са предназначени за чужбина.

На 31 март 1952 г. е утвърден Правилник за задачите и организацията на работата на всички звена в БТА, според който редакция „Международна информация“ на БТА издава явни и поверителни бюлетини. Поверителните бюлетини са с обедно и вечерно издание. Това са стопански бюлетин, бюлетин за противобългарската пропаганда, с поверителни материали от т.нар. капиталистически свят. Информацията за Югославия, Гърция и Турция се представя в „Поверителен бюлетин за Титовата клика“ и „Поверителен бюлетин за Турция и Гърция“. Според правилника „Справочна редакция“ при БТА има за задача да събира и подрежда документален материал като в специален сектор „Поверителен“ събира и съхранява бюлетини и тематични досиета с поверителен документален материал от вътрешен и международен характер. Този сектор съхранява в недостъпни за лица без специално разрешение помещения всички материали от поверителен характер.

С Решение 360 от 22 декември 1964 г. Политбюро на ЦК на БКП задължава БТА да създаде специален център, който да следи антибългарската пропаганда в чуждите издания и радиостанции и да снабдява българския печат, радиото и телевизията с материали. За тази цел служители слушат и записват със специална за това време апаратура емисиите на български език на радио „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“, „Би Би Си“ и др. западни радиостанции. Бюлетините – явни и поверителни, са разграничавани по цветове: служебните са черни, поверителните – червени, а явните – сини на цвят.

С Решение 278 на Министерския съвет от 4 май 1973 г. БТА получава субсидия, за да издава бюлетин за антибългарската пропаганда. Общо секретните бюлетини или т.н. сводка, излизат в тираж от 2 до 500 екземпляра според номенклатурния ранг на абонатите.

От 1975 г. до 1989 г. излизат „Специален бюлетин. Приложения“ – С-1, С-2, С-3. Издаван е и бюлетин С-4, който помества материали за сведение предимно на Тодор Живков, този бюлетин не е съхранен в архива на БТА. От 1977 г. до 1989 г. излиза бюлетинът „Чужда пропаганда против България“, който съдържа коментари за управлението в страната. От 1979 г. до 1990 г. излиза бюлетин, подготвян специално за Института за съвременни социални теории с анализи и прогнози за различни събития в страната и чужбина, с творби и културни прояви на дисиденти и емигранти. От 1979 г. до 1989 г. излиза като сутрешно и следобедно издание на бюлетин „По-важни събития от чужбина“. До цялата тази информация достъп са имали ограничен кръг лица, днес достъпът до тези бюлетини е свободен.

Всички тези структурни промени от създаването на БТА до днес формират архивния фонд на агенцията, който вече е достъпен за използване.