site.btaЗадължителното гласуване на Балканите – експериментално лекарство за политическата апатия с противоречиви резултати

Ниската избирателна активност на последните няколко вота за парламент в България не е единствено българско явление, нито проблем само за българската политика. Политиците и в съседните страни са изправени пред задачата да намерят начин да стимулират гражданите за по-активно участие в изборите, а някои от балканските държави се опитват или са се опитвали в миналото да решат този проблем по същия начин, както в България – чрез въвеждане на задължително гласуване. Такива разпоредби са в сила в Гърция и в Турция, а доскоро – и в Република Кипър. Вижда се обаче, че този подход и там е изправен пред затруднения с прилагането на мярката, а активността на избирателите остава ниска или дори спада, освен донякъде в случая с Турция.

ГЪРЦИЯ

Гласуването в Гърция е задължително, като това изискване е записано и в конституцията на страната, която казва, че „участието в изборите е задължително за всички, които са вписани в избирателните списъци“.

От правилото все пак има някои изключения - за гражданите на възраст над 70 години и за тези, които се намират в чужбина в деня на изборите. 

Според закона избирател, който неоправдано не упражни правото си на глас, се наказва със затвор от един месец до една година. 

На практика обаче предвидените наказания за неучастие в изборите не се налагат. Според публикация на Центъра за европейско конституционно право „Темистоклис и Димитрис Цацос“, цитирана преди Евроизборите през юни от „Ефимерида тон синдактон“, „няма известни случаи на налагане на санкции“, а избиратели са казали пред вестника, че са забравили за разпоредбата или че са изненадани да чуят, че е още в сила. 

Обстоятелството, че гърците не възприемат сериозно това законово задължение, се потвърди и на изборите за Европейски парламент, когато почти 60 процента от гласоподавателите не се явиха в избирателните секции. Тогава пред БТА журналистът и политически анализатор Дора Андониу констатира, че това явление предизвиква различни странични ефекти и влияе върху общата политическа картина.

ТУРЦИЯ

Право, но и задължение, чието неизпълнение е наказуемо с глоба, е гласуването на избори и в съседна Турция.

Задължителният характер на гласуването е регламентиран като законово задължение по силата на чл. 25 от Изборния кодекс. Турското законодателство преценява участието в изборния процес като жизненоважно за демократичните процеси и го насърчава чрез налагане на парична глоба.

Гласуването е окачествено не само като конституционно право, но и като граждански дълг на избирателя и е задължително както на президентските и парламентарни избори, така и на местните избори и референдумите.

Традиционно страната отчита висока избирателна активност на избори, като на последните президентски и парламентарни избори на 28 май 2023 г. избирателната активност беше 86,98 процента, напомня турската частна телевизия НТВ.

Размерът на глобата за негласуване се определя от Висшата избирателна комисия. На последните общи избори той бе 300 турски лири или около 14 евро, на колкото се равняваше глобата тогава.   

Всички граждани, включени в избирателните списъци, които не отидат да гласуват, подлежат на налагане на парична глоба, а ако тя не бъде заплатена, спрямо нередовния избирател може да бъде предприета административна процедура, обясняват правни експерти. Глобата може да бъде оспорена при някои обстоятелства, например при боледуване на избирателя или в случаите, когато той се намира извън страната.

На избирателя, който не е гласувал, се изпраща известие за глоба и плащането се извършва онлайн чрез електронното управление, в данъчните служби или определени банки.  

КИПЪР

В миналото задължително гласуване беше предвидено от закона и в Република Кипър, като нарушителите бяха заплашени от парична глоба в размер от 200 тогавашни кипърски лири (340 евро). 

През 2017 г. обаче парламентът гласува за отмяна на това изискване на президентските, парламентарните и местните избори с аргумента, че в продължение на много години е установена невъзможност мярката да бъде налагана реално спрямо избирателите, които не се явяват пред урните. 

Гласуването на изборите за Европарламент обаче остана на хартия задължително чак до отмяната му през 2023 г.

В интерес на истината трябва да се отбележи, че след отмяната на задължителното гласуване се наблюдава известен спад на избирателната активност в Кипър. Докато на президентските избори през 2008 г. тя беше близо 90 процента, а през 2013 г. – 81 процента, то на изборите през 2018 и 2023 г. тя беше около 72-74 процента. Дали това се дължи на отмяната на разпоредбата или на обща тенденция на спад на активността е трудно да се прецени.