Под обсада, трима световни лидери твърдят, че са готови и с нетърпение чакат да се изправят пред трудните предизвикателства, коментира "Политико".
В анализ за тазгодишните избори за Европейски парламент, както и предстоящите президентски избори в САЩ на 5 ноември и общите парламентарни избори във Великобритания на 4 юли изданието отбелязва, че Еманюел Макрон, Джо Байдън и Риши Сунак изглежда са стигнали до извода, че единственият начин да се спасят от тежки политически проблеми е като променят драматично фабулата.
Тази пролет британският премиер Риши Сунак бе подложен на удари и принуден да заеме отбранителна позиция в условията на непокорната и нетърпелива политика на своята страна, посочва "Политико". Изправен пред все по-тежко политическо бъдеще, той взе решение да свика парламентарни избори на 4 юли.
В САЩ президентът Джо Байдън се сблъска със собствената си неблагоприятна политика и имаше подобна спешна нужда да реорганизира основно своята надпревара с бившия президент Доналд Тръмп. Резултатът бе най-ранният в историята на САЩ дебат за общите избори, насрочен за 27 юни.
Президентът на Франция Еманюел Макрон бе унижен на изборите за Европейски парламент от силното представяне на дясната партия "Национален сбор" на Марин льо Пен в неделя вечерта. С внезапен ход, който шокира Париж и отекна вчера по целия европейски континент, той реши да свика предсрочни парламентарни избори, като призове френските избиратели до урните в рамките на два дни - на 30 юни и 7 юли.
Логиката и в трите случая беше една и съща. Всеки лидер стигна до извода, че протакането и надеждата за най-доброто вече не вършат работа, коментира "Политико". Вместо това те възприеха обща позиция: Започваме!
Изданието отбелязва, че калкулациите и на тримата се обединяват, за да създадат поразителен експеримент. Само след няколко седмици ще се случат поредица от събития, които ще проверят жизнеността на традиционните политици в момент, когато голяма част от гласоподавателите явно са склонни към резки промени.
Макрон изрази най-ясно решимостта си да поеме инициативата, като заяви пред страната си, че да се овладее положението в този момент е национална черта, докато призоваваше за нови избори.
"Изправи се срещу мен", заяви Байдън, предизвиквайки Тръмп на дебат.
"Да бъдеш французин по душа и сърце означава да избереш ти самият да пишеш историята, а не да се ръководиш от нея", каза Макрон.
Сунак и Байдън със сигурност се надяват същото да се окаже вярно и за националните черти на британците и американците.
И тримата лидери се сблъскват с характерно различни обстоятелства, коментира "Политико". По възраст Байдън го делят десетилетия от Макрон и Сунак. И двамата по-млади мъже са имали успешни бизнес кариери и при встъпването си в длъжност са били възприемани като нови политически фигури, представящи смяната на поколенията, преди бързо да станат непопулярни, отбелязва изданието.
Макрон и Байдън представляват борещи се за оцеляване центристки и лявоцентристки партии. Сунак е от дясноцентристка консервативна партия, която държи властта от 14 години и явно се е изчерпала.
Но тези различия само подчертават някои съществени прилики, посочва "Политико".
И тримата лидери сметнаха, че единственият им шанс да избегнат тежки и потенциално фатални политически проблеми е драматична промяна на фабулата в началото на това лято, посочва изданието.
И тримата се борят със сходни сърдити електорати, тъй като избирателите и от двете страни на Атлантическия океан са засегнати от постоянната инфлация, безконтролната миграция, цената на жилищата и още много други неща.
И тримата също така явно вярват, че техните опоненти са фундаментално безотговорни, дори опасни политически фигури - и че колкото повече избирателите се фокусират върху личностите и политиката на тези опоненти, толкова по-изкушаващо за тях може да се окаже да продължат с усилията си, коментира "Политико".
Под заглавие "С обявяване на избори във Франция Макрон предприема огромна авантюра" американският в. "Ню Йорк таймс" отбелязва, че на пръв поглед няма много логика да се свикват избори в позиция на голяма слабост. Но точно това направи президентът Еманюел Макрон, като свика предсрочни парламентарни избори във Франция след унижението от страна на крайната десница, коментира вестникът.
След като партията "Национален сбор" на Марин льо Пен и популярното ѝ протеже Жордан Бардела му нанесоха съкрушително поражение на изборите за Европейски парламент в неделя, Макрон можеше да не предприеме нищо, да пренареди правителството си или просто да промени курса чрез по-строг контрол върху миграцията, като се откаже и от оспорваните планове за затягане на правилата за обезщетенията за безработица.
Вместо това Макрон, който през 2017 г. стана президент на 39 години, поемайки риск, отново избра да рискува, че Франция, която гласува по един начин в неделя, ще гласува по друг начин след няколко седмици, посочва в. "Ню Йорк таймс".
"Аз съм изумен, както и почти всички останали", каза политическият анализатор Ален Дюамел, известният автор на "Еманюел Смелият", книга за Макрон.
"Това не е лудост, не е отчаяние, но е огромен риск от един импулсивен човек, който предпочита да поеме инициативата, отколкото да бъде подвластен на събитията", добави Дюамел.
Франция вчера беше шокирана. Фондовият пазар се срина. Ан Идалго, кметицата на Париж, градът, който ще бъде домакин на Олимпийските игри след малко повече от шест седмици, каза, че е "зашеметена" от "обезпокоителното" решение. "Мълния" - гръмна на първата си страница в. "Паризиен".
За в. "Монд" това е "скок в празнотата". Рафаел Глюксман, който изведе възродените лявоцентристки социалисти до трето място сред френските партии на европейския вот, обвини Макрон в "опасна игра", отбелязва вестникът, докато в. "Еко" нарече станалото "игра на хазарт".
"Разпускането (на парламента) - крайно рисков ход", гласеше заглавието на първа страница на в. "Либерасион". Франция не е изолиран случай: десните популисти и ксенофоби бележат напредък в по-голямата част от европейските страни, пише лявото френско издание.
"Шокът - след европейските избори, разпускането (на парламента)", бе водещото заглавие на в. "Фигаро". Напредъкът на "Национален сбор" не е случаен - той е отражение на гнева, наблюдаван в цяла Европа и подхранван от риска безконтролната имиграция да наруши равновесието на нашите общества и от заплахата от политическия ислям за бъдещето на нашата цивилизация, отбеляза в редакционна статия консервативното издание.
Както и в други западни общества, включително в САЩ, широко разпространеното чувство на отчуждение, дори невидимост сред хората извън окабелените градове на основаната на знанието икономика доведе до масовото усещане, че преобладаващата система има нужда да бъде взривена, отбелязва в анализа си американският в. "Ню Йорк таймс".
Вестникът цитира думите на Марин льо Пен, която в неделя обяви края на "болезнените глобалистки скоби, заради които страдат толкова много хора по света". Като се има предвид, че основните проевропейски партии спечелиха около 60 % от гласовете на изборите за Европейски парламент, въпреки крайнодясната вълна, това изглеждаше смела прогноза.
"Съжителството", както го наричат французите, между президент от една партия и министър-председател от друга, не е непознато - за последно Жак Ширак, десноцентристки голист, управляваше със социалистическия министър-председател Лионел Жоспен между 1997 и 2002 година. Франция оцеля и Ширак беше преизбран, припомня американският ежедневник.
Но никога досега не е имало такава идеологическа пропаст, стигаща до самата концепция относно френските ценности и до основното значение на ЕС за свободата на европейския континент, каквато би имало между президента Макрон и евентуален премиер от "Национален сбор", заключава в. Ню Йорк таймс".
Под заглавие "Кошмар в ЕС заради новия скок на десницата в изборните резултати, унижаващи Олаф Шолц" британският в. "Дейли експрес" отбелязва, че десните сили на целия европейски континент са се наложили над своите либерални и леви съперници. Десните, крайнодесните и консервативните партии триумфират на европейските избори, коментира вестникът, като посочва, че силното представяне на евроскептичната партия "Алтернатива за Германия" идва въпреки множеството скандали.
Водещият кандидат на "Алтернатива за Германия" на европейските избори Максимилиан Кра беше принуден да прекрати кампанията си и да се оттегли от управлението на партията, след като заяви пред в. "Файненшъл таймс", че не всички членове на печално известните нацистки отряди "Ес Ес" са били престъпници.
Също така съветник на Кра е разследван за предполагаем шпионаж в полза на китайското разузнаване. Въпреки това изглежда, че партията е имала добри резултати, заключава в. "Дейли експрес".
Под заглавие "Неизпълнени обещания: Всички безполезни обещания на торите от 2019 г., които правителството не успя да изпълни - от данъци и пенсии до жилища и имиграция" друг британски вестник, "Дейли мирър", коментира направеното снощи в интервю за предаването "Панорама" на Би Би Си от премиера на Великобритания Риши Сунак признание за провал по отношение на националната здравна система и имиграцията.
Вестникът обръща внимание на казаното от Сунак, че "никое правителство не прави всичко правилно", след като водещият на предаването Ник Робинсън го е притиснал по въпроса за неизпълнените от 14 години обещания на торите, докато се подготвят да представят предизборния си манифест.
От данъците и жилищата до имиграцията и отбраната - много от обещанията, дадени от партията на избирателите през 2019 г., не са изпълнени, отбелязва в. "Дейли мирър". Когато снощи беше изправен пред пропуските си в интервюто за Би Би Си, премиерът изреди серия от оправдания, като непрекъснато повтаряше своето: "Никое правителство не прави всичко правилно", коментира вестникът.
Сунак също така призна, че не е изпълнил обещанието си да намали броя на чакащите в списъците на националната здравна служба и призна, че имиграцията е "твърде висока". И докато Сунак твърдеше, че ще изпълни обещанията си, ако бъде преизбран, водещият на Би Би Си Ник Робинсън го оприличи на "човек в кръчмата, който взема 50 британски лири назаем", но винаги обещава, че ще ги върне утре.
В. "Дейли мирър" отбелязва, че по-рано Сунак беше принуден да отрече предположенията, че също така е обмислял да подаде оставка преди изборите на фона на гнева, който предизвика във Великобритания заради ранното му заминаване от честванията по повод годишнината от десанта в Нормандия.
/ПЙ/
news.modal.text
