site.btaЗападният печат продължава да коментира различни аспекти от реакциите по света след смъртта на руския опозиционер Алексей Навални

Западният печат продължава да коментира различни аспекти от реакциите по света след смъртта на руския опозиционер Алексей Навални, критик номер едно на Кремъл.

В анализ на тази тема коментаторът на в. "Ню Йорк таймс" Брет Стивънс отбелязва, че миналата седмица президентът Байдън е заявил, че "разглежда цяла поредица от възможности", за да изпълни предупреждението си към Владимир Путин от 2021 г., че Русия ще бъде изправена пред "опустошителни" последици, ако Алексей Навални умре в затвора. Сега, след като Путин се отнесе към това предупреждение с обичайното си презрение, Байдън трябва да действа, воден от съображения за морална чистота и личен авторитет, както и заради стратегическия императив да демонстрира пред диктатора, че американските заплахи не са напразни, посочва вестникът.

Според коментатора на в. "Ню Йорк таймс" съществуват четири основни подхода. Първият е чрез финансите. Вестникът цитира мнението на инвеститора Уилям (Бил) Браудър, че най-важното нещо, което може да се направи, за да се отвърне на удара на Путин, е да бъде приет закон за конфискуване на замразените руски банкови активи в размер на 300 милиарда долара за защита и възстановяване на Украйна. Браудър е най-известен като движещата сила зад законите "Магнитски", налагащи санкции и на руски официални представители, замесени в корупция и други злоупотреби.

Предложението на Браудър не е ново, посочва в. "Ню Йорк таймс". То е срещало и съпротива от страна на американските официални представители, които се опасяват, че това надхвърля позволеното от американското законодателство.

"Путин не се интересува от това колко войници ще бъдат убити, но той е дълбоко загрижен за парите си. Освен това всички държави трябва да нарекат това ново законодателство "Законът Навални", заключава Браудър.

Вторият подход е чрез отказ за признание, отбелязва коментаторът на американския вестник. "Не признавайте Путин за президент на Русия след 17 март - това е просто", каза по телефона от Берлин за в. "Ню Йорк таймс" Гари Каспаров, легендарният шампион по шахмат и защитник на човешките права. "Не признавайте режима за легитимен", съветва Каспаров.

Третият подход е чрез съдбата на дисидентите. Американският вестник обръща внимание на руския опозиционен политик Владимир Кара-Мурза, друг дисидент в затвора. Подобно на Навални, 42-годишният Кара-Мурза също е преживял отравяния и кома. Подобно на Навални, той също е задържан в наказателна колония със "строг режим", излежавайки 25-годишна присъда заради противопоставянето си на Путин.

"Ако няма промени" в западната политика, каза пред в. "Ню Йорк таймс" от Йерусалим правозащитникът Натан Шарански, който миналата година си е разменил писма с Навални, Путин "може да убие Кара-Мурза още утре. Западът трябва да разбере, че тези дисиденти са истинските приятели на свободния свят и те трябва да бъдат разглеждани като кандидати за размяна на затворници", допълва Шарански пред вестника.

И последният, четвърти подход е енергията според един от източниците на в. "Ню Йорк таймс", пожелал да запази анонимност поради деликатното естество на сегашната му длъжност, но той отдавна е уважаван експерт по енергийните пазари. "Американският втечнен природен газ сега е част от арсенала на НАТО срещу Русия", каза той. Байдън, съветва източникът на вестника, би могъл "да възстанови доверието в САЩ като износител на втечнен природен газ, като отмени "паузата" на американската администрация за нови разрешителни за втечнен природен газ и по този начин даде увереност на Европа и Япония да спрат да внасят руски втечнен природен газ", допълва източникът.

Макар че приходите на Русия от петрол и газ рязко спаднаха след началото на войната в Украйна, те все още възлизат на близо 100 милиарда долара през миналата година - достатъчно, за да се финансира военната машина на Кремъл, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

Какво друго може да навреди? Бившият шеф на ЦРУ и генерал от резерва Дейвид Петреъс има конкретно предложение: "Белият дом трябва да обяви предоставянето на Армейска тактическа ракетна система (ATACMS) на Украйна, която ще удвои обсега до около 300 км на ракетите, изпратени от САЩ до момента".

Петреъс признава пред коментатора на в. "Ню Йорк таймс", че тези ракети могат да бъдат предоставени само ако военната помощ за Украйна в размер на 60 млрд. долара, която Сенатът одобри миналата седмица, успее да преодолее съпротивата на републиканците в Камарата на представителите. Всеки републиканец, който си спомня за това, което партията му някога е защитавала, е длъжен да гласува за този законопроект, точно както Байдън е длъжен да гарантира, че злото няма да остане ненаказано и Навални не е умрял напразно, заключава американският вестник.

Под заглавие "Предупреждението на Солженицин" друг американски вестник, "Атлантик", цитира неговото обръщение през 1978 г. при откриването на учебната година в Харвардския университет, като отбелязва, че унищожителната му критика на западния либерализъм е по-актуална от всякога и днес е още по-наложително да ѝ обърнем внимание.

Солженицин не разбира правилно някои от ключовите аспекти на западната, и по-специално на американската либерална демокрация, отбелязва в анализа си в. "Атлантик". Той не е бил демократ, въпреки че безрезервно се е противопоставял на жестокото управление и произвола. Вярно е също така, че дълбоката му религиозност и мистичната му вяра в съдбата на Русия бяха и остават чужди за повечето хора, които не са руснаци. Вярно е също така, че в началото на 2000-те години той поддържаше сърдечни, макар и предпазливи отношения с Владимир Путин, въпреки че твърдо се застъпваше подчинените на тогавашния Съветски съюз народи, включително и Украйна, да вървят по своя път. Но това, което има значение сега, както и тогава, е неговата критика към нас, посочва американският вестник.

Видяхме неспособността на Запада да предотврати убийството, с преки или косвени средства, на героичния руски опозиционер Алексей Навални и радостното безразсъдство на руския диктатор часове след като бе съобщено за това. Видяхме една чужда война, използвана като повод за преследване на студентите от еврейски произход в университетските кампуси и по улиците, видяхме също и ужасяващия спектакъл на възможното завръщане на президентския пост на един от най-корумпираните и опасни политици в американската история. Затова си струва да се върнем към речта на Солженицин, която е мрачно размишление за едно друго мрачно време, заключава в. "Атлантик".

В коментар по повод обявената пред света от Юлия Навална мисия да продължи делото на покойния си съпруг Алексей Навални в борбата му срещу руския президент Владимир Путин, в. "Ю Ес Ей тудей" отбелязва, че досега тя се е въздържала от участие в политиката, предпочитайки да се съсредоточи върху ролята си на майка и съпруга. Но нейната новооткрита упоритост да продължи опасната работа на съпруга си подчертава ролята, която скръбта играе за укрепване на твърдостта при значителна загуба.

"Напълно нормално е да искаме да превърнем своята скръб в нещо по-силно, да ѝ дадем смисъл, така че да чувстваме, че любимият ни човек не е загубил живота си напразно", посочва Джина Мофа, терапевт от Ню Йорк и автор на книгата "Да продължиш не означава да се откажеш", цитирана от вестника.

"Бизнес инсайдър" се спира на писмата от последните месеци на живота на Навални, получени от в. "Ню Йорк таймс", които показват, че руският опозиционер, намиращ се в затвора от януари 2021 г., е успял да остане в течение на актуалните събития, включително и в САЩ.

В писмо, изпратено до негов приятел, фоторепортер на име Евгени Фелдман, Навални казва, че програмата на бившия американски президент Доналд Тръмп за втори мандат е "наистина страшна". Според вестника той е написал, че ако президентът Джо Байдън има здравословен проблем, "Тръмп ще стане президент", добавяйки: "Тази очевидна вероятност не притеснява ли демократите?"

В друго писмо до Фелдман от 3 декември Навални отново изразява загриженост за Тръмп и моли приятеля си: "Моля те, посочи един днешен политик, на когото се възхищаваш", посочва "Бизнес инсайдър".

Британският в. "Индипендънт" обръща внимание на вчерашното твърдение на Доналд Тръмп, че е обект на политическо преследване, сравнявайки своята съдба с тази на руския опозиционер Алексей Навални.

Доналд Тръмп заяви, че съдебното решение от миналия петък да плати 355 млн. долара глоба за финансови измами е "някаква форма на Навални" във връзка със затварянето и очевидното убийство на покойния руски опозиционер, отбелязва британският вестник.

Тръмп, който изрази възхищението си от Путин по време на мандата си в Белия дом през 2017-2021 г. и след това, каза по-рано в пост в платформата си "Трут соушъл", че смъртта на Навални го е накарала "да осъзнае какво се случва в нашата страна". Бившият американски президент обаче побърза да уточни, сравнявайки новината със собствената си ситуация, и добави: "Това е ужасно нещо, но то се случва и в нашата страна", отбелязва "Индипендънт".

Друг британски вестник, "Гардиън", се спира на вчерашното съобщение на в. "Ню Йорк таймс", че руските служби за сигурност са арестували балерина, която е с двойно американско и руско гражданство по обвинение в държавна измяна, тъй като е набирала средства за Украйна.

Вестникът цитира руска неправителствена организация, че балерината, която според руски медии е Ксения Кавана, би могла да бъде обвинена, че е превела 51 долара (47 евро) на украинска благотворителна организация през февруари 2022 г., в деня, когато Владимир Путин започна нахлуването си в Украйна. Тя може да бъде изправена пред присъда до 20 години затвор по обвинения в държавна измяна на фона на репресиите на Кремъл, посочва в. "Гардиън".

"Политико" се спира на съобщението, че Русия е добавила американския сенатор Линдзи Греъм, известен с антируските си позиции, в своя списък на "терористите и екстремистите". Изданието припомня, че сенаторът републиканец от щата Южна Каролина публично обвини Владимир Путин за смъртта на руския опозиционер, дни след като предложи САЩ да обявят Русия за държава спонсор на тероризма след предполагаемото убийство на Навални.

Двама американски журналисти, Том Роугън и Хюго Гурдън от изданието "Вашингтон екзаминър", също бяха добавени в списъка на Русия с "екстремисти и терористи" по-рано този месец, допълва "Политико".