Франция призна суверенитета на Мароко над размирния африкански регион Западна Сахара. Решението е историческо, тъй като така бившата колониална владетелка на Мароко скъсва с дългогодишния си неутралитет по въпроса. Световните агенции отбелязват, че този ход на Париж ще доведе до сериозно изостряне на напрежението с друга бивша френска колония, Алжир – основния поддръжник на движението за независимост на Западна Сахара и родина на огромна диаспора, живееща на територията на Франция.
Париж подкрепи плана на Мароко за предоставяне на право на самоуправление на Западна Сахара, но под марокански суверенитет, с което на практика призна териториалните претенции на Рабат към региона. Така Франция стана поредната от растящ списък държави, признаващи властта на Мароко над Западна Сахара в условията на изпаднал в застой мирен процес под егидата на ООН в Западна Сахара, отбелязва Асошиейтед прес.
Промяната в десетилетната френска позиция е неприятна изненада за борещия се за независимост на Западна Сахара Фронт „Полисарио“, военната и политическа организация, контролираща частично признатата от международната общност Сахарска демократична република и претендираща да бъде единственият легитимен говорител на сахарския народ.
Решението бе оповестено вчера от канцеларията на президента Еманюел Макрон, който изпрати официално писмо до мароканския монарх Мохамед Шести, с което го уведоми за промяната в становището на Франция и че тя подкрепя лансиран от Рабат през 2007 г. план за предоставяне на ограничено право на самоуправление на Западна Сахара в замяна на оставането на територията под марокански контрол.
В документа се посочва, че според Париж вариантът с даването на автономия на Западна Сахара, но под суверенитета на Рабат, е единственият начин дългогодишният конфликт в този регион, датиращ от 1975 г., да бъде решен.
Досега Франция поддържаше труден дипломатически баланс между двете си бивши колонии – Мароко и Алжир – по въпроса. Повечето западни съюзници на Париж също подкрепят позицията на Рабат в спора.
Решението на Франция предизвика мигновено остра реакция от страна на Алжир, който отзова посланика си в Париж за консултации и засега дипломатическата мисия на арабската държава във френската столица ще се ръководи от дипломат на равнище шарже д’афер, става ясно от позиция на алжирското Министерство на външните работи.
„За Франция този план вече представлява единствената основа, на която да се намери трайно и справедливо политическо решение на конфликта в съответствие с резолюциите на Съвета за сигурност на ООН“, се казва в писмото на Макрон до мароканския крал Мохамед Шести.
Френският лидер добавя, че Париж вижда Западна Сахара като част от мароканския държавен суверенитет сега и за в бъдеще, и посочи, че това е позицията, към която Франция ще се придържа на национално и международно равнище.
От Кралския дворец в Мароко приветстваха тази стъпка и я определиха като „важен развой в подкрепата за мароканския суверенитет над Сахара“. Френското правителство отрича правото на самоуправление на сахарците, контрира от своя страна алжирското Външно министерство.
Отказът на Франция от традиционната си позиция е голяма победа за Мароко и се вписва в тенденцията на подобна смяна на политиката по въпроса и на други държави като САЩ, Израел и Испания, а също и на все повече африкански страни, с които Рабат желае да задълбочи търговските си връзки, отбелязва Асошиейтед прес.
В Мароко са радостни не на последно място защото Франция е страна, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и командва мироопазващите сили, които от десетилетия поддържат мира между подкрепяния от Алжир Фронт „Полисарио“ и Мароко.
В Алжир, големия регионален противник на Мароко, казаха, че са били уведомени от Париж за предстоящата смяна на позицията още в дните непосредствено преди това да стане факт, и нарекоха Франция и Рабат саркастично „старата и новата колониална сила“.
„Френското решение очевидно е плод на съмнителни политически сметки, на спорна от морална гледна точка преценка и на правни интерпретации, които нито са оправдани, нито обосновани“, посочи алжирското външнополитическо ведомство.
Очкавано с реакция излезе и Форонтът „Полисарио“, който обвини френския лидер, че е подкрепил „насилствената и незаконна окупация“ на Западна Сахара от Мароко, отбелязва Франс прес. В позицията на Фронта се допълва, че Франция действа в разрез с международното право и в услуга на мароканския експанзионизъм заради отслабващото си влияние в цяла Африка.
ПРЕДИСТОРИЯТА НА КОНФЛИКТА
Мароко анексира Западна Сахара, бивша испанска колония, през 1975 г., което поставя началото на въоръжен конфликт с борещия се за независимост на региона Фронт „Полисарио“, който дълго време е признаван от ООН като единственият законен представител на сахарския народ, посочва Асошиейтед прес.
През 1991 г. с посредничеството на Обединените нации е договорено прекратяване на огъня, след което световната организация разполага свои мироопазващи сили, които да наблюдават спазването на примирието и да помогнат за подготовката на референдум за определяне на бъдещето на региона. Но до произвеждането на такъв така и не се стига поради разногласия кой има право да гласува на него и кой не.
Официалният международен статут, който ООН дава и признава на Западна Сахара, е на „несамоуправляваща се територия“.
В годините след 1991 г. Мароко дълго време се бори за признание от международната общност на суверенитета си над Западна Сахара, докато Фронтът „Полисарио“ се посвещава основно на юридическата битка за отстояване на правото си да представлява сахарския народ. Мирът се запазва до 2020 г., когато на 29-годишното спиране на огъня е сложен край - тогава Фронтът „Полисарио“ се оттегли от договореното с посредничеството на ООН примирие и обяви, че започва „война за самоотбрана“ и че подновява борбата за западносахарска независимост; след края на примирието възобновилите се боеве се изразяват само в спорадични стълкновения, без широкомащабни сражения.
През същата 2020 г. правителството на президента на САЩ Доналд Тръмп призна мароканския суверенитет над Западна Сахара в замяна на нормализиране от страна на Рабат на отношенията със стратегическия американски съюзник в Близкия изток Израел, отбелязват Ройтерс и Франс прес.
През 2022 г. Испания, която също като Франция десетилетия наред се опитва да запази равна отдалеченост в спора между Мароко и „Полисарио“, реши също да подкрепи мароканския план за автономия.
Досега 28, предимно арабски и африкански страни, са открили свои консулства в спорния регион, което е смятано от Мароко за сериозна международна подкрепа.
ЗАЩО ЗАПАДНА САХАРА И РЕШЕНИЕТО НА ПАРИЖ СА ВАЖНИ ЗА СВЕТА
Въпросът с признаването на суверенитета на Мароко обаче поражда у някои анализатори паралели с други сложни въпроси от международния дневен ред.
Според Сара Лий Уитсън, директор на мозъчния тръст ДАУН (DAWN, Democracy for the Arab World Now – „Демокрация за арабския свят сега“), признаването от Франция на анексирането на Западна Сахара от Мароко подкопава върховенството на закона, не само в Северна Африка, но и по целия свят, включително в Украйна.
„Единственото решение на този спор е произвеждането на обещания референдум“, каза тя пред англоезичната секция на Радио „Франс ентарнасионал“. „Анексирането на Западна Сахара е точно толкова незаконно, колкото и това на украинския полуостров Крим или анексирането на Йерусалим от Израел. Така че всяко решение на френския президент Макрон да застане на страната на Рабат ще нанесе вреди, които ще имат глобални измерения“.
Според Уитсън Макрон е трябвало да не се съобразява с натиска на Мароко, тъй като по думите ѝ в крайна сметка това е страна, която не разполага с никакви лостове за въздействие върху голяма световна сила като Франция.
Но този дългогодишен териториален спор е важен и по други причини. Той е значим фактор в много от основните геополитически въпроси, засягащи Северна Африка, и заема централно място в почти всички регионални проблеми като борбата с незаконната миграция, каналджийството и тероризма, отбелязва Асошиейтед прес.
/ПТА/
news.modal.text
