site.btaНа 23 януари 1997 г. Мадлин Олбрайт става първата жена, назначена за държавен секретар на Съединените американски щати

На 23 януари 1997 г. Мадлин Олбрайт е назначена за държавен секретар на САЩ, което я прави първата жена в историята на страната, която заема този пост. Тя заема тази длъжност четири години – до 20 януари 2001 г., когато администрацията на президента-демократ Бил Клинтън е сменена от републиканеца Джордж Буш-Младши, който назначава за държавен секретар Колин Пауъл. Мадлин Олбрайт е 64-ия държавен секретар на САЩ. През 1999 г. тя играе важна роля за решението да се предприемат въздушни удари от НАТО над Югославия на Слободан Милошевич заради конфликта в Косово.

Мадлин Олбрайт е силно критикувана от опонентите си заради нейната подкрепа на санкциите срещу правителството на Садам Хюсеин в Ирак.

През 1999 г. Мадлин Олбрайт е на официално посещение в България с цел да подготви предстоящата визита в периода 21-23 ноември 1999 г. на президента Бил Клинтън.

За избирането на Мадлин Олбрайт за държавен секретар на САЩ четем в бюлетин „Международна информация“ на БТА:

Вашингтон, 23 януари 1997 г. /БТА/ Американският Сенат единодушно одобри кандидатурата на досегашната постоянна представителка на САЩ в ООН Мадлин Олбрайт за държавен секретар на САЩ. Тя е първата в американската история жена на този пост. Освен това тя е и първият член на новото правителство на президента Клинтън, който получава одобрението на сенаторите.

***

Вашингтон, 23 януари 1997 г. /БТА/ Мадлин Олбрайт днес положи клетва като държавен секретар на Съединените щати и стана първата жена в американската история, назначавана на високия пост. На тържествената церемония, състояла се в Овалния кабинет в Белия дом, присъстваха президентът Бил Клинтън, вицепрезидентът Ал Гор и други официални лица.

„Не бива да се боим да играем ръководна роля или да се колебаем да отстояваме интересите си“, каза новият държавен секретар на САЩ след полагане на клетвата.  Безразличието и нерешителността са в състояние да застрашат благоденствието на американските граждани, лидерството на Съединените щати и основите на американската сигурност, подчерта Мадлин Олбрайт.

В краткото си слово г-жа Олбрайт изрази благодарност към петима души, сред които чешкия президент Вацлав Хавел, спомогнал по думите й да проумее отговорностите на свободата.

***

Вашингтон, 24 януари 1997 г. /БТА/ Мадлин Олбрайт, първата в историята на САЩ жена, заемаща поста на държавен секретар, днес влезе в кабинета си и се залови за работа след скромна закуска. „Много по-вълнуващо е, отколкото си го представях.  Много съм доволна, че съм тук и веднага ще се заема с куп досиета“, заяви г-жа Олбрайт пред журналисти, поканени да присъстват на началото на първия й работен ден на седмия етаж в сградата на Държавния департамент.

Ръководителката на американската дипломация още не е имала време да украси напълно кабинета си, но вече е сложила на етажерките снимки, показващи я с трите й дъщери и с Бил Клинтън, отбелязва АФП. В коридора тя е поставила също две стилизирани статуетки на играчи на бейзбол.

***

Олбрайт: САЩ е за разширяване на НАТО, но и за разговори с Русия

Вашингтон, 24 януари 1997 г. /БТА/ Новият държавен секретар на САЩ г-жа Мадлин Олбрайт заяви днес, че САЩ са убедени привърженици на разширяването на НАТО, но в същото време подчерта, че е необходимо да бъдат уредени разногласията с Русия по този въпрос.

На първата си пресконференция като държавен секретар Олбрайт подчерта, че и САЩ, и Русия се стремят да намерят изход от създалото се положение и да градят взаимно доверие, основано на националните си интереси.

Коментирайки американско-китайските връзки, Олбрайт обеща, че ще говори открито с Пекин по въпроса за правата на човека и за бъдещето на Хонконг и „ще говори за нещата такива, каквито са“. Двустранните отношения обаче не бива да бъдат „заложници“ на някакъв отделен проблем, подчерта тя.

Новият държавен секретар заяви, че Вашингтон няма да промени твърдата си политика на изолация по отношение на Куба и ще продължава да настоява за промени в тази страна. Тя заяви също така, че според нея „романтичната представа“ за кубинския лидер Фидел Кастро е погрешна. 

***

През февруари Мадлин Олбрайт ще посети Европа и Азия

Вашингтон, 25 януари 1997 г. /БТА/ На първата си пресконференция като държавен секретар на САЩ г-жа Мадлин Олбрайт съобщи, че ще предприеме през февруари обиколка в някои страни на Европа и Азия. Тя не уточни държавите, които ще посети, но каза, че иска да установи добри персонални и професионални връзки със своите колеги. Според „Уол стрийт джърнъл“ между 12 и 21 февруари г-жа Олбрайт предвиждала да посети Токио, Сеул, Москва и четири европейски столици.

Сред приоритетите на външната политика, която ще следва администрацията на президента Клинтън, г-жа Олбрайт спомена контрола над оръжията за масово унищожение, подкрепата за мирния процес в Близкия изток, укрепването на мира в Босна и Херцеговина. Тя каза също, че ще отдели по-голямо внимание на Латинска Америка, Южна Азия и Африка - райони, които по нейните думи, са незаслужено забравени.

В списъка на приоритетните задачи новият държавен секретар на САЩ посочи борбата с международния тероризъм, контрабандата на наркотици и транснационалната престъпност, както и глобалната подкрепа за силите, водещи борба за защита на правата на човека, за демокрация, социално-икономически прогрес, опазване на околната среда и правов ред. 

***

За възстановяване на консенсуса във външната политика (Мадлин Олбрайт, държавен секретар на САЩ, в. „Ню Йорк таймс“, 29 януари, със съкращения)

Ню Йорк, 29 януари 1997 г. /в. Ню Йорк Таймс/ Преди половин век Дийн Ачесън писа, че е свидетел на появата на нова ера. На нас също ни е отредена тази привилегия, както впрочем и съпътстващата я отговорност.

Тогава нашите лидери бяха достатъчно проницателни, за да осъзнаят колко е необходимо да се поддържа мощта на Америка, да се подкрепят демократичните сили в цял свят и да се създадат институции като НАТО, ООН и Световната банка, които да подпомагат международното сътрудничество и икономическия растеж. Действията на нашите лидери бяха на двупартийна основа.

Днес се изгражда нова база за американското лидерство - съответно с нуждите на новия век. Успехът ни в голяма степен ще зависи от възможностите за възраждане на духа на двупартийността от периода след Втората световна война. Скептиците могат да заявят, че призивът ни за двупартийност не се дължи толкова на някакви принципи, колкото на способността ни да броим. Ние, разбира се, ще имаме нужда от гласовете и на двете партии в Конгреса, за да приложим на практика външнополитическите си инициативи.  Но двупартийността е в съзвучие и с нашето време.

В продължение на десетилетия категориите на студената война се използваха не само по адрес на други страни, но и на всички хора, свързани с външната политика.  Днес етикетите от миналото - ястреби, гълъби, либерали, консерватори - са без особено значение. Най-голямата разграничителна линия е между привържениците и противниците на американските ангажименти, разграничителна линия, която не се определя от партийните граници.

За щастие и двете партии се ръководят от хора, които си дават сметка за значението на американското лидерство. Това е много важно, защото с двупартийна външна политика ние можем да си спечелим по-голямо доверие на световната сцена. Тази политика вдъхва вяра у съюзниците ни и уважение сред тези, които са склонни да ни се противопоставят.

Двупартийната външна политика ни помага да изпълняваме недостъпната за другите страни дипломатическа роля и на миротворци, и на фактори за разрешаване на проблемите - с което повишаваме престижа си и същевременно придвижваме собствените си интереси. По този начин се засилва и ролята на Америка като образец за укрепването на демократичните сили.

Като се абстрахираме от разногласията за тактиката, перспективите на двупартийността се подобряват от сегашната широка подкрепа за първостепенните ни цели.  Съществува консенсус относно необходимостта да увеличаваме благоденствието си, като насърчаваме развитието на световната икономика и развиваме сътрудничеството със съюзниците си - за създаване на все по-единна, демократична и стабилна Европа.

И двете партии знаят колко важно е да бъде създадена Азиатско-тихоокеанска общност с общи икономически цели и цели за укрепване на сигурността, както и да се помага за разрешаването на опасните спорове в Близкия изток и други стратегически райони.

Всички ние искаме да възпрем разпространението на оръжията  за масово унищожение и да се борим срещу тероризма, контрабандата с наркотици и с международната престъпност.

Ангажирали сме се и с подкрепата на всички сили в света, които се борят за правата на човека, демокрацията, развитието, опазването на околната среда и създаването на правови държави.

Надеждата, че двупартийността ще може да премине от етапа на риториката към реалността, ще бъде подложена на изпитание в най-скоро време.  На 6 февруари президентът ще представи бюджет, който предвижда както съкращаване на дефицита, така и средства за изпълнение на международните ни ангажименти, между другото за изплащане на дълговете ни към ООН и многостранните банки.

Приемането на този бюджет е от основно значение, за да можем да оформяме събитията, а не само да реагираме на тях, след като вече са се превърнали във факти.

За да поддържаме силата на Америка, ние се нуждаем не само от военни от световна класа, а и от дипломация от световна класа. Все пак през последните години разходите за външната политика - които обикновено съставляват 1 процент от федералния бюджет - бяха рязко съкратени; съответно се е намалило и дипломатическото ни присъствие в чужбина. Мой дълг при представянето на исканията ни за средства от бюджета пред Конгреса е да изложа плановете и първостепенните ни цели по такъв начин, че да бъде спечелена подкрепата на американците. И ще направя всичко възможно за оправдаване на средствата на данъкоплатците.

Друго изпитание, на което ще бъде подложена двупартийността, е молбата на правителството Сенатът да одобри възможно най-бързо участието на САЩ в обсъждането на Конвенцията за забраната на химическото оръжие, сключена при президентите Рейгън и Буш. Ако не реагираме още преди 29 април, ще отпаднем от списъка на инициаторите на конвенцията. А това ще навреди на интересите ни, защото ще ни лиши от възможността да определим правилата, при които да се проверява изпълнението на условията й. Конвенцията защитава нашата сигурност и тази на въоръжените ни сили. Тя се ползва с подкрепата и на двете партии, на деловите кръгове, на нашите военни. Но конвенцията има и противници. Трябва да бъдат организирани обществени дебати, на които обществото да прецени какви са американските интереси и въпросът да бъде подложен на гласуване възможно най-бързо.

При нашата демокрация двупартийността никога не може да бъде абсолютна.  Но историята ни дава възможност сега, в края на века, да съживим духа на сътрудничеството, който в миналото така помогна и на САЩ, и на света.

Като следваме примера на титаните преди нас - Труман, Айзенхауер и Маршал, - ще отдадем на тяхното поколение почитта, за която е достойно, а на следващото - ще гарантираме сигурността, която заслужава.

Мадлин Олбрайт е родена в Прага, Чехословакия, на 15 май 1937 г. под името Мария Яна Корбелова в семейството на Анна Шпиглова и Йозеф Корбел. Работата на баща ѝ като пресаташе в посолството на Чехословакия в Белград и дълбокото уважение, което той изпитвал към демокрацията, поставят под въпрос безопасността на семейството по време на Втората световна война. Те успяват да избягат в Англия 10 дни след нахлуването на нацистка Германия в Чехословакия. Мадлин, заедно с майка ѝ, брат ѝ и сестра ѝ заминават за САЩ през 1948 г.

След като става държавен секретар на САЩ, Мадлин Олбрайт открива нещо, което винаги е подозирала - че семейството ѝ е с еврейски произход и че родителите ѝ са се обърнали към римокатолицизма по време на Втората световна война, отглеждайки децата си като католици. Тя също така разбира, че 26 нейни роднини, включително баби и дядовци, са били убити по време на Холокоста. В книгата си „Пражка зима“ Мадлин Олбрайт описва първите 11 години от живота си „на фона на страна и континент, разкъсвани от Хитлер, а след това от Сталин“.

Мадлин Олбрайт е омъжена за Джоузеф Олбрайт от 1959 г. до 1983 г.. Тя има три дъщери: Ан и Алис - близначки  и Катрин. През 1959 г. завършва колежа „Уелсли“ в Масачузетс, където учи политически науки. Завършва висше образование в Колумбийския университет. Специалист е по въпросите на Източна Европа и връзките Изток-Запад. През 2001 г. е председател на Борда на директорите на Националния демократически институт за международни отношения.

Мадлин Олбрайт умира на 84 години във Вашингтон на 23 март 2022 г.