site.btaЧленове на “Тупак Амару” завладяват на 17 декември 1996 г. японското посолство в Перу по време на прием и държат заложници повече от 120 дни

Една от най-тежките и продължителни заложнически кризи се разиграва точно преди 28 години. На 17 декември 1996 г. в Лима, Перу, членове на “Революционното движение Тупак Амару" начело с перуанския революционер Нестор Серпа Картолини, нахлуват в резиденцията на японския посланик по време на прием по повод рождения ден на императора на Япония Акихито. За заложници са задържани около 400 души, сред които 40 дипломати от 26 страни и висши перуански чиновници. Сред заложниците в продължение на пет дни - до 22 декември, е и временно управляващият българското посолство в перуанската столица Димитър Станоев. 
БТА информира за заложническата криза в своите емисии “Международна информация” и “Вътрешна информация”:

Лима, 18 декември 1996 г. /БТА/ Перуанският министър на външните работи, няколко други министри, посланиците на Бразилия, Куба и Боливия, заместник-председателят на перуанския парламент са взети за заложници в резиденцията на японския посланик в Лима, съобщи АФП, като цитира полицията в Лима.
В резиденцията нахлули членове на крайнолявото терористично "Революционно движение Тупак Амару" към 20 ч.  местно време /1 ч. по Гринуич/ в момент, когато японският посланик давал прием с 30-40 гости. Представител на “Тупак Амару” обявил по столична радиостанция, че заложниците ще бъдат държани, докато започне  диалог с перуанските власти, посочва АФП. 

***

София, 18 декември 1996 г. /БТА/ По време на официалния прием по случай Националния празник на Япония на 17 декември в Лима - Перу, е окупирана от терористи резиденцията на японския посланик, като заложници са задържани намиращите се на приема перуански политически лица и членове на дипломатическия корпус, сред които и временно управляващият посолството на България в Лима Димитър Станоев, съобщи днес управление "Информация" на МВнР. (…)
Министерство на външните работи на България предприе спешни стъпки в защита на българския представител, обръщайки се екстрено с нота до посолството на Република Перу в София, в която се изразява дълбока загриженост и тревога по повод съдбата на заложниците и се призовава перуанското правителство "да положи всички необходими усилия за предотвратяване на човешки жертви и запазване на живота и здравето на заложниците, между които е и българският дипломат". Настоява се съдържанието на нотата да бъде предадено спешно на Министерството на външните работи на Перу. Едновременно с това министерството се обърна към министерствата на външните работи на някои страни, техните дипломатически представителства в Лима да окажат съдействие на
г-н Станоев и семейството му до приключване на инцидента.
Министерство на външните работи поддържа постоянна връзка с посолството ни в Перу с оглед получаване на повече информация за предприемане на допълнителни стъпки съобразно развоя на събитията, както и с посолството на Перу в София, се казва в предоставеното на БТА съобщение.

***

Лима, 19 декември 1996 г. /БТА/ Партизаните от "Тупак Амару", които държат към 500 заложници, сред които много дипломати, в резиденцията на японския посланик в Лима, освободиха след полунощ петима от тях. Четиримата са посланиците на Германия, Канада, Гърция и Франция. Кой е петият все още не се знае.
"Бяхме пуснати от партизаните, за да послужим като контактна група за установяване на връзка между тях и перуанското правителство", заяви пред журналисти канадският посланик Антъни Винсънт. "Целта е да потърсим разрешение чрез преговори, за да се избегне кръвопролитие", поясни той и добави: "Веднага ще влезем във връзка с правителството на Перу. Обещахме да поддържаме лична връзка по телефона с командването на Революционното движение "Тупак Амару".  

***

На 22 декември са освободени наведнъж 225 души, сред тях е и български дипломат:

Командосите от "Тупак Амару" освободиха още 225 заложници

Лима, 23 декември 1996 г. /БТА/ Командосите от революционното движение "Тупак Амару" освободиха 225 от 340-те заложници в резиденцията на японския посланик в Лима, съобщиха световните агенции.  Първите освободени започнали да излизат от сградата снощи малко преди 21 часа местно време /03:00 часа по Гринуич днес/ и да се качват в петте автобуса, пристигнали специално за целта час по-рано. Повечето изглеждали уморени, но явно в добро здраве. Автобусите се отправили директно към полицейската болница в Лима. По-късно представителят на Червения кръст Мишел Миниг потвърдил, че от посолството са излезли 225 заложници и че в ръцете на похитителите продължават да се намират малко повече от 140 души.
Похитителите изтъкнали в изявление преди това, че като жест на добра воля по случай Коледа освобождават 225 заложници, които "не са свързани пряко или непряко с политиката на режима".
В изявлението, прочетено от един от освободените заложници, бившия министър на труда Сандро Фуентес, командосите посочвали също, че са решили да задържат дипломатите от Азия и Латинска Америка, както и перуанските министри и военни. Похитителите повторили искането си да бъдат освободени от затворите техни
другари и окачествили като "конфронтационно" съботното изявление на перуанския президент Алберто Фухимори, който решително отхвърли всякакво "мирно споразумение" и отказа да изпълни искането на левите партизани.
Според АФП освобождаването на тези 225 души станало възможно след тайни преговори, водени през последните няколко часа между похитителите и перуанските власти с помощта на посредници. 

***

Лима, 23 декември 1996 г. /БТА/ Временно управляващият посолството на Република България в перуанската столица Димитър Станоев е бил в първата група от 225-те заложници, които бяха освободени през изминалата нощ от командосите от Революционното движение "Тупак Амару".
Както предал по телефона за българското външно министерство самият Станоев, който е в добро физическо и психическо състояние, сред освободените са също дипломатическите представители на европейските държави, Куба, Панама, Венецуела и САЩ…

***

Перуанските командоси се отнасяли хуманно към заложниците си

Лима, 23 декември 1996 г. /БТА/ Всеки от командосите, които от вторник държат заложници в резиденцията на японския посланик в Лима, носи по 15 килограма експлозиви, каза австрийският посланик в Перу Артур Шушниг в интервю за австрийското радио тази сутрин. Шушниг бе сред освободените снощи 224 заложници.
Той окачестви като впечатляваща дисциплината на промарксистките терористи от движението "Тупак Амару". Между тях има две млади жени - едната на 15, другата на 16 години. Шушниг каза, че като се имат предвид обстоятелствата, командосите се отнасят "изключително хуманно към заложниците". Австрийският посланик прекарал дните от вторник до неделя в една стая заедно с други 21 заложници и с двама от похитителите. В съседната стая също имало двайсетина души. Партизаните от "Тупак Амару" обяснявали на пленниците си, че за разлика от другата перуанска партизанска групировка "Сендеро Луминосо" те не убиват хора, а "искат да бъдат чути". (…)

***

Лима, 24 декември 1996 г. /БТА/ Санитарните условия в резиденцията на японския посланик в Перу, където похитителите от групировката "Тупак Амару" продължават да държат около 140 заложници, са много тревожни, заяви снощи говорител на Международния комитет на Червения кръст /МКЧК/, цитиран от АФП. Според говорителя Стивън Андерсън водата, електричеството и телефонът все още са прекъснати въпреки настояванията на МКЧК пред перуанското правителство. (…)
Една перуанска радиостанция е съобщила, че на един от заложниците - японец, се е родила дъщеря. "Роди ви се момиче. Детето и майката са добре", прочел по радиото на японски език женски глас, уточнявайки, че съобщението се отнася за някой си Катаока, който не знаел испански.
АФП припомня, че между 140-те заложници, държани все още в резиденцията, фигурират седем посланици, трима перуански министри, както и японски и перуански бизнесмени. 

***

Лима, 24 декември 1996 г. /БТА/ Хирургът Виктор Лусеро, който бе държан като заложник в резиденцията на японския посланик в Лима, съобщи по перуанската телевизия, че оперирал един от терористите от марксистката групировка Тупак Амару. Похитителят бил ранен с куршум в крака.
Лусеро, който бе освободен в неделя с групата от 225 души каза, че между заложниците имало двайсет лекари. Те организирали "полева болница" в резиденцията, за да оказват медицинска помощ на задържаните в сградата, мнозина от които страдали от хронични заболявания като високо кръвно налягане, астма, глаукома и сърдечна недостатъчност. За да оперира ранения терорист, Лусеро поискал от Червения кръст лекарства и рентгенов апарат. Операцията преминала успешно и пациентът се възстановявал, каза хирургът…

***

Извънредно положение в Лима

Лима, 28 декември 1996 г. /БТА/ Президентът на Перу Алберто Фухимори обяви снощи извънредно положение в Лима във връзка с продължаващата вече десети ден криза със заложниците, държани в резиденцията на японския посланик от екстремисти на революционното движение "Тупак Амару". Президентският декрет, който е за срок от 60 дни, предвижда отмяна на конституционните гаранции за свобода на придвижване и неприкосновенност на личността и дома. (…)

***

Лима, 29 декември 1996 г. /БТА/ Бунтовниците от перуанското ляво движение "Тупак Амару" освободиха трима и веднага след това още 20 заложници от завзетата от тях резиденция на японския посланик в Лима, съобщиха осведомителните агенции. Това стана малко след приключване на първите преки преговори с правителствен представител. Около три часа и половина преговаря снощи с бунтовниците министърът на образованието на Перу Доминго Палермо. След напускането на японското посолство той не даде никакви изявления.
Първите трима освободени били посланиците на Малайзия, на Доминиканската република и президентът на перуанската Асоциация на износителите. 

***

Лима, 29 декември 1996 г. /БТА/ (…) Сред оставащите там в плен вече 12 ден са външният министър на Перу, братът на президента Алберто Фухимори, посланиците на Хондурас, Япония, Боливия и други дипломати. 

***

Бинго, песни и жестока несигурност
/Хорхе Савалета, сп. "Камбио 16", 17 февруари 1997 г./

Заложниците в резиденцията живеят в мрак и изолация от 17 декември м. г. Силите на реда прекъснаха електричеството и питейната вода като средство за натиск върху похитителите. Всяко утро е една надежда за заложниците, макар че часове по-късно, след като няма задоволителни новини, тя се превръща в несигурност.
Денят практически свършва в 7 часа, когато през тези летни месеци залязва слънцето. Обикновено заложниците си лягат в 10 ч., макар че мнозина не успяват да заспят без сънотворни.
За да се спасят от депресията и скуката, заложниците решиха да се организират и да се занимават с различни дейности. Те успяха да създадат "микрообщество", в което цари солидарност и страшна несигурност. Съществува загриженост за здравето на всеки един от членовете му. Всички зависят от всички. Достатъчно е да се разбере, че някой е много напрегнат, за да бъде наобиколен от хора, които да го успокояват. Особено очаквани са неделните литургии, възприемани като ефикасна духовна подкрепа. Те са отслужвани от свещеника Хуан Хулио Уич, който предпочете да остане пленник, макар че вече можеше да бъде на свобода.
Първото неудобство, от което страдат заложниците вече два месеца е, че трябва да спят на земята. Сега жизненото им равнище "се подобри" - те разполагат с дюшеци. Денят им започва рано. За броя на намиращите се сега в нея хора, резиденцията е относително удобна. Някои правят гимнастика, други се разхождат, макар че има известни ограничения, защото дворът и градините бяха осеяни с мини от партизаните, които не изключват нападение на специализирани части.
От хранителната диета, финансирана от Програмата на Обединените нации за развитие, бяха премахнати всякакви
мазнини. Закуската се състои от чай, кафе, препечени филийки и мармалад. Похитителите се хранят със същото. Сутринта се уплътнява с игри - японски шах, домино, бинго, карти.
Малцина могат да се ползват от библиотеката на посланика, защото книгите са на японски език. По инициатива на общината в резиденцията бяха внесени 200 книги на испански, предимно литература без политическо съдържание и няколко комикса на френски. Разрешен бе и един спортен вестник. Бяха сформирани курсове с преподаватели, владеещи английски или френски, които да обучават хората, които не ги говорят.
Създаде се и комитет в подкрепа на близките на заложниците, който работи в координация с Червения кръст. Благодарение на него се подобри системата на комуникации. Два пъти седмично се вземат и раздават писма на пленниците. Писмата трябва да са съвсем обикновени и да съдържат само семейни новини. Има предварителна цензура от Червения кръст, чиито представители си позволяват да съветват автора за някои необходими поправки. След това има втора цензура, упражнявана от някои от членовете на "Тупак Амару". Похитителите разрешават на своите пленници да получават дрехи - поло, панталони, бельо, необходимите артикули за поддържане на хигиена. Задължителни са сандалите, особено в баните, за да не плъзне някаква зараза. Снабдяването с вода се подобри чрез изпращане на цистерни.
За обяд и вечеря се предлагат две менюта. Първото е на основата на перуанската кухня, приготвено от месо, ориз, картофи, зеленчуци. Второто - риба, пилешко месо, зеленчуци и плодове. Червеният кръст, който се грижи за всекидневната прехрана, не предлага алкохол, а запасите, с които разполагаше японският посланик, отдавна са изчерпани. Установени са и норми на хигиена и възпитание, които всички трябва да спазват: забранено е например да се яде с ръце. През това горещо лято, ако не се вземат превантивни мерки, може да възникне епидемия от тиф или холера, все още ендемични болести в тези субтропични земи. (…)
Не е изненадващо, че при създалите се обстоятелства заложниците страдат от лишения и неудобства. Един вид терапия при това положение е хоровото пеене. Създадени бяха три ансамбъла със съпровод на китара. Най-големият ентусиаст в тези занимания е бившият премиер и министър на образованието Данте Кордова, който свири на китара и пее местни песни.
Около японската резиденция спокойствието се изпари. Хората от най-близките къщи бяха евакуирани. Полицейска бариера спира свободния достъп до съседните улици. Терасите на най-високите сгради се превърнаха в импровизирани студиа на основните телевизионни мрежи. Неотдавна в полицейския бюлетин бе отбелязано, че над хиляда чужди журналисти са се настанили в най-близките до района на конфликта хотели. (…)

На 22 април 1997 г., след 126 дни заложническата криза приключва, след като специални военни части превземат резиденцията на посланика на Япония. В операцията, която продължила около 30 минути, участват 140 души от специалните армейски сили, според световните агенции.
При акцията 17 души загиват, включително и един заложник - съдия от перуанския Върховен съд, който бил ранен в акцията и починал по-късно от сърдечен удар. В щурма били убити двама офицери от специалните сили на перуанската армия, както и всички 14 похитители от Революционното движение "Тупак Амару". Други 25 заложници са ранени, повечето леко. Сред освободените заложници са посланикът на Япония Морихиса Аоки, на Боливия Хорхе Гумисио и перуанският външен министър Франсиско Тудела, който бил ранен в крака.
Според президента Алберто Фухимори, пристигнал в резиденцията няколко минути след края на акцията, той дал лично заповед за атака, която по неговите думи била единственият изход от кризата, защото водачът на командосите Нестор Серпа обявил, че намалява посещенията на лекарите от Червения кръст до едно седмично. 
Резиденцията е щурмувана през главния вход, една от терасите и по 200-метров тунел, прокопан под сградата.

Перу - къщата на духовете
 /Хорхе Савалета, сп. "Камбио 16", 10 ноември 1997 г. /

Японското правителство реши да разруши резиденцията на бившия си посланик в Лима Морихиша Аоки, превърнала се в едно от най-фрапиращите свидетелства за политическото насилие в Перу през този век. (…)
Перуанското правителство помоли върху развалините на японската резиденция да се изгради парк на мира, но все още не е получило утвърдителен отговор. За много граждани мястото напомня за фундаменталисткото насилие на Революционното движение "Тупак Амару" и "Сендеро луминосо", носещи отговорност за 14-годишната мръсна и разрушителна война, в която похищенията бяха средство за оказване на натиск. (…)
Позицията на в."Перу Шампо", разпространяващ се сред японската колония, изглежда най-приемлива: да се превърне теренът от над 6000 кв. м, на стойност над 6 милиона долара, в образователен център за умствено изостанали деца, които понастоящем учат в една остаряла и твърде непригодна сграда в столичния район "Магдалена". (…)