Чехия днес отбелязва двадесет и пет години от присъединяването си към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).
"Този ден е една от най-важните дати в модерната история на Чешката република", заяви министър-председателят на страната Петър Фиала, цитиран от чешката новинарска агенция ЧТК. Той откри с реч днешната международна конференция в Прага под наслов "Нашата сигурност не е даденост".
На нея бе поканен да присъства 42-рият президент на САЩ Бил Клинтън, който беше в Белия дом в момента на приемането на Чехия в НАТО на 12 март 1999 г., отбеляза Ройтерс. 77-годишният сега Клинтън е държавен глава на САЩ между 1993 г. и 2001 г.
Президентът на Чехия Петър Павел реши да го удостои с държавна награда в Прага, предаде ЧТК. Агенцията припомня, че през 1998 г. на Клинтън е било връчено най-високото държавно отличие в Чехия – "Ордена на белия лъв". Той му е бил даден в Белия дом от тогавашния чешки президент Вацлав Хавел в знак на благодарност за подкрепата при приемането на Чехия в НАТО. Според покойния Хавел процесът по присъединяване е щял да бъде много по-дълъг без усилията на Клинтън.
Специален гост на конференцията в Прага е и бившият генерален секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън, посочва Ройтерс.
"12 март 1999 година беляза историческа повратна точка за нашата сигурност", подчерта Фиала в Пражкия замък.
Преди четвърт век в град Индипендънс, в американския щат Мисури, е подписан Договорът за присъединяването към НАТО на Чехия, Полша и Унгария от министрите на външните работи на трите страни - Ян Каван, Бронислав Геремек и Янош Мартони, и от Мадлийн Олбрайт, която тогава е държавен секретар на САЩ. Чехия, Унгария и Полша са първите страни от бившия социалистически лагер, които стават официално членки на НАТО.
Отговорно партньорство, а не извинение за пасивност
"Сегашното чешко правителство се стреми да покаже, че приема членството в НАТО не като извинение за евентуални прояви на пасивност и лекомислие, а като отговорно партньорство. Да бъдем част от алианса ни дава възможно най-здравите гаранции за сигурност, но едновременно с това и уникалната възможност да съгласуваме действия си със съюзниците и така да увеличим влиянието на нашите собствени инициативи", заяви още Фиала, цитиран от ЧТК.
Чехия трябва да има активна, добре обмислена, самоуверена и законна отбранителна политика, защото само подобна политика може да възпре агресорите, изтъкна чешкият премиер.
Той посочи някои значими успехи на държавната политика в областта на отбраната, сред които изпълнението на препоръката на НАТО за военни разходи да се отделят поне два процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
Фиала отбеляза и процесите на отърсване на националната енергийна промишленост от зависимостта ѝ от ресурсите на Русия, както и военната, икономическа и хуманитарна помощ за Украйна, която вече трета година се бори с пълномащабната инвазия на Москва.
Пред аудиторията в Пражкия замък чешкият премиер спомена и сключването на споразумение по сигурността със САЩ, посочи ЧТК.
Вчера, в навечерието на двадесет и петата годишнина от присъединяването на Чехия към НАТО, Белият дом обяви в изявление, цитирано от Ройтерс, че идния месец президентът на САЩ Джо Байдън ще приеме във Вашингтон чешкия министър-председател Фиала. САЩ определят срещата като демонстрация на подкрепа за Украйна и НАТО. Тя е насрочена за 15 април, се казва в изявлението на Белия дом, на което се позовава Ройтерс.
Чешката инициатива за Украйна
На 1 февруари "Политико" написа, че Европа не съумява да изпълни обещанието да снабди Украйна с един милион артилерийски снаряда за битката ѝ с Русия, докато Чехия е заявила, че е крайно време да се потърсят нужните за Киев боеприпаси отвъд границите на Европейския съюз.
Медията посочи многократните напомняния от страна на украинските сили, че боеприпасите им са на привършване, а в сраженията с руските нашественици артилерията играе основна роля.
"Политико" отбеляза, че първоначално ЕС е обещал да достави на Киев един милион снаряда до март, а Франция е призовала блока да развие собствена военна промишленост, предназначена за нуждите на украинската армия. Брюксел обаче е обявил, че до зададения краен срок през настоящия месец до Украйна може да достигнат 524 000 снаряда, като перспективата е за доставка на 1,1 милиона единици от тези боеприпаси до края на 2024 година, информира "Политико".
На фона на този дефицит тогава Прага настоя страните от ЕС да финансират закупуването на около 450 000 артилерийски снаряда, налични в държави извън границите на блока, казаха за "Политико" четирима дипломати и човек, запознат с преговорите по този въпрос.
Един от дипломатите е заявил за медията, че числото 450 000 е била обявено по време на работната среща на министрите на отбраната на ЕС в Брюксел на 31 януари.
След това, по време на срещата на лидерите на 27-те страни членки на 1 февруари, премиерът Фиала е запознал колегите си с чешкия план, по който в доставките на ЕС за Украйна косвено могат да се включат трети страни, които са извън ЕС.
Според "Политико" призивът на Чехия е повишил изгледите Европа да се обърне към оръжейни компании в Южна Корея, Турция и Република Южна Африка. Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел специално насочи вниманието към Южна Корея.
На 17 февруари, на Международната конференция по сигурността в германския град Мюнхен, чешкият президент Петър Павел заяви, че Прага е открила възможност за закупуване на 800 000 артилерийски снаряда за Украйна от трети страни, ако се намерят средства за осъществяване на инициативата.
Все повече съмишленици
След международната конференция за Украйна на 26 февруари в Париж, организирана по инициатива на президента на Франция Еманюел Макрон, агенция Франс прес предаде, че няколко европейски държави, включително Франция, подкрепят идеята Европейският съюз да купува боеприпаси, произведени извън Европа, за да продължи активно с военната помощ за Киев.
Това предложение, дошло от Чехия, "се радва на голяма подкрепа от няколко държави", заяви тогава чешкият министър-председател, цитиран от Франс прес, след конференцията, на която в Елисейския дворец се събраха лидери на над 20 държави съюзници на Киев, предимно от Европа.
След форума Макрон обяви, че ще посети Чехия на 5 март, за да засили двустранното сътрудничество. При самата си визита в Прага френският президент призова съюзниците на Украйна "да не бъдат страхливци" пред "станалата неудържима" Русия, като изглежда направи връзка с породилите полемика свои коментари относно възможността за изпращане на западни войски на фронта в Украйна, предаде Франс прес.
На 4 март, понеделник, правителственият пратеник на Чехия за възстановяването на Украйна Томаш Копечни заяви, че Белгия, Дания, Канада, Нидерландия и САЩ са се присъединили към чешката инициатива, информира Ройтерс. По-рано, на 27 февруари, солидарността си с Чехия бе засвидетелствал от името на Полша премиерът Доналд Туск.
В същия ден, 4 март, ДПА предаде, че Литва също ще се включи в чешкия план за закупуване на боеприпаси от цял свят за Украйна, като се позова на обещание, дадено от министър-председателката на страната Ингрида Шимоните в телефонен разговор с колегата ѝ Фиала.
Следващата страна беше Германия, след като на 6 март говорителят на правителството на канцлера Олаф Шолц - Щефен Хебещрайт, обяви подкрепата на чешкото предложение от страна на Берлин.
Хебещрайт каза, че от известно време германското правителство води интензивни преговори с Прага по този въпрос, и добави, че ще бъдат отделени "стотици милиони" в подкрепа на инициативата, но не уточни точно каква ще е сумата, предаде ДПА.
На 7 март, в четвъртък, Норвегия заяви, че ще отпусне 1,6 милиарда норвежки крони (153 милиона долара) за планираната покупка.
Планът вече е в действие
По-късно в четвъртък президентът на Чехия Петър Павел обяви, че паричните средства за закупуването на осемстотин хиляди артилерийски снаряда за Украйна са осигурени, предаде Ройтерс, като се позова на информацията на чешката държавна телевизия и на ЧТК. Световната агенция отбеляза, че в инициативата на Прага са се включили вече осемнадесет държави.
Павел заяви, че Чехия е осигурила наличността на петстотин хиляди от 155-милиметровите снаряди и на около триста хиляди от 122-милиметровите артилерийски боеприпаси, които биха могли да бъдат доставени на Украйна до седмици.
На 8 март, ден след изявлението на президента Павел, премиерът Фиала каза, че по чешката инициатива за закупуване на снаряди за Украйна вече са на разположение средствата, достатъчни за първата пратка от 300 000 снаряда, предаде Ройтерс.
"Нашата работа и нашата помощ за Украйна не спират дотук. Ще продължим да търсим партньори, за да можем и занапред да помагаме на Украйна в смелата ѝ борба срещу руския агресор", написа Фиала в социалната платформа "Екс".
/ПТА/
news.modal.text
