site.btaАПА: Възможни са миграционни вълни от Ливан, смята експерт

АПА: Възможни са миграционни вълни от Ливан, смята експерт
АПА: Възможни са миграционни вълни от Ливан, смята експерт
Мигранти чакат да бъдат прехвърлени от остров Лампедуза на контитентална Италия, 15 септември 2023 г. Снимка: LaPresse via AP/ Cecilia Fabiano

С нарастващата заплаха от ескалация на конфликта в Близкия изток възниква въпросът как една война в региона може да повлияе на миграционните потоци към Европа, отбелязва австрийската новинарска агенция АПА.

В интервю за АПА експертката по въпросите на миграцията Юдит Коленбергер разгледа различни варианти за възможното развитие на миграционните модели. Тя подчерта колко е важно за палестинците да останат в родния си регион, но вижда потенциална бежанска вълна от Ливан.

Според изследователката от Виенския икономически университет Близкият изток е регион, в който са били подслонени много бежанци още преди конфликта в Газа. Смята се, че в Ливан, където има много сирийски бежанци, всеки шести живеещ в страната човек е бежанец. Заради обстрелването на Израел от страна на групировката "Хизбула" Ливан е страна, която на практика въвлечена в конфликта, и ситуацията тепърва ще става по-нестабилна, затова е възможно някои от тези бежанци да "поемат на път към други държави", прогнозира тя.

Палестинските бежанци са особен случай. За тях желанието да останат в родината си или да се завърнат е още по-силно, "тъй като съществува опасението... че тази възможност вече няма да съществува, веднъж щом напуснат ивицата Газа", каза експертката. Потенциалните бежанци от Палестина обаче създават притеснения за Европа. Тъй като Европа става все по-консервативна, има опасения, че приемането на голям брой палестински мигранти може да доведе до "обществена дестабилизация".

Коленбергер обясни също така, че бежанската криза през 2015 г. е изместила разговора за бежанците в ясно изразена негативна посока. "Важно е как се говори за хората", каза тя. Въпреки това десните и крайнодесните сили влияят на обществените дебати за миграцията чрез "дезинформация и популистка агитация", както стана ясно от расистките безчинства в Обединеното кралство.

Интересно е също така да се види дали ЕС може да се подготви по-добре за евентуална вълна от Близкия изток въз основа на това, което научи след бежанската криза преди девет години. Експертката е критично настроена по въпроса. Тя заяви, че новоприетият пакт на ЕС за миграцията "наистина дава отговори, но не и на въпросите, които стават все по-належащи". Проблемът не е в това, че са необходими нови закони, а в това, че съществуващите закони не се прилагат. Има закононарушения както при условията за приемане на бежанци, така и по външните граници на ЕС, но тези нарушения не биват санкционирани, аргументира се Коленбергер.

През последните години ЕС призна колко важни са транзитните и съседните държави за управлението на миграцията. Благодарение на споразуменията с транзитни държави като Либия, Египет, Ливан и Турция бежанците остават в тези страни, вместо да продължат към Европа. Особено споразумението с Либия обаче породи тревога, тъй като засегнатите лица са жертви на сериозни нарушения на правата на човека. Според изявление на "Амнести Интернешънъл" от 2022 г. бежанците в Либия са подложени на произволни арести, изтезания, жестоко и нечовешко отношение, изнасилвания и сексуално насилие, изнудване, принудителен труд и извънсъдебни екзекуции.

На въпроса дали подобни опасности грозят и приемащи държави като Египет или Ливан, до които или през които пътуват бежанците от Близкия изток, Коленбергер отговори, че на бежанците в тези страни все повече се гледа като изкупителни жертви за икономически проблеми и корупция. Въпреки това Либия и проблемът със спазването на правата на човека в страната са "негативно изключение" и не може да се прави сравнение с други държави, подчерта тя.

Европейската агенция за убежище също направи изявление пред АПА. Невъзможно е да се спекулира с последиците от евентуална ескалация, каза неин говорител. До момента няма промяна в броя на молбите за убежище от държавите в засегнатия регион. Броят на молбите от палестинци, който се беше увеличил през ноември 2023 г., отново е спаднал.

Настоящата фаза на конфликта в Близкия изток започна на 7 октомври 2023 г. с безпрецедентното нападение срещу израелски територии от страна на палестинската терористична организация "Хамас". При атаката бяха убити около 1200 души и взети приблизително 250 заложници. При последвалата израелска офанзива, която продължава и досега, са загинали близо 40 000 души. В конфликта участва и базираната в Ливан групировка "Хизбула". Има опасения, че в него може да е замесен и Иран.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и АПА)

/НС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:16 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация