site.btaПълното господство на АНК в Южна Африка приключи

Резултатите са налице и посланието е категорично: управляващият Африкански национален конгрес (АНК) беше унизен на парламентарните избори в страната. Южна Африка преживява най-голямата промяна в политическия си пейзаж след края на апартейда преди 30 години, констатира британският в. "Гардиън".

Преброяването на гласовете показва, че партията е паднала под 50%, необходими за парламентарно мнозинство, за първи път от края на управлението на бялото малцинство през 1994 г. Сега тя трябва да подели властта за първи път. А нейните политически лидери ще трябва да понесат позора да се борят за коалиция с опонентите си.

Това е ново дъно за АНК. Това е партията, родена от най-известното африканско освободително движение, което освободи чернокожите южноафриканци от управлението на бялото малцинство, предотврати изпадането на страната в гражданска война и в лицето на Нелсън Мандела даде на страната първия чернокож президент.

На пръв поглед резултатът от изборите е трагедия. За тези хора, които са на определена възраст, АНК предизвиква спомени за Мандела, който излиза от затвора с вдигнат юмрук. Четири години след освобождаването му, изборите през 1994 г., на които чернокожите гласуваха за първи път, подпечатаха триумфа на АНК над отвратителната система на расова сегрегация.

Лошите резултати всъщност са добри

Но реалността показва, че резултатите от последните избори в Южна Африка са добри за страната. Тя показва, че демокрацията в страната дава на гражданите възможност да държат правителството отговорно. Гласоподавателите имаха много възможности за избор - в националния вот участваха рекордните 51 опозиционни партии. Това ниво на избор, съчетано със системата на пропорционално представителство, означава, че южноафриканците ще получат правителство, което по-добре отразява волята на избирателите, отколкото в страни, доминирани от две партии с по-неясни системи за гласуване, като Великобритания и САЩ, подчертава "Гардиън".

Правителството на Южна Африка има за какво да отговаря. Най-индустриализираната икономика в Африка е затънала до гуша. Един от всеки трима южноафриканци в трудоспособна възраст е безработен, като при хората на възраст между 15 и 34 години този процент достига почти половината - 45,5 процента.

Такива високи нива на безработица помагат да се обясни защо хората, родени след края на апартейда - поколението на "родените свободни“ - са обърнали гръб на АНК. Те са двигателят на тази промяна. Много от тях се чувстват икономически онеправдани в страна, която Световната банка класира сред страните с най-голямо социално неравенство в света. И тъй като не си спомнят за апартейда, те не изпитват желание да гласуват за АНК от лоялност.

Високата безработица беше само част от дългия списък с оплаквания на южноафриканците. Непрекъснатите прекъсвания на електрозахранването, причинени от нормирането на електроенергията, от години изнервят хората и задушават бизнеса. Достъпът до чиста вода стана по-труден за най-бедните хора, а в някои квартали се разпространиха жестоки престъпления.

Поредица от скандали, в които бяха замесени фигури от АНК, подчертаха разликата между имащите и нямащите. Джейкъб Зума, президент на страната от 2009 г. до 2018 г., е обвинен буквално в надзор на системна корупция, при която се твърди, че е позволил на близки до него бизнесмени да заграбват държавни ресурси и да влияят на правителствената политика.

Дори сегашният президент Сирил Рамапоза, ветеран от АНК и успешен бизнесмен, който беше част от преговорния екип, сключил споразумението, сложило край на апартейда, почти беше подложен на импийчмънт заради скандал, свързан с пари в брой - между 500 000 и 5 млн. долара, които са били откраднати от частната му ферма за диви животни.

Надолу, надолу…

Упадъкът на АНК може да се проследи в намаляващата му популярност на изборите. Той печели първите избори след апартейда с 62,6 % от гласовете и се колебае близо до границата от 70 % в следващите вотове, но през 2019 г. делът му от гласовете спада до 57,5 %.

Корупцията и икономическият упадък, които са настъпили, са резултат от това, че през последните 30 години Южна Африка е била де факто еднопартийна държава. Липсата на надзор позволи на най-лошите елементи на корупцията да се настанят в партията.

Коалиционното правителство ще даде възможност на други групи да наложат контрол и баланс на АНК. А свежата кръв в правителството - след десетилетия, в които млади борци за освобождение се превръщат в корумпирани дебеловрати заможни и влиятелни хора - би могла да осигури разнообразието от идеи, необходими за създаването на ефективни политики по ключови въпроси.

Разбира се, коалиционното правителство няма да бъде безболезнено. Южна Африка навлиза в неизследвана територия. И само като погледнем Европа, знаем, че коалиционните правителства могат лесно да се разпаднат.

Иронията на изборите е, че архитектът на падението на АНК беше Зума. След като изпадна в противоречие с АНК, през декември миналата година той участва в създаването на Умконто ве сизве (uMkhonto we Sizwe, МК)/( Копието на нацията/МК) - партия, наречена на името на въоръженото крило на АНК по времето на апартейда. МК, както е известна, получи 15 % от гласовете. Това означава, че Зума може да има думата при съставянето на правителството.

Но като цяло преминаването към коалиционно правителство ще бъде от полза за Южна Африка. Това е и възможност за АНК да се възстанови. Тя все още ще бъде най-голямата партия в правителството, тъй като е спечелила най-голям дял от гласовете - 40 % в сравнение с около 20 %, спечелени от нейния най-големия й съперник - основния опозиционен Демократичен алианс (ДА).

Изглежда вярвайки, че тяхната партия е предопределена да управлява вечно, важните особи на АНК бяха шокирани от резултата от изборите. Партията научи, че може да бъде наказана и не трябва да приема електоралната подкрепа за даденост.

Президентът на Южна Африка Сирил Рамапоза призна, че неговата партия Африкански национален конгрес (АНК) е получила изправящ я пред предизвикателства изборен резултат, след като загуби мнозинството си за първи път от края на апартейда преди 30 години, отбелязва Би Би Си.

АНК спечели 159 места в 400-местния парламент, което е по-малко от 230-те места след предишния вот.

"Нашият народ се произнесе, независимо дали ни харесва или не, той се произнесе“, заяви Рамапоза.

Политическите партии в РЮА ще се постараят да постигнат коалиционно споразумение до две седмици, когато парламентът ще се събере на първо заседание. 

Възможна ли е коалиция?

Дясноцентристкият Демократичен алианс остава втората по големина партия в парламента с 87 места и заяви, че е отворен за преговори за коалиция.

"Призоваваме всички останали, които обичат нашата конституция и всичко, което тя представлява, да оставят настрана дребнавата политика и тесните сектантски интереси и да обединят усилията си сега", заяви лидерът на ДA Джон Стенхейзън.

Партията му обаче се противопоставя на два от основните приоритети на АНК - политиките за овластяване на чернокожите, които имат за цел да им дадат дял в икономиката след изключването им по време на расистката епоха на апартейда, и законопроекта за националното здравно осигуряване (НЗО), който обещава универсално здравеопазване за всички.

АНК заяви, че и двете политики не подлежат на обсъждане в коалиционните преговори.

Бившият президент Джейкъб Зума, който сега оглавява партията МК, заела трето място с 58 места, не присъства на обявяването на резултатите и имаше предположения, че може да ги оспори.

МК заяви, че е готова да работи с АНК, но не и докато начело на тази политическа сила е Рамапоза. Той замени Зума като президент и лидер на АНК след ожесточена борба за власт през 2018 г. В интервю за Би Би Си Патрик Гаспард, който беше посланик на САЩ в Южна Африка в периода 2013-2016 г., описа двамата политици като "заклети врагове".

82-годишният Зума е непредвидим и се готви да демонстрира силата си като лидер в родната си провинция Квазулу-Натал, където партията МК отне огромна част от гласовете на АНК.

Създадена само преди няколко месеца, тя е най-голямата партия в провинцията - получава 44 % срещу 19 % за АНК.

Местните проблеми са били важен фактор за тази промяна, тъй като някои членове на общността обърнаха гръб на АНК, защото тя не успя да се справи с острия недостиг на вода.

В някои части на провинцията, като например в Тренънс парк, който се намира само на 20 минути път с кола от главния град Дърбан, от 10 месеца в чешмите няма вода. Жителите разчитат на цистерни, които понякога не доставят водата навреме.

Хората в Квазулу-Натал се надяват, че сега, когато изборите са приключили, проблемът ще бъде решен завинаги.

Редица наблюдатели са единодушни, че подкрепата за АНК се топеше през годините заради високите нива на корупция, безработица и престъпност., отбелязва Би Би Си.

Големият губещ, Африканският национален конгрес, открито признава поражението си, не харесва резултата, но иска и сега трябва да си направи изводи от него, посочва "Тагесшау". Генералният секретар Фикиле Мбалула говори за "момент на самоанализ, който вече е започнал", но в същото време посочва, че АНК остава най-силната политическа сила в страната, изпреварвайки Демократичния алианс и партията на бившия президент Джейкъб Зума.

Зад кулисите дискусиите за възможни коалиции отдавна са започнали. Нищо чудно, защото времето е малко. Конституцията предвижда новият парламент да започне да избира следващия президент най-късно до две седмици.

Новата партия MK на противоречивия бивш президент Зума и "Борците за икономическа свобода"(БИС), вече се предложиха като партньори, но не без да поставят искания: MK иска оставката на президента Рамапоза, лидерът на БИС Малема иска министерството на финансите.

Тъй като и двете партии застъпват радикални леви позиции, критиците наричат ​​съюза на MK, БИС и AНК "коалиция на Страшния съд“ – "правителство на Страшния съд“.

Джон Ендрес, управляващ директор на либералния мозъчен тръст IRR в Йоханесбург, вижда нещата по същия начин. БИС разпространява "радикална лява политика“ от десет години. Те искат да експроприират страната и да национализират банки и мини, "а това не би било от полза за инвестиционния климат в Южна Африка и следователно би било пагубно за икономическия растеж“.

Мнозинството в изпълнителния съвет на AНК би предпочело да работи с икономически либералния Демократичен алианс. Възможно е след това да бъдат добавени още двама партньори, Партията на свободата Инката и Действие Южна Африка (ДЮА/Action SA), за да формират нещо като "правителство на националното единство“.

Това вече се обсъжда неофициално.