site.btaАдриатически перли под закрилата на ЮНЕСКО - жертви на свръхтуризма

Адриатически перли под закрилата на ЮНЕСКО - жертви на свръхтуризма
Адриатически перли под закрилата на ЮНЕСКО - жертви на свръхтуризма
Снимка: БТА, Минко Чернев

Двe перли на адриатическото крайбрежие - Дубровник в Хърватия и Котор в Черна гора - споделят обща съдба. Те са част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и снимачни площадки на култови филмови продукции, но същевременно са изправени пред едно и също предизвикателство – свръхтуризма.

Огромният, неконтролиран наплив от туристи се превръща в световен проблем. Серия от протести срещу прекаления туристически поток имаше тази година в няколко водещи туристически дестинации в Европа, включително Венеция, Барселона, остров Санторини в Гърция.

Според местните хора прекомерно големият брой туристи вдига цените на жилищата и наемите, така че те стават недостъпни за живеещите там постоянно. Освен това прииждащите гости предизвикват огромни задръствания и нанасят поражения на околната среда.

Свръхтуризмът застигна и Балканите.

Намирането на решение на този проблем е спешен за Хърватия и Черна гора, тъй като туристическият сектор представлява съществена част от брутния им вътрешен продукт – 20 на сто от хърватския БВП и 25 процента от черногорския.

Концентрацията на местни и чуждестранни туристи, които ще посетят и пренощуват в Дубровник, ще нарасне с цели 70 процента на квадратен километър до 2030 г., което ще направи южния хърватски град най-гъсто населената туристическа дестинация. По този показател Дубровник изпреварва Венеция, Ню Йорк, Амстердам, Париж и Рим. Това сочат данните в неотдавнашен анализ „Състоянието на туризма“ на консултантската компания McKinsey, цитирани от сайта poslovni.hr

Анализаторите на McKinsey предупреждават, че е изключително важно популярните дестинации да са готови за растежа на глобалния туризъм.

Освен това според наскоро публикувано проучване на компанията за отдаване под наем holidu.de Дубровник оглавява класацията на градовете в Европа, в които се стичат най-много туристи, като на един дубровчанин се падат 27 гости при население на града от близо 42 000.

Тълпите посетители са привлечени в хърватската перла не само от средновековния чар на града, но и заради култовия сериал “Игра на тронове”, използвал естествения декор на старата част на града за столицата на Седемте кралства - Кралски чертог. Туристическите агенции не пропускат този факт в усилията си да привличат клиенти, като предлагат и специална обиколка, посветена само на сериала.

Популярността на града си има своята цена. Туристите задръстват тесните улици и вдигат наемите. Местните жители заемат само 30 на сто от местата за настаняване в Стария град. Преди разпадането на Югославия в началото на 90-те години и войната за независимост на Хърватия там са живеели около 5000 жители. Днес те наброяват 1200, отбелязва Ройтерс.

За да се справи със свръхтуризма, Дубровник въведе план, наречен “Уважавай града”, с който се ограничава броят на посетителите от круизни кораби до 4000 във всеки един момент. Наскоро забрани нови разрешителни за частно отдаване под наем в историческата част на града, за да се противопостави на растящите наеми за местните хора.

Градът започна да изкупува апартаменти, които да предлага на млади семейства с 10-годишни договори за наем.

Освен това от миналата година гостите на Стария град трябва да носят куфарите си на колеца, а не да ги влачат, за да не вдигат шум. Глобата за нарушителите е 265 евро.

Не всички са съгласни с тези решения. Ведран Миович от агенция Hedera Estate, която управлява 150 обекта в Дубровник, казва, че частните квартири са по-добър вариант за обществото, отколкото големите хотели и хотелски комплекси, от които имат полза само големите чуждестранни фондове.

Пред “Дойче веле” Дамир Крешич, директор на Института по туризъм в Загреб, коментира, че моделът на туризъм, при който най-важно е постигането на по-голям брой туристи няма задоволително ниво добавена стойност, а бързо изчерпва ресурсите.

Вместо масовост, трябва да се намали търсенето, но също така спадът на приходите, който ще се появи при това положение, трябва да бъде компенсиран с нещо друго, казва той.

Крешич обръща внимание и на все по-големия брой полети на нискотарифните авиокомпании, което също допринася за свръхтуризма.

Големите рискове за Дубровник, според изследването на McKinsey, са зависимостта на местната икономика от туризма, гъстотата на концентрацията на туристите, пренатовареността на инфраструктурата и влиянието върху околната среда, докато преживяванията на туристите и културното наследство са изложени на по-малък риск.

 

Котор, разположен на едноименния залив на Адриатическо море в Черна гора, също се опитва да намери начини как да се справи с тълпите туристи, задръстили улиците му и нанасящи вреда на околната среда.

Много посетители пристигат със стотиците лодки, яхти и круизни кораби всеки ден, което породи призиви да се вдигне таксата от едно евро, която плащат туристите от круизните кораби, влизащи в града.

Годишният брой на круизните кораби непрекъснато расте през последното десетилетие, като за тази година се очаква 500 круизни кораба да посетят града, в който е сниман филмът от поредицата на Джеймс Бонд „Казино роял“ през 2006 година.

Населението на града е около 23 000 души, а се случва за ден едновременно да акостират четири кораба с 5000 туристи, отбелязва Ройтерс.

Местните хора се оплакват от задръстванията, цените на жилищата и унищожаването на околната среда.

„Животът на нашите съседи става все по-труден през туристическия сезон“, казва Йован Ристич, директор на местната туристическа асоциация, който подкрепя увеличението на таксата за посетители от круизни кораби.

По думите му всички подобни туристически дестинации работят за регулиране на този вид туризъм и събират такси.

За първи път в света през април Венеция въведе такса от 5 евро за туристите, които посещават града само за един ден в най-натоварения период.

Нарастването на масовия туризъм оказва и влияние върху морето.

„Толкова голям брой круизни кораби налага да бъде направено проучване за това, колко максимално може да бъде натоварена околната среда,“ каза пред Ройтерс Милица Мандич, научен съветник в Черногорския институт по морска биология.

/МД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:41 на 26.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация