Следващият състав на Европейската комисия вече няма да може да разчита на широк консенсус сред европейските законодатели в подкрепа на амбициозните политики в областта на климатичните промени, тъй като евродепутатите са разделени по въпроса дали да се откажат или да засилят екологичните мерки, предаде Ройтерс, позовавайки се на разгледани от агенцията проектодокументи.
След евроизборите миналия месец новите законодатели обсъждат политическите си приоритети за следващия петгодишен мандат на Европейския парламент.
Проектите във връзка с тези приоритети, разгледани от Ройтерс, показват, че някои от най-големите групи законодатели възнамеряват да блокират нови политики за климата или да оттеглят подкрепата си от някои от вече съществуващите.
Както дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), най-голямата група в ЕП, така и десните Европейски консерватори и реформисти (ЕКР), четвъртата по големина група, искат да преразгледат забраната на Европейският съюз за продажба на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2035 г., показват документите.
"ЕКР ще настоява за отпадане на забраната", се казва в проектоприоритетите на групата. ЕКР ще оспори и очакваното предложение на Европейската комисия, с което ЕС се задължава да намали емисиите на парникови газове с 90 процента до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г., отбелязва Ройтерс.
"В условията на безпрецедентни глобални предизвикателства, рязко покачващи се цени на енергията и нарастващи разходи за въглеродни емисии, ние сме обезпокоени от времевата рамка на тази амбициозна цел за климата", се казва в документа.
В проектодокумента на ЕНП не се споменава целта за 2040 г. В него се казва, че групата подкрепя съществуващите цели на ЕС за емисиите, но други зелени политики трябва да бъдат отложени - включително предстоящата забрана за внос на стоки, свързани с обезлесяването.
Заедно ЕНП и ЕКР имат 266 от общо 720-те депутати в Европейския парламент. Призивите за промяна на политиките в областта на климата вероятно ще намерят подкрепа и от новосформирания крайнодесен алианс "Патриоти за Европа", който към момента се състои от 84 депутати.
Въпреки това групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите - втората по големина група в ЕП със 136 депутати - са против отслабването на политиките за климатичните промени и поставят амбициозна цел за климата до 2040 г., показва проектодокумент за приоритетите на формацията.
Тази позиция е подкрепена и от либералната група "Обнови Европа" и "Зелени/Европейски свободен алианс", които разполагат с общо 129 депутати.
"Очакваме Комисията да се ангажира с продължаването на Зелената сделка... без да отстъпва", се казва в документ, описващ приоритетите на "Обнови Европа".
Разделението в позициите е предпоставка за проблеми пред председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която се опитва да получи подкрепата на мнозинството от законодателите в ЕП при гласуването следващата седмица, за да спечели втори мандат на поста, отбелязва Ройтерс.
/ГГ/
news.modal.text
