site.btaЗападът отново обърна поглед с тревога към Босна и Херцеговина
BALK 11:38:31 14-02-2022
RA1133BA.002
Босна и Херцеговина - политика - дипломация
Западът отново обърна поглед с тревога към Босна и Херцеговина
София, 14 февруари (София Ангелова, БТА)
Западните дипломати в Босна и Херцеговина, и не само, за пореден път имат основание да се притесняват за развоя на събитията в страната на фона на зачестилите определения на ситуацията като най-тежката след края на войната там през 1995 година.
Поводът този път: Парламентът на Република Сръбска, населената предимно със сърби част от Босна и Херцеговина, прие миналата седмица проектозакон за създаването на собствена съдебна институция, която ще избира съдиите и прокурорите - Висш съдебен и прокурорски съвет. Това е поредната стъпка на Баня Лука в посока отделяне от Босна и Херцеговина и на по-късен етап присъединяване към Сърбия. Точно както обеща Милорад Додик, сръбският член на тричленното босненско председателство, през октомври, когато обяви, че Република Сръбска ще се изтегли от общите въоръжените сили, съдебна власт и данъчната администрация, тоест от основните стълбове на държавната сигурност, върховенството на закона и фискалната система.
След войната 1992-95 година, съгласно условията на договореното с посредничеството на САЩ Дейтънско мирно споразумение, Босна беше разделена на две полуавтономни единици - Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Полагането на основите на отделна съдена система на Република Сръбска, извън общата за Босна и Херцеговина, бе подкрепено миналата седмица от 45 депутати от общо гласувалите 63-ма в босненския сръбски парламент с 83 места. Опозицията обвини властта, че води Република Сръбска към изолация и евентуални санкции без никаква нужда, а освен това няма и подкрепа нито от Сърбия, нито от Москва за новата институция.
Проектозаконът сега ще бъде подложен на обществено обсъждане за срок от 60 дни. След това депутатите отново ще го разгледат и гласуват. След като бъде приет, текстът предвижда срок от една година за създаване на Висшия съдебен съвет. Той урежда назначаването на съдии и прокурори на територията на Република Сръбска, определя начина на работа на Съвета, неговите компетенции, правомощия, условията и мандата за изпълнение на съдебни и прокурорски функции. Към момента общият Висш съдебен и прокурорски съвет на Босна и Херцеговина, създаден през 2004 година, избира съдиите и прокурорите за цялата държава.
Реакциите
Още с началото на дебатите в Скупщината в Баня Лука с обща позиция излязоха посолствата на САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия, както и делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина. В съобщението те заявяват, че
решението за подготвяне на паралелни институции в Република Сръбска е още една стъпка към ескалация на напрежението.
Мисията на ОССЕ в страната предупреди, че оттеглянето на Република Сръбска от общите институции представлява нарушение на Дейтънското споразумение.
Говорителят на Европейската комисия по въпросите на външните отношения Петер Стано заяви, че проектозаконът е неприемливо нарушение на конституционния и правен ред на Босна и Херцеговина. Евросъюзът призова лидерите на Босна и Херцеговина и по-специално ръководството на Република Сръбска, да прекрати ескалацията на напрежението и да осигури продължаване на диалога по нерешените въпроси.
Проектозаконът за Висш съдебен и прокурорски съвет на Република Сръбска е смятан за неконституционен, тъй като пренася компетенции от Босна и Херцеговина към двете съставящи я части - Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация, а това може да бъде гласувано единствено в парламента на Босна и Херцеговина.
От делегацията на ЕС в Сараево съобщиха, че върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел е разговарял по телефона с политическите лидери на Босна и Херцеговина, като ги е призовал да възобновят сериозния диалог за решаване на политическата криза в страната. Делегацията отбелязва, че ситуацията ще бъде задълбочено разгледана на следващия Съвет на ЕС по външнополитическите въпроси на 21 февруари.
Според източници на Блумбърг на заседанието ще бъдат обсъдени различни възможни санкции срещу босненските сърби, ако лидерите им продължат отцепническите си действия. Сред възможностите са замразяване на активи и забрана за пътувания. Блумбърг посочва още, че на провелата се среща на посланиците на ЕС миналата седмица те са били информирани, че в отговор на създалата се ситуация евросъюзът е започнал да задържа средства за инфраструктурни проекти в Република Сръбска.
Същевременно през уикенда сръбски медии съобщиха, че посланици на ЕС няма да присъстват на честването на националния празник на Сърбия на 15 февруари, тъй като там ще бъде и Милорад Додик. Сръбският президент Александър Вучич определи реакцията им като неправилна.
Катализаторът
Събитието, което даде допълнителен тласък на сепаратистките тежнения в Република Сръбска бе изменението на Наказателния кодекс, което направи миналата година тогавашният върховен международен представител в Босна и Херцеговина Валентин Инцко. С това изменение се забранява и криминализира отричането на геноцида в Сребреница. Тогава в отговор лидерите на политическите партии от Република Сръбска взеха решение сръбските представители в институциите на Босна и Херцеговина - в председателството, правителството и парламента, да не участват във взимането на решения. На 10 декември парламентът на Република Сръбска даде на правителството на съставната част срок от шест месеца, за да организира законно оттеглянето си от трите важни общи институции на централната държава: армия, правосъдие и данъчна система.
Същевременно Додик засили през последните месеци сепаратистките си изказвания и дори заяви миналата година, че вярва, че Република Сръбска ще бъде независима държава през 2030 година. Така той само добави поредната доза адреналин в и без това сложната обстановка преди очакваните през октомври общи избори в страната. И макар на фона на взривоопасната ситуация около Украйна случващото се в балканската страна да изглежда само като "къкрещо" напрежение, не трябва да забравяме, че изразът "барутен погреб" често се свързва с Балканите. /СА/
/РА/
RA1133BA.002
Босна и Херцеговина - политика - дипломация
Западът отново обърна поглед с тревога към Босна и Херцеговина
София, 14 февруари (София Ангелова, БТА)
Западните дипломати в Босна и Херцеговина, и не само, за пореден път имат основание да се притесняват за развоя на събитията в страната на фона на зачестилите определения на ситуацията като най-тежката след края на войната там през 1995 година.
Поводът този път: Парламентът на Република Сръбска, населената предимно със сърби част от Босна и Херцеговина, прие миналата седмица проектозакон за създаването на собствена съдебна институция, която ще избира съдиите и прокурорите - Висш съдебен и прокурорски съвет. Това е поредната стъпка на Баня Лука в посока отделяне от Босна и Херцеговина и на по-късен етап присъединяване към Сърбия. Точно както обеща Милорад Додик, сръбският член на тричленното босненско председателство, през октомври, когато обяви, че Република Сръбска ще се изтегли от общите въоръжените сили, съдебна власт и данъчната администрация, тоест от основните стълбове на държавната сигурност, върховенството на закона и фискалната система.
След войната 1992-95 година, съгласно условията на договореното с посредничеството на САЩ Дейтънско мирно споразумение, Босна беше разделена на две полуавтономни единици - Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Полагането на основите на отделна съдена система на Република Сръбска, извън общата за Босна и Херцеговина, бе подкрепено миналата седмица от 45 депутати от общо гласувалите 63-ма в босненския сръбски парламент с 83 места. Опозицията обвини властта, че води Република Сръбска към изолация и евентуални санкции без никаква нужда, а освен това няма и подкрепа нито от Сърбия, нито от Москва за новата институция.
Проектозаконът сега ще бъде подложен на обществено обсъждане за срок от 60 дни. След това депутатите отново ще го разгледат и гласуват. След като бъде приет, текстът предвижда срок от една година за създаване на Висшия съдебен съвет. Той урежда назначаването на съдии и прокурори на територията на Република Сръбска, определя начина на работа на Съвета, неговите компетенции, правомощия, условията и мандата за изпълнение на съдебни и прокурорски функции. Към момента общият Висш съдебен и прокурорски съвет на Босна и Херцеговина, създаден през 2004 година, избира съдиите и прокурорите за цялата държава.
Реакциите
Още с началото на дебатите в Скупщината в Баня Лука с обща позиция излязоха посолствата на САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия, както и делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина. В съобщението те заявяват, че
решението за подготвяне на паралелни институции в Република Сръбска е още една стъпка към ескалация на напрежението.
Мисията на ОССЕ в страната предупреди, че оттеглянето на Република Сръбска от общите институции представлява нарушение на Дейтънското споразумение.
Говорителят на Европейската комисия по въпросите на външните отношения Петер Стано заяви, че проектозаконът е неприемливо нарушение на конституционния и правен ред на Босна и Херцеговина. Евросъюзът призова лидерите на Босна и Херцеговина и по-специално ръководството на Република Сръбска, да прекрати ескалацията на напрежението и да осигури продължаване на диалога по нерешените въпроси.
Проектозаконът за Висш съдебен и прокурорски съвет на Република Сръбска е смятан за неконституционен, тъй като пренася компетенции от Босна и Херцеговина към двете съставящи я части - Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация, а това може да бъде гласувано единствено в парламента на Босна и Херцеговина.
От делегацията на ЕС в Сараево съобщиха, че върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел е разговарял по телефона с политическите лидери на Босна и Херцеговина, като ги е призовал да възобновят сериозния диалог за решаване на политическата криза в страната. Делегацията отбелязва, че ситуацията ще бъде задълбочено разгледана на следващия Съвет на ЕС по външнополитическите въпроси на 21 февруари.
Според източници на Блумбърг на заседанието ще бъдат обсъдени различни възможни санкции срещу босненските сърби, ако лидерите им продължат отцепническите си действия. Сред възможностите са замразяване на активи и забрана за пътувания. Блумбърг посочва още, че на провелата се среща на посланиците на ЕС миналата седмица те са били информирани, че в отговор на създалата се ситуация евросъюзът е започнал да задържа средства за инфраструктурни проекти в Република Сръбска.
Същевременно през уикенда сръбски медии съобщиха, че посланици на ЕС няма да присъстват на честването на националния празник на Сърбия на 15 февруари, тъй като там ще бъде и Милорад Додик. Сръбският президент Александър Вучич определи реакцията им като неправилна.
Катализаторът
Събитието, което даде допълнителен тласък на сепаратистките тежнения в Република Сръбска бе изменението на Наказателния кодекс, което направи миналата година тогавашният върховен международен представител в Босна и Херцеговина Валентин Инцко. С това изменение се забранява и криминализира отричането на геноцида в Сребреница. Тогава в отговор лидерите на политическите партии от Република Сръбска взеха решение сръбските представители в институциите на Босна и Херцеговина - в председателството, правителството и парламента, да не участват във взимането на решения. На 10 декември парламентът на Република Сръбска даде на правителството на съставната част срок от шест месеца, за да организира законно оттеглянето си от трите важни общи институции на централната държава: армия, правосъдие и данъчна система.
Същевременно Додик засили през последните месеци сепаратистките си изказвания и дори заяви миналата година, че вярва, че Република Сръбска ще бъде независима държава през 2030 година. Така той само добави поредната доза адреналин в и без това сложната обстановка преди очакваните през октомври общи избори в страната. И макар на фона на взривоопасната ситуация около Украйна случващото се в балканската страна да изглежда само като "къкрещо" напрежение, не трябва да забравяме, че изразът "барутен погреб" често се свързва с Балканите. /СА/
/РА/
news.modal.header
news.modal.text