site.btaНа 2 януари 1959 г. ракетата „Луна 1“ поставя началото на космическата програма „Луна“

На 2 януари 1959 г. от космодрума Байконур СССР изстрелва първата космическа ракета към Луната – „Луна 1“.  Това е първата изкуствена планета спътник на Слънцето. Целта на мисията е сблъсък с лунната повърхност, но вместо това апаратът попада в околослънчева орбита.  На 3 януари на разстояние 113 000 км от Земята космическият кораб изпуска голям (1 кг) облак от натриев газ. Следата от газ свети в оранжево и е видима над Индийския океан с яркостта на звезда от шеста величина, чрез нея астрономите проследяват космическия кораб. Тя служи и като експеримент за поведението на газа в космоса. „Луна 1“ е първият апарат, изстрелян от СССР, по програмата „Луна“ с цел изследване на Луната. Програмата продължава от 1959 г. до 1976 г. Общо 15 от мисиите по програмата са успешни и поставят началото на изследванията с помощта автоматични космически апарати.

В бюлетин „Международна информация“ на БТА проследяваме полета на „Луна 1“:

Съобщение на ТАСС за пускане на космическа ракета по посока към Луната

Москва, 3 януари 1959 г. /ТАСС/(…) На 2 януари 1959 година в СССР бе успешно пусната космическа ракета по позова към Луната. Според предвижданията многостепенната космическа ракета влезе в траектория по посока към Луната. Според предварителните данни последната степен на ракетата е достигнала необходимата втора космическа скорост. Продължавайки своето движение ракетата пресече източната граница на Съветския съюз, премина над Хавайските острови и лети над Тихия океан, бързо отдалечавайки се от Земята.

В 3 часа и 10 минути московско време на 3 януари космическата ракета, движейки се към Луната ще премине над южната част на остров Суматра, намирайки се на разстояние от Земята от около 110,000 километра. (…)

Последната степен на космическата ракета, с тегло 1472 килограма без горивото е съоръжена със специален контейнер, в който е поместена измерителна апаратура за извършване на следните научни изследвания:

- Установяване на магнитното поле на Луната;

- Изучаване интензивността и вариациите на интензивността на космическите лъчи вън от магнитното поле на Земята;

-  Регистриране на фотоните в космическите излъчвания;

-  Установяване радиоактивността на Луната;

-  Изучавано разпределението на тежките ядра в космическите излъчвания;

-  Изучаване на газовите компоненти на междупланетните вещества;

-   Изучаване на корпускулярните излъчвания на Слънцето;

-    Изучаване на метеорните частици.

За да се проследи полета на последната степен на космическата ракета, в нея се намират:

- Радиопредавател, който работи на две честоти - 19 997 и 19 995 мегахерца с телеграфни сигнали с продължителност 0.8 и 1.6 секунди;

- Радиопредавател, който работи на честота 19 923 мегахерца с телеграфни сигнали с променлива продължителност от 0.5 – 0.9 секунди, с помощта на който се предават данните от научните наблюдения.

- Радиопредавател, който работи на честота 183.6 мегахерца и се използва за измерване параметъра на движението й за предаване на Земята на научни сведения.

- Специална апаратура, предназначена за създаване на натриев облак – изкуствена комета.

Изкуствената комета може да се наблюдава и фотографира е оптически апарати, снабдени със светофилтри, които отделят спектралната линия на натрия.

Изкуствената комета ще бъде образувана на 3 януари към 3 часа и 57 минути московско време и ще бъде видима от около 2-5 минути в съзвездието „Дева“ приблизително в центъра на триъгълника, образуван от звездите Алфа-Воловар, Алфа-Дева и Алфа-везни. (…)

Общото тегло на научните и измерителни апаратура заедно с  източниците на захранване и контейнера възлиза на 361,3 килограма. 

Научните измервателни станции, разположени в различни райони на Съветския съюз, извършват наблюдения за първия междупланетен полет. Определянето на елементите на траекторията се извършва с електронни сметачни машини по измерителни данни, които автоматически постъпват в координационно-изчислителния център.

Обработката на резултатите от измерванията ще позволи да се получат данни за движението на космическата ракета и да се определят онези участъци от междупланетното пространство, в които се извършват научните наблюдения. (…)

Великите тайни на вселената стават вся по-достъпни за човека, който в недалечно бъдеще ще може сам да стъпи на други планети. (…)

***

Съобщение на ТАСС

Москва, 3 януари 1959 г. /ТАСС/ Съветската космическа ракета продължава полета си към Луната. На 3 януари в 3 часа московско време ракетата се е намирала над Индийския океан над точка на земната повърхност с координати 3 градуса и 12 минути южна ширина и 108 градуса източна дължина, на разстояние над 100 000 километра от Земята.

Наблюдателните станции, разположени на територията на СССР, непрекъснато регистрират сигналите, които се получават от борда не космическата ракета. Предаването на радиосигналите става на честоти 19.997, 19.995, 19.993 и 182.6 мегахерца.

Апаратурата на борда на космическата ракета работи нормално. Според данни на измеренията, вътрешната температурата и налягането в контейнера с научна апаратура се поддържа в предварително определените предели.

***

Първият изкуствен спътник на Слънцето

Москва, 3 януари 1959 г. /ТАСС/ Сега стана окончателно ясно, че съветската лунна ракета ще стане спътник на Слънцето – първата изкуствена планета, заяви тази вечер пред кореспондент на ТАСС заместник-председателят на Академията на науките на СССР Александър Топчиев. Скоростта и посоката на полета позволяват да се твърди съвсем уверено, че веригата на земното притегляне е разкъсана и космичният кораб никога няма да падне обратно на Земята.

Според данните на съветските наблюдателни станции, към 21 ч. московско време лунната ракета е достигнала височина 284 000 км, движейки се със скорост около 9000 км в час. Следователно тя е изминала близо 80 на сто от разстоянието от Земята до Луната.

***

Съобщение на ТАСС

Москва, 4 януари 1959 г. /ТАСС/ На 4 януари в 5 часа и 59 минути московско време съветската космическа ракета премина през най-близката до Луната точка от своята траектория. Уредите и предавателите на ракетата продължават да работят нормално и съобщават на приемателните станции на Земята ценна научна информация. Научните задачи, поставени преди пускането на космическата ракета, са изцяло изпълнени.

Поради все по-голямото отдалечаване от Земята и поради изтощаването на източниците за захранване радиовръзката с космическата ракета постепенно ще се влошава и вероятно ще се прекрати в следващите 24 часа.

Сега космическата ракета бавно се движи по небесния свод и както преди се намира в съзвездието Дева. В 7 часа и 1 минута московско време деклинацията на ракетата ще съставлява минус 10,8 градуса, а правото издигане – 14 часа и 14 минути.

В 9 часа сутринта, космическата ракета ще се намира над Ангола /Южна Африка/ над точката с координати 20 градуса източна дължина и 11 градуса и 25 минути южна ширина, на разстояние 390 000 километра от Земята.

Колкото повече космическата ракета се отдалечава от Земята и Луната, тяхното влияние върху движението й ще отслабва. Движението на ракетата все повече ще се определя само от притегателната сила на Слънцето. Ракетата ще навлезе в своята окончателна елипсовидна орбита, около Слънцето и по такъв начин ще стане първата изкуствена планета в слънчевата система. Практически това ще стане от 7-8 януари нататък.

Резултатите от експерименталните наблюдения, получени с помощта на съветската космическа ракета, ще се публикуват след като се обработят.

***

Космическата ракета продължава своя полет

Москва, 5 януари 1959 г. /ТАСС/ Съветската космическа ракета продължава своя полет. За 62 часа от момента на пускането ѝ, към 10 часа на 5 януари тя се отдалечи от Земята на 527,000 км. Програмата на наблюдение на ракетата и програмата на научните изследвания са завършени.

Поради изразходвано на източниците за захранване сигурната радиовръзка с ракетата бе прекъсната на 5 януари към 10 часа московско време.

В продължение на 62 часа, съгласно програмата, съществуваше сигурна радиовръзка между ракетата и Земята, която даваше възможност да се наблюдава движението на ракетата и да се получава информация за работата на научната апаратура на ракетата.

Космическата ракета ще влезе окончателно в периодичната орбита на изкуствена планета на 7-8 януари. Нейната орбита се намира между орбитите на Земята и Марс.

Движейки се в своята орбита около Слънцето с период на обиколката 447 земни денонощия, изкуствената планета след около 5 години отново ще се приближи към Земята, обаче на разстояние от десетки милиона километри.

Съобщава се официално, че задачите, поставени при пускането на космическата ракета, са изпълнени.

Пускането на съветската космическа ракета, която стана за вечни времена първата изкуствена планета на нашата слънчева система, е величествено събитие в епохата на построяването на комунизма и открива ерата на междупланетни полети.

БТА публикува отзиви на света в „Международна информация. Служебен бюлетин“:

Лондон, 3 януари 1959 г. /АП/ Западните учени признават, че са изненадани от спокойната увереност на съветското съобщение за изпращането на ракета до Луната. Това съобщение предизвика у тях истинско възхищение. Онова, което изненада британските учени повече от самото пускане на ракетата до Луната, е огромната ѝ величина.

Лесли Шепърд, председател на Британското общество за междупланетно пътуване, заяви, че съобщението за изпращането на ракетата от СССР не го изненадва. Той смята, че големината ѝ увеличава шанса тя да достигне Луната.

Холандските вестници също приветстват съветското постижение. И те преценяват, че използването на по-голяма ракета от американската осигурява добър шанс за достигане на Луната. (...)

***

Париж, 3 януари 1959 г. /Франс прес/ Ако сегашният опит с пусканото на съветска ракета в космическото пространство по посока на Луната успее, могат да cе получат нови сензационни открития. Ракетата е истинска летяща лаборатория и инструментите, с които е снабдена, могат да изяснят много въпроси, към които проявяват интерес учените. Има ли Луната магнитно поле? Каква е възможната степен на радиоактивност? Комюникето на агенция ТАСС не съобщава дали на борда на ракетата са монтирани фотографически апарати или телевизионна камера. Дали ще бъдат измамени надеждите на учените и на широката общественост, които искат да видят най-сетне другата страна на Луната?

***

Ню Йорк, 4 януари 1959 г. /ЮПИ/ Днес в. „Ню Йорк таймс“ поздрави съветските учени с пускането на първата ракета извън земното притегляне и поиска Съветите да обявят имената на учените, които осъществиха тази победа.

„Ние се присъединяваме към аплодисментите на целия свят за последния научен триумф, постигнат от съветските ракетни специалисти, пише „Ню Йорк таймс“. Изстрелването на такова голямо тегло на хиляди мили в пространството представлява историческа побода. Като се има предвид постигнатото, не е толкова, важно да се интересуваме дали първоначалната цел на Съветите – евентуално да се удари Луната – е била действително постигната. Може обаче да се съжалява, че съветското правителство още не е сметнало за желателно да съобщи на света имената на учените и инженерите, чиито блестящи проучвания доведоха до това постижение“.

След като изтъква напредъка на Съветския съюз и на САЩ в областта на ракетната техника през последната година, „Ню Йорк таймс“ заключава:

„Надяваме се тази зашеметяваща поредица от успехи да бъде придружена от напредък в политическата област, който да гарантира употребата на тези исторически постижения на човешкия гении само в полза на човечеството и в интерес на мира, а не за масово унищожение на човешки същества върху нашата вече малка планета“.