Първият опит да бъде задействан Големият адронен колайдер - най-големият ускорител на частици в света, е извършен на 10 септември 2008 г. в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН). Учените от ЦЕРН изстрелват протони с намерението да възпроизведат за част от секундата условията на "Големия взрив", създал Вселената преди 13,7 милиарда години. Строителството на 27-километровия Голям адронен колайдер на дълбочина 100 метра под швейцарско-френската граница започва през 1994 г. По проекта работят около 10 000 учени от целия свят, като 6000 от тях са от Европейския съюз. Българските специалисти са 35. Девет дни след пускането му възниква проблем и на 20 септември 2008 г. той е спрян. На 21 октомври 2008 г. на тържествена церемония в Женева (Швейцария) Големият адронен колайдер е официално открит.
На 10 септември 2008 г. Големият адронен колайдер е пуснат в действие, за което предават световните агенции. В емисията на БТА четем:
Пускането на поток от протони в Големия адронен колайдер започва
Женева, 10 септември 2008 г. /БТА/ Европейският център за ядрени изследвания (ЦЕРН) започва първия опит да пусне поток протони по пръстена на Големия адронен колайдер - най-големия ускорител на елементарни частици в света, съобщиха световните информационни агенции.
В съобщение на ЦЕРН се казва, че датата 10 септември е била избрана, след като успешно е завършило охлаждането на всички сектори на Големия адронен колайдер до температура, близка до абсолютната нула.
Официалното освещаване е насрочено за 21 октомври тази година", заяви за БТА чл. кор. Йордан Стаменов, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, член на Съвета на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН). Преди това протоните ще бъдат пуснати по колайдера. Физиците се надяват, че Големият адронен колайдер, за създаването на който са били необходими 14 години и са вложени 8 милиарда долара, ще позволи да бъде получена достоверна информация за произхода на Вселената, да бъдат разбулени много от нейните тайни.
Големият адронен колайдер ще пресъздаде условията непосредствено след Големия взрив - една трилионна част от секундата след настъпването му - чрез сблъсък на два лъча частици при скорост близка до тази на светлината. Експериментите в колайдера ще позволят на физиците да намерят отговора на основни въпроси, например как частиците придобиват маса. Той ще изследва също тъмната материя и защо има повече материя от антиматерия, припомня Ройтерс.
"Скоро първите протони ще се сблъскат и тайните на нашата Вселена ще започнат да се разкриват", се казва в изявление на ЦЕРН.
След като Големият адронен колайдер започне работа, ще е необходима вероятно една година, за да възникне "нова физика", уточнява говорителят на ЦЕРН Джеймс Джилис.
Строителството на 27-километровия Голям адронен колайдер на дълбочина 100 м започна през 1994 г. По проекта работят около 10 000 учени от целия свят. 6000 от тях са от ЕС. Българските специалисти са 35.
В колайдера два снопа частици ще се движат с огромна скорост в противоположна посока. На редица места техните пътища ще се пресичат, което ще позволи сблъсък. Частиците ще бъдат насочвани от няколко хиляди свръхпроводящи магнита. Последствията от сблъсъка ще са в основата на изследванията.
Около Големия адронен колайдер вече се разпространяват много легенди. Например, че в ускорителя може да се образува черна дупка, която да унищожи самия колайдер и дори да погълне териториите на Франция и Швейцария.
От доклад за безопасността обаче, публикуван от ЦЕРН, става ясно, че Земята няма да бъде погълната от черна дупка при провеждането на най-мощния в света експеримент в областта на елементарните частици, когато заработи Големият адронен колайдер на ЦЕРН, предаде Би Би Си.
"Нашият институт е един от най-активните участници в опитите, които ще се правят там - по-специално в инсталирането на камери на детектора CMS, един от двата основни експеримента на ЦЕРН", заяви за БТА чл. кор. Йордан Стаменов.
Чрез експериментите учените ще се опитат да пресъздадат условията на Големия взрив и да отговорят на въпроса как е създадена Вселената. С помощта на CMS и на детектора на частици АТЛАС, които са близки по значение, ще се определят основните параметри на взаимодействие на елементарните частици при свръхвисоки енергии, ще се установи евентуалното наличие на нови елементарни частици в съответствие със съвременните теоретични предсказания, поясни чл. кор. Стаменов.
CMS е абревиатура на компактен мюонен соленоид. Представлява цилиндър, дълъг 21 метра, с диаметър 16 метра. Теглото му е 12 500 тона. Той съдържа огромен свръхпроводящ магнит, 13 метра дълъг и 6 метра в диаметър. Чрез детектора CMS ще се засичат данните от ускорителя LHC, в който ще се възпроизведат условията на Големия взрив чрез сблъскването на два потока от частици със свръхвисока енергия, движещи се със скорост, близка до тази на светлината.
Българската страна - една колаборация на сътрудници на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика и Софийския университет "Св. Климент Охридски" - произведе част от необходимите мюонни камери (около 180), плюс електрониката, която ги захранва, каза чл. кор. Йордан Стаменов. Те бяха изследвани с частици от космическо лъчение в България и след това пренесени в ЦЕРН и изследвани отново там. "Нямаше никакви забележки" - заяви чл. кор. Стаменов. С участието на наши сътрудници, ръководени от Владимир Генчев, беше извършен монтаж на място.
***
Учените пуснаха най-големия ускорител на частици в света
Женева, 10 септември 2008 г. /БТА/ Учените от Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) изстреляха първите протони в 27-километровия пръстен на най-големия колайдер в света, с намерението да възпроизведат за част от секундата условията на "Големия взрив", създал Вселената преди 13,7 милиарда години, предадоха световните информационни агенции.
Ръководителят на проекта "Голям адронен колайдер“ Лин Еванс даде команда да се изстрелят протоните в Големия адронен ускорител, който се намира на 100 метра под швейцарско-френската граница. "Лъчът от протони е с диаметъра на човешки косъм" - обясни говорителката на ЦЕРН Паола Катапано.
"След инжектирането на първия лъч протони, трябваше да изчакаме около 5 секунди, за да съберем данни", заяви Лин Еванс.
Преобладаващите емоции около старта на ГАК са две - радостта от завършения голям проект и надеждата, че предстоят велики открития, заяви директорът на ЦЕРН Робер Емар.
Първата задача на гигантския ускорител е да пусне лъч от елементарни частици в едната посока в 27-километровия пръстен, и след това друг в противоположната посока, за да се провери дали пътят е чист.
През следващите седмици лъчи ще бъдат инжектирани едновременно в двете посоки, за да се генерират сблъсъци със скорост 99,99% от светлинната.
Учените в целия свят със затаен дъх очакват резултатите от тези миниатюрни сблъсъци. Една от възможностите е те да доведат до раждането на материя (невиждани досега елементарни частици). Това ще докаже, че е вярна теорията за съществуването на хипотетична частица, наречена "бозон на Хигс", която дава маса на материята. Тя е липсващото звено в т. н. Стандартен модел на елементарните частици, изграждащи Вселената.
Учените се надяват също, че сблъскванията на протони, предизвикани във вътрешността на Големия адронен колайдер, и извънредно високите енергии, ще позволят да се "смачкат" съставките на атомите, за да се види от какво са "направени".
Пускането на Големия адронен колайдер в действие се очакваше с нетърпение от 9000 физици и инженери в света, които ще провеждат експерименти там. Проектът струва 9 милиарда щатски долара (3,76 милиарда евро).
***
Най-големият ускорител на частици в света започна да функционира в Женева
Женева, 10 септември 2008 г. /БТА/ Големият адронен колайдер, който има за цел да пресъздаде първите мигове от живота на Вселената, днес успешно бе задействан, съобщи Франс прес.
Първият лъч от протони направи пълна обиколка в 27-метровия тунел на дълбочина 100 метра под френско-швейцарската граница. От дирекцията на ЦЕРН окачествиха събитието като "исторически ден" за човечеството, което "иска да разбере откъде е дошло и накъде се е запътило и дали Вселената има край".
В Големия адронен колайдер трябва да се сблъскат протони, като от този сблъсък ще се образуват елементарни частици, които досега не са били наблюдавани. За част от микросекундата ще бъдат пресъздадени условията във Вселената веднага след Големия взрив, преди елементарни частици да се свържат помежду си, за да образуват атомни ядра.
Ще бъдат изследвани частици, наречени суперсиметрични, които вероятно са в състава на тъмната материя, за която на практика не знаем нищо, освен че съставлява 23 на сто от Вселената. Обикновената материя съставлява едва 4 на сто от Вселената, а останалите 73 на сто са тъмна енергия, "отговорна" за експанзията на Вселената. Вероятно ще може да бъде открита и антиматерия, генерирана в количество, равно на това на материята по време на Големия взрив. Основната част от антиматерията обаче впоследствие е изчезнала.
Днес сутринта първият лъч от протони - композитни частици от семейството на адроните, успешно премина през Големия адронен колайдер по посока на часовниковата стрелка. Следобед бе извършен и втори експеримент - с лъч от протони по посока, обратна на часовниковата стрелка. Направлявани от свръпроводящи магнити, охладени до минус 271,3 градуса по Целзий - температура, близка до абсолютната нула, тези лъчи прогресивно ще бъдат ускорявани до скорост, близка до светлинната.
Първите сблъсъци на протони са планирани след няколко седмици и ще генерират 450 гигаелектронволта енергия, т.е. по-малка мощност от тази на Фермилаб в Чикаго - досегашния най-голям ускорител на частици в света. Ако всичко е наред, в края на октомври сблъсъците ще достигнат мощност, която е 5 пъти по-голяма от тази на Фермилаб.
***
"Бащата" на бозона на Хигс предсказа, че тази частица ще бъде открита
Лондон, 10 септември 2008 г. /БТА/ Британският изследовател Питър Хигс, на когото е кръстена частица, смятана за истински Граал на физиката, заяви, че задействаният днес Голям адронен колайдер на френско-щвейцарската граница вероятно ще позволи да бъде открит бозонът на Хигс, съобщи Франс прес.
Смятам, че това е много вероятно, каза проф. Хигс на пресконференция в Единбург, където преди 44 години е съставил революционната си теория. Ако при експериментите в Големия адронен колайдер не се стигне до откритие, това ще означава, че много хора и аз самият вече не разбираме нищо, що се отнася до тези слаби електромагнитни взаимодействия, допълни 79-годишният изследовател.
Проф. Хигс разказа, че хрумването му за бозона, който носи неговото име, не е било внезапен изблик на гениалност, а е отнело един уикенд. Всичко не стана за един миг, в който да извикам "Еврика", поясни той. Постепенно си дадох сметка, че някъде в паметта ми има нещо, което вероятно ще ми помогне да разбера как да намеря търсеното решение. Когато се върнах на бюрото си, първото, с което се захванах, бе да проверя в други документи дали спомените ми не са изкривени и дали това може да ми помогне, добави проф. Хигс.
***
Големият адронен колайдер скара Питър Хигс и Стивън Хокинг
Лондон, 11 септември /БТА/ Големият адронен колайдер скара "бащата" на бозона на Хигс - Питър Хигс и Стивън Хокинг, съобщиха в. "Дейли телеграф" и в. "Таймс".
Задочната кавга между двама от най-известните учени в света заплаши да помрачи тържествата във връзка с началото на най-големия научен експеримент в света. По време на пресконференция в Единбург проф. Хигс отправи злъчна атака срещу проф. Хокинг, като каза, че неговите изследвания "не са достатъчно добри". По този начин Хигс реагира на интервюто, в което проф. Хокинг подхвърля на шега, че би било "по-интересно", ако при експеримента на ЦЕРН на френско-швейцарската граница не бъде открит бозонът на Хигс, или "частицата на Бога".
Двамата мъже са претенденти за Нобеловата награда - в зависимост от резултата на експеримента - и заяжданията между тях може да засегнат цялата научна общност.
Проф. Хокинг преди време се обзаложи на 100 британски лири, че бозонът на Хигс не съществува и продължава да твърди, че Големият адронен колайдер може да доведе до по-интересни открития от откритието на бозона на Хигс.
На 20 септември 2008 г. Европейският център за ядрени изследвания (ЦЕРН) обявява, че новият Голям адронен колайдер е повреден и ще бъде спрян най-малко за два месеца. В емисията на БТА четем:
ЦЕРН: Повредите на Големия адронен колайдер предизвикаха спирането му за два месеца
Женева, 20 септември 2008 г. /БТА/ Европейският център за ядрени изследвания (ЦЕРН) обяви, че новият голям адронен колайдер е повреден по-сериозно, отколкото се предполагаше, и ще бъде спрян поне за два месеца, предаде Асошиейтед прес.
Говорителят на ЦЕРН Джеймс Гилис съобщи, че експерти са влезли в 27-километровия тунел, в който се намира ускорителят, за да оценят повредите, заради които той бе спрян за 36 часа скоро след старта на 10 септември. Все още е рано да се каже какво е станало, но изглежда проблемът е предизвикан от дефект в електрическите връзки между два магнита, вследствие на което е изтекъл свръхохладен хелий. Гилис изтъкна, че повреденият сектор ще трябва да бъде затоплен доста над нула градуса, за да могат да бъдат извършени поправките. Затова ще трябва да бъде спрян ускорителят.
***
Лоша спойка е причинила спирането на Големия адронен колайдер
Женева, 7 октомври 2008 г. /БТА/ Лоша спойка на една от 10 000-те връзки е най-вероятната причина за проблема, заради който беше спрян най-големият ускорител на елементарни частици в света само след няколко дена работа, предаде Асошиейтед прес.
"Много е вероятно една от свръзките да не е била добра" - каза Лин Еванс, ръководител на проекта в ЦЕРН. Той уточни, че проблемът е малък: "Това често се случва при електрическите връзки". Най-вероятно се дължи на човешка грешка.
Само една дефектна връзка при общ брой 10 000 не е лош резултат, но последиците са големи. Тази грешка спря работата на ускорителя за поне два месеца. Това означава, че той не може да бъде рестартиран преди пролетта. През зимата съоръженията задължително се изключват заради високата цена на електричеството.
Големият адронен колайдер все още е прекалено студен, за да бъде отворен. Той работи при температура близка до абсолютната нула, при която електричеството е по-ефикасно. Увредената секция ще се затопля постепенно до стайна температура пет седмици. Чак тогава тя ще бъде поправена. Охлаждането ще отнеме още пет седмици.
Големият адронен колайдер беше пуснат тържествено на 10 септември. Проблемът се появи след 9 дена и на 20 септември той беше спрян.
На 21 октомври 2008 г. на тържествена церемония в Женева (Швейцария) официално е открит най-големият ускорител на частици в света - Големият адронен колайдер.
Най-големият ускорител на частици в света беше тържествено открит от ЦЕРН
Женева, 21 октомври 2008 г. /БТА/ На тържествена церемония, организирана от Европейския център за ядрени изследвания /ЦЕРН/, днес беше официално открит най-големият ускорител на частици в света - Големият адронен колайдер, предаде Ройтерс.
На церемонията присъстваха делегации от 40 страни. Очакваше се събитието да уважат държавните глави на страните членки на ЦЕРН, но вместо това дойдоха техните министрите на образованието.
Единственият държавен глава на церемонията бе швейцарският президент Паскал Кушпен. Франция изпрати премиера си Франсоа Фийон.
"Големите философи, големите мистици, големите поети никога не престанаха да мислят за тайнството на материята и за тайнството на създаването на Вселената. Тези два преплетени въпроса никога не престанаха да изумяват и впечатляват човечеството", подчерта Фийон на церемонията.
Събитието протече при засилени мерки за сигурност. Извън Женева делегациите посетиха мястото на френско-швейцарската граница, на което е изграден колайдерът.
Отказът на президентите на страните, членуващи в ЦЕРН, от първоначалното намерение да присъстват на церемонията по откриването на най-големия ускорител на частици в света, показва, че ентусиазмът от неговото задействане през септември вече се е изпарил, отбелязва Франс прес.
А причината е, че Големият адронен колайдер, който струва 3,76 милиарда евро и беше изграждан в продължение на 12 години, беше спрян само няколко дни след пускането му в действие на 10 септември. Причините бяха две последователни повреди. Първата беше лека и предизвикана от авария в електрически трансформатор. Втората от 19 септември беше доста по-сериозна и се дължеше на дефект в електрическите връзки между два магнита. В следствие на нея изтече свръхохладен хелий - газ, предназначен да поддържа в ускорителя температура, близка до абсолютната нула /минус 271,3 градуса/. Тогава ЦЕРН обяви, че ще бъдат необходими няколко седмици, през които температурата в ускорителя ще бъде доведена до градуси, които ще позволят поправката му. Така че машината едва ли ще може да започне отново работа преди насрочената още преди авариите годишна пауза за поддръжката й между ноември и април, отбелязва Франс прес.
Пускането на Големия адронен колайдер в действие през септември беше очаквано с нетърпение от физиците и инженерите по света, които в бъдеще ще извършват експерименти там.
Строителството на 27-километровия пръстен на колайдера, разположен на дълбочина 100 метра под земната повърхност, започна през 1994 г. По проекта работят около 10 000 учени от целия свят. 6000 от тях са от ЕС. Българските специалисти, участващи в проекта, са 35.
Чрез колайдера учените от ЦЕРН имат намерение да възпроизведат за част от секундата условията на Големия взрив, създал Вселената преди 13,7 милиарда години.
/ГИ/
news.modal.text
