site.btaНа 11 декември 1997 г. в Киото е приет Протокол към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата

На 11 декември 1997 г. в Киото, Япония, на конференция на ООН за климатичните промени е приет Протокол към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Конвенцията е приета на 9 май 1992 г. в Ню Йорк, САЩ. Тя е открита за подписване по време на Втората световна конференция на ООН по околната среда и развитието, която се провежда от 4 до 14 юни 1992 г. и от 20 юни 1992 г. до 19 юни 1993 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Конвенцията влиза в сила на 21 март 1994 г., по информация на отдел „Справочна“.

Протоколът от Киото предвижда в периода 2008-2012 г. развитите страни да намалят емисиите на вредни газове, които предизвикват парников ефект. Той влиза в сила на 16 февруари 2005 г., а България ратифицира Протокола със закон, приет от 39-ото Народно събрание на 17 юли 2002 г.

Протоколът от Киото прилага Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, като обвърза индустриално развитите държави и икономики към преход на ограничаване и намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с договорените индивидуални цели. Рамковата конвенция изисква от държавите да приемат политики и мерки за смекчаване на емисиите и да докладват периодично. Тя свързва развитите страни и поставя върху тях по-голяма тежест на принципа на „обща, но диференцирана отговорност и съответните възможности“, защото признава, че те до голяма степен са отговорни за високите нива на емисии на парникови газове в атмосферата.

В емисията на БТА „Международна информация“ четем:

Започна конференция за климата

Токио, 1 декември 1997 г. /БТА/ В древната японска столица Киото днес бе официално открита конференция на ООН по проблемите на глобалното затопляне на климата. Форумът ще продължи 10 дни, през което време делегати от 160 страни ще се опитат да изработят план за намаляване емисиите в атмосферата на вредните газове, като въглероден двуокис, предизвикващи така наречения парников ефект.

***

На екологичната конференция в Киото САЩ предложиха фонд за допълнително финансиране на развиващите се страни

Токио, 1 декември 1997 г. /БТА/ На започналата днес в Киото международна Конференция за предотвратяване на общото затопляне на климата САЩ предложиха да бъде създадена система за допълнително финансиране на програмите за борба с парниковия ефект в развиващите се страни. (…)

***

Ще има ли успех Световната конференция по проблемите на климата

Киото, 1 декември 1997 г. /БТА/ Десетдневната конференция на ООН за климата може да промени човешката история – това заяви днес в приветствената си реч към делегатите японският външен министър Кейдзо Обучи. Това обаче изглежда малко вероятно, тъй като основният спор по размера на съкращаването на вредните газови емисии остава труднопреодолим, коментира специалният кореспондент на АП в древната японска столица.

При предварителните преговори през последните две години дипломатите обсъждаха допълването на Договора по промените в климата от 1992 г., който поставя само препоръчителни цели за съкращаване на емисиите и обвързва юридически с определени действия 34 индустриални държави. На конференцията трябва да се подпише „Протокол Киото“, който обаче надали ще даде нещо повече от препоръки за постигане на желаните съкращения.

Основна пречка изглежда е позицията на САЩ, които отказват да се обвърже с големи съкращения на газовите емисии под натиска на деловите среди в страната. САЩ предложиха индивидуален подход за различните страни. (…)

***
Конференция в Киото за климатичните промени

Киото, 2 декември 1997 г. /Дейвид Уилямс, специален пратеник на АФП/ (…) Представителите на около 150 държави се събраха в старата столица на Япония за 3-та сесия на конференцията под егидата на Организацията на обединените нации.  Тя бе предшествана от Срещата за Земята в Рио де Жанейро през 1992 г.  и конференцията в Берлин през 1995 година.

„Трябва да възстановим природата на безценната ни Земя. Тази мисия ще бъде изпълнена с трудности и мъки“, предупреди японският министър на външните работи Кейдзо Обучи. „Ако не се заемем с това веднага, няма да можем да предадем тази хубава планета на идните поколения“, продължи той. „Навсякъде по света хората затаяват дъх в очакване на решенията, които ще вземем
 тук, в тази зала“. (…)

Учените очакват увеличаване на температурата поне с 1,5 градуса до края на следващия век, ако нищо не се направи.

Представителят на Европейския съюз Юрген Хенингсен очаква тежка битка. „Трудно е да се намерят точки, по които е възможна гъвкавост. Надявам се, че това ще проличи в близките дни“, каза той за АФП.

Генералният директор на японската Агенция за околната среда Хироши Оки, който председателства конференцията, подчерта, че газовите емисии на развиващите се страни ще надминат тези на индустриалните държави през двадесетте години на 21-и век. 

„Само световна стратегия може да се справи с предизвикателството на климатичните промени“, заяви той. Индустриалните държави са тези, които трябва да дадат пример, следвани от развиващите се „с различни отговорности“, богатите трябва да подпомагат финансово по-бедните в осъществяването на мерките за намаляване на газовите емисии. (…)

Европа иска намаляване с 15 процента на тези газове до 2010 г. спрямо нивото им през 1990 г., а Япония иска намаляване с пет процента между 2008 и 2012 година. Съединените щати от своя страна искат газовите емисии да се ограничат през 2010 г. до нивото им през 1990 година.

***
България ще участва в третата конференция по изменение на климата в Япония

София, 4 декември 1997 г. /БТА/ Министърът на околната среда и водите /МОСВ/ Евдокия Манева заминава утре за Япония, съобщи пресслужбата на министерството. Министър Манева и нейни колеги от 158 държави ще участват в заключителната фаза на Третата конференция на страните – членки на Конвенцията на ООН, по изменение на климата в Киото.

На форума ще бъде приет протокол към Конвенцията, според който всяка подписала го страна се задължава да прилага политика и мерки за изпълнение на задълженията си за намаляване на емисиите на трите основни парникови газа (въглероден двуокис, метан и двуазотен окис). Целта е да се избегнат неблагоприятните последствия от започналото глобално затопляне на климата. Позицията на България е да намали емисиите на трите парникови газа със 7,5 процента до 2005 г.  и с 15 процента до 2010 г. Тъй като не сме в състояние да финансираме мащабната програма за изпълнение на тези задължения, ще търсим съдействие от Европейския съюз, се посочва в съобщението на пресслужбата на МОСВ.

***

Няма напредък на конференцията в Киото

Токио, 7 декември 1997 г. /БТА/ Европейският съюз днес категорично отхвърли в Киото предложението за диференциран подход в съкращаването на газовите емисии с парников ефект. „Не може да има компромис към най-безотговорните укази“, каза френската министърка на околната среда Доминик Воане.

Съгласно предложението на ООН до 2010 г.  Европа трябва да съкрати газовите си емисии с 10 на сто, останалите промишлени страни – с 5 на сто, а Япония – с 2,5 на сто. (…)

ЕС все пак прие американското предложение за съкращаване на шест газови емисии с парников ефект вместо досегашните три, при условие, че бъдат приети строги разпоредби, изключващи всякакви нарушения.

Хиляди хора – от обикновени домакини до будистки монаси, се събраха след обед в древната японска столица, за да призоват за успеха на конференцията. Градът бе огласен от звъна на камбаните на католически църкви, будистки храмове и светилища. Будистки монаси, даоистки и католически свещеници обединиха молитвите си за успеха на конференцията.

***

Чака ни потоп, ако не овладеем „парниковия ефект“

Токио, 8 декември 1997 г. /БТА/ Затоплянето на климата на планетата вече съществено измени сезоните в Япония, се казва в доклад на международна група експерти, представен днес на световната конференция в Киото по проблемите на климата. По данни на японското метеорологично управление днес японците живеят в условия на истинска зима много по-малко в сравнение с техните родители, да не говорим пък за техните баби и дядовци. (…)

***
ЕБВР очаква сигнал от Киото, за да деблокира финансирането на проекти в Източна Европа

Токио, 8 декември 1997 г. /БТА/ Успешното сключване в Киото на международно споразумение за борба с глобалното затопляне ще отприщи финансирането на съвместни проекти за пестене на енергия в Източна Европа, заявиха представители на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Средствата са заделени и се очаква само ясен сигнал от преговорите под егидата на ООН за това, какви показатели ще бъдат съгласувани за съкращаването на вредните газови емисии, предизвикващи опасния парников ефект, предаде Ройтерс. (…)

***
Предложение за намаляване на газовите емисии с парников ефект

Токио, 9 декември 1997 г. /БТА/ Председателстващият международната конференция в Киото за климатичните промени Раул Естрада предложи индустриалните държави да намалят средно с пет процента емисиите на газове с парников ефект. Това може да се постигне като всяка страна намали в различна степен излъчваните газове. Предложението се отнася за три газа: въглероден двуокис, метан и азотен окис. За останалите газове с парников ефект ще се преговаря през 1998 година. (…)

***

Участниците в конференцията в Киото се споразумяха

Киото, 11 декември 1997 г. /БТА/ В ранните часове на деня участниците в международната конференция в Киото постигнаха историческо споразумение да бъдат намалени газовите емисии през 21-и век, за да се предотврати глобалното затопляне на планетата. Протоколът от Киото, одобрен след продължили 11 дни спорове и търсене на компромиси, изисква от индустриалните държави да намалят най-малко с 5,2 процента газовите емисии с парников ефект спрямо равнищата от 1990 година.

За Европейския съюз предвиденото намаление е 8 процента, за Съединените щати – 7 процента, за Япония – 6 процента.

За България протоколът предвижда намаляване с 8 процента на газовете с парников ефект.

Съкращенията на газовете трябва да бъдат постигнати в периода 2008-2012 година.

Споразумението от Киото ще бъде подписано на церемония в Ню Йорк на 16 март идната година. 

***

Светът приветства „Протокола от Киото“

 Лондон, 12 декември 1997 г. /Асошиейтед прес/ Световните лидери приветстваха постигнатото на
 конференцията в Киото международно споразумение за ограничаване на емисиите от вредни газове, за които се смята, че предизвикват глобалното затопляне на климата, но еколози се заканиха, че ще се борят за още по-големи съкращения на емисиите и за затваряне на „вратичките“ в документа.

Хора от индустриите, които трябва да направят производството си по-чисто, предупредиха, че постигането на целите, набелязани в споразумението, ще бъде технологически трудно и може да навреди на икономическия растеж.

Парламентите на повечето страни, подписали договора, се очаква да го ратифицират, с изключение най-вероятно на законодателните органи на САЩ и Япония, където съпротивата срещу подобна инициатива е много голяма.

В Брюксел представители на ЕС заявиха, че са доволни от резултата от конференцията в Киото, макар да са очаквали постигането на още по-амбициозно споразумение. (…)

Народното събрание на България ратифицира Протокола от Киото на 17 юли 2002 г., като се надява той да спомогне в процеса по присъединяването на страната към Европейския съюз. БТА публикува:

Народното събрание ратифицира Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата

София, 17 юли 2002 г. /БТА/ Народното събрание ратифицира Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата.

Законопроектът подкрепиха 112 депутати, против и въздържали се нямаше.

Рамковата конвенция по изменение на климата, ратифицирана от България през 1995 г., е основният международен договор, който третира проблемите за изменение на климата в глобален мащаб. Протоколът от Киото към Конвенцията задължава развитите страни и страните в преход към пазарна икономика да провеждат политика и да предприемат такива мерки, че количествата на годишните емисии на парникови газове в периода 2008 - 2012 г. да бъдат по-малко от емисиите на тези газове през приетата базова година. За България това задължение е 8 на сто спрямо базова година 1988. (…)

Страните от ЕС ратифицираха протокола на 31 май тази година, а от страните-кандидатки за членство в ЕС протоколът е ратифициран от Румъния, Чехия, Словакия, Латвия и Кипър, каза министър Арсенова. България е една от 84-те държави, подписали Протокола от Киото, който след приключване на международните преговори по механизмите за неговото прилагане, е ратифициран от 74 държави, а останалите се очаква да направят това до септември. (…)

Ратифицирането на протокола трябва да послужи като аргумент  при воденето на преговори на страната за присъединяване към ЕС, каза Четин Казак (ДПС). Изискванията, с които се съобразяваме с ратификацията на протокола, са неразривно свързани с развитието на българската атомна енергетика и това подсилва позициите ни при преговорите за бъдещето на нашата ядрена енергетика, добави той.

Протоколът влиза в сила на 15 февруари 2005 г. БТА публикува в своите емисии:

Протоколът от Киото срещу глобалното затопляне влиза в сила утре

Киото, 15 февруари 2005 г. /БТА/ Световният план за противодействие срещу глобалното затопляне влиза в сила утре, предадоха световните информационни агенции.

Подписаният от 141 страни Протокол от Киото има за цел да спре повишаването на атмосферните температури, което според мнозина се дължи на газовите емисии, задържащи топлината. Това създава заплаха от засушавания и наводнения, покачване на морското равнище и унищожаване на хиляди биологични видове до 2100 година.

Несъмнено Протоколът от Киото е само първата стъпка, заявява пред Ройтерс Клаус Тьопфер, директор на Програмата на ООН за околната среда. По думите му трябва да се направи още много в борбата срещу рязкото покачване на температурата на нашата „синя планета“.

Влизането в сила на Протокола от Киото ще бъде чествано утре в едноименния японски град, където той бе подписан през 1997 г. Въпреки че документът има много поддръжници, влизането му в сила не предизвиква голям ентусиазъм, отбелязва Ройтерс. (…)

Асошиейтед прес припомня, че САЩ и Австралия отказаха да се присъединят към Протокола от Киото. Документът предвижда намаляването главно на емисиите на въглероден двуокис в атмосферата за периода 2008-2012 г. средно с 5,2 на сто спрямо нивата от 1990 г. (…)

Според Асошиейтед прес в емитирането на затоплящи планетата газове България има спад от 56 на сто през 2002 г. спрямо през 1990 г. През 2002 г. страната ни е изхвърлила 62 млн. тона такива газове в атмосферата, което прави по 5,2 тона на човек от населението.

***

Влезе в сила Протоколът от Киото

Токио, 16 февруари /БТА/ Десетки индустриални нации ще трябва да намалят вредните емисии на газове, причинители на парниковия ефект, след като днес влезе в сила Протоколът от Киото, предаде Асошиейтед прес. 

Протоколът е ратифициран от 140 страни и е част от Рамковата конвенция на ООН за промените на климата. Той бе договорен през 1997 г. в бившата японска столица Киото, но прилагането му стана възможно едва сега.

Целта на страните, ратифицирали протокола, е да намалят вредните емисии на въглероден двуокис и на още пет газа, които причиняват глобалното затопляне и застрашителните промени в климата.

САЩ са страната, която емитира най-много подобни газове. Те обаче отказват да ратифицират протокола, за да не пострада икономиката им. От Вашингтон са недоволни и от липсата на ограничения за разширяващите се икономики на Китай и Индия, отбелязва АП.

На 8 декември 2012 г. в Доха, Катар се приема изменение на Протокола от Киото, с което той е приет за втори период на задължения, който започва през 2013 г. и продължава до 2020 г. Изменението от Доха влиза в сила на 31 декември 2020 г.