site.btaЕвропейски нюзрум: Геноцидът в Сребреница - Резолюцията на ООН предизвика дебат на Балканите, но ЕС остава твърд

Точно 29 години след масовото клане в Сребреница Общото събрание на ООН прие резолюция за геноцида в Сребреница и обяви Международен ден за размисъл и възпоменание, пише Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Гласуването предизвика спорове сред балканските страни, но Европейският съюз ясно изрази постоянната си позиция в официално изявление – „в ЕС няма място“ за онези, които отричат геноцида в Сребреница и се опитват да „пренапишат историята“.

Европа и светът отбелязват 29-ата годишнина от геноцида в Сребреница, който често бива описван като най-ужасното престъпление, извършено на европейска земя след Втората световна война. Церемонии се проведоха в Мемориалния център Поточари в Босна и Херцеговина, както и в много европейски страни и САЩ.

Масовото клане бе извършено в босненския град Сребреница на 11 юли 1995 г. и в последвалите дни. Повечето от жертвите са мъже и момчета – босненски мюсюлмани (бошняци) – които са били отделени от жените, момичетата и малките деца. Те са били извозени до територии, контролирани от босненската армия.

Според Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага около 8000 бошняци са убити в клането, което е било извършено от сръбски войници от Босна. Според Института за изчезналите лица на Босна около 800 жертви все още се издирват.

Останките на 14 жертви на геноцида бяха идентифицирани в последната година, включително и едно непълнолетно лице. Те бяха погребани на 11 юли 2024 г. в Мемориалния център в Поточари, където са погребани общо 6751 от жертвите.

Войната в Босна между хървати, мюсюлмани (бошняци) и сърби коства живота на около 100 000 души между 1992 и 1995 г. Почти три десетилетия след края на войната балканската държава остава дълбоко разделена по етническа линия.

ООН постави Сребреница под закрилата си през 1993 г. Холандски мироопазващ отряд бе натоварен със задачата да защитава бежанците в анклава. На 11 юли 1995 г. обаче сръбски части от Босна превземат Сребреница, а мироопазващите сили не успяват да защитят жертвите. През 2022 г. Нидерландия се извини на семействата на жертвите за това, че не е успяла да ги защити.

Наказване на извършителите

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия и Международният съд в Хага установиха юридически, че е извършен геноцид. 

Политическият лидер на босненските сърби по онова време Радован Караджич и Ратко Младич, командващият армията на Република Сръбска, получиха доживотни присъди от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. В допълнение, поне още 47 други лица, участвали в клането, бяха обвинени в престъпления в Сребреница, като получиха общо над 700 години затвор.

Отричането на геноцида в Сребреница на практика е държавна политика в Сърбия и сръбската съставна част на Босна и Херцеговина (където сърбите са мнозинство), позната като Република Сръбска. На извършителите се гледа като на герои от много хора там.

Приемане на Резолюцията на ООН

Геноцидът в Сребреница от 1995 г. ще бъде отбелязван в бъдеще по света на 11 юли, след гласуването на Общото събрание на Обединените нации в Ню Йорк в края на май тази година.

Денят ще бъде официално отбелязван от следващата година – 30 години след събитието.

Резолюцията, написана от Германия и Руанда - страни, отъждествявани с геноцид през ХХ век, получи 84 гласа „за“, 19 „против“, а 68 се въздържаха. Според нея 11 юли е „Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница“.

Сред подкрепилите резолюцията страни бяха САЩ, Великобритания, повечето от страните в ЕС, множество мюсюлмански страни и цяла бивша Югославия, с изключение на Сърбия. Китай и Русия гласуваха против резолюцията на ООН, както и Унгария (страна членка на ЕС). Три страни членки на ЕС бяха „въздържали се“ – Кипър, Словакия и Гърция.

Гласуването предизвика международен отзвук и полемика сред балканските страни. Някои страни имаха различни позиции на вътрешно равнище. Например България, където според публикации в медиите кабинетът на премиера Димитър Главчев е опитал да се оттегли от резолюцията.

Източници твърдят, че в грама от Главчев до постоянния представител на България в ООН Лъчезара Стоева е била поискана промяна на българската позиция в последния момент преди гласуването на резолюцията за Сребреница в ООН. Твърди се, че Стоева е пренебрегнала инструкциите на Главчев и България е подкрепила резолюцията, на която е и съавтор.

Българският президент Румен Радев коментира българската позиция и посочи, че е неадекватно за правителството да покаже колебание и непоследователност, като се има предвид, че страната е съавтор.

Напрежение между Сърбия и Босна и Херцеговина

Приемането на резолюцията бе посрещнато с остра опозиция от сръбското правителство и лидерите на босненските сърби, които продължават да омаловажават зверството и отказват да го признаят за геноцид.

Сръбският президент Александър Вучич, който пътува до Ню Йорк специално за гласуването, остро атакува текста с аргумента, че той далеч няма да доведе до помирение между бошняците и сърбите в Босна и Херцеговина, а „ще отвори кутията на Пандора“ и ще допринесе за „разделение и регионална криза на Балканите“.

Миналия април парламентът на Република Сръбска, една от двете съставни части на Босна, прие документ, отричащ геноцида в Сребреница от 1995 г., който е признат и доказан от Международния трибунал за бивша Югославия в Хага.

Документът още твърди, че жертвите на клането не са били цивилни, както Международният съд смята за доказано, а „военнопрестъпници“ и изчислява броя им на „между 1500 и 2000, най-много 3000“ (в сравнение с 8000 доказани от съдиите в съда).

Контрастиращи мнение в Босна и Херцеговина

Отбелязването на геноцида в Сребреница на 11 юли не се провежда официално на държавно равнище в Босна поради дълбоките политически разделения в страната.

За пета поредна година босненският Съвет на министрите не взе решение да обяви 11 юли на ден за траур. Предложението беше отхвърлено заради правото на вето на заместник-председателя на Съвета на министрите от Република Сръбска.

Парламентът на Република Сръбска прие декларация, с която протестира срещу резолюцията на ООН, а президентът на съставната част Милорад Додик каза, че приемането на резолюцията ще причини необратими щети и „ще сложи края на Босна“. Той заплаши, че Република Сръбска, където се намира Сребреница, ще се отдели от Босна.

От друга страна, множество местни и международни официални представители подчертават важността на отбелязването на геноцида в Сребреница, тъй като служи като напомняне за постоянните усилия за създаване на по-сигурно и справедливо бъдеще за всички.

ЕС предупреждава: „Няма място“ в ЕС за тези, които отричат клането в Сребреница

Върховният представител на ЕС за външните работи Жозеп Борел и еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей излязоха със съвместно изявление за годишнината от геноцида.

„Геноцидът в Сребреница е един от най-тъмните моменти в съвременната европейска история. Призоваваме лидерите да отхвърлят реториката на разделение и да работят в полза на истината, справедливостта, доверието и диалога“, написаха те във вторник. И двамата посочиха, че „няма място“ в ЕС за тези, които отричат геноцида в Сребреница, които се опитват да „пренапишат историята“ и да „възвеличават военнопрестъпниците“.

Те определиха решението на лидерите на ЕС да отворят преговорите за присъединяване на Босна и Херцеговина през март 2024 г. като „ключова възможност“ за страната да „напредне в реформите“, които ще укрепят демокрацията.

„Потвърждаваме нашия недвусмислен ангажимент към бъдещето на Босна в ЕС като единна, обединена и суверенна страна“, допълниха те.

В допълнение Европейската комисия бе запитана във вторник относно „възможността за преустановяване“ на преговорите със Сърбия, ако властите в страната се противопоставят на осъждането на геноцида. Тя потвърди възможните последици върху съответните оценки за присъединяване.

„Ако някой действа срещу принципите на ЕС и основните критерии, това ще се отрази на препоръките на ЕК или на решенията на страните членки, когато се взима решение за следващите стъпки за тази конкретна страна“, подчерта говорител на ЕК.

Европейските лидери подчертаха също, че „лекуването на раните от миналото“ изисква „разпознаване и преподаване на исторически факти, уважение и помнене на жертвите, идентифициране на липсващите лица и въздаване на справедливост на всички извършители“.

На конференция в Сараево за геноцида преди 29-годишнината от клането в Сребреница, словенският президент Наташа Пирц Мусар подчерта, че международната общност носи отговорност да спре актовете на геноцид. Тя отбеляза, че това е важно не само заради зверствата, случили се в Сребреница, но и заради зверствата, причинени от нарушените обещания за „никога повече“ из целия свят.

Пирц Мусар призова за постоянни усилия за разпознаване и предотвратяване на геноцидни действия и защитаване на човешкото достойнство за всички, имайки предвид ситуацията в Газа. „Това, което се случва в Газа, е поражение за човечеството. Политиците трябва да спрат да отклоняват погледи и да действат срещу геноцидното поведение“.