site.btaСъветските войски се изтеглят окончателно от Афганистан на 15 февруари 1989 г.

Последните съветски части напускат Афганистан на 15 февруари 1989 г., близо девет години, след като войските му са влезли в страната. Тогава военният контингент на СССР в Афганистан възлиза на 100 300 души.

Съветските войски влизат в Афганистан на 27 декември 1979 г. по силата на Договора за дружба, добросъседство и сътрудничество от 5 декември 1978 г., според който СССР осъществява програма за политическо и икономическо сътрудничество с Народнодемократичната партия на Афганистан, сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА. На 27 април 1978 г. Народнодемократичната партия на Афганистан завзема властта чрез преврат, т. нар. Априлска революция. На 30 април 1978 г. е провъзгласена Демократична република Афганистан.

В резултат на военните стълкновения в следващите години около 1 милион афганистанци са убити.

Обзор на Би Би Си сочи, че хиляди съветски войници се намесват, за да подкрепят прокомунистическия режим, което води до голяма конфронтация, в която се включват САЩ и съседните на Афганистан държави.

Загиналите съветски военнослужещи са 13 883 души, над 50 000 са ранени. Около 4 милиона афганистанци емигрират в Пакистан, а 2 милиона – в Иран, сочи справката на БТА. 

Последните съветски части напускат Афганистан на 15 февруари 1989 г. Тогава военният контингент на СССР в Афганистан възлиза на 100 300 души.

На неколцина чуждестранни кореспонденти е било позволено да се присъединят към съветския конвой, напускащ Кабул, но само за сравнително безопасния последен участък от пътя, охраняван от войници, пише в обзора на Би Би Си.

Ето какво откриваме в бюлетините на БТА:

Обстановката в Афганистан

Кабул, 12 февруари 1989 г. /БТА/ Въпреки че съветската транспортна авиация доставя всекидневно стотици тонове най-необходими товари за Афганистан и изпраща конвои с камиони с храни южно от прохода Саланг, положението в Кабул с храната и горивото е тежко, гласят съобщенията от столицата.

Съветският съюз изпраща дневно близо 30-40 самолета с хранителни продукти и със стоки от първа необходимост, осъществявайки по този начин сега основната помощ за Афганистан.

Представители на Етиопия доставиха първите товари по линия на ООН, но затрудненията с прехвърлянето по въздуха на помощта на ООН за Афганистан продължават поради влошената сигурност. Допълнителни трудности създават и обилните снеговалежи. Като цяло обстановката в столицата се запазва нормална.

Работят предприятията, магазините, учебните заведения. До голяма степен за поддържането на реда спомагат създаващите се военизирани отряди по улиците от членове на НДПА и от демократичната организация на афганистанската младеж.

Афганистанската армия съобщи, че вчера са били подложени на обстрел 400 камиона с хранителни продукти и 200 цистерни с гориво от Съветския съюз при преминаването им през контролираната от въоръжените опозиционни групировки долина Чакария, но правителствените части отбиват успешно атаките и съумяват да държат отворен стратегическия път.

***

Декларация на афганистанското правителство

Кабул, 12 февруари 1989 г. /БТА/ След внимателно и обективно изучаване на обстановката в страната правителството на Афганистан провъзгласи и осъществява политика на национално помирение, която служи на прекратяването на войната и премахването на всички противоречия между афганистанците, се казва в декларация на правителството на република Афганистан, разпространена днес от агенция Бахтар.

Тази хуманна политика създаде благоприятни условия за присъединяване на много опозиционни групи към процеса на възстановяване на мира и спокойствието в страната. с провъзгласяването на политиката на помирение много съотечественици, които бяха принудени да напуснат родината, се завърнаха в родните огнища. По различни причини обаче досега мнозинството афганистански бежанци и опозиционери не съумяха да се върнат към мирния живот. преговорите и контактите с някои представители на големи и малки отряди на опозицията показаха, че те са привърженици на националното помирение. заедно с това, според изявленията им, присъединяването към този процес би станало възможно, ако съветските войски се изтеглят от Афганистан. Друга част от опозицията отказа да преговаря с нас и продължава бойните действия, водещи към изтребление на съотечествениците. правителството на република Афганистан, се казва в декларацията, направи всичко, което зависеше от него, за да съдейства за връщането на съветските войски в родината им. Днес всички граждани на Афганистан са свидетели, че в съответствие с Женевските споразумения съветските войски напуснаха Афганистан.

През последните дни някои командири на въоръжените формирования на опозицията влязоха в преговори с представители на властите, заявявайки, че сега, когато съветските войски вече не са в страната, е възможно тяхното участие в процеса на мирното уреждане и най-скорошното прекратяване на братоубийството. Те вече смятат продължаването на кръвопролитието не за „джихад“ – свещена война, а за изтребване на мюсюлмани от мюсюлмани. Съотечественици, живеещи в бежански лагери в чужбина, също смятат, че продължаването на войната ще доведе само до избиване на техните синове и братя.

Какво гласят информациите, съхранявани в архивите на БТА, за окончателното изтегляне на съветските войски от Афганистан? Няма съмнение, че днешното събитие ще окаже огромно въздействие върху бъдещето на мирния процес в района, а и в целия свят, пише кореспондентът на БТА в Москва.

Завърши изтеглянето на съветските бойци от Афганистан

Москва, 15 февруари 1989 г. /кор. на БТА Валери Найденов/ В 9 часа и 55 минути московско време днес през моста над Аму Даря недалеч от град Термез премина последният воин от ограничения съветски контингент в Афганистан. С това CCСP изпълни своите задължения в подписаните през април миналата година Женевски споразумения за уреждане на един от най-острите регионални конфликти на планетата.

Посрещнат от хиляди близки и роднини на завръщащите се бойци, журналисти, местни жители и официални лица, последен на родния бряг стъпи генерал-лейтенант Борис Громов, командир на ограничения съветски контингент. Сред посрещаните бе и 14-годишният му син Максим. От днес генерал Громов е командващ войските от киевския военен окръг.

На митинг по случай този исторически момент генерал Громов доложи на представителя на ръководството на съветските въоръжени сили армейски генерал Николай Попов, че изтеглянето е завършено. С думи на благодарност за достойно изпълнения дълг към съветските бойци се обърнаха представители на обществеността, местни ръководители.

В продължение на повече от девет години съветските бойци в Афганистан не претърпяха нито едно поражение. Завръщането им тук се приема като победа на преустройството, като акт на политическо мъжество от страната на съветското ръководство. Пътят до този исторически момент не бе кратък или лесен. Както е известно, първото доказателство за желанието на СССР да намери мирно разрешение в района бе изтеглянето на шест полка от Афганистан през октомври 1986 година. Но нужни бяха повече от две години политически и дипломатически усилия на най-различни равнища, за да се стигне до днешния ден.

Изтеглянето не означава, че Съветският съюз спира подкрепата за своите афганистански съюзници. Всеки ден в Кабул кацат 35 транспортни самолета „Ил-76“ с храна и лекарства, а през Термез минават автомобилни кервани с най-необходимите стоки. Хуманитарната помощ на СССР само по линията на ООН възлиза на 400 милиона рубли. На афганистанския народ и на неговата армия са предадени съветските военни градчета с цялата им инфраструктура и обслужващи предприятия на стойност 660 милиона рубли.

За девет години в Афганистан съветските войни са построили и възстановили 150 учебни заведения, над 400 жилищни сгради, 30 болници и 35 джамии, около 150 километра напоителни системи и редица други. С помощта на Съветския съюз сега Афганистан разполага и с добре подготвена и въоръжена армия, която е в състояние да защити страната. Но не по-малко важно е, че дипломатическите усилия на съветското и на афганистанското правителство създадоха реална възможност за мирно решение на конфликта.

***

Изтегляне - част втора 

Москва, 15 февруари 1989 г. /кор. на БТА Валери Найденов/ Митинг по случай завръщането на съветските бойци се състоя край граничния пункт Кушка в туркменска ССР. Това бе вторият маршрут на изтеглянето - на север от Шинданд. Днес там пресякоха границата батальоните на офицерите Гущин и Мауренко, а в последния бронетранспортьор бе заместник-командващият ограничения контингент генерал-майор

Николай Пищев. С колоната пристигнаха и наблюдатели на ООН, които потвърдиха, че отвъд границата 'не е останал нито един съветски боец.

Какво очаква Афганистан? Мир или кръвопролитие, коалиционно правителство или борба за власт на една или друга групировка? Това вече зависи преди всичко от самите афганистанци, но и от добрата воля на Пакистан и на САЩ да изпълнят своите ангажименти. На пресконференция днес първият заместник-началник на управлението за информация при министерството на външните работи на СССР Вадим Перфилиев изтъкна, че сега пакистанските власти подтикват въоръжената опозиция да ускори създаването на правителство само от представители на метежниците. но свиканият за тази цел „Консултативен съвет“ се оказа в задънена улица. Нерешени остават два основни въпроса - за броя на представителите на „съюза на осемте“, базиран в Иран, както и вътрешните противоречия в „съюза на седемте“, чиято база е Пакистан.

Освен това в Пакистан продължава да се лансира идеята за създаване на "конфедерация на ислямски Пакистан и Афганистан“, като нейните защитници са за фундаменталистки режим в Кабул. На този фон, изтъкна Вадим Перфилиев, реалистично е изказването на Беназир Бхуто, че Пакистан признава концепцията за политическо уреждане в Афганистан.

Няма съмнение, че днешното събитие ще окаже огромно въздействие' върху бъдещето на мирния процес в района, а и в целия свят. То дава пример за политически решения в редица други „горещи точки“ и премахва много бариери пред, сътрудничеството между страните от различни блокове и групировки.

***

Обзори за бъдещето на Афганистан откриваме в служебните бюлетини на БТА, бюлетини с ограничен достъп на използване. Откриваме и анализ за поуките за САЩ, в който е споменат сенаторът Чарлс Уилсън. Той има заслуга Конгресът да увеличи мащабно военната помощ за Афганистан и тайните начини за доставка. По този повод има и заснет филм – „Войната на Чарли Уилсън (Charlie Wilsson’s War) с участието на Том Ханкс и Джулия Робъртс.

Бъдещето на Афганистан – сложен въпрос

Исламабад, 15 февруари 1989 г. /коментар на АП Бари Ренфру/ Слабото афганистанско комунистическо правителство, лишено от съветската военна подкрепа, сега е изправено само срещу муджахидините. Но въпреки очакванията им, че то бързо ще падне, събитията през следващите няколко месеца може би ще се окажат далеч по-сложни.

Някои командири на муджахидините твърдят, че готовите да се сражават до смърт правителствени сили може да окажат по-голяма съпротива от очакваната. И дори ако правителството в Кабул падне, в редовете на муджахидините има такова разцепление което би могло да доведе до продължаване на войната, опустошавала Афганистан 10 години, или поне да усложнят безкрайно опитите за сформиране на ново правителство.

Ръководители на партизаните, западни дипломати и други наблюдатели напоследък направиха преценки, че правителството в Кабул ще оцелее най-много още няколко месеца и че бунтовниците бързо ще овладеят страната.

Афганистанската армия наброява около 30 хиляди войници, повечето обучени наборници, които не подкрепят правителството, според данните на западните разузнавателни служби. По-голямата част от армейските подразделения се представиха зле срещу муджахидините. Но има и по-сигурни части и групи, които поддържат правителството и които се страхуват от възмездие в случай че загубят войната срещу партизаните. Някои партизански командири смятат, че кабулската администрация може да събере до 50 000 верни привърженици, готови да се бият, включително части от тайната полиция Хад, елитната армейска гвардия, някои полицейски части и верните партийни членове.

***

Поуките за САЩ от Афганистан

Вашингтон, 15 февруари 1983 г. /кор. на АФП Паскал Саба/ Съветското поражение в Афганистан предоставя на американските военни случай да извлекат сериозни поуки от този конфликт, продължил малко повече от девет години, по време на който една от най-могъщите армии в света претърпя неуспех от средновековни воини, използващи най-модерно оръжие. Извънредно трудният терен на тази планинска страна с жесток климат, който муджахидините познават до съвършенство, бе коз за тях, но решителността, с която Съединените Щати поддържаха във военно отношение афганистанската съпротива според военните експерти е била определялият елемент за победата. Благодарение на програма, подготвена от ЦРУ, участниците в съпротивата, които в началото притежаваха оръжия, достойни да влязат в музеите, можаха да получат най-усъвършенствани оръжия, които им позволиха да обърнат положението в своя полза. Така конфликтът разкри уязвимостта на авиацията от новите ракети земя-въздух, най-представителната от които е американската „Стингър“. Тази малка портативна ракета, която може да бъде изстрелвана само от един човек, попречи на съветите да използват

ефикасно щурмовите си самолети „Сухой 25“ и бронираните си хеликоптери Ми-24. В Съединените Щати противниците на тези ракети ги преценяваха като сложни за използване от американски войник, на който теоретически са необходими шест седмици, за да се научи да борави с тях. В ръцете на често пъти неграмотните афганистански партизани тези ракети направиха чудеса.

***

Афганистан - част втора

Вашингтон, 15 февруари 1989 г. /кор. на АФП Паскал Саба/ Съветските пилоти, сваляни по двама на ден с помощта на „Стингърите“, на британския им еквивалент „Блоупайп“ и тежките китайски картечници, обслужвани от стрелци със смайваща точност, се видяха принудени да действат от голяма височина, бомбардирайки наслуки безлюдни хълмове и села подобно на американските Б-52 във Виетнам. И резултатът бе същият: избито мирно население, опустошени села и бойци, защитени от планинските си скривалища. След като действията им по въздуха бяха неутрализирани, съветските войски по суша бяха поставени при равни условия с афганистанските. Храбростта и бойният бяс на муджахидините свършиха останалото. „След като Стингърите направиха

неизползваеми техните хеликоптери, русите се озоваха срещу афганистанците на терен, на който никой в света не може да им се опре“, отбелязан сенаторът-демократ Чарлс Уилсън, един от първите поддръжници на отпускането на помощ за съпротивата.

Ала смайващата демонстрация на ефикасността на ракетите „Стингър“ не е единствената поука от афганистанската война. В този конфликт се родиха нови оръжия като разминиращият миномет „Лайтфут“. Този миномет изстрелва снаряд, към който е прикачена експлозивна лента. Докосвайки земята лентата експлодира и предизвиква експлозията на намиращите се наблизо мини, проправяйки по този начин път широк 2 м и дълъг повече от 300 м във всяко минно поле.

***

Афганистан - част трета

Вашингтон, 15 февруари 1983 г. /кор. на АФП Паскал Саба/ Американците също така създадоха снаряди за тежката картечница, включващи проникващ елемент от волфрамова стомана, който пробива бронята на щурмовите хеликоптери и е съчетан със заряд, съдържащ фосфор, който предизвиква пожар. Те също така разработиха свръхчувствителен звуков детектор, който позволяваше на муджахидините да чуват приближаването на хеликоптерите на разстояние няколко километра и модифицираха една 120 мм минохвъргачка испанско производство, като я снабдиха със система за насочване използваща сведения, давани от спътник. Използването на най-усъвършенствани оръжия се придружаваше с връщане към изпитаните от хилядолетия методи. Така един многоцевов 122 мм ракетомет бе преустроен, за да може да се пренася на гърба на муле, след като американските стратези за лишен път си дадоха сметка за очевидното: че по една мулешка пътека може да мине само едно муле. В Афганистан тези пътеки са много повече от шосетата.

В крайна сметка футуристките ракети, мините, насочвани със спътник и съвременните автомати се пренасяха в Афганистан на гърба на тези сигурни животни, хиляди от които бяха внесени в САЩ, по-специално в щата Тенеси. Общо взето мулетата прекараха през пакистанско-афганистанската граница оръжия и различно военно оборудване за близо 3 милиарда долара.