site.btaНа 6 февруари 1952 г. умира крал Джордж VI

На 6 февруари 1952 г. умира крал Джордж VI. Той е роден на 14 декември 1895 г. под името Албърт Фредерик Артър Джордж Уиндзор. Джордж VI е крал на Обединеното кралство и доминионите на Британската общност от 11 декември 1936 г. до смъртта си на 6 февруари 1952 г. Той е и последният император на Индия от 1936 г. до разпускането на Британска Индия през август 1947 г. и първият глава на Британската общност след Лондонската декларация от 1949 г.

След неговата смърт на престола се възкачва неговата дъщеря принцеса Елизабет Александра Мери или Елизабет Втора.

Официалната церемония по коронацията на Елизабет Втора като кралица на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия е на 2 юни 1953 г. в Уестминстърското абатство от архиепископа на Кентърбъри Джефри Фишър. Когато се възкачва на престола принцеса Елизабет Александра Мери е на 25 години.

В Поверителния бюлетин на БТА четем за смъртта на краля на Великобритания и как се отразява на вътрешнополитическия живот. В същщия бюлетин е поместена речта на министър-председателя Уинстън Чърчил по повод кончината на Джордж VI и провъзгласяването за кралица на младата принцеса Елизабет Втора:

Джордж VI починал

Лондон, 6 февруари 1952 г. /Ройтер/ Тази сутрин крал Джордж VI почина. В едно официално комюнике се казва, че кралят починал тази сутрин през съня си.

***

След смъртта на английския крал

Лондон, 6 февруари 1952 г. /Ройтер/ Покойният крал Джордж VI навърши 56 години през декември миналата година. Той ще бъде наследен от 26-годишната принцеса Елисавета, която е най-голямата му дъщеря. Тя бе телеграфически уведомена за смъртта на своя баща и се очаква, че ще се завърне в Англия веднага. Парламентът вероятно ще отложи своите важни дебати по външната политика. Малко крале са показали по-голяма смелост от Джордж VI, „народния крал“, който 15 години ръководи най-голямото в света общежитие.

Той се възкачи на престола на 11 декември 1936 г. след абдикирането на по-големия му брат Едуард VIII. Наричаше себе си „един много обикновен човек“.

Принцеса Елисавета, която наследява престола, е първата кралица на Англия след кралица Виктория, и петата в английската история, след царуването на кралица Мери - през 1553 г. След неочакваното възшествие на крал Джордж очевидно беше, че тя ще стане евентуално кралица и затова беше обучавана в духа и традициите на монархията.

Великобритания е достигнала най-голямото си величие при жени-монарси. Управлението на кралица Елисавета създаде Шекспир, сър Франсис Бейкън, велики поети, държавници и воини. При кралица Виктория Великобритания стана най-могъщата империя в света.

***

Отражението от смъртта на Джордж VI в политическия живот

Лондон, 6 февруари 1952 г. /Франс прес/ „Една кралица владее, но не управлява“. Ненадейната смърт на крал Джордж VI и възкачването на трона на Елизабета не може следователно в никакъв случай да промени традиционното наследство на политическия живот в Англия, в който конституционната монархия дава на краля по-малка власт, отколкото например се дава на президента на Френската република. Смъртта на краля има за последствие, че политическият живот в страната замря напълно.

В Долната камара започналите дебати по външната политика са били отложени за неопределено време, по всяка вероятност те ще бъдат подновени едва след тържественото погребение на суверена. Внасянето на законопроекта, с който се предвижда премахването на безплатно ползване на здравните служби, предвидено за утре, е било отложено за по-късно. Разискванията по този въпрос са щели да поставят в деликатно положение правителството на Чърчил, защото шестимата народни представители на Либералната партия бяха решили да гласуват срещу този закон и да предприемат обща акция с лейбъристката опозиция. Подновяването на работа на Парламента ще бъде отложено, както се предвижда, за 19 февруари.

При тези обстоятелства в кулоарите на Долната камара смятат, че ще бъде трудно правителството да осъществи установената вече правителствена програма и се изказва съмнение, че държавният бюджет за следната финансова година, както това оповести министърът на финансите ще може да бъде внесен на 4 март.

***

Елизабета провъзгласена за кралица на Англия

Лондон, 9 февруари 1952 г. /Ройтер/ В една тричасова церемония новата млада британска кралица бе провъзгласена за „Кралица Елизабета Втора по божия воля“ и се закле във вярност на конституцията.

Обръщайки се към водачите на страната в тайния съвет тя каза, че сърцето й е преизпълнено с чувства, така че не ще каже нищо повече от това, че ще „ратува за щастието и благосъстоянието на своите народи, разпръснати из целия свят“.

На тържественото заседание на тайния съвет, което трая петнадесет минути, кралица Елизабета провъзгласи възкачването си на трона. Това стана в предверието на бялата и златна тронна зала на Сент Джеймския дворец. С ясен и отчетлив глас кралицата заяви, че е решена да следва „бащиния си блестящ пример на служба и преданост“ и се обяви за „вярна протестантка“.

По-нататък тя каза: „Сърцето ми е преизпълнено с вълнение, затова днес аз не мога да ви кажа нищо повече от това, че винаги ще работя тъй както и баща ми работи през царуването си, да поддържам принципите на конституционното управление и да ратувам за щастието на моите народи, разпръснати по целия свят“.

***

Реч на Чърчил в Камарата на общините по случай смъртта на английския крал

Лондон, 11 февруари 1952 г. /Ройтер/ В Камарата на общините Чърчил изрази своето дълбоко съболезнование към кралицата, в което между другото каза, че с края на ерата на Виктория през 1901 година, Великобритания навлезе „в това, което аз чувствам, че ние трябва да наречем ужасния двадесети век, половината от който премина. Ние преживяхме неговите ужасни конвулсии. Ние стоим гордо изправени като островитяни и като център на едно световно общежитие и империя, след като толкова много неща в други страни бяха разклатени или повалени на земята и заместени от други сили и системи.“ Отдавайки почит на починалия крал, Чърчил заяви: „Нито един британски монарх, откакто помним, не е преживявал по-тежки времена. Най-големите удари бяха нанесени върху нашия остров през царуването на крал Георг VI.“ „Обаче покойният крал „никога не загуби кураж или вяра, че Великобритания, нейното общежитие и империя в края на краищата ще се справят с всичко. Нито пък той изгуби надежда, че една нова омразна война ще бъде избегната, което се дължи може би в немалка степен на мъдростта и вдъхновението на многото страни, над които той царуваше. Ние почитаме неговата памет, защото всички ние вървяхме по каменистия стръмен път с него и той с нас.“ Чърчил каза, че крал Георг VI не би могъл да изживее своите изпитания без „силната и любяща подкрепа на своята предана и неуморна съпруга“.

Той отдаде почит и на кралица Мери, чийто „пример е вдъхновявал не само нейното семейство, но и целият британски народ“. Чърчил прибягна до използването на думата кралство в прокламацията за кралицата, в която се казва, че принцеса Елизабет е станала „кралица Елизабет II, кралица на това кралство и на всички други нейни кралства и територии.“ Имаше време, каза той, когато думата „доминион“ се ценеше много. Обаче сега много нации, държави и раси в Британското общежитие и империя намират, че думата „кралство“ изразява тяхното чувство на единство, свързано в повечето случаи с преданост към короната или с горд съюз с нея. Чърчил продължи и заяви: „Една мила и млада фигура - принцеса жена и майка - е наследница на всичките наши традиции и слава, както и на опасностите, които никога друг път през мирно време не са били по-големи. Тя е също наследница на всичката наша вътрешна сила и лоялност. Тя идва на трона в едно време, когато човечеството е застанало нерешително между световната катастрофа и златният век.“ Чърчил изрази надеждата, че ще настъпи златният век и че при кралица Елизабет II може да има проясняване и спасение за света. Клемент Атли, говорейки от страна на лейбъристката опозиция, заяви: „Отиде си един велик крал и много добър човек. Със самата своя личност той беше една жива и безценна връзка, която обединяваше различните народи от неговите кралства“.

Атли се надява, че царуването на новата кралица може да бъде така славно, както това на нейната велика предшественица кралица Елизабет I.

***

Джордж VI става крал на Великобритания след неочаквана абдикация на брат му, крал Едуард VIII, през декември 1936 г. Женен е за лейди Елизабет Боуз-Лайън, с която сключва брак през 1923 г. Крал Джордж VI е първият британски монарх, който отива в Съединените американски щати, правейки официално държавно посещение през 1939 г. Най-големите му постижения идват по време на Втората световна война, когато той не се евакуира, а остава през по-голямата част от времето в Бъкингамския дворец (дворецът е бомбардиран девет пъти по време на войната). Той и съпругата му, кралица Елизабет, посещават тежко бомбардирани райони в Ийст Енд на Лондон и на други места в страната, което му печели голяма популярност.

Кралят развива близки работни отношения с своя военен министър-председател Уинстън Чърчил, докато по-голямата част от Европа пада под нацистка Германия.

Джордж VI служи във флота по време на Първата световна война и взима участие в битката при Ютланд (1916 г.). Като британски монарх, по време на Втората световна война, посещава войските си, винаги когато е възможно. Той отива във Франция през 1939 г., за да инспектира британските експедиционни сили, и в Северна Африка през 1943 г. след победата при Ел Аламейн. През юни 1944 г. кралят посещава своята армия на плажовете на Нормандия само 10 дни след Деня D (Деня на десанта на Съюзническите войски в Нормандия).

След края на войната, през 1947 г., кралят предприема голяма обиколка в Южна Африка, придружен от кралицата и техните дъщери, принцеса Елизабет и принцеса Маргарет - първият път, когато монарх предприема обиколка със семейството си.

До 1948 г. Великобритания е преодоляла най-тежките трудности от следвоенните години, но напрежението от Втората световна война и напрежението от следвоенния период дават своето отражение върху здравето на краля. Джордж VI не успява да се възстанови от белодробна операция и умира в съня си на 6 февруари 1952 г. в Сандрингам на 56 години.

След тържествената церемония в Уестминстър Хол, погребението на краля се състои в параклиса "Сейнт Джордж", Уиндзор, където той е погребан.