Партия „Отечество“ печели изборите за Европейски парламент в Естония. Заедно със Социалдемократическата партия получават два мандата. В следващия европарламент с мандат 2024 – 2029 г. по едно място получават Партията за реформа на Естония, Партията на центъра и Естонската консервативна народна партия. Това сочат предварителни резултати от вота на Национална избирателна комисия в страната.
Партия „Отечество“ получи 78 425 гласа или 21, 6 % от подкрепата на избирателите. Социалдемократите получиха 69,972 гласа или 19, 3 процента. На трето място се нарежда Партията за реформа с 65 150 гласа или 17, 9 процента. Естонската консервативна народна партия събра 54 208 гласа или 14, 9 %, а Партията на центъра - 44 932 гласа или 12, 4 %.
Най-много гласове получи Марина Калюранд (44 973 гласа). След това се нареждат Урмас Пает (35 177 гласа), Юри Ратас (33 345 гласа), Яак Мадисон (32 607 гласа), Михаил Кьолварт (27 039 гласа) и Рихо Терас (23 670 гласа). В Европейския парламент влезе и Свен Миксер (9 821 гласа).
Първа без мандат остана партията на „Десницата“, която получи 24 913 гласа или подкрепа от 6,9 %.
Единственият кандидат на партия „Посока към, суверенитет“ Айво Питърсън събра 11 386 гласа или 3,1 процента. От парламентарно представените партии без мандат остана само Естония 200, която се ограничи до едва 9 432 гласа или 2, 6 % от подкрепата на избирателите. Зелените получиха 2 211 гласа или 0, 6 %.
От независимите кандидати най-голяма подкрепа получи Танел Талве (1175 гласа). Броят на гласовете за останалите е по-малък от хиляда.
Председателят на Естонската партия за реформа Мартин Хелме (17 704 гласа), председателят на „Отечество“ Урмас Рейнсалу (14 118 гласа), водачът на Центристката партия Яна Тум (13 908 гласа), водачът на Реформаторската партия Хано Певкур (9 290 гласа) не получават мандат, но събраха значителен брой гласове.
На изборите за Европейски парламент в Естония гласуваха 369 442 души или 37,7% от имащите право на глас избиратели. На вота за европарламент през 2019 г. до урните отидоха да гласуват 37,6 процента от избирателите. Статистиката за избирателната активност включва и хората, пребиваващи в чужбина, като в избирателните списъци има почти 100 000 души повече. Ако избирателната активност беше изчислена по същия начин, както преди пет години, тази година тя щеше да бъде 41,8 процента. В абсолютни цифри 37 307 души са гласували повече, отколкото преди пет години.
/ПТА/
news.modal.text
