site.btaПреди 40 години лидерите на Великобритания и Китай Маргарет Тачър и Чжао Цзъян подписват декларация за бъдещето на Хонконг

Преди 40 години – на 19 декември 1984 г., е подписана китайско-британската декларация за бъдещето на Хонконг.
Подписа си под документа поставят председателят на Държавния съвет на Китайската народна република (КНР) Чжао Цзъян и министър-председателят на Великобритания Маргарет Тачър. В съответствие с декларацията, на 1 юли 1997 г. ще бъде възстановен китайският суверенитет над Сянган /Хонконг/, но и след тази дата в течение на 50 години сегашният обществен строй в Хонконг ще остане непроменен.
Сред присъстващите на церемонията са и китайските ръководители Ху Яобан и Дън Сяопин.
През септември същата година с официална церемония в Пекин завършват самите преговори между двете страни за бъдещето на Хонконг. Територията е завладяна от Великобритания по времето на първата "опиумна война" с Китай (1839-1842). По силата на Нанкинския договор (1842) Сянган става британско владение под името Хонконг. През юни 1898 г. е подписана конвенция за отдаване под наем от Китай на Великобритания на т.нар. Нови територии – съставна част от Хонконг, за срок от 99 години, се посочва в информация на отдел “Справочна” на БТА. 

БТА следи събитията още от създаването си в края на ХIХ в.:

Пекин, 29 май 1898 г. Спогодбата между Китай и Англия, за предаването на тази последната местност Каулунг, лежаща срещу Хонконг, се подписа днес.

Информация за преговорите и подписването намираме в бюлетините “Международна информация” и “Международна информация. Служебен”:

Вести от Пекин

Пекин, 19 септември 1984 г. /АП/ (…) Англия и Китай съобщиха днес, че след двегодишни преговори е изготвен текстът на проектоспоразумението за бъдещето на Хонконг. Представители на двете страни обявиха, че делегациите им се споразумели за текста на документа и го връчили на правителствата си.
 Вече е подготвена почвата Китай да възстанови суверенитета си над английската колония през 1997 г. Непосредствената реакция в Хонконг беше положителна и борсовият индекс се покачи с 8,87 точки. 

***

Пекин, 22 септември 1984 г. /Кор. на БТА/ Говорител на министерството на външните работи на КНР съобщи тази вечер, че втората фаза на китайско-британските преговори за Хонконг, започнала през юли 1983 година, е приключила. Повече преговори за територията няма да има и на 26 т.м. в Пекин ръководителите на делегациите на двете страни за преговорите ще подпишат Обща декларация по въпроса за Хонконг. 

***

Китайско-британска декларация за Хонконг

Пекин, 26 септември 1984 г. /Кор. на БТА Павел Пашев/ Двегодишните преговори между Китай и Великобритания за Хонконг днес доведоха до подписването на Обща декларация за бъдещето на територията. В декларацията, подписана от заместник-министъра на външните работи на КНР Чжоу Нан и от английския посланик в Пекин Ричард Евънс, се казва, че на 1 юли 1997 година Китай ще възстанови суверенитета си над Хонконг, а Великобритания ще предаде територията на китайското правителство. Основната част от Хонконг е британска колония по силата на договори, чиито срок изтича през 1997 година. (…)                                                                              


На церемонията при подписването в сградата на Общокитайското събрание на народните представители Чжоу Нан заяви, че споразумението за Хонконг "задоволително решава въпроса за суверенитета над територията според принципа "една страна - две системи" и дава ефикасни гаранции за бъдещата стабилност и икономическо преуспяване на Хонконг".


Запазването на ролята на Хонконг, като международен търговски и финансов център е особено важно за Китай, тъй като през тази територия минават значителна част от китайската външна търговия и банкови операции. Принципът “една страна – две системи” бе издигнат от Пекин, за да се оправдаят китайските обещания, че капиталистическата система в Хонконг ще бъде запазена в рамките на икономиката на КНР за срок от 50 години. 

***

Какво ще се промени в Хонконг след 1997 година?
 


Пекин, 26 септември 1984 г. /Кор. на БТА/ В Хонконг всичко ще остане почти по старому, след като през 1997 година тази територия престане да бъде английска колония - това е главното в съдържанието на подписаната днес тук китайско-британска декларация с три приложения за бъдещето на Хонконг. 


В декларацията се сочи, че на 1 юли 1997 година Китай ще възстанови суверенитета си над Хонконг, а Великобритания ще предаде територията на китайското правителство. 
Трите приложения на декларацията изясняват, че капиталистическата система на Хонконг, статусът му на свободно пристанище, законите му, свободно конвертируемата му валута и основната част от сегашните хонконгски чиновници в общи линии ще останат непроменени след 1997 година.


Хонконг ще получи широка автономия, като “специален административен район”, пряко подчинен на правителството в Пекин. Специалният район ще има собствено правителство от местни хора, а ръководителят му ще се назначава от централните китайски власти въз основа на резултатите от избори в територията. Хонконг ще има и собствена законодателна, изпълнителна и съдебна власт, ще има право под името “Хонконг, Китай" да сключва международни договори, да участва в международни организации, да налага мита, да има отделен герб и знаме наред с герба и флага на КНР.


Бъдещото правителство на Хонконг може да запази на постовете им всички сегашни колониални чиновници, включително полицаите и съдиите и ще има право да назначава на работа чужденци, ако те не са ръководители на важни ведомства, като например полицията. Китайското правителство няма да може да облага Хонконг с данъци, но ще отговаря за външните му работи и за отбраната  му.        

Днешната китайско-британска декларация и приложенията ѝ трябва да бъдат одобрени от парламентите на двете страни, преди да бъдат официално подписани през тази година. След като документът влезе в сила, ще бъде създадена смесена китайско-английска група за свръзка, която ще има задачата да помогне за гладкото прехвърляне на Хонконг през 1997 година. До 1997 отговорност за управлението на Хонконг ще носи Лондон, а след това правителството на специалния административен район. 
Наред с декларацията и приложенията ѝ, днес Китай и Великобритания си размениха паметни бележи, в които са изразени становищата им по статута и правата на китайците с британски паспорти, които живеят в Хонконг.


Китайските средства за масова информация побързаха да обявят споразуменията за Хонконг за голям успех на пекинската дипломация. Те обаче забравиха да посочат, че капиталистически Хонконг е особено важен за Пекин, защото през тази територия минава голяма част от китайската търговия, банковите операции и идва значителен процент от приходите в чужда валута. Не бе изяснено и в какво на практика ще се изрази възстановяването на суверенитета на Китай през 1997 г., след като Пекин официално обещава всичко в територията да си остане по старому поне 50 години. 

***

Джефри Хау за споразумението за Хонконг 

Обединени нации, 27 септември 1984 г. /АП/ Британският министър на външните работи Джефри Хау изрази увереност, че китайското правителство ще зачита новото споразумение с Англия за поддържане на Хонконг, като световен финансов център и след като територията мине под контрола на Китай през 1997 г. 


Китайското правителство, както и всички ние, вижда огромните постижения на всички, които работят в Хонконг. Китайското правителство не желае тези усилия да рухнат", увери Хау. 
“Според мен е революционна идея, че най-голямата комунистическа страна на света има намерение да поддържа най-активното, може би, в света капиталистическо население."
                                          

“Споразумението предвижда приемственост в много голяма степен. То е въплъщение на смелата схема "една държава - две системи". 
“Характерната за Хонконг икономическа и социална система и стил на живот - така различни от китайските - ще останат непроменени. Запазването им е най-добрият начин да се осигури непрестанният успех на Хонконг до и след 1997 г. За съхраняването на едно неповторимо общество са направени неповторими уговорки." 
                                                                                                                                     

“На Хонконг ще бъде дадена възможност да си остане световен търговски, финансов и комуникационен център. Той ще решава сам външнотърговските си въпроси и ще запази собствената си валута. Няма да има финансов контрол – капиталовложителите ще могат да влагат и да теглят капиталите си. Бъдещият специален административен район ще може да участва в споразумения, като Общото споразумение за тарифите и търговията." 


“Хонконг ще има собствена политика в областта на корабоплаването и ще се ползва със значителна автономия в областта на гражданското въздухоплаване."  

На 19 декември 1984 г. в Пекин, Китай, между Великобритания и Китай е подписан и самият документ – декларацията за Хонконг. За събитията тогава откриваме информация в бюлетините на БТА  “Международна информация” и “Международна информация. Служебен”:

Посещението на Маргарет Тачър в Пекин

Пекин, 18 декември 1984 г. /АП/ Две години след като посети Пекин с надеждата, че ще отстои контрола на Великобритания над Хонконг, английската министър-председателка Маргарет Тачър пристигна днес тук, за да подпише споразумение, което ще предаде през 1997 г. капиталистическата колония на комунистически Китай. (…)
Агенция Синхуа окачестви посрещането на Маргарет Тачър като “топло и приятелско”. През септември 1982 г., когато тя бе в Пекин, посрещането ѝ бе доста по-хладно, но оттогава изминаха две години на тежки преговори за бъдещето на Хонконг.
Английската министър-председателка и нейният домакин председателят на Държавния съвет на КНР Чжао Цзъян ще подпишат “съвместна декларация”, в която Великобритания заявява за съгласието си да отстъпи суверенитета над колонията, управлявана от нея от 1841 г. (…)
От своя страна Китай обещава да запази през следващите 50 години капиталистическата икономическа система на колонията, като осигури на нейното население /5,5 милиона души/ широки права на автономия, включително и правото на стачки, пътувания, свобода на вероизповеданието и езика.

***

Маргарет Тачър в Китай 

Пекин, 19 декември 1984 г. /Кор. на БТА Павел Пашев/ С пищно посрещане на площад Тянанмън днес тук започна официалното посещение на министър-председателката на Великобритания Маргарет Тачър в Китай. Маргарет Тачър пристигна в Пекин снощи, за да подпише китайско-британското споразумение за Хонконг, по силата на което на 1 юли 1997 година ще бъде възстановен китайският суверенитет над тази английска колония. (…)
Двамата правителствени ръководители изтъкнали, че китайско-британската декларация за Хонконг, която ще бъде подписана от Маргарет Тачър и Чжао Цзъян днес следобед, била “значително събитие в съвременната история” и щяла да допринесе за стабилността и благоденствието на Хонконг. По мнението на Чжао Цзъян декларацията показвала как чрез преговори могат да бъдат решени проблемите, наследени от миналото. Китайският премиер обещал, че Пекин ще спазва стриктно задълженията си по силата на съвместната декларация, тъй като “една страна - две системи” е принцип на китайската политика за обединението на страната. Според този принцип в една страна могат да съществуват две обществено-политически системи и Китай обеща да запази капитализма в Хонконг поне 50 години, след като възстанови суверенитета си през 1997 година. (…) 

***

Китайско-британска декларация за Хонконг

Пекин, 19 декември 1984 г. /Кор. на БТА/ При необичайни мерки за сигурност днес тук се състоя церемонията по подписването на китайско-британската декларация за Хонконг.
Документът бе подписан от председателя на Държавния съвет на КНР Чжао Цзъян и от министър-председателката на Великобритания Маргарет Тачър. В съответствие с декларацията, на 1 юли 1997 година ще бъде възстановен китайският суверенитет над Сянган /Хонконг/, но дори след тази дата в течение на 50 години сегашният обществен строй в Хонконг ще остане непроменен.
На разговорите и срещите си с Маргарет Тачър китайските ръководители Ху Яобан, Чжао Цзъян и Дън Сяопин изтъкнаха, че и след 1997 година китайското правителство строго ще се придържа към духа и буквата на общата декларация. Те характеризираха успешното решаване на хонконгския въпрос като важно събитие в съвременния международен живот, като жалон в отношенията между Китай и Великобритания и изразиха надежда, че връзките между двете страни ще се развиват успешно особено в икономиката, търговията, науката и техниката. (…)
На срещата си с Маргарет Тачър генералният секретар на ЦК на ККП Ху Яобан информирал английската ръководителка за стоящите пред Китай задачи. Първата задача, според него, била “преустройството на икономическата система на страната”. Във връзка с това Ху Яобан заявил: “Ние ще се придържаме към социалистически път, но социалистически път с китайски черти.” Втората задача била, последователното прилагане на политиката на “отворени врати” (…).

След срещата в Китай, Маргарет Тачър посещава и самия Хонконг:

Тачър в Хонконг

Хонконг, 20 декември 1984 г. /ЮПИ/ Английската министър-председателка Маргарет Тачър направи днес посещение, целящо да повдигне духа в Хонконг, уверявайки населението му, че договорът за връщането на британската колония на Китай през 1997 година не го продава на комунистите.
Посещението на Тачър цели да увери жителите на Хонконг, че Пекин ще удържи обещанието си да запази капитализма и основните свободи, когато комунистите поемат контрола на третия по големина финансов център в света.
“Мисля, че сме гарантирали тези положения и че споразумението е добро”, каза тя на обща специална сесия на изпълнителния и законодателния съвет.
Тя обаче призна, че съществуват някои нерешени въпроси.
Главният е какво поданство ще имат китайците и представителите на другите националности, живеещи в Хонконг. Сега повечето от тях имат документи за самоличност или британски паспорти, които обаче не им позволяват да се заселват във Великобритания.
Договорът осигурява нови документи, издавани в Лондон, които гарантират на жителите на Хонконг права на британски граждани навсякъде освен във Великобритания, Китай и Хонконг.
Тачър също успокои опасенията на деловите и финансовите кръгове относно капиталовложенията в Хонгконг, посочвайки, че договорът гарантира правото на собственост и свободен приток на пари.
Общо взето, реакциите в колонията са положителни, но сдържани, тъй като съществуват опасения, че Великобритания бързо ще изостави Хонконг, за да избегне политически недоразумения и да увеличи възможностите си за търговия с Китай. 

***

За китайско-британската декларация за Хонконг

Пекин, 22 декември 1984 г. /Кор. на АФП Жак Сьор/ Подписването в сряда на китайско-британската декларация, която връща контрола на Китай над Хонконг от 1997 г., е преди всичко личен триумф на Дън Сяопин - човекът, който на 80-годишна възраст доминира на китайската политическа сцена.
Британската министър-председателка Маргарет Тачьр, която подписа споразумението заедно с китайския си колега Чжао Цзъян, открито призна, че основната заслуга е на Дън, като заяви в сряда в Пекин: “Никога не бих си помислила, че ще ни стигне отсрочката от две години, която ни предостави Дън Сяопин. Имаше толкова подробности за решаване.”
С това Тачър намекна за повторната заплаха на Китай да обяви едностранно позицията си по статута на Хонконг, ако започналите през октомври 1982 г. китайско-британски преговори не приключат преди края на септември тази година.
“Желязната лейди”, която заяви при посещението си в Пекин преди две години, че “неравноправните договори”, сключени през миналия век между западащата династия Цин и Великобритания и позволили предаването на Хонконг на Великобритания, са “валидни”, беше принудена да се преклони пред волята на Дън Сяопин.
От самото начало на преговорите Великобритания трябваше да се сблъска с действителността - Пекин категорично отхвърли възможността за британско присъствие в Хонконг след 1997 г., дори в смесена форма като комбинация между китайски суверенитет и запазване на колониалната администрация.
Това отхвърляне на всякакво британско присъствие след 1997 г. беше преди всичко заслуга на Дън Сяопин, който иска да остане в историята като човекът, който е сложил начало на невъзвратим процес на обединяване на Китай, смятат дипломати в Пекин. (…)

***

На 1 юли 1997 г. Хонконг е върнат на Китай под името "Специален административен район Сянган”.:

В Хонконг бе издигнато китайското знаме

Хонконг, 30 юни 1997 г. /БТА/ Хонконг бе върнат днес под китайски суверенитет в полунощ (30 юни срещу 1 юли) местно време /19 ч. българско време/ след 156 години британско колониално управление.


Принц Чарлс предаде колонията на председателя на КНР Цзян Цзъмин с реч, в която благодари на хората на Хонконг от името на кралица Елизабет и цяла Великобритания. "1 юли 1997 г. ще остане в аналите на историята като ден, който вечно ще се помни", заяви в отговор Цзян Цзъмин.


Знамената на Великобритания и колониален Хонконг бяха свалени за последен път и червеният китайски флаг с пет звезди бе издигнат в новия Конгресен център на Хонконг, построен върху земя, отвоювана от морето.
   

В посланието си по повод връщането на Хонконг на Китай британската кралица Елизабет подчертава, че успехът на територията в бъдеще зависи от добросъвестното прилагане от страна на Пекин на китайско-британското споразумение от 1984 година. (…)