site.btaПредседателят на Конституционния съд на Северна Македония: Решението за Закона за езиците ще бъде с правни аргументи, политизацията е опасна
Провеждането на подготвителни заседания на Конституционния съд, преди да бъде дискутирано определено дело, е един от начините, по който в гражданите се изгражда доверие за безпристрастност и независимост на съдиите, твърди председателят на Конституционния съд на Северна Македония Дарко Костадиновски в интервю за ТВ 21.
Темата стана актуална в страната, след като в сряда съдът реши да подготви и проведе именно подготвително заседание, преди да обсъди множеството инициативи срещу Закона за употреба на езиците в Северна Македония. Заседанието предизвика напрежение и многобройни политически изказвания, които го подгряха допълнително, а под прозорците на Конституционния съд от най-голямата албанска партия ДСИ застанаха на „езикова стража” с аргумента, че разглеждането на конституционността на Закона за употреба на езиците подрива Охридския рамков договор и решението би отнело вече съществуващи права на албанската общност в страната.
По думите на председателя на Конституционния съд е крайно време политиците „да махнат ръцете си от съдебната власт”.
„Мислех да се оплача в ЕС за натиска, упражняван върху Конституционния съд в продължение на дълъг период от време. Конституционните съдии са изложени на заплахи и дори политически натиск. Как ви звучи, когато някой каже, че Конституционният съд иска дестабилизация”, каза в интервюто си Костадиновски, който изрази несъгласие с изявлението на премиера на Северна Македония Християн Мицкоски, който още преди заседанието на съда тази сряда, обяви, че на него „нищо няма да се случи”, а реакцията на ДСИ цели създаване на етническо напрежение, за да бъдат забелязани, тъй като са в опозиция.
„Не е вярно, че в сряда нищо не се е случило. Конституционният съд взе решение, което означава продължаване на процедурата. Тя е започната и ще бъде завършена”, каза Костадиновски.
Председателят на Конституционния съд на Северна Македония коментира и част от политическите изказвания, свързани със съда. Той определи като неуместно и твърдението на Християн Мицкоски, че тези конституционни съдии са избрани от предишната власт в страната.
„Конституционните съдии се избират от Парламента, (който има) един, втори, трети състав, но това не означава, че може да влияе на съдиите. Те имат почтеност, достойнство и никой не може да им влияе”, реагира Костадиновски.
Той отказа да коментира искането на ДСИ за неговата оставка, защото, както посочи, не чувства „никаква отговорност”, но уточни, че като председател на Конституционния съд е длъжен да реагира, „ако партиите проявяват изключително ниска политическа култура”, защото е длъжен да защити почтеността на съда и функцията, която изпълнява.
Според него преди заседанието на Конституционния съд от страна на ДСИ са изречени много неистини, които са създали атмосфера на ненужно напрежение.
„Разбираме борбата за гласове, но има някакви минимални стандарти. Дори в политическата битка има червени линии. Тя е възможна, но не и върху гърба на Конституционния съд. Играта с чувствата на гражданите е нещо много опасно”, каза Костадиновски, според когото недоверието в обществото в Северна Македония е не само по отношение на съдебната система, а по отношение на „цялата институционална система”. "Отхвърлям всички опити нашите решения да се квалифицират като политически и етнически. Те са само конституционно-правни”, подчерта още той.
Костадиновски потвърди намерението си подготвителното заседание за Закона за употреба на езиците да бъде проведено през март. До 24-25 декември ще бъде готов и списъкът с експертите и вносителите на инициативи за разглеждане на неконституционността на Закона за езиците, които ще бъдат поканени за участие в подготвителното заседание.
Законът за употреба на езиците в Северна Македония е приет пред 2018 г. и от 2019 г. има внесени много инициативи за обявяването му като цяло, на всеки член поотделно, както и на процедурата, по която е влязъл в сила, за неконституционен. Той регламентира употребата на официалните езици, които според конституцията на страната са „македонският език и неговата кирилица” и „друг език, говорен от най-малко 20 на сто от гражданите и неговата писменост” в различните институции, при съдебни и административни производства, в документите, паричните знаци, наименованията на инфраструктурата в населените места и др.
/МД/
news.modal.header
news.modal.text