site.btaПреди 75 години се открива Световният конгрес на привържениците на мира
На 20 април 1945 г. се открива първият Световен конгрес на привържениците на мира. Той се провежда едновременно в Париж и Прага, поради взетото от Франция решение да ограничи броя на делегатите, които да получат визи, за да посетят конгреса. С цел да се осигури присъствие на всички желаещи, организаторите на Конгреса предлагат на Чехословакия да се проведат паралелно конгресни срещи и в Прага. В Световния конгрес на привържениците на мира участие взимат около шейсет държави.
Председател на комитета е проф. Жолио-Кюри, физик и нобелов лауреат по химия. За символ на Световния конгрес е избрана литография от испанския художник Пабло Пикасо, изобразяваща бял гълъб.
Конгресът е закрит на 25 април 1949 г. В резултат на проведения конгрес се създава Съветът за световен мир.
В „Международна информация – Служебен бюлетин” на БТА четем:
Ройтер за Конгреса за мира в Париж
Париж, 19 април 1949 г. /Ройтер/ Религиозни водачи, учени и артисти ще бъдат между делегатите на 59 държави, които ще вземат участие на утрешното откриване на заседанието на Световния конгрес за мира тук, една от най-големите срещи от този род досега. Като представител на Московската и всерусийска патриаршия може да бъде и самият патриарх Алексей. Певецът Пол Робсън ще бъде един от представителите на САЩ. В състава на чехословашката делегация влиза Емил Заторек, един от звездите в олимпийските игри в Лондон през 1948 г.
Конгресът ще се председателства от професор Жолио-Кюри, виден учен в областта на атома (…)
Други, които публично подкрепят Конгреса са белгийската кралица Елизабет и г-н Чарли Чаплин.
Делегати, които ще заседават в голямата парижка концертна зала „Плейел”, ще разискват Атлантическия пакт, плана „Маршал” и външната политика на председателя Труман.
Дебатите ще бъдат превеждани едновременно на английски, френски, руски и испански – както и в Общото събрание на ООН – и ще могат да се слушат със слушалки.
Френското министерство на външните работи е ограничило броя на членовете на отделните делегации до 8 души, които могат да получат входни визи по случай конгреса. Това не засяга Великобритания и САЩ, обаче засяга Русия и останалите държави от Източна Европа.
Работата на конгреса ще приключи с един огромен митинг в неделя следобед на стадиона „Бъфало”, южно от Париж. (…)
***
Ройтер за откриването на конгреса
Париж, 20 април 1949 г. /Ройтер/ Професор Фредерик Жолио-Кюри, видният френски учен в областта на атома, откри днес тук Световния конгрес за мира, на който са представени 59 държави (…)
Повече от 1 500 делегати, мнозина в национални носии, се бяха събрали в залата „Плейел”, главната парижка концертна зала, за откриването на заседанието, което започна почти един час по-късно, поради трудностите с настаняването на всичките хора. Огромни плакати се виждаха покрай залата с надписи на много езици, на които се четеше: „Единството за мира е нашият най-свещен дълг“ и „Защитата на мира е задачата на всички народи“.
Колоните бяха украсени с плакати, на които се виждаше гълъбът на мира от Пикасо – испански художник (…) Конгресът използва системата за едновременно превеждане на няколко езика, подобно на тази в ООН, така че делегатите и кореспондентите да могат да слушат със слушалки.
Професор Кюри в своята приветствена реч специално поздрави „делегатите на Китай, република Испания, демократична Гърция, Виетнам и Индокитай”.
„През време на войната и след свършването ѝ светът се вдъхновяваше от надеждите, които се породиха от Атлантическата харта и споразуменията, постигнати в Ялта и Потсдам. Светът следваше с радост и надежди работата на ООН по изграждането на мира“, заяви той. (…)
/ДС/
news.modal.header
news.modal.text