Еманюел Макрон беше победен от крайната десница на европейските избори вчера, което накара френския президент да свика извънреден парламентарен вот, отбелязва "Дейли Телеграф".
Макрон претърпя унизително поражение, след като според екзитполовете партия "Национален сбор" на Марин льо Пен достигна повече от два пъти по-голям дял от гласовете на неговата партия на вота за Европейски парламент.
В шокиращо обръщение към нацията той заяви, че крайната десница "напредва навсякъде на континента" и призна, че изборите за Европейски парламент "не са добър резултат за партиите, които защитават Европа".
Възходът на крайната десница помогна да бъде нанесено поражение и на германския канцлер Олаф Шолц, чиито социалдемократи записаха най-лошия си резултат на европейски избори в историята.
Според екзитполовете евроскептичната и националистическа партия "Алтернатива за Германия"(АзГ) зае второ място в гласуването, а дясноцентристкият Християндемократически съюз остана на първо място.
В неделя вечерта прогнозите бяха, че центристките, либералните и зелените партии да запазят съотношението на силите в 720-местния парламент на ЕС. Но двойният удар върху Макрон и Шолц, най-важните лидери на блока, повдигна въпроси за това как те могат да ръководят политиката на континента, отбелязва "Дейли Телеграф".
Партията на Льо Пен и АзГ проведоха кампания срещу политиките за нулеви нетни емисии, наричайки ги бреме за гражданите по време на кризата с разходите за живот. И двете партии призоваха за по-строги ограничения на имиграцията и се обявиха против продължаването на подпомагането на Украйна с големи суми европейски средства и оръжия.
"Крайнодесните партии, които през последните години се противопоставиха на толкова много от постиженията, направени възможни от нашата Европа напредват навсякъде на континента", каза Макрон.
"Ето защо в края на този ден не мога да се преструвам, че нищо не се е случило. Ето защо реших да ви върна избора на нашето парламентарно бъдеще чрез гласуване", каза Макрон, обявявайки провеждането на предсрочни парламентарни идзбори във Франция на 30 юни.
Джорджа Мелони спечели евровота в Италия и нейната партия ще изпрати най-много евродепутати в Брюксел и Страсбург, посочва "Дейли Телеграф".
Прогнозите бяха, че лидерката на крайната десница ще поведе "Италианските братя" към победа, което тя и направи, като взе 30% от гласовете, според едно от последните проучвания.
Триумфът ще затвърди нарастващото влияние на Мелони в ЕС, където тя все повече е ухажвана от дясноцентристки политици, включително от Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейската комисия. Те търсят подкрепата на нейната партия при формирането на политиката на блока през следващия парламент.
Ако победата ѝ бъде потвърдена, тя ще бъде една от най-значимите в поредицата от триумфи на крайнодесни лидери на континента.
Марин льо Пен, която унижи Еманюел Макрон на вота във Франция толкова силно, че той свика предсрочни парламентарни избори, призова Мелони да сформира националистическа коалиция след изборите, за да има по-голямо влияние в Брюксел.
Където и да се озове, Мелони вероятно ще използва влиянието си, за да се опита да тласне Европа по-надясно. Тя вече заяви, че нейната сделка с Албания за мигрантите в стил Руанда може да бъде модел за останалата част от ЕС.
В неделя ЕС отчетливо се насочи надясно, констатира "Шпигел". Това не е неочаквано развитие; по-изненадващо е колко равномерно е то.
В много страни десните популисти и крайната десница постигнаха огромни успехи и спечелиха почти една трета от гласовете, например във Франция с "Национален сбор" (31,5%), в Австрия с Австрийската партия на свободата (27%) и в Италия с "Италиански братя (27,7%). В сравнение с тях 16-те процента на германската "Алтернатива за Германия" изглеждат почти скромни, посочва "Шпигел".
Решаващ фактор сега е как Урсула фон дер Лайен, която иска да бъде преизбрана за председател на Европейската комисия, ще действа при това развитие, за да си осигури мнозинство в Европейския парламент, ако бъде избрана.
"Това е горчива вечер за нас", заяви водещата кандидатка на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Катарина Барли по телевизия Цет Де Еф. "Ясно е, че нямахме никакъв попътен вятър от федералната политика."
Подобни гласове прозвучаха и от страна на Зелените: "Трябва да акцентираме върху добрите неща, които понякога правим в политиката", заяви съпредседателят на партията Омид Нурипур в ефира на Цет Де Еф. "Трябва да постигнем резултати."
Председателят на Христиандемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц определи изборния резултат като "катастрофа" партиите от управляващата в Германия коалиция, отбелязва в. "Франкфуртер алгемайне" . "Нуждаем се от промяна на политиката в Германия", заяви той в Берлин. "Нещата не могат да продължават по същия начин през последните две години и половина." Според него управляващата "светофарна коалиция" (от партийните цветове на трите управляващи партии червено, зелено, жълто - бел. ред.) нанася вреди на страната, например по отношение на икономическата и миграционната политика. Необходима е корекция на курса, посочи той.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен възторжено поздрави партиите ХДС/ХСС за техния успех. "Възхитени сме от това, което постигнахте", заяви тя в неделя вечерта. "Сега трябва да повторим това в Европа."
Тя изрази увереност, че десноцентристите ще работят успешно в новия състав на ЕП.
"Ще изградим бастион срещу крайностите отляво и отдясно“ е казаното от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, на която обръща внимание "Гардиън".
Предварителните резултати показват, че крайнодесните партии са на първо място във Франция, Италия и Австрия и на второ място в Германия и Нидерландия, въпреки че традиционните центристки формации вероятно ще запазят мнозинство в Европейския парламент, отбелязва вестникът.
"В политическия център все още има мнозинство за силна Европа и това е от решаващо значение за стабилността. С други думи, центърът устоя", е казала още Фон дер Лайен.
Социалистите спечелиха най-голям дял от гласовете в Малта, Румъния и Швеция, което помогна на лявоцентристите да запазят позицията си на втора политическа сила в ЕП, макар и далеч по-слаба от 90-те години на миналия век, когато ръководеше много повече правителства, отбелязва "Гардиън"
Европейската народна партия (ЕНП), социалистите и демократите, центристката група "Обнови Европа“ и Зелените са на път да получат 462 от 720-те места, което представлява дял от 64,1% , в сравнение с 69,2% в отиващия си парламент, заключава "Гардиън".
"Ню Йорк таймс" също отбелязва относителното удържане на позициите на центристките партии на вота за Европейски парламент, но посочва, че крайната десница сее хаос
Силната подкрепа за антиимигрантски и националистически партии изправи лидерите в Германия и Франция пред големи предизвикателства и разтревожи основните политически сили, дорълва вестникът. Резултатът от гласуването за Европейски парламент може да превърне крайната десница в разрушителна сила, допълва "Ню Йорк таймс".
Европейският парламент се накланя надясно, отбелязва "Вашингтон пост". Вестникът посочва, че катастрофалните резултати на коалицията на френския президент Еманюел Макрон са накарали да разпусне Националното събрание и да свика предсрочни избори.
Първите прогнозни резултати от изборите за Европейски парламент в неделя показаха, че избирателите са наказали управляващите центристи и са подкрепили крайнодесни партии, най-вече във Франция.
Въпреки че се очакваше комбинацията от центристки и проевропейски партии да запази мнозинството в законодателния орган на Европейския съюз, крайнодесните партии получиха най-голям дял от местата във Франция и Италия, а в Германия се класираха на второ място. Зелените партии в целия Европейски съюз понесоха особено тежък удар, обобщава "Вашингтон пост".
