ОБЗОР

site.btaПерспективи през 2024 г. пред френско-германския тандем, обхванат от противоречия в последно време

Перспективи през 2024 г. пред френско-германския тандем, обхванат от противоречия в последно време
Перспективи през 2024 г. пред френско-германския тандем, обхванат от противоречия в последно време
Олаф Шолц и Еманюел Макрон по време на неформалната им среща на върха в Хамбург през октомври, снимка: Fabian Bimmer/Pool via AP

Франция и Германия се сбогуват днес едновременно с две свои видни личности, починали по ирония на съдбата в един и същи ден - 27 декември: Жак Делор, бивш председател на Европейската комисия, смятан за архитект на европейската интеграция и за баща на еврото, и  Волфганг Шойбле, допринесъл за  обединението на Германия, заемал поста на германски финансов министър по време на кризата в еврозоната и положил усилия тогава за спасяване на еврото.

Двете съвпадащи събития, свързани с две знакови за ЕС фигури, заради които погледите днес са насочени към Франция и Германия, неизменно напомнят, че тези две европейски страни са възприемани за двигател на ЕС.  Но дали този двигател ще работи гладко през настоящата година, през която ЕС е изправен пред предизвикателството на европейските избори?

Този месец Франция и Германия отбелязват 61 години от подписването на Елисейския договор за задълбочено двустранно партньорство. Годишнината последва приключването на една година, в която наяве излязоха сериозни разногласия между двете страни, свързани с общата европейска отбрана и с енергийната политика в ЕС в допълнение на други противоречия, тлеещи от години, като например въпроса за фискалните правила в еврозоната. Заради тези противоречия дори миналата година лидерите на двете страни отложиха с няколко месеца обичайното съвместно министерско заседание и го замениха през миналия октомври с  неформален формат на консултации, състоял се в Хамбург в продължение на 2 дни. Там Макрон и Шолц бяха придружавани от съпругите си. Макрон дойде и с двайсетина министри, които имаха възможност да разговарят с ресорните си колеги от Германия. Неформалният формат включваше разходка с корабче по река Елба, пешеходна разходка и похапване на сандвичи с риба в шикозен квартал на града. След края на тези дискусии германският канцлер Олаф Шолц заяви, че двете страни имат понякога различни перспективи по някои въпроси, но е възможно да се развие обща гледна точка. А френският президент Макрон заяви, че Франция и Германия имат моралното, политическото и историческото задължение да изграждат общи пътища, за да постигнат напредък както за себе си, така и за Европа. Той заговори и за преосмисляне на формите на сътрудничество между тях.

Но това не означава, че различията бяха преодолени. По въпроса за ядрената енергетика например Германия, която се отказа от атомните си електроцентрали, предпочита инвестиции на европейско ниво във възобновяемите енергии. Франция, която има атомни електроцентрали, защитава от своя страна ядрената енергетика като чист енергиен източник, който да се ползва със съответната европейска финансова подкрепа.

Относно различията в областта на отбраната през юни стана ясно, че Франция, Естония, Унгария, Белгия и Кипър ще закупят съвместно ракети земя-въздух „Мистрал”. Петте страни са подписали писмо, в което заявяват това свое намерение.  Става дума за закупуването на няколкостотин, а според някои източници дори над 1000 ракети „Мистрал”. Въпросните ракети са на въоръжение във френската армия от 1988 г. и са разработени от европейския консорциум Ем Бе Де А. Те могат да поразяват цели, отстоящи до 10 километра разстояние, припомня Франс прес. В тази своеобразна коалиция за общо закупуване в Европа на боеприпаси Германия не фигурираше.

Още през октомври 2022 г. Берлин постави началото на европейска инициатива за противовъздушна отбрана, така наречения Европейски въздушен щит. През 2023 г. към инициативата се присъединиха около 20 европейски страни, но не и Франция, нито Италия, нито Полша при управлението на националистите от „Право и справедливост”. Европейският въздушен щит се базира на германските системи за противовъздушна отбрана "Ирис-Т", на американските системи „Пейтриът”  и на американско-израелските системи „Ароу-3” с голям обсег, припомня Франс прес.  Франция обаче иска Европа да е автономна в стратегическите сфери, включително в отбраната, и да не разчита на външен доставчик. Според Париж германската инициатива е неприемлива, защото в центъра й са германски, а не френски системи, и защото разчита и на американски и на израелско-американски системи. През цялата 2023 г. Франция прокарваше своя собствена идея за европейски въздушен щит, базиран на системите за противовъздушна отбраната САМП/Т-МАМБА, разработвани съвместно от Франция и Италия. Тези системи могат да противодействат на такива въздушни вражески обекти, като балистични ракети с малък обсег, крилати ракети, изтребители, хеликоптери и дронове. Според Берлин обаче германската инициатива позволява по-бързо да се разгърне над Европа Европейският въздушен щит, докато френската инициатива, залагаща само на европейска продукция в областта на отбраната, неизменно ще се забави. 

Но пък Франция и Германия сътрудничат в разработването на „Системата на бъдещето за водене на въздушен бой”, или по-накратко казано в разработването на боен самолет от ново поколение. В проекта участва и Испания. Но той беше белязан от много закъснения заради проблеми и противоречия между индустриалните партньори в него.  Началото на проекта беше поставено през 2017 г. и целта му е от 2040 г. новият боен самолет за започне да заменя германските и испанските самолети „Юрофайтър” и френските самолети „Рафал”. В тази насока проектът се конкурира с проект на Великобритания, Япония и Италия. Целта и на двата проекта е да се покаже, че Европа може да се надпреварва със САЩ в разработването на модерни бойни самолети и в тази област да разчита само на себе си.

Разработваният от Франция, Германия и Испания нов самолет е на стойност 100 милиарда евро. Той е „система от системи”, тоест ще има боен самолет, придружаван от дронове, като всичко това ще е свързано с други военни средства, ангажирани в дадена операция. През декември 2022 г. беше сключен договор между партньорите в проекта – френската компания „Дасо Авиасион” и европейския консорциум „Еърбъс”, представляващ интересите на Берлин и Мадрид в проекта. Договорът позволява да се започне работа по фазата на проекта, целяща разработването на технологиите, които ще бъдат инсталирани на борда на демонстрационен апарат, който ще предшества прототипа на новия боен самолет, и който трябва да полети през 2028-2029 г. Втората фаза на проекта предвижда разработването на самия демонстрационен апарат и неговите тестови полети. През 2023 г. Макрон привлече Белгия към начинанието с първоначален статут на наблюдател, който впоследствие ще премине в статут на страна участник в проекта, допринасяща за неговото финансиране и развитие.

Пак в областта на отбраната миналия септември Париж и Берлин дадоха нов импулс на общия им проект за танк на бъдещето. Началниците на генералните щабове на сухопътните войски на двете страни подписаха в Еврьо във Франция документ, който установява общите оперативни изисквания, на които трябва да отговаря бъдещият танк. Проектът за общия танк на бъдещето също бе иницииран през 2017 година. Новият танк ще се нарича „Основна система за сухопътен бой”, която от 2035 г. ще замени френските танкове „Льоклер” и германските танкове „Леопард 2”. Танкът на бъдещето ще е „система от системи”, тоест танк, придружаван от други бойни машини. В него ще се използват и изкуствен интелект, дронове, електронни оръжейни системи, електромагнитни оръжия  и др. Двете страни са готови да приемат в проекта и други заинтересовани  държави, като Италия или Нидерландия, като на първо време те ще са със статут на наблюдатели.

Въпреки разнородните противоречия, когато се налага тандемът Берлин-Париж съумява да действа и съвместно. Той е единодушен в подкрепата си за Украйна. Макрон и Шолц положиха и усилия да променят позицията на унгарския премиер Виктор Орбан относно началото на официалните преговори с Киев за присъединяване към ЕС. Макрон покани Орбан на вечеря в Елисейския дворец в опит да промени позицията му. Но когато тази среща не промени мнението на Орбан за Украйна, се наложи спешна намеса на Шолц, за да убеди Орбан да излезе от залата, в която лидерите на страните от ЕС гласуваха за започване на преговорите с Украйна. Така решението беше подкрепено от 26 членки на ЕС, а Унгария въпреки възраженията си не наложи вето, просто защото не присъстваше на гласуването, съобщи „Политико”. Но пък Орбан наложи вето на отпускане на ново европейско финансиране за Киев в размер на десетки милиарди евро.

Франция и Германия освен това работеха в тандем, за да успеят да убедят Италия да ратифицира реформите на механизма за спасяване на закъсалите страни в еврозоната - Европейския стабилизационен механизъм,  в замяна на разхлабване на европейските бюджетни правила, за които Рим настояваше. Между впрочем Франция също беше сред страните, подкрепящи идеята за подобно разхлабване на бюджетните правила. Докато Берлин беше против това и говореше за подновяване на строгата бюджетна дисциплина. В крайна сметка пробив имаше на 20 декември миналата година и първи за него съобщиха министрите на финансите на Франция и Германия, което показа, че двете страни са били двигател във въвеждането на тези промени за разхлабване на правилата на европейския Пакт за стабилност и разстеж. Но пък Италия така и не ратифицира реформирания Европейски стабилизационен механизъм. На 21 декември италианските депутати отхвърлиха внесеното от италианската опозиция предложение за ратификация. Сред гласувалите против бяха  управляващата партия на Джорджа Мелони „Италиански братя”, крайнодясната партия „Лига” и антисистемната партия „Движение 5 звезди”. Това предвещава нови усилия от страна на Париж и Берлин, за да може реформираният Европейски стабилизационен механизъм да бъде в крайна сметка ратифициран от Рим и да влезе в сила. Вчера на годишната си пресконференция италианският премиер заяви, че отхвърлянето на ратификацията на механизма в Италия е показало, че този европейски инструмент в този си вид е отживелица и че трябва да се реформира още повече.

Смята се, че Франция и Германия през последните месеци са изиграли и водеща роля в постигане на съгласие на европейско ниво по новия Пакт за миграцията и предоставянето на убежище, предложен от Европейската комисия още през 2020 г.

Израз на проблеми в двустранното партньорство между Париж и Берлин анализатори съзряваха през 2023 г. в това, че миналия октомври Германия обяви, че затваря няколко клона във Франция на „Гьоте институт”. Става дума за клоновете в Лил, Бордо и Страсбург. Това породи протести сред местното население, но мярката се вписа в решението на Берлин за закриване на филиали на института и в други държави. Берлин обаче запази филиалите си в Париж, Лион, Нанси, Марсилия и Тулуза. Германия обяви, че закриването на филиали на „Гьоте институт” се вписва в реформа на тази институция, целяща да засили нейната ангажираност в Централна и Източна Европа, в Кавказ, в Южния Пасифик, както и в САЩ, отбелязва Франс прес.

През настоящата година френско-германския тандем отново ще бъде неизбежно в центъра на вниманието заради европейските избори, възприемани като тест както за френския президент Еманюел Макрон, така и за германския канцлер Олаф Шолц. Тестът придобива още по-голяма важност, предвид факта че и във Франция, и в Германия крайната десница бележи възход. „Национален сбор” на Марин Льо Пен и „Алтернатива за Германия” са в едно и също европейско парламентарно семейство – групата „Идентичност и демокрация”, която според допитванията би могла да се изкачи от настоящото шесто място на четвърто място в Европарламента след евроизборите. Самата група, обединяваща разнородни крайнодесни, евроскептични и националистически формации, някои от които са проруски настроени, има амбиции да се класира на трето място на евроизборите, отбелязват Ройтерс и АНСА. Подобно развитие на ситуацията безспорно ще породи проблеми за европейския дневен ред  както на Макрон, така и на Шолц, но може да се превърне в повод за укрепване на отношенията между двамата лидери и съответно на тандема Франция-Германия в ЕС, коментират анализатори.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:50 на 24.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация