Преподавателят по икономика д-р Кристиян Паун коментира за телевизия Диджи 24 икономическата ситуация в Румъния и високия бюджетен дефицит. Специалистът, който е един от най-уважаваните румънски икономисти, предупреди, че без спешни мерки Румъния рискува да се озове в ситуацията на Гърция през 2009 г.
Еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) отпуснаха на Гърция повече от 260 млрд. евро по време на гръцката дългова криза, която започна в края на 2009 г. и продължи десетилетие. Средствата бяха предоставени с изискването за строги мерки за икономии.
Румънското правителство одобри неотдавна данъчна амнистия с цел да събере повече средства в държавния бюджет. Някои анализатори критикуваха тази мярка като прибързана и посочиха, че тя няма да изиграе голяма роля за намаляване на бюджетния дефицит, който може да достигне 8 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП), отбелязва Диджи 24.
Кристиян Паун смята, че при сегашните темпове държавният дълг рискува да достигне 60 процента от БВП.
„(…) Дефицитът е същността на големия дисбаланс. Всъщност това е икономическо съществуване на книга, чрез дълг и оказва натиск върху държавния дълг (…). Този дефицит от 8 процента от БВП се добавя към дълга. Ако вие, година след година, добавяте по няколко процента от БВП към държавния дълг, защото трябва да финансирате тези проценти от БВП, които нямате, много бързо ще стигнете до това дългът да надхвърли 60 процента от БВП; всяка година на дефицит добавя нови проценти от БВП към държавния дълг“, коментира Кристиян Паун.
Запитан дали Румъния рискува да се озове в ситуацията на Гърция през 2009 г., той отговори: „Пътят е същият. Така че това е само въпрос на скорост, която може да ускори много бързо навлизането ни в ситуация като тази в Гърция. Това е, което се случи с Гърция. Един спусък, едно от тези мощни събития, които могат да дойдат, за съжаление, дори отвън. Имам предвид, че може да дойде от Европейския съюз“.
Румъния е в процедура за прекомерен бюджетен дефицит от 2020 г.
Страната приключи пандемичната 2020 г. с бюджетен дефицит от 9,2 процента от БВП, но дори в предпандемичната 2019 г. бюджетният дефицит беше 4 процента, тоест над 3-процентната цел, напомнят местните медии. Миналата година Румъния регистрира дефицит от 5,68 процента, който според данни на Евростат е бил един от най-високите в ЕС.
В годишния си доклад Фискалният съвет на Румъния, който е независима институция, анализираща бюджетно-фискалната политика на правителството, предупреди, че бюджетният дефицит вероятно ще превиши 7 процента от БВП и съществува риск да се насочи към 8 процента от БВП, тъй като новият закон за пенсиите, който предвижда преизчислението им от 1 септември, и увеличенията на заплатите в публичния сектор ще предизвикат допълнителни разходи през втората половина на 2024 г.
Проектобюджетът за 2024 г. предвижда цел за бюджетния дефицит от 5 процента от БВП според националната методология.
През август премиерът Марчел Чолаку обсъди с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ново споразумение за бюджетния дефицит на Румъния. Страната планира да подпише споразумение със следващата Европейска комисия, предвиждащо постигане на целта за бюджетен дефицит от 3 процента в рамките на седем години.
Същевременно министерството на финансите на Румъния предложи мерки за икономии, които имат за цел да овладеят нарастването на бюджетния дефицит. Проектът за извънредна наредба, който бе представен за обществено обсъждане тази седмица, предвижда редица ограничения в бюджетната сфера, като спиране на назначенията до края на годината и ограничаване на бонусите.
/ВН/
news.modal.text
