site.btaНа 18 януари 1919 г. се открива Парижката мирна конференция

С подписването на Версайския мирен договор в Париж на 28 юни 1919 г. се слага край на Първата световна война. Началото на преговорите между воюващите страни, Антантата и Германия започва на 18 януари 1919 г., под председателството на френския министър - председател Жорж Клемансо. Договорът влиза в сила на 10 януари 1920 г. след ратификацията му от Германия и четирите главни съюзни държави – Великобритания, Франция, Италия и Япония.  Американският Сенат не ратифицира договора поради несъгласие с включените в него клаузи за Обществото на народите. Впоследствие, през август 1921 г. САЩ сключват отделен договор с Германия, подобен на Версайския, но без клаузите за Обществото на народите. 

Преговорите между силите от Съглашението започват на 18 януари в сградата на френското външно министерство. Първоначално участват 70 делегати от 27 държави. Победените във войната Германия, Австрия и Унгария са отстранени от преговорите, Русия също е изключена, поради подписания между нея и Германия Брестки договор от 1918 г., чрез който Германия получава част от руската територия и ресурси. 

БТА публикува следната информация за организацията на преговорите в Париж:

Берн, 8 януари 1919 г. /Закъсняла/ Съобщават от Париж, че първите преговори за Конференцията на мира ще започнат на 13 януари с размяна на мисли между министър-председателите и министрите на външните работи на Франция, Англия, Съединените щати и Италия. Вероятно първото заседание на Конференцията ще стане на 18 януари. Ще участват представители на всички държави, които са скъсали отношенията си с Централните сили. Тогава ще се определи окончателният състав на делегациите на всеки един от народите.

***

Париж, 18 януари 1919 г. /Радиотелеграма/ Новата конвенция за продължението на примирието  беше подписано в Трев на 16 януари  от маршал Фош, главнокомандващ съюзните армии, адмирал Броунинг, заместващ адмирала Уеймис, и от германските делегати. Подписаното и сключеното на 11 ноември 1918 год. примирие, което беше продължено до 17 януари 1919 год., чрез Конвенцията от 18 декември 1918 год., се продължава  отново с един месец, т. е. до 17 февруари 1919 год., 5 часа вечерта. Това месечно продължаване на примирието ще трае до подписването на прелиминарния мир, при условие че това ще става с одобрението на съюзните правителства. През това ново продължение на примирието клаузите на подписаната на 11 ноември Конвенция, които не можаха да бъдат изпълнени напълно, ще трябва този път да бъдат окончателно изпълнени. Новите условия, наложени на Германия са: 1/ Предаване на земеделски машини и сечива /400 комплекта парни плугове, 6 500 сeячки, 13 000 плуга от разни системи, 12 500 гребачки и др./. Една трета от този материал трябва да бъде предаден преди 1 март, а останалата част – до 1 юни. 2/ Учредяване на една Междусъюзническа контролна комисия в Берлин, която ще се грижи за руските военнопленници, намиращи се в Германия. 3/ Предаване на всички германски подводници, годни да отплуват или да бъдат реморкирани, включително параходите – елеватори, минопоставачи и доковете за подводници. Всички строящи се понастоящем подводници трябва да бъдат разрушени или разглобени и да се прекрати всякакъв нов строеж на параходи. 4/ Незабавно предаване на всички съюзнически търговски параходи задържани в германските пристанища. 5/ Възвръщане на всички индустриални и земеделски машини отнесени от Франция и Белгия. 6/ Право на Върховното съюзническо командване да окупира, като залог, разположените по десния бряг на р. Рейн и пред Страсбург укрепления, както и една ивица територия от 5 до 10 км пред тези укрепления. 7/ Поставяне на германската търговска флота под контрола на съюзниците в продължение на примирието, като се признае на съюзниците правото да сменяват екипажите. Освен това, германските търговски параходи ще трябва да плуват със съюзнически флагове.

***

­­­­­­­­Берлин, 18 януари 1919 г. /Науен/ Правителството, в присъствие на Държавния секретар за външните работи, се занима със състава в делегацията за Конференцията за мира. За ръководители на делегацията се избраха Държавния секретар за външните работи граф Брокдорф Ранцау и народния пълномощник Шайдеман, които ще имат на разположение много лица специалисти по дипломатически стопански и правно-политически въпроси. Делегацията по състава си ще представлява нова Германия. Постигна се съгласие относно основните начала, към които ще се придържат германските делегати на Конференцията на мира. Правителство ще се движи в рамките на Уилсоновата програма… Германия е съгласна да намали въоръженията  при условие на взаимност. Впрочем, Германия, изпълнявайки условията на примирието намали въоръжените си сили значително. Делегатите ще настояват за възвръщането на германските пленници. Те ще настояват, в рамките на Уилсоновата програма за възстановявано на Германия в колониалните ѝ права и ще се погрижат за благото на туземното население в колониите, което е дълг на всички европейски народи. При разглеждането на териториалните въпроси в Европа и предна Азия германски делегати ще се застъпят за великия принцип за самоопределението на народите, както в полза на другите народи, така и в полза на германския народ. Това важи особено за полския и елзас-лотарингския въпроси. Най-после германските представители ще положат всички усилия за образуването на Съюза на народите. 

***

18 януари 1919 г. Продължение на речта, произнесена от председателя на републиката господин Поанкаре в първото заседание на Конференцията за мира. 

Преди 48 години на 18 януари 1871 г. Германската империя беше провъзгласена от /нашествена армия във Версай. Чрез заграбването на две френски провинции тази Империя поиска да освети своето съществуване. Така още със своето начало тя беше тикната в крив път и по вина на своите основатели тя съдържаше в себе си смърт. Родена в неправдата, тя свърши в позор.  Вие сте събрани тук, за да поправите едно зло, създадено от тази Империя и за да попречите на неговото повтаряне. Вие държите в ръцете си бъдещето на света. Аз ви оставям, господа, да започнете вашите важни съвещания и обявявам за открита Парижката конференция.

***

Малта, 19 януари 1919 г. /Радиотелеграма/ На Парижката конференция за мира господин Уилсон предложи господин Клемансо да поеме председателството, нещо което се прие единодушно. 

***

Париж, 21 януари 1919 г. / Радиотелеграма/  Във вчерашното заседание за Конференцията за мира се одобри предложението, което всяка делегация на 5-те Велики сили да се представлява от един подпредседател. За Главен секретар бе избран господин Дютаста. Всяка Велика сила ще има отделен секретар. Установи се да се образува един  Междусъюзнически редакционен комитет. След това господин Клемансо изказа своята благодарност за отправените към него думи, след което се пристъпи към разглеждане на дневния ред. 

Господин Клемансо е взел мнението на двама видни юристи досежно углавната отговорност на бившия кайзер и другите въпроси относително отговорностите по престъпленията, извършени през време на войната. 

На 3 ч. и 35 м. след обед господин Клемансо закри заседанието. 

Преговорите между участващите в Парижката конференция държави победителки във войната, продължават почти до края на месец юни 1919 година, за да приключат на 28 юни когато се подписва официално Парижкият мирен договор във Версай, Франция.

БТА проследява събитията до подписването на Парижкия мирен договор:

Париж, 23 юни 1919 г. /Радиотелеграма/ Господин фон Ханиел изпрати миналата нощ до председателя на мирната конференция една нова нота, с която иска от съюзните правителства да се продължи с 48 часа дадения на Германия срок, за да даде своя отговор относително подписването на мира. След като Съвета на Четиримата проучи този въпрос, господин Клемансо изпрати до шефа на германската делегация следното писмо: „Господин Председателю, съюзните и сдружени правителства имат чест да Ви уведомят, че проучиха вашето съобщение от 23 юни. След като проучиха Вашето искане, те съжаляват, че не им е възможно да продължат дадения вече срок на Ваше Превъзходителство, за да им съобщите Вашето решение относително подписването на договора без никаква резерва. Приемете, Господин Председателю, уверение на моята висока почит /п./ Клемансо“.

***

Лион, 23 юни 1919 г. /Радиотелеграма/ В отговор на германската нота, която претендираше за една серия противоречия между връчения на 16 юни на германската делегация мемоар и текста на изменения мирен договор, който ѝ беше връчен  на същия ден, председателят на мирната конференция отговори с една подробна нота, която се състои от дванадесет точки. Към тази нота е приложен следния протокол, който трябва да се счита като продължение към мирния договор: Протокол – за да се пояснят условията, при които ще трябва да бъдат изпълнени известни клаузи от подписания днес мирен договор, договарящите страни се споразумяха за следното: 

1/ Великите съюзници и сдружени сили ще назначат една комисия, която ще контролира разрушението на укрепителните постройки в остров Хелголанд съгласно мирния договор. Тази комисия ще има право да решава, каква част от укрепителните постройки, които предпазват брега от действието на морските вълни, ще трябва да бъде запазена, и каква част от тях ще трябва да бъде разрушена;

2/ Сумите, които Германия ще трябва да заплати на своите поданици, за да ги обезщети за интересите, които те имат в железниците и мините, посочени в алинея втора на чл. 166, ще бъдат записани в кредит на Германия върху сумите, които тя дължи като обезщетения;

3/ Списъкът на лицата, които, съгласно чл. 228, алинея втора, Германия ще трябва да предаде на съюзните и сдружени сили, ще бъде съобщен на германското правителство през първия месец след влизането в сила на договора. 

4/ Комисията по възмездията, предвидена в чл. 240 и в параграф 2, 3 и 4 от приложение № 4, не ще има право да изисква разгласяването на фабричните тайни и други сведения от подобен характер;

5/ След пописването на мирния договор и в течение на първите четири месеца Германия ще има възможност да представи на съюзните и сдружени сили документи и предложения с цел да се ускори работата по възмездията, като се съкрати по този начин анкетата, и да приеме решенията на съюзните и сдружени сили;

6/ Ще бъдат преследвани по съдебен ред всички лица, които биха извършили престъпни деяния при ликвидацията на германските имоти, и съюзните и сдружени сили ще получат всички сведения и доказателства, които германското правителство ще може да им даде по този повод.

***

Лион, 28 юни 1919 г. / Радиотелеграма/ Кметът на града Версай афишира следната прокламация: „ Великият Версайски ден настъпи. Победоносният мир ще бъде подписан в „Галерията на огледалата“ в събота 28 юни 1919 година. Правителството желае, церемонията да запази един характер на строга скромност каквато подхожда за спомените, останали от траура и страданията на отечеството. При все това, обществените сгради ще бъдат окичени със знамена и илюминирани. Несъмнено, жителите ще последват този пример. Всички мерки за запазване на реда са взети по заповед от правителството и публиката се поканва да се съобразява с тях. За да се извърши церемонията в правилен ред, жителите на Версай и всички посетители ще трябва да запазят спокойствие и достойно поведение, както това подобава при едно тъй велико събитие и които версайското население съумя да запази в продължение на 5 години, тъй като инцидентите от 16 юли не могат да се вменят на местното население. Денят 28 юни трябва да мине като велика дата в световната история.