На 25 януари 1935 г. Цар Борис III издава указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Първите радиопредавания в България са осъществени от малка радиостанция през ноември 1929 г. От 1930 г. започва излъчвания предавателят „Родно радио“, който от 6 юни 1931 г. се преименува в „Радио София“.
На 18 юни 1935 г. за първи главен ръководител на „Радио София“ е назначен Панайот Тодоров (Сирак Скитник) – поет, художник и театрален критик.
През 1971 г. радиото и телевизията в България са обособени в Комитет за телевизия и радио, част от структурата на изпълнителната власт. От 1977 г. Българската телевизия и Българското радио придобиват статут на самостоятелни юридически лица към Комитета за наука, изкуство и култура. През 1986 г. двете медии отново са обединени в Комитет за телевизия и радио към Министерския съвет.
На 6 март 1990 г. 9-ото Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. От 27 януари 1993 г. с решение на 36-ото Народно събрание името Българско радио се заменя с Българско национално радио.
БНР разполага с музикални състави, част от които са Симфоничният оркестър и Детският хор.
Симфоничният оркестър на Българското национално радио е създаден през 1948 г. От създаването на радиооркестъра до наши дни на пулта пред него застават най-големите имена в българското диригентско изкуство, като Васил Стефанов (от 1948 до 1988), Александър Владигеров (от 1969 до 1991), Васил Казанджиев (от 1979 до 1993), Милен Начев (от 1994 до 2003), Росен Миланов (от 2003 до 2008), Емил Табаков (от 2008 до 2015), Росен Гергов (от 2016 до 2017), Марк Кадин (от 2017 до 2023), Константин Илиевски (от 2023 до сега).
Съставът през годините концертира в Южна Корея, Франция, Испания, Унгария, Холандия и Германия. Участва в културната програма на Световното първенство по футбол през 1998 г. и на Олимпиадата в Атина през 2004 г. С негов концерт е открит фестивалът „Европалия“ в Брюксел през 2007 г. През годините част от Симфоничния оркестър на БНР са световноизвестни български и чуждестранни изпълнители.
В списание „Паралели“ на БТА, бр. 48 от 1967 г., четем за някои от успехите на Симфоничния оркестър на БНР:
„Вашето изкуство изгражда моста на сближаването“
През втората половина на октомври Симфоничният оркестър на Българското радио и телевизия посети за втори път Франция, за да вземе участие в откриването сезона на Д-вото на Големите изпълнители и в Хавърския музикален сезон. Нашите симфоници имаха във Франция приятели и почитатели още от 1965 г., когато за първи път спечелиха признанието на френската публика. Тогавашният успех осигури и сега ентусиазиран прием в повечето от градовете, които ги бяха поканили: Париж, Марсилия, Лион, Сент-Етиен, Клермон Феран, Нант, Хавр, Руан и Люксембург. Френският печат отрази широко гостуването на нашия оркестър. По-долу ви предлагаме извадки от някои вестници:
„С още непознатата на френската публика рапсодия „Вардар“ от Панчо Владигеров, СО на БТР пожъна триумфален успех, както впрочем и с другите си изпълнения, в които диригентът Васил Стефанов поставя техническото съвършенство на своите музиканти в услуга на една много широка чувствителност...“ („Ла Трибюн“, Сент Етиен)
„Д-вото на Големите изпълнители откри блестящо сезона си като представи Националния оркестър на Българското радио и телевизия. Ние познавахме този ценен състав, в който всички пултове заслужават похвала, а особено славянският щрих, в който всеки музикант, освен гдето допринася за звуковото равновесие на ансамбъла, свири сякаш за собствена наслада.“(„Журнал дьо Лион“)
„Софийският ансамбъл има заслуги, достатъчно известни, за да ги припомняме. Ще кажем само, че те свидетелстват още веднъж за прекрасните резултати, до които води всекидневната работа на сто изпълнители, избрани измежду най-добрите.“ („Л’Еко“, Лион)
„Оркестърът показа непрекъснато и проницателно разбиране, релефен динамизъм. Неговото единство под опростеното и съвършено ръководство на Васил Стефанов е пълно. За онези, които още не познаваха големия български диригент, името му ще остане като синоним на интерпретация от голяма класа.“ („Хавр“)
„Малко е да се каже, че симфоничната музика заема главно място в културните грижи на Народна република България. Трябва да признаем условията, които някои страни създават за своите артисти. България е един пример в това отношение и е вярна на своето светло минало.“ („Хавр либр“)
„Нашият град ще бъде винаги гостоприемен за нашите социалистически приятели. Ние държим за тясно сближаване със социалистическите държави. С вашето изкуство вие изграждате моста на това сближаване. (Кметът на Хавр в приветствено слово).
Детският хор на Българското национално радио е създаден през 1960 г. от известния хоров специалист акад. Христо Недялков, който е негов художествен ръководител и главен диригент до 2013 г.. Със своето художествено израстване, Детският радиохор бързо заема място на концертния подиум между елитните български хорове като водещ състав в българското хорово изпълнителско изкуство.
В списание „Паралели, бр. 34 от 1970 г. четем за успехите на Детския хор в Япония:
България пее на „ЕКСПО-70“
Третото турне нa Детския хор нa Българското радио и телевизия в Япония
„…Родино, Родино, как толкова слънце събра!..“
Една крилата, завладяваща детска песен грабва милионите посетители на българския павилион на „Експо-70“ в Осака още с влизането им. От широкия цветен екран ги посрещат грейнали в радост детски лица, сияйни усмивки.
Пее Детският хор на Българското радио и телевизия!
Хората се спират, дълго и внимателно слушат песента или захласнато поклащат глава. Други насочват по-близо микрофоните на своите магнетофони, за да запишат вълшебните гласове. Трети разпитват любезната информаторка, самата тя бивша членка на хора, за неговите прояви, настоятелно молят да получат записана на грамофонна плоча изпълняваната песен. Голяма част от тях познават малките български певци от концертните им турнета в Япония през 1967 и 1969 г. и обичат тяхното изкуство. Знаят за предстоящото им трето гостуване и с нетърпение ги очакват.
И българските славеи са отново в Япония!
Този път им предстои едно изключително преживяване, по-вълнуващо може би от тържествената премиера в Токио. Наред с редица други световноизвестни изпълнителски състави и артисти те са поканени да изнесат самостоятелен концерт в изложбения град на „Експо-70“, От концертния подиум на световното изложение нашите малки певци ще имат възможност да покажат своето изпълнителско майсторство .
Детският хор на Българското радио и телевизия ще гостува в Япония от 14 август до 26 септември. През този период под диригентството на Христо Недялков хорът ще изнесе около 25 самостоятелни концерта в редица най-големи градове на страната, прекосявайки я от най-северната до най-южната ѝ част.
Ще направи стереозаписи за дългосвиреща грамофонна плоча в Токио. Голям интерес към него проявяват и някои музикално-творчески кръгове в Япония. Те ще организират показна репетиция-концерт на хора в гр.Шизуока пред хорови диригенти от Япония. Наред с филмите, заснети по време на миналите турнета, това е един стремеж за изучаване опита в творческата работа на нашия прочут детски хор. (...)
Първото концертно турне на Детския хор на Българското радио и телевизия в Япония се състоя през юли и август 1967 г. За 60 дни хорът изнесе 35 самостоятелни концерта в Токио, Осака, Киото, Нагоя, Сопоро, Хирошима, Фукуока и други, общо около 40 японски най-големи градове. По време на това турне бяха заснети и четири телевизионни филма за компаниите „EН-ЕЙЧ-КЕЙ“ и „Фуджи“, няколко участия пред същите и други телевизионни компани. Хорът записа 40 минути от своя репертоар за грамофонната фирма „Кингрекорд“ в Токио, която издаде едно изяшно оформена дългосвиреща стеpeonлоча.
Големият успех на хора през 1967 г. предизвика втора покана през 1969 г. – септември и октомври. Този път концертното турне беше „по-малко“– 24 концерта в 34 дни, отново редица по-малки участия в срещи и пред телевизионни кампании. Сега хорът направи стереозаписи за най-голямата грамофонна фирма в Азия „Колумбия“, която също издаде дълго-свиреща стереоплочо – концерт.
След тези две гостувания популярността на Детския хор на Българското радио и телевизия в Япония нарасна извънредно много. На страниците на японската преса за него се написаха над петстотин суперлативни рецензии, музикални списания посветиха цели броеве на неговото изкуство. Той беше признат като най-добрия чуждестранен хор, концертирал в тази страна. В историята на своето съществуване авторитетната телевизионна компания „Фуджи“ едва за втори път представи място в програмата си за хоров концерт. А най-ревностните му почитатели ескортираха автобуса но хористите с десетки леки коли и го следваха от град на град. Хорът пя в най-прочутите зали на 100 милионна Япония – „Уено хол“ и „Косейненкин хол“ в Токио, „Фестивал хол“ в Осака, където се провежда ежегоден световноизвестен музикален фестивал.
Успехите на Детския хор на Българското национално радио не се ограничават само до Япония. Отново в Списание „Паралели“, бр. 50 от 1987 г. четем:
Мисията на детската песен
Детският хор при Комитета за телевизия и радио защити по блестящ начин своя авторитет и спечели нови почитатели на българското музикално изпълнителско изкуство – такава е единодушната оценка за участието на малките ни певци в Международния хоров фестивал „Песента е разбирателство“, чийто домакин този път бе Певческото дружество на град Кьонигсвинтер (ФРГ). Така традиционната среща на детските хорове от социалистическите страни, към която през последните години се присъединиха състави от ФРГ и Белгия, откри гостоприемна територия в девет западногермански града и донесе високата оценка и отзивчивост на една сърдечна публика – ценител на хоровото пеене. (…)
„Моргенпост“ (град Солинген): „Кулминацията в концерта беше излизането на сцената на Детския хор от България, който поднесе с „Плинк, планк, плунк“ най-доброто изпълнение. ..
... И този могъщ край на срещата: от почти 400 младежки гласа прозвуча внушително Бетховеновата „Ода на радостта“.
„Нойв Хоенлимбургер цайтунг“: „Хоровете от СССР, България, Румъния, ГДР и Чехословакия покориха сърцата на публиката. На слушателите в залата Велцхолц-Намер стана ясно, че при музиката няма езикови затруднения. Очевидно е също на какво високо ниво е изкуството в социалистическите страни. Да се спираме на високото музикално качество е почти излишно – нали всички гости принадлежат към „цвета– на майсторите на хоровото пеене в своите страни.
Критикът Ханс Лаймс: „Тук не само се пееше – в истинския смисъл на тази дума. Учудваща е констатацията как човешкият глас може да даде всичко, при това винаги в рамките на красивото.
Момчетата и момичетата, облечени в цветните носии на родината си и с превъзходни солисти, са в състояние да пеят по начин, който за повечето немски хорове е недостижим.“
,,Райн-Зийг цайтунг„: Хорът от България получи най-много аплодисменти. Думата „бис“ непрекъснато ехтеше в залата.“
Професор д-р Гюнтер Масенкайл, ръководител на Катедрата по музикология в Бон: „Възхитен съм от българския хор! Удивителна интонационна сигурност и високопрофесионална вокална култура. Такъв детски хор не може да се чуе във ФРГ…“
Из личното писмо на кмета на Солинген Герд Каймер до Христо Недялков: „Бих желал да ви изкажа благодарност за превъзходните постижения на вашия хор. С вашето участие вие успяхте да внесете ценен принос за разбирателството между народите.“
Окрилени от красотата и силата на музиката, малките певци от Европа са отново в родните си места, но непременно с онзи порив в сърцата, който изливаше в песен надеждите им за светлина и мир. Те вярват в продължението на тази среща заради нейния дух, събрал толкова съмишленици през октомврийските дни. И заради онова приветствие към тях, отправено с внимание и уважение от председателя на Бундестага д-р Филип Йенингер: „Сърдечно поздравявам всички участници в Международната детска среща на песента. Музиката и пеенето са чудесни дарове на природата. Те съпътстват човека през целия му живот, дават му топлина, радост и надежда, не познават граници в разбирателството. Тази важна среща е един впечатляващ мост през граници и идеологически препятствия... Надявам се този форум да допринесе за взаимното разбирателство.“
Радиотеатърът се заражда в края на 30-те години на XX век. През 1932 г. в ефир прозвучава първата българска радиопиеса, която е „Вампир“ от Антон Страшимиров (1932). През 1937 г. е обявен първият конкурс на Радио София за оригинална радиопиеса. Никола Вапцаров печели втора награда на този конкурс с едноактната драма „Бент“, която така и не е записана. На 26 декември 1938 г. „Великденска вечер“ e излъчена. Това е първата оригинална радиопиеса по българското радио.
Как се прави радиопиеса? Поместваме част от разказа на Веселин Янков публикуван в списание „Паралели“, бр. 3 от 1975 г.:
Театър без сцена
- Внимание!
- Готови за запис!...
- Запис!
- Стоп, стоп! Не така, по-силно… И току – отваряне на врата, стъпки…
- Ясно!
- Моля. върнете!
- Внимание!... Запис!
- Стоп! Това трябва да го кажете по-далеч от микрофона, вие се намирате в другия край на стаята.
- Да...
- Започваме. Запис!
В трето студио на Радио София се записва нова радиопиеса – една от 60-те премиери, предвидени в годишния репертоарен план на радиотеатъра.
Неговата история започва след 9 септември 1944 година, когато са били осъществявани драматизации и пригодени за радиотеатрални пиеси. Днес оригиналните радиопиеси съставляват около 80-90 процента от годишната продукция, като останалите 10-20 процента са предимно класика. Ръководители на театъра са били Ангел Вълчанов, Георги Громов, Георги Аврамов Елена Панайотова, в момента главен режисьор е Лиляна Пенчева.
За разлика от някои театри тук режисьорите нямат проблеми с актьорския състав – те разполагат с всички столични артисти, канят актьори от провинциалните театри. Чести гости са народният артист Димитър Панов от Пловдив, заслужилата артистка Елена Стефанова от Търново и други. По този начин записът на гласовете на нашите най-добри артисти ще остане и за поколенията. Същевременно амбицията на театъра е да обогатява непрекъснато кръга от нови гласове. Разбира се, това понякога затруднява записа, тъй като често се случва някои да си глътнат езиците пред микрофона, но почти всички режисьори работят с удоволствие с младите актьори.
Първите пиеси на младите автори също намират добър прием сред колектива на театъра.
Известно е, че много от утвърдените днес драматурзи са започнали своя творчески път от радиотеатьра. Така например „Лодка в гората“ на Николай Хайтов е поставена за пър ви път в радиото.
В почивките по време на записа се срещнах и разговарях с един от драматурзите на театъра Мария Громова. И естествено, първият ми въпрос бе, кое е най-характерното в работата на този единствен по рода си у нас театър.
- Спецификата на театъра – започна Мария Громова – налага особена структура на пиесите, които трябва да бъдат кратки, за да задържат вниманието на слушателите. Това от само себе си налага голяма концентрация на конфликтите, психологизация на образите, динамика на диалога, наситеност на монолога. Музиката и останалите звукови ефекти трябва да създават чувство за време и пространство, да карат слушателя да си представя мястото на действието. Освен това стремежът на нашия театър е да е актуален, съвременен, непрекъснато разширяваме кръга от автори.
- Какво бихте казали за работата с режисьорите?
- С режисьорите проблеми няма. Много от тях осъществяват някоя своя мечта, която по една или по друга причина не са реализирали в театъра. Други разработват варианти на поставени пиеси, трети, които са работили по-рано при нас са просто привързани. Освен с тримата щатни режисьори Лиляна Пенчева, Елка Драганова и Георги Морянов ние работим често и с радиорежисьорите Люба Вълчанова, Михаил Чобанов, Славка Матова, Ребека Арсениева, Мария Вълчанова. Наши гости са Кръстьо Мирски, Гриша Островски, Анастас Михайлов, Асен Траянов, Иван Рачев, Еди Шварц и др.
- Преди време на една пресконференция вие бяхте казали, че подготвяте спектакъл на живо?
- Да… Вече осъществихме два спектакъла на живо, като целта беше да се потърсят нови форми и изразни средства, да се даде възможност за пряк контакт на артистите със зрителите. Но не това беше основното. Преди всичко искахме да внесем повече публицистични елементи. Не зная дали се получи много удачно, но ние не се отказваме от идеята да създадем известно разнообразие, цвят на нещата, публицистичност. За това обаче са необходими и автори…
- Какво участие взима радиотеатърът в рамките на ОИРТ (Международна организация за телевизия и радио)?
- Театърът участва редовно във фестивалите, организирани от ОИРТ. Най-добрите наши пиеси вече са поставени в социалистическите страни, а някои от тях са включени в репертоара на Френското, Западногерманското, Швейцарското и Финландското радио. Всяка година се провеждат и съвещания по проблемите на радиодраматургията.
- Над какво работите сега?
- В момента съм се заела да направя за радиото чудесната повест на Чингиз Айтматов „Белият параход“, едно много дълбоко белетристично произведение.
Благодарих на другарката Громова и се върнах в студиото. Записът на пиесата продължаваше, режисьорът правеше отчаяни знаци през стъклото на един от актьорите, който в желанието си да кашля по-естествено, така се напъваше, че цялата кабина се тресеше…
И отново стоп…
Няма как и такива неща се случват.
И както е казал Боян Трайков, генерален директор на БНР от 1977 до 1981 г. и главен директор на БТА от 1981 до 1990 г. : "Радио не за всички, а за всеки."
