Иран изстреля в събота десетки безпилотни летателни апарати срещу Израел в нападение, което може да предизвика сериозна ескалация между дългогодишните регионални врагове. Техеран се беше заканил да отмъсти на Израел за въздушния удар срещу консулството му в Дамаск, извършен на 1 април, което засили опасенията относно възможността за по-нататъшна ескалация на конфликта в Близкия Изток, пише Ройтерс.
Досега Иран не е играл пряка роля в конфликта, който се разпространява в региона в продължение на повече от шест месеца от началото на войната в ивицата Газа, като същевременно подкрепя групировки, взели пряко участие в него, които атакуват Израел, американските интереси и нарушават корабоплаването в Червено море.
Създадените в продължение на години или дори десетилетия с подкрепата на Иран групировки определят себе си като "Оста на съпротивата" срещу Израел и влиянието на САЩ в региона.
Оста включва не само „Хамас“, палестинската групировка, която разпали настоящия конфликт в Близкия Изток, като нападна Израел на 7 октомври, но и движението „Хизбула“ в Ливан, движението „Ансар Аллах“ (хусите) в Йемен, както и редица различни шиитски въоръжени групи в Ирак и Сирия.
През четирите десетилетия след Ислямската революция (1979 г.) Иран сформира и подкрепя все по-голям брой съюзнически бойни сили в различни части на Близкия Изток. Иранските елитни сили "Кудс", част от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР), отговарят за операциите зад граница и служат като основна точка за контакт с въоръжените групировки, като също така им предоставят обучение, оръжия и средства за насърчаване на иранските регионални цели, отбеляза базираният в САЩ мозъчен тръст Council on Foreign Relations.
„ХИЗБУЛА“ В ЛИВАН
„Хизбула“ ("Партията на Бог"), е създадена от Иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) през 1982 г. с цел да се бори срещу израелските сили, които нахлуват в Ливан през същата година. Тежковъоръжената групировка, която е и влиятелен играч на политическата сцена, споделя иранската шиитска ислямистка идеология и е смятана дори за по-влиятелна от ливанската държава.
„Хизбула“ служи като модел за други подкрепяни от Иран групировки в региона, някои от които тя съветва или обучава. Съединените щати и други правителства, включително съюзените с Вашингтон арабски държави от Персийския залив, включват „Хизбула“ в списъка на терористичните организации.
От началото на октомври групировката извършва почти ежедневни нападения срещу израелски цели по ливанско-израелската граница, което предизвика най-тежката размяна на огън между двете страни от пълномащабната Израелско-ливанска война през 2006 г. насам, отбелязва Ройтерс.
„Хизбула“ твърди, че нападенията ѝ са помогнали за разпокъсването на части от израелската армия, като същевременно са довели до изселването на десетки хиляди израелци, които бяха принудени да напуснат домовете си в близост до границата. Израелските въздушни и артилерийски удари принудиха и десетки хиляди ливанци да избягат.
Според израелски източници по сигурността от 7 октомври насам Израел е убил около 240 бойци на „Хизбула“, в това число няколко висши командири в Ливан, в допълнение към още 30 души, убити при израелски удари в Сирия. Общо взето, това е равно на загубите на „Хизбула“ във войната от 2006 г., пише „Ройтерс“.
„ХАМАС“
Палестинската групировка „Хамас“, обявена за терористична организация от Съединените щати и Европейския съюз, има сложни отношения с Иран, пише „Радио Свободна Европа“.
Основана през 1987 г. по време на Първата интифада (палестинско въстание), „Хамас“ е разклонение на палестинското подразделение на „Мюсюлмански братя“ - ислямистка сунитска политическа организация, основана в Египет през 20-те години на миналия век.
Политическият ръководител на „Хамас“ е Исмаил Хания, който живее в Катар. Военното крило на организацията, Бригадите "Изедин ал Касам", се командва от Яхия Синуар, за когото се смята, че се намира в ивицата Газа. Според различни източници „Хамас“ разполага с около 20 000 бойци.
В продължение на години Иран е предоставял ограничена материална подкрепа на „Хамас“. Техеран увеличава финансовата и военната си подкрепа за палестинската групировка, след като „Хамас“ получава властта в ивицата Газа през 2007 година.
Техеран обаче намалява подкрепата си за „Хамас“ след сериозни разногласия по отношение на гражданската война в Сирия. Когато конфликтът избухва през 2011 г., Иран подкрепя правителството на президента Башар Асад. „Хамас“ обаче застава зад бунтовниците, които се опитват да свалят Асад от власт.
Въпреки това експерти твърдят, че страните вече са преодолели различията си, тъй като в крайна сметка се стремят към една и съща цел: унищожаването на Израел, отбелязва „Радио Свободна Европа“.
След като през октомври бойците на „Хамас“ извършиха трансгранично нападение срещу Израел, при което загинаха около 1200 души, предимно цивилни, а над 250 бяха взети за заложници, Иран категорично се разграничи от твърденията, че е участвал в планирането му.
Сейед Али Алави, преподавател по Близкоизточни и ирански изследвания в Лондонския университет за ориенталски и африкански изследвания (SOAS), заяви, че подкрепата на Иран за „Хамас“ до голяма степен се „ограничава до реторична и морална подкрепа и ограничена финансова помощ“. Той заяви, че Катар и Турция, основните съюзници на „Хамас“, са предоставили значително по-голяма финансова помощ на палестинската групировка.
„ПАЛЕСТИНСКИ ИСЛЯМСКИ ДЖИХАД“
С около 1000 членове „Палестинският ислямски джихад“ е по-малката от двете основни войнствени групи, базирани в ивицата Газа, но същевременно и по-близката до Иран.
Основана първоначално като подразделение на „Мюсюлмански братя“ през 1981 г., създаването на сунитската въоръжена група е вдъхновено от Ислямската революция в Иран две години по-рано. Като се има предвид амбицията на Техеран да установи влияние в окупираните палестински територии, Иран предоставя на групировката значителна финансова подкрепа и оръжия, твърдят експерти.
„Палестински ислямски джихад“, ръководена от Зияд ан Нахала, е обявена за терористична организация от Съединените щати и Европейския съюз, отбелязва „Радио Свободна Европа“.
ЙЕМЕНСКИТЕ ХУСИ
Движението на хусите установява контрол над големи части от Йемен по време на гражданската война, започнала през 2014 г., когато завзема столицата Сана и сваля правителството, подкрепяно от Саудитска Арабия - водещата сунитска мюсюлманска сила в региона и основен съперник на Иран за регионално влияние. Хусите принадлежат към заидското течение на шиитския ислям и от дълги години поддържат приятелски връзки с Иран, отбелязва Ройтерс.
Войната в Йемен ги вкара в конфликт със Саудитска Арабия и нейните съюзници от Персийския залив, които, опасявайки се от разширяващото се влияние на Иран, се намесиха във войната през 2015 г. в подкрепа на сваленото правителство. През последните години Саудитска Арабия подкрепи дипломатическите усилия за прекратяване на войната, като през септември миналата година прие преговарящи от хусите в столицата Рияд.
На 31 октомври хусите обявиха, че са взели страна в конфликта в ивицата Газа, като са изстреляли безпилотни самолети и ракети към Израел.
През ноември хусите разшириха ролята си в конфликта, като започнаха целенасочени атаки срещу корабоплаването в южната част на Червено море, заявявайки, че цел на нападенията им са кораби, принадлежащи на израелски компании, плаващи под израелски флаг или насочващи се към израелски пристанища – въпреки че за някои от атакуваните кораби не е известно да са били свързани с Израел, пише Ройтерс.
Атаките срещу търговското корабоплаване накараха през януари САЩ и Великобритания да започнат да нанасят въздушни удари срещу обекти на хусите в Йемен. Тогава хусите обявиха, че всички американски и британски кораби и военни кораби, участващи в "агресията", ще бъдат мишени за техните удари.
Нападенията нарушиха международната търговия по най-краткия морски път между Европа и Азия, което накара някои компании да пренасочат корабите си.
САЩ смятат, че КГИР е помогнал при планирането и извършването на ракетните нападения и атаките с дронове на хусите – твърдение, което Иран напълно отрича.
Източници на Ройтерс съобщиха през януари, че командири от КГИР и „Хизбула“ са на място в Йемен и помагат за насочването и контрола на атаките срещу корабоплаването в Червено море. Хусите отричат каквото и да е било участие от страна на „Хизбула“ или Иран в извършването на ударите.
В отговор на нападенията срещу корабоплаването САЩ върнаха движението на йеменските хуси в списъка си с терористични групи.
Водената от Саудитска Арабия коалиция, която се бори срещу хусите, обвинява Иран, че въоръжава, обучава и финансира групировката. От своя страна хусите отричат да са част от мрежата от фракции (прокси милиции) на Иран.
ИСЛЯМСКАТА СЪПРОТИВА В ИРАК
Шиитските групировки, свързани с Иран, се превърнаха в силни играчи в Ирак след началото на ръководената от САЩ инвазия през 2003 г., създавайки милиции с десетки хиляди бойци, отбелязва Ройтерс.
Групата от шиитски ислямистки въоръжени фракции, наречена “Ислямска съпротива в Ирак”, започна да извършва атаки срещу американските сили, разположени в Ирак и Сирия, през октомври, като заяви, че има за цел да отговори на израелските атаки срещу палестинците в Газа и да се противопостави на американските сили, разположени в Ирак и региона.
Нападенията спряха, след като на 28 януари при удар с дрон бяха убити трима американски войници в Йордания, което предизвика тежки ответни въздушни удари на САЩ по свързани с Иран цели в Сирия и Ирак.
През февруари Ройтерс съобщи, че ръководителят на елитните сили "Кудс" към Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) е наредил на милициите да преустановят нападенията и да се покрият, за да избегнат американски удари по техни висши командири, разрушаването на ключова инфраструктура или дори пряко отмъщение срещу Иран.
На 1 април "Ислямската съпротива в Ирак" пое отговорност за въздушно нападение срещу курортния град Ейлат в Израел.
Шиитските въоръжени групи, които се сражават в състава на „Хашд аш Шааби“ (Народни мобилизационни сили), играят водеща роля в Ирак в борбата с радикалната сунитска ислямистка групировка "Ислямска държава", която контролираше обширни територии в Ирак и Сирия между 2013 и 2017 година.
Въпреки че членовете на тези шиитски въоръжени групи получават заплати от държавата и технически са под ръководството на министър-председателя на Ирак, те често действат извън командната верига на иракската армия.
Групите, които извършиха нападенията на 28 януари срещу американските сили, включват „Катаиб Хизбула“ (или Бригадите „Хизбула“) и групата "Нуджаба" – двете са част от „Хашд аш Шааби“ и са тясно свързани с иранската Революционна гвардия. Арсеналът им включва безпилотни летателни апарати с експлозиви, ракети и балистични ракети. Групите са обявени за терористични организации от САЩ.
СИРИЯ
Освен Иран, Сирия е единствената държава, която е част от „Оста на съпротивата“.
"Отношенията между Иран и режима на президента Башар Асад в Сирия са стратегически съюз, в който влиянието на Иран е значително, но не абсолютно, което показва баланс между зависимост и партньорство", заяви пред „Радио Свободна Европа“ Хамидреза Зизи, научен сътрудник в Германският институт за международни отношения и въпроси на сигурността.
Дългогодишният съюз започва още от подкрепата на Дамаск за Техеран по време на опустошителната Ирано-иракска война (1980-1988 г.).
Когато управлението на Асад бе поставено под въпрос по време на Гражданската война в Сирия, иранската Революционна гвардия се включи през 2013 г. в конфликта, за да гарантира, че той ще се задържи на власт.
Експерти смятат, че към момента на територията на Сирия се намират стотици командири и офицери от КГИР, които Иран определя като "военни съветници". Техеран е изградил и голяма мрежа от милиции в Сирия, съставена предимно от афганистански и пакистански бойци, отбелязва „Радио Свободна Европа“.
Хамидреза Азизи заяви, че именно тези милиции са предоставили на Иран "дълбоко влияние върху делата на страната", въпреки че това не представлява пряк контрол над цялостната власт върху Сирия. "Режимът на Асад запазва стратегическата си независимост, като взема решения, които обслужват неговите национални интереси и тези на съюзниците му", каза той.
Бригадата „Фатимиюн“, съставена от афганистански бойци, и Бригадата „Зайнабиюн“, съставена от пакистански бойци, съставляват по-голямата част от прокси милициите на Иран в Сирия, уточнява „Радио Свободна Европа“.
„По същество те са подразделения на КГИР и се намират под техен пряк контрол“, заяви Грегъри Брю, анализатор на Иран в базираната в Ню Йорк консултантска компания за политически риск „Eurasia Group“.
Афганистанските и пакистанските милиции играят ключова роля в борбата с бунтовническите групи, противопоставящи се на режима на Асад по време на гражданската война. Има сведения, че Иран не само е предоставил гражданство на афганистанските бойци и техните семейства, но и е улеснил получаването и на сирийско гражданство, пише „Радио Свободна Европа“.
Смята се, че Бригадата "Фатимиюн", по-голямата от двете прокси милиции, разполага с няколко хиляди бойци на територията на Сирия, а Бригадата „Зайнабиюн“ – с по-малко от 1000 бойци.
Въпреки, че е част от "Оста на съпротивата", сирийското правителство на Асад не играе пряка роля в настоящия конфликт в ивицата Газа. Въпреки това сирийската територия е арена на ескалиращо напрежение, отбелязва Ройтерс.
Това включва неотдавнашните нападения на подкрепяни от Иран милиции срещу американски сили на изток, израелските въздушни удари в Сирия срещу ирански военен персонал и членове на „Хизбула“, както размяна на огън между окупираните от Израел Голански възвишения и Югозападна Сирия.
Сирийското правителство от десетилетия е близък съюзник на Иран. Както Техеран, така и Дамаск, твърдят, че иранските сили, разположени в Сирия, имат консултативна роля по покана на правителството.
