site.btaПочина Лука Велчов - доайенът на българите в Румъния

Почина Лука Велчов - доайенът на българите в Румъния. Новината съобщи дъщеря му. 

От нейна публикация в интернет става ясно, че на 5 октомври в 10:00 часа местно (и българско) време ще има религиозна церемония в римокатолическата църква „Св. Йеремия“ в Китила на адрес “Банатско шосе” 17, а в 12:00 часа ще има погребение в гробището „Свети Пантелеймон“ в Пантелеймон на улица “Тракторулуй”, последвано от събиране на улица “Доамней 14” в Букурещ, където е седалището на българското дружество в Букурещ.

Приживе Лука Велчов бе избрал ролята на пазител на миналото. Той с радост посрещаше учители, ученици, студенти, журналисти и туристи от цяла България, а и от Румъния и ги водеше по българските места в Букурещ. 

“Аз съм банатски българин. Моите прапрадеди са напуснали живота (бел.ред. - в родината), за да си спасят живота. След Чипровското въстание през 1688 г. минават река Дунав. Около 50 години живеят в Мала Влахия, имат организация. Развиват търговия със Западна Европа. Настанени са на няколко места, между които е и Крайова. Тогава Мала Влахия е била под властта на Австрия. Понеже Австрия отстъпва на Турция Мала Влахия, им дава възможност да се оттеглят в Банат. Дава им там земя. Настаняват се на две места - във Винга и в Стар Бешенов, моето родно село”, разказваше Лука Велчов в едно от интервютата си за БТА. 

Той е роден на 8 октомври 1933 година. След като завършва първоначалното си образование в родното село (1941-1945), отива да учи в Тимишоара. През 1949 година вече е в Българско педагогическо училище (1949-1953) в Букурещ, кръстено на българския революционер и поет Христо Ботев. Година по-късно е приет в Букурещкия университет, специалност "Славистика" и "Българска филология". Завършва с отличие и веднага се връща в Стар Бешенов, за да учи младите банатски българи на литературен български език. В периода 1958-1959 година е заместник-директор на гимназията в селото. Но съдбата го връща обратно в Букурещ, където става учител в българското училище (1959-1961). В този период участва активно в разработването и издаването на учебници по български език от втори до осми клас. След това работи и в румънски училища като учител по румънски и руски език. Пенсионира се преждевременно, “за да се отдаде на българската кауза в Румъния".