site.btaГеополитическото положение на Бутан между двата азиатски гиганта Китай и Индия

Хималайската държава Бутан е разположена между двете азиатски сили Китай и Индия. Бутан е една от двете държави, с които Китай все още не е разрешил дългогодишен спор за сухопътната си граница. Другата страна е Индия, чиито спорове за хималайската граница с Китай също датират от години, предаде Би Би Си.

Световният възход на Китай оказва натиск върху Бутан да постигне споразумение с Пекин, но всеки евентуален пробив за решение на проблема ще се нуждае от одобрението на неговия съюзник Индия. Тхимпху (столицата на Бутан) и Делхи поддържат близки отношения, като Индия предлага стотици милиони долари икономическа и военна помощ на хималайската страна, за да има нейната подкрепа. Ябълката на раздора са територии на север и на запад в Хималаите.

Наред с всички спорни места ключовият въпрос е стратегическото плато, наречено Доклам, където се срещат границите на Индия, Бутан и Китай. Бутан и Китай имат претенции за региона, като Индия подкрепя позицията на Бутан.

Делхи има своите причини, за да подкрепя Тхимпху. Експерти твърдят, че платото Доклам е от голямо значение за сигурността на Индия, тъй като всякакъв вид присъствие от страна на Китай в региона може да представлява заплаха за коридора Силигури, известен като "Пилешкото гърло". Това е 22-километров участък, който свързва континенталната част на Индия с нейните североизточни щати.

"Решаването на проблема не зависи само от Бутан. Ние сме трима. Няма голяма или малка държава, има три равностойни държави, всяка от които се брои за една трета. Ние сме готови. Веднага щом и другите две страни проявят готовност, можем да обсъдим въпроса", казва в интервю бутанския министър-председател Лотай Черинг за белгийския вестник "Либр белжик".

Той също така изрази надежда, че Бутан и Китай ще успеят да демаркират някои от границите си в рамките на една или две срещи. Двете страни водят преговори за границата от 1984 г. насам. Черинг също така каза, че няма намеса от страна на Китай на територията на страната.

Коментарите на Черинг предизвикаха тревога в Индия, най-вече в медийното пространство, като много коментатори изразиха загриженост относно възможността за сключване на споразумение за размяна с Бутан и Китай, включващо тройната граница. Някои от тях твърдят, че Тхимпху не оказва достатъчно силен натиск по отношение на претенциите си за Доклам.

"Индия е загрижена, че Китай оказва натиск върху Бутан за уреждане на границата, за да притеснява Делхи", казва Пунчок Стобдан, бивш високопоставен индийски дипломат и експерт по въпросите на Хималаите.

"Ясно е, че бутанците възнамеряват да ускорят процеса на решаване на различията си и напоследък се наблюдават някои промени в бутанската позиция по отношение на ролята на Китай в уреждането на спора", допълва Стобдан.

След като изявленията на Черинг предизвикаха голям медиен отзвук, по-рано този месец той уточни какво точно е имал предвид с думите си. "Не съм казал нищо ново и няма промяна в позицията (на Бутан)", заяви бутанският премиер Черинг пред седмичника "Бутанийс".

Въпреки че много бутанци бяха изненадани от реакцията на индийските медии по повод коментарите на Черинг, според китайски критици Тхимпху трудно ще постигне споразумение без подкрепата на Делхи. "Индия е пречката тук. Ако Китай и Бутан разрешат и граничния въпрос, ще остане само Индия. Не мисля, че Индия ще позволи това да се случи", заявява пред Би Би Си Лю Цзунги, старши научен сътрудник в Шанхайския институт за международни изследвания.

Според него Китай и Бутан са били близо до постигането на окончателно споразумение през 1996 г., но не са успели заради намесата на Индия. Въпросите, свързани с границата между Бутан и Китай, са свързани и с десетилетното напрежение между Индия и Китай по отношение на границата.

Двете държави имат обща граница, която не е напълно демаркирана, както и припокриващи се териториални претенции. Индия твърди, че тя е дълга 3 488 км, а Китай - около 2 000 км. Де факто границата започва от индийския северен регион Ладак и стига до щата Аруначал Прадеш (който китайците наричат Южен Тибет) на изток.

Нарастващата икономическа и военна сила на Китай също е предмет на вниманието на много бутанци, които смятат, че скорошно сключване на споразумение с Пекин би било от полза за страната.

"Китай е реалност. Може ли Бутан да си позволи да не поддържа дипломатически отношения с Китай? Не мисля, че това е възможно", казва бутански експерт,  пожелал да остане анонимен.

През 1949 г. Индия и Бутан подписват специален договор, в който са взети предвид опасенията на Делхи за сигурността. Преразгледаният договор от 2007 г. дава на Тхимпху повече свобода в областта на външната политика и закупуването на военно оборудване.

Стотици индийски войници са разположени на територията на Бутан и според официални лица те предлагат обучение на бутанските войски. 

Бутанският анализатор Вангча Сангей смята, че Бутан може да постигне гранично споразумение с Китай, ако Делхи не настояваше Бутан да запази Доклам за себе си.

Анализатори твърдят, че тъй като понастоящем Бутан задоволява повечето си нужди от Индия, като внася най-вече петрол, Тхимпху трябва да диверсифицира доставките си, като открие друг маршрут със северния си съсед Китай.

Коментарите на бутанския премиер предизвикаха предпазлив отговор от страна на индийското външно министерство.

"Индия и Бутан поддържат тесен контакт, тясно сътрудничество, свързано с общите ни национални интереси, включително интересите в областта на сигурността", заяви пред журналисти в началото на април Винай Мохан Кватра, секретар на индийското външно министерство.

"Бих искал да повторя нашите предишни изявления, които изрично и ясно излагат нашата позиция относно определянето на граничните точки на триъгълника (Доклам)", каза Кватра.

Индия не желае никакво голямо разместване на позициите около Доклам поради голямото му стратегическо значение. От друга страна за държава като Бутан може да се окаже трудно да окаже натиск върху Пекин и да се откаже от претенциите си.