В края на миналия месец Италия отбеляза една година от крушението на корабчето с мигранти край Стекато ди Кутро в провинция Кротоне, в областта Калабрия. Трагедията се разигра в нощта на 25 срещу 26 февруари. В крушението на корабчето насред буря загинаха 94 мигранти сред които 34 деца, припомня АНСА. Смята се, че в корабчето е имало общо около 180 мигранти, допълва Ройтерс. По случая се води разследване за пропуснато оказване на помощ и за предизвикване на бедствие, причинило смърт на хора, пише АНСА.
Година по-късно беше идентифицирана най-малката жертва на тази трагедия – тригодишно момченце, погребано в гробището на Кротоне и наричано от местните жители просто Али. Властите установиха, че става дума за афганистанчето Мохамад Сина Хосейни. То е пътувало в корабчето с мигранти заедно с майка си и сестра си, които също загинаха, но телата им бяха погребани при роднини в Германия.
Сега в Кротоне има градина с 94 дървета в памет на жертвите на крушението, припомнят изданията „Кориере дела сера” и „Куотидиано дел суд”. Малкият парк е кръстен „Градината на Али” на името на най-малката жертва на трагедията, допълва „РАИ нюз”
По повод тъжната годишнина имената на загиналите в крушението мигранти, много от които бяха афганистанци, бяха прочетени преди началото на благотворителен мач на 26 февруари, играл се на стадиона в Кротоне. На събитието присъства и посланикът на Афганистан в Рим Халед Ахмад Зекрия, припомня АНСА.
В навечерието на годишнината, на 24 февруари за командир на Ордена на заслугите на Италия беше провъзгласена 82-годишната Николина Паризи, жителка на Ботричело в провинция Катанцано, в Калабрия, която предостави места в семейната гробница за някои от жертвите на крушението, предаде АНСА. Възрастната жена е вдовица от 12 години, има три деца и петима внуци и сама поддържа шивашко ателие в града, в който живее.
За отдаване на почит на жертвите на трагедията край Стекато ди Кутро от Германия дойдоха специално две афганистанки, оцелели от крушението – Ниджеена Мамозаи и Адиба Андер, които са съответно на 24 и 20 години. Пред журналисти те разказаха, че според тях трагедията е можело да бъде избегната, предаде АНСА. Мигрантите в корабчето са видели хеликоптер, който е прелетял над тях седем чаша преди крушението и който, както те казват, ги е забелязал. Този хеликоптер се е появил в района преди хеликоптера на Фронтекс, за който италианските власти казаха, че първи е подал сигнала до тях за предполагаем кораб с мигранти.
След трагедията в Стекато ди Кутро властите в Италия предприеха редица мерки в областта на борбата с трафика на мигранти и затегнаха наказанията за трафикантите. На 8 февруари турски гражданин беше осъден на 20 години затвор в Италия за ролята му в крушението край Стекато ди Кутро. На турчина беше наложена и глоба от 3 милиона евро. Той беше осъден по обвинения за сформиране на група за трафик на хора, организирала трагично завършилото пътуване, предадоха световните агенции. Максималната присъда за това престъпление в Италия след затягане на наказанията срещу трафикантите е 30 години, но турчинът поискал съд по бързото производство и това довело до по-ниско наказание за него, въпреки че той не е признал вината си.
Няколко дни преди отбелязването на годишнината от потъването на корабчето с мигранти край Стекато ди Кутро, на 22 февруари албанският парламент одобри сключеното на 6 ноември миналата година между премиерите на Италия и Албания споразумение за сътрудничество в областта на миграцията. Договорът беше подкрепен от 77 албански депутати от общо 140, предадоха световните агенции. В подкрепа на споразумението гласуваха съпартийци на социалистическия премиер Еди Рама и малка част от опозиционната формация „Справедливост, интегритет, единство”, предаде Франс прес. Дясната опозиция не участва във вота.
До гласуването в парламента се стигна, след като на 29 януари албанският Конституционен съд се произнесе след щателно проучване на споразумението, че то не противоречи на албанската конституция. 30 албански депутати бяха сезирали съда по въпроса, предадоха световните агенции.
Паралелно с това на 15 февруари Сенатът на италианския парламент одобри споразумението с Албания с 93 гласа „за” срещу 61 гласа „против”, предаде АНСА. Преди това на 24 януари Камарата на депутатите на италианския парламент също одобри договора с 155 гласа „за” срещу 115 гласа „против” и двама „въздържали се”, предаде АНСА.
На пръв поглед темата за крушението край Стекато ди Кутро и за споразумението между Италия и Албания за миграцията са два отделни въпроса. Но вторият от тях се вписва в усилията на правителството на италианския премиер Джорджа Мелони да изпълни предизборното си обещание, че ще намали притока на незаконни мигранти в Италия и ще се бори срещу мрежите на трафикантите на мигранти. Трагедията край Стекато ди Кутро показа, че това обещание е трудно за изпълнение, ако италианските власти действат единствено сами. Ето защо последвалите я месеци Мелони умножи усилията, за да спечели подкрепата на други страни членки на ЕС и на Брюксел в тази насока. Темата за борбата с незаконната миграция се превърна отново във водеща в дневния на срещите на върха на ЕС. А в края на миналата година най-после беше постигнат пробив по новия европейски пакт за миграцията и за предоставянето на убежище след продължила години стагнация по въпроса.
Миналото лято ЕС и Тунис сключиха споразумение, което предвижда отпускане на средства за северноафриканската държава в замяна на усилия от нейна страна да възпира потеглянията на мигранти от нейните брегове към Европа. Посредник в това споразумение беше Мелони. Въпреки че оттогава то е белязано от проблеми, забавяния и възражения от страна на президента на Тунис, се смята, че то може да послужи за модел за подобни споразумения на ЕС с други страни, като например Египет, Мароко, Сенегал, Ливан, Йордания, Мавритания и др.
Що се касае до споразумението между Италия и Албания, то беше първото по рода си в ЕС, в което страна членка на блока се договаря със страна нечленка да „изнесе” част от отговорностите си по миграционния въпрос, отбелязват световните агенции и изданието „Политико”.
Смята се, че това споразумение е било договорено още през август, когато Мелони беше на ваканция в Албания. На 6 ноември, когато се състоя церемонията по подписването в Рим, премиерът на Албания Еди Рама заяви: "Ако Италия отправи призив за съдействие, Албания откликва на него”, предаде Франс прес. С тези думи той си осигури и подкрепата на Рим за присъединяването на Албания към ЕС, отбелязва Франс прес.
„Албания потвърди, че е една приятелска страна. Въпреки, че тя все още не е част от ЕС, тя се държи като страна членка”, заяви Мелони при сключване на договора. „Горда съм, че Италия още от началото е сред страните, подкрепящи разширяването на ЕС към Западните Балкани, допълни тя”, цитирана от Франс прес.
Ден след подписване на договора Мелони изрази надежда в интервю за в. „Месаджеро”, че той ще се превърне в модел за подражание за други страни в ЕС, в модел за сътрудничество между страни членки и страни нечленки с цел овладяване на миграционните потоци.
„Албания застана до Италия, като избра да действа като страна членка на ЕС и прие да сподели едно бреме, срещу което Европа трябва да се изправи, единна като едно цяло семейство”, заяви Еди Рама в деня, в който албанския парламент през февруари одобри споразумението с Италия.
Съгласно договора, който ще е петгодишен, Италия ще изгради на територията на Албания два центъра за мигранти. В единия ще бъдат докарвани мигранти, спасени в международни води от кораби на италианските власти. Те ще бъдат преглеждани в този център, там ще бъдат направени постъпки за идентификацията им и за регистриране на техните молби за предоставяне на убежище. После те ще бъдат изпращани във втория център, където ще изчакват разглеждането от италианските власти на техните молби за предоставяне на убежище.
Двата центъра ще бъдат разположени съответно в пристанищния град Шенджин, в Северозападна Албания, който е популярен туристически курорт, и в Джадър, който е на около 20 километра от Шенджин и в който е имало едно време военно летище. Италия ще похарчи, според различни оценки, между 600 милиона и 750 милиона евро за пет години за изграждането и функционирането на двата центъра, които ще бъдат под италианска юрисдикция. Общо до 3000 мигранти ще могат да бъдат настанявани в двата обекта на месец. А на година броят ще е 36 000 мигранти. Очаква се центровете да заработят до пролетта.
В центровете няма да бъдат изпращани старци, бременни жени, деца, инвалиди. Няма да бъдат изпращани и мигранти, спасени от италианските власти в италиански териториални води. Няма да бъдат изпращани и мигранти, спасени от кораби на неправителствени организации, действащи в Средиземно море, нито мигранти, добрали се сами до италианските брегове. Италия пое ангажимента на онези мигранти, настанени в центровете Албания, на които бъде отказано убежище в Италия, да бъдат изведени оттам и репатрирани към страните на произход. Съгласно сделката молбите за предоставяне на убежище, подадени от мигрантите, настанени в центровете в Албания, ще се разглеждат за максимално 28 дни. Това уверява италианската премиерка Мелони. Но експерти предупреждават, че става дума за бавни процедури, спъвани от излишна бюрокрация. А самото репатриране на мигранти, на които е отказано убежище, пък отнема също дълго време тъй като няма сделки със страните на произход да приемат обратно тези хора. Миналата година например Италия е успяла да репатрира едва 4000 мигранти, припомня Ройтерс.
Споразумението между Италия и Албания породи много критики и възражения от опозициите в двете страни. Италиански опозиционни партии го дефинираха като договор за истинска депортация на хора в крещящо нарушение на международното право. Опозиционни представители казаха и че договорът нарушавал европейското право, предадоха АНСА и ДПА. В Албания дясната опозиция обяви, че договорът вреди на националната сигурност, териториалната цялост и обществения интерес, предаде Франс прес. Опозицията освен това обвини премиера Рама, че е действал непрозрачно при подписване на договора и че не се е консултирал с нея относно него.
След подписване на договора ЕК поиска от италианското правителство детайли относно сделката, предаде Франс прес. После обаче Брюксел даде одобрението си за нея, защото тя се отнасяла за мигранти, спасени в международни води и не нарушавала европейските правила.
На 7 ноември Върховният комисариат на ООН за бежанците призова за спазване на международното право относно бежанците и заяви, че не е бил нито информиран, нито консултиран относно съдържанието на споразумението между Италия и Албания, предаде Франс прес. Според комисариата връщането и трансферът на мигранти към трети сигурни страни може да бъде смятано за уместно само ако се спазват известни стандарти, по-специално, когато тези страни зачитат напълно правата, произтичащи от Конвенцията за статута на бежанците, и изпълняват задълженията си по отношение на човешките права, и ако споразуменията в тази насока допринасят за справедливо разпределяне на отговорностите за бежанците между страните, вместо просто бежанците да са премествани от едно на друго място, предаде Франс прес.
Малко след сключването на споразумението, на 13 ноември Съветът на Европа изрази безпокойство относно тази сделка, предаде Франс прес. „Има риск чрез това споразумение да се стигне до различно третиране на онези мигранти, чиито молби за убежище ще се разглеждат в Албания и онези, чиито молби ще се разглеждат в Италия”, заяви Дюня Миятович, комисарката по човешките права към Съвета на Европа.
На 25 януари върховният комисар по правата на човека към ООН Фолкер Тюрк също изрази безпокойство относно миграционната сделка, предаде Ройтерс. Той каза, че трансферът на мигранти към Албания с цел провеждане там на процедури по разглеждане на молби за предоставяне на убежище и депортиране поражда значими въпроси от гледна точка на човешките права, особено от гледна точка на прилагането на адекватни процедури за разглеждане на молбите за убежище, в това число и проверката и идентификацията на мигрантите и условията, при които тези хора ще живеят в центровете за мигранти в Албания. Тюрк предупреди, че задълженията на Италия относно човешките права и международното право в областта на бежанците не трябва да бъдат подкопавани от тази сделка.
Още след сключване на сделката се появиха обвинения, че Италия е замислила лагери от типа на Гуантанамо - нещо, което италианските власти категорично опровергаха. А в отговор на критиките срещу албанските власти, че продават парче земя от Албания на Италия, албанският вътрешен министър Таулант Бала заяви, че земята за двата центъра е предложена, както се предлага терен за изграждане на посолство, предаде Франс прес.
Албанското правителство заяви, че договорът за приятелство между Италия и Албания от 1995 г. е послужил за основа на подписването на споразумението за мигрантите. А албанският премиер Еди Рама определи миграционната сделка като жест на солидарност с Италия, отворила вратите си за хиляди албанци след разпадането на комунистическия режим в началото на 90-те години на миналия век. Много албанци гледат на сделката като на бартер за италианското гостоприемство за хилядите албанци, бягащи от бедността след падането на комунизма през 90-те години. Не са малко и тези, които смятат, че сделката ще е от полза за ускоряване на процеса по присъединяване на Албания към ЕС. Противници на сделката обаче смятат, че тя ще навреди на туризма в региона, в който ще бъдат изградени двата центъра.
Въпреки че Албания е бедна страна, тя самата има предистория на приемане на бежанци, в това число уйгури, афганистанци или дисиденти от Иран. Албания подслони и милион етнически албанци от Косово през войната през 1999 г.
Мигрантите, които ще се озоват в обхвата на споразумението, потеглят към Европа, в частност към Италия, основно от Либия, Тунис, Турция. Пътниците на корабчето, разбило се край Стекато ди Кутро, се бяха качили на него в Западна Турция. Но националността на мигрантите е разнородна. Мнозина идват от размирни страни като Сирия и Афганистан, или бягат от Иран, други идват от бедни африкански държави, в които властта е в ръцете на военна хунта. Много от мигрантите са тласкани към миграция заради бедността и те нямат шанс да получат убежище в Италия. Сега, докато те чакат разглеждането на молбите им за предоставяне на убежище в Италия, обикновено много от тях напускат страната по посока на Северна Европа с надеждата да намерят работа, или да се съберат роднини там, припомня Асошиейтед прес.
Мигрантите, които ще бъдат докарани в двата центъра в Албания, ще бъдат автоматично задържани и няма да имат право да напускат центровете, като в някои случай това може да продължи до 18 месеца, казва изследователят Матео Де Белис от неправителствената организация „Амнести интернешънъл”, предаде ДПА. Той нарича споразумението „срамна глава в историята на Италия и опасно изкривяване на правилата за издирване и спасяване на мигранти.
Други неправителствени организации също протестират срещу този план. „Сий уоч” например каза, че центровете в Албания са обрано казано „крушение за човешките права”, предаде Франс прес.
Според експерти по миграционните въпроси сделката очертава една обезпокояваща тенденция в страните от ЕС - да търсят отвъд пределите на ЕС начин за управление на миграцията. Експертите също така казват, че за италианците ще бъде трудно бързо да обработват молбите за предоставяне на убежище или жалбите срещу решенията за депортация на мигранти, на които е отказано убежище, когато тези молби и жалби са от мигрантите, настанени в друга страна, както ще бъде сега в случая с центровете в Албания. Това ще постави тези мигранти в по-неравностойно положение спрямо тези, които се намират в Италия. Всичко това ще е неоправдано бреме за мигрантите, настанени в Албания, предупреждават експертите. Те припомнят и че обикновено спасените от кораби на италианските власти мигранти, първо са откарвани на италианския остров Лампедуза. А двата центъра на албанска територия са на над 1000 километра от Лампедуза, което значи че транспортирането на мигрантите ще отнеме най-малко два или три дни.
Със сделката с Албания италианският премиер Мелони налага темпото на миграционната политика на ЕС, отбелязва „Политико”. Сделката между Италия и Албания е революционна, защото досега нито една страна членка не е сключвала договор със страна нечленка, за да изнесе част от отговорностите си, свързани с процедурите по предоставяне на убежище. Сделката се вписва и в подхода на ЕС за втвърдяване на общата миграционна политика и за обръщане на повече внимание на външното измерение на миграционния феномен, обобщава изданието. Това ще рече сключване на партньорства с трети страни, целящи да предотвратят незаконните потегляния на мигранти, разбиването на трафикантските мрежи и ускоряването на депортацията на мигранти, чиито молби за предоставяне на убежище са били отхвърлени. Справянето с това външно измерение на миграцията ще направи по-лесно и управлението на вътрешното измерение на миграцията, по-специално приемането на мигранти, подслоняването им, пренастаняването на онези от тях, които имат право на международна защита, посочва „Политико”.
Най-очевидното постижение на тази стратегия досега беше договорът между ЕС и Тунис, сключен с посредничеството на Италия, но той беше белязан от забавяне, спънки и спорове. ЕС има намерение да процедира по същия начин с Египет, въпреки че тази страна е критикувана заради нарушенията на човешките права. В ЕС Дания също проявява интерес към стратегията на Италия. Неотдавна и Австрия изрази готовност да установи подобна система. Управляващата коалиция в Германия също каза, че ще проучи възможностите за изнасяне в трети страни на част от миграционното бреме, посочва изданието. Сделката на Италия с Албания напомня и на тази на Великобритания с Руанда.
Близо 158 000 мигранти пристигнаха в Италия миналата година, според данни на италианското вътрешно министерство. През 2023 г. 3129 мигранти са изчезнали при опит да прекосят Средиземно море и да стигнат до Европа, казва Международната организация за миграциите, предаде Франс прес. Тези данни обясняват защо Италия и ЕС предприемат сега действия в областта на миграцията и търсят иновативни методи за справяне, като например породилото критики, възражения и въпроси споразумение между Италия и Албания.
Сделката между двете страни обаче поражда и други коментари - днес Италия и Албания като че ли се опитват да пренапишат една история отпреди 30 години, отбелязва Франс прес. Днес албанският премиер Рама казва, че солидарността, която Италия е показала към сънародниците му преди три десетилетия, е причината, поради която той е подписал противоречивото споразумение за мигрантите с Рим. Албанската общност в Италия днес е голяма – втората по големина в Италия от страна извън ЕС. Тя е и добре интегрирана, отбелязва агенцията и припомня обаче, че това не винаги е било така. Добре интегрирани днес в Италия албански мигранти разказват, че са им били нужни години за това, като към тях е имало предразсъдъци и расизъм. Хиляди албанци, които пристигнаха през март 1991 г. в южния италиански пристанищен град Бриндизи, са били посрещнати добре там. Но между 10 000 и 20 000 други албанци, които пристигнаха през август на същата година в пристанищния град Бари, северно от Бриндизи, с кораба „Вльора” нямаха същия късмет, припомня френската агенция. Тогава новината за претъпкания с албански мигранти плавателен съд беше водеща тема за италианските медии и италианското правителство се опасяваше, че ще последват още такива масови пристигания. След като бяха държани няколко дни на стадион в града, голяма част тези мигранти бяха репатрирани в Албания, като бяха излъгани, че ще бъдат преместени в друг италиански град. Това принудителното връщане в Албания и до днес се възприема като предателство. Последва неколкогодишна де факто морска блокада от страна на Италия на Албания и италианските военноморски плавателни съдове патрулираха в нейните води, а членове на военноморските сили можеха да се качват за проверка на борда на албански кораби. През 1997 г. над 80 албанци загинаха или изчезнаха, след като албански кораб, превозващ над 120 души, се сблъска с италиански военноморски кораб. Всичко това не са спомени, върху които италианският премиер Мелони, или албанският й колега Рама искат да се спират днес. За някои албански имигранти в Италия споразумението за миграцията между двете страни е нещо като рекламен трик, предназначен да „маскира неспособността на италианското правителство” да управлява миграционните потоци, както се беше зарекло на направи.
За други обаче споразумението се вписва наистина в процеса на двустранно сътрудничество, изразяващо се по много направления, някои от които доста изненадващи. Едно от тези направления, което няма нищо общо с миграцията, е това на производството на карнавални маски, посочва Франс прес. В Албания, в град Шкодра се намира ателието на Едмонд Ангони, който от близо 30 години се занимава с производството на венециански маски и костюми. Той притежава осем магазина във Венеция, където предлага създадените в ателието си в Шкодра карнавални маски и костюми. Пълно карнавално снаряжение струва 5000 евро в един от тези магазини. Сред класическите маски, в които са вплетени пера, дантели, кристали „Сваровски”, перли, метали и които изобразяват персонажи, като Арлекино, Пиеро или Пулчинела, има и модерни маски, изобразяващи Мерилин Монро, Майкъл Джексън, животински образи, персонажи от популярни сериали. В ателието всяка година се произвеждат по 20 000 маски, които са ръчно изработени въз основа на 1700 модела и при спазването на класическите венециански традиции за производството на карнавални маски и костюми. Те са изработени от глина, върху която са поставени пластове папие маше. За извайването на една маска са нужни дузина етапи и няколко седмици. Около 70 процента от продукцията после се изнася за Венеция, но маски се изнасят и за карнавалите в Бразилия и на други места по света. За 27 години от ателието на Ангони в Шкодра са излезли стотици хиляди маски, всяка една уникална. Творби на ателието на Ангони се появяват и във филма на Стенли Кубрик от 1999 г. „Широко затворени очи” с Никол Кидман и Том Круз.
/ГГ/
news.modal.text
