Обзор

site.btaЩе се превърне ли в "мост на приятелството" между Сърбия и САЩ проект за бомбардирания от НАТО комплекс на Генералния щаб на югославската армия?

Ще се превърне ли в "мост на приятелството" между Сърбия и САЩ проект за бомбардирания от НАТО комплекс на Генералния щаб на югославската армия?
Ще се превърне ли в "мост на приятелството" между Сърбия и САЩ проект за бомбардирания от НАТО комплекс на Генералния щаб на югославската армия?
Снимка: АП, Darko Vojinovic

Дни преди Сърбия да отбележи 25-ата годишнина от бомбардировките на НАТО съдбата на полуразрушения комплекс на Генералния щаб на югославската армия в Белград е в центъра на общественото внимание. 

В петък Джаред Къшнър, зет на бившия американски президент Доналд Тръмп, потвърди в интервю за Блумбърг, че неговата компания Афинити партнърс (Affinity Partners) е в напреднала фаза на преговори по три инвестиционни проекта в недвижима собственост на Балканите на стойност над един милиард долара.

Два от проектите са на албанското Средиземноморие. Третият предвижда да преобрази комплекс от полуразрушени сгради в сърцето на сръбската столица в луксозен хотел с търговска част, над 1500 апартамента и мемориален център.

През уикенда Къшнър пусна изображения на бъдещите комплекси в социалната мрежа Екс, отбелязвайки, че е развълнуван да сподели няколко предварителни изображения на проектите по албанското крайбрежие и в центъра на Белград.

Пръв даде сигнал за новия интерес към бомбардирания комплекс лидерът на сръбската опозиционна екологична организация „Екологично въстание“ Александър Йованович – Чута. Миналата седмица той представи документ, за който твърди, че е меморандум за разбирателство, подписан между две американски компании и сръбското правителство, представлявано от сръбския министър на строителството, транспорта и инфраструктурата Горан Весич. Йованович твърди, че според документа сръбските власти отдават под наем безплатно мястото на бомбардирания Генерален щаб в центъра на Белград за период от 99 години на две американски офшорни компании - Анлантик инкюбейшън партнърс (Atlantic Incubation Partners LLC) и Къшнър риълти (Kushner Realty), с възможност правото на ползване да премине в право на собственост след 99 години, съобщават сръбски медии.

След изказванията на Йованович министър Весич каза, че няма нищо тайно, но все още нищо не е подписано и че "ще информира обществеността, когато това се случи". Весич уточни, че правителството го е упълномощило да подпише меморандум за "съживяването" на два кадастрални парцела, където се намират бившият Генерален щаб и Министерството на отбраната. Той обаче не пожела да коментира твърденията на “Екологичното въстание”, че компании, свързани със зетя на Доналд Тръмп, имат интереси към този проект, отбелязва агенция Бета.

Новините около апетитното парче земя в центъра на Белград породиха спекулации, че плановете на Къшнър може да са били улеснени от връзки, установени по време на мандата на тъста му в Белия дом, когато Къшнър беше съветник на Доналд Тръмп. 

“Ню Йорк Таймс” писа, че бизнес партньор на Къшнър е Ричард Гренел, който за кратко изпълняваше длъжността директор на националното разузнаване при Тръмп, а също така беше посланик в Германия и специален пратеник на САЩ за диалога Сърбия - Косово, целящ нормализиране на отношенията между двете страни.

Гренел коментира пред сръбското издание „Блиц“, че емблематичната сграда на Генералния щаб може да бъде превърната в мост на приятелството между Сърбия и САЩ.

Той уточни пред изданието, че проектът в Белград е луксозен, предвижда се да има петзвезден хотел и комплекс със смесено предназначение. На въпрос за ползите, които би имала Сърбия, Гренел отговори, че това е огромно капиталовложение на американски и международни инвеститори в проект от световна класа.

"Това е възможност американски инвеститори да обновят бившия Генерален щаб на югославската армия и символизира огромния напредък, който е постигнат в лекуването на раните от миналото. Този проект ще превърне символа на някогашния конфликт в мост на приятелство и обновяване," каза през “Блиц” Гренел.

Някогашният Генерален щаб, който е дело на сръбския архитект Никола Добрович, се състои от две сгради от около 50 000 квадратни метра, построени между 1956 и 1965 г.

При бомбардировките на НАТО на 29 април и 8 май 1999 г. комплексът е сериозно засегнат.  През 2005 година е обявен за защитена културна ценност, което означава, че може да бъде ремонтиран без да се променя, т.е. трябва да се запази външният вид на сградата, но зоните зад фасадата могат да се променят.

През изминалите двадесетина години неколкократно е бил повдиган въпросът полуразрушената сграда на Генералния щаб да бъде обновена или да се смени предназначението ѝ.

По ирония на съдбата бъдещето на това място най-често е било свързвано със САЩ и Доналд Тръмп, отбелязва сръбската редакция на телевизия Ен1.

В началото на 2014 година, преди американският бизнесмен да стане американски президент, тогавашният премиер на Сърбия Ивица Дачич разговаря в Белград с представители на компанията на Тръмп. Тогава става ясно, че Тръмп е заинтересован от строителството на петзвезден хотел в Белград, а евентуалното място на инвестицията е сградата на бомбардирания Генерален щаб. 

След известно затишие през 2020 година Гренел на среща с представители на сръбските власти в Белград представя идеята САЩ да финансират обновяване на комплекса на Генералния щаб.

Същевременно през 2013 година в сръбските медии се появяват информации, че шейх Мохамед бин Зайед от Обединените арабски емирства се интересува от комплекса.

Миналата седмица “Екологично въстание” организира петиция за предотвратяване на „подаряването” на някогашния Генерален щаб и започна инициатива на това място да се изгради мемориален център на жертвите от бомбардировките на НАТО през 1999 година.

На 24 март 1999 г. НАТО предприе кампания на въздушни удари срещу тогавашна СР Югославия, с която сложи край на войната между сръбските правителствени сили и етническите албански сепаратисти в Косово, което обяви независимост през 2008 г. и където днес живеят не повече от 120 000 сърби. При продължилата 78 дни операция на алианса според различни източници са загинали между 1500 и 3500 души и са били ранени над 12 000.

 

/ПК/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:17 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация