Европа е в разгара на усилия за превъоръжаване на фона на продължаващата пълномащабна руска инвазия в Украйна, пише Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА. Сега, когато САЩ вече не са смятани за гарантирано надежден партньор под управлението на президента Доналд Тръмп, трябва ли американски компании да продължат да снабдяват европейските въоръжени сили?
„Движим се решително към една силна и по-суверенна Европа на отбраната“, обяви неотдавна председателят на Европейския съвет Антонио Коща след кризисна среща на върха на лидерите от ЕС, на която бе дадена зелена светлина на план за превъоръжаване на фона на повишаващата се заплаха от страна на реваншистка Русия.
„Подкрепяме думите си с действия“, подчерта бившият португалски премиер.
Неотложният въпрос, който стои пред Европейския съюз, обаче е къде да бъдат похарчени тези пари. Дали милиардите трябва да отидат в Европа или в Америка? Трябва ли европейските бюджети за отбрана с европейски публични средства да се изразходват от европейски отбранителни компании в ЕС?
Какъв е планът?
Лидерите на ЕС, шокирани от възможността САЩ да оттеглят подкрепата си за сигурността на блока и от острата размяна на реплики между президента на САЩ Доналд Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом, подкрепиха план за заздравяване на отбраната на блока и на военната подкрепа за Украйна, която продължава да се съпротивлява на руската инвазия.
Планът представлява драматично засилване на разходите за отбрана и мобилизира 800 милиарда евро през следващите четири години, включително 150 милиарда евро в заеми за проекти за въоръжение, изтеглени от Европейската комисия на капиталовите пазари и гарантирани от бюджета на ЕС, и включващи изключения от правилата на ЕС за дълга на страните членки за инвестиции в отбраната.
Други мерки за осигуряване на още пари започват с реформа на кохезионните фондове на ЕС, за да бъдат премахнати ограниченията за тяхната употреба за отбранителни цели – роля за Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и мобилизирането на частно финансиране, благодарение на завършването на процеса по създаване на Съюза на капиталовите пазари.
Пари за харчене
Инициативата сега трябва да бъде приведена в действия. Това обаче е моментът, в който в ЕС се появяват истинските проблеми.
Няколко страни не са доволни, че планът не стига достатъчно далеч във финансово отношение.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви, че трябва сериозно да се обмисли възможността за по-широкообхватно теглене на нови заеми от страна на ЕС.
ЕС е използвал този вид заеми, наречени „Еврооблигации“, само един път, по време на пандемията от коронавируса за смекчаване на икономическите последици. Страни като Германия, Нидерландия и Австрия обаче продължават твърдо да се противопоставят на повторната тяхна употреба.
Предстоящото правителство на Германия миналия месец прокара промени в стриктните ограничения за разходи на страната, за да проправи пътя за отпускането на стотици милиарди евро за нови инвестиции в отбраната и инфраструктурата.
Малко е вероятно Нидерландия, която се отнася отрицателно към поемането на дълг, да последва този път, а силно задлъжнели страни като Италия и Франция е възможно да нямат финансовата възможност.
Купувайте европейско
Другият сложен аспект е принципът „Купувайте европейско“, който Франция силно желае да наложи. Съгласно този принцип европейските публични средства трябва да се харчат в ЕС с европейски отбранителни компании.
И тук мненията са разделени между онези страни членки на ЕС, които биха искали да видят по-отворена верига на създаване на стойност, която евентуално дори да включва САЩ, след като бъде получен достъп до набрания от Комисията фонд на стойност 150 милиарда евро.
Инициативата „Купувайте европейско“ има за цел да насърчи съвместното възлагане на обществени поръчки, особено за големи проекти от колективен интерес, като например противовъздушната отбрана, ракетите с далечен обсег, товарните самолети, както и кибер или космическите инвестиции.
Изпълнявайки принципа „Купувайте европейско“, стойността на оръжейната търговия между 27-те страни от ЕС ще трябва да съставлява най-малко 35% от стойността на целия пазар на континента до 2030 година. В момента този дял е 15%.
Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас подкрепи идеята за намаляване на зависимостта на Европа от Америка в областта на отбранителните поръчки.
„Купуваме много от американците в момента, но трябва да диверсифицираме нашето портфолио, така че да имаме способността да произвеждаме боеприпасите и нещата, от които се нуждаем тук“, заяви Калас на неформална среща на министрите на отбраната от ЕС във Варшава миналия четвъртък.
Швеция е един от най-силните поддръжници на близкото сътрудничество в сферата на отбраната със страни извън ЕС – отчасти заради силните връзки между шведската отбранителна промишленост и секторът в Норвегия и Великобритания.
В същото време Швеция няма нищо против принципа „Купувайте европейско“, тъй като той би бил от полза и за шведската промишленост и големите компании като „Сааб“ (Saab), „Бофорс“ (Bofors) и „Хеглунд“ (Hägglunds).
„Странно е, че 80% от оръжията в Европа са купени в САЩ, когато имаме успешна европейска отбранителна промишленост“, заяви през февруари премиерът Улф Кристершон.
„Купувайте европейско“ или купувайте френско?
Германия, Франция и Полша неотдавна обявиха планове за заздравяване на въоръжените си сили.
Варшава възнамерява да отдели около 5% от БВП за военни разходи следващата година в сравнение с 4,7% през 2024 година. Полша също така иска да улесни достъпа на компании извън ЕС до фонда за разходи на отбрана на блока. Това противоречи на позицията на Франция.
Франция, със своята добре развита отбранителна промишленост, е най-силният поддръжник на принципа „Купувайте европейско“ и отдавна настоява, че Европа трябва да развие капацитет да действа независимо от САЩ в световните дела.
Президентът Еманюел Макрон обяви планове за увеличаване на поръчките за френски изтребители „Рафал“ и добави, че страната ще трябва да се подготви да се отбранява, „ако искаме да избегнем война“.
Очаква се Франция също така достави на Данния няколкостотин ракети земя-въздух „Мистрал“ (Mistral), обяви Елисейския дворец в началото на месеца.
Дания през последните месеци търси европейска подкрепа, за да се противопостави на заплахите на Тръмп да превземе Гренландия.
От горещо към студено
Интересите на френската отбранителна промишленост се простират отвъд по-студените климати на ЕС към по-топлите води на Средиземно море.
Гърция неотдавна подписа споразумение за военно сътрудничество със Франция и поръча 24 изтребителя „Рафал“ и три фрегати за отбрана и намеса клас „Белхара“ (Belharra) на обща стойност повече от 5,5 милиарда евро. Освен това според източник от френската компания „Навал Груп“ (Naval Group) по силата на ново предложение е възможно още три от тези фрегати да бъдат построени в гръцки корабостроителници.
Атина традиционно инвестира най-малко 2% от БВП в отбраната си – това е целта за разходи на НАТО – заради продължаващото от десетилетия напрежение между Гърция и регионалния ѝ съперник Турция. Гръцкото правителство планира да инвестира 25 милиарда евро в отбраната през следващите 12 години.
Надлежен купувач на европейско военно оборудване, особено от Франция и Германия, Гърция винаги е оправдавала разходите си за оръжия, изтъквайки териториалните си спорове и заплахи от страна на историческия си съперник Анкара.
Гърция, която също така е близо до конфликтните зони в Близкия изток, се опитва да заздрави позициите си на източната средиземноморска граница на ЕС.
Атина също така подписа сделка за придобиването на 20 американски изтребителя Ф-35.
Военните разходи на Хърватия и България в профил
По-на север Хърватия проявява подобен прагматизъм, купувайки оръжия и оборудване както от европейски, така и от американски производители.
Дори преди Тръмп да бе избран за президент Хърватия бе поръчала осем реактивни ракетни системи за залпов огън Ем142 ХАЙМАРС (M142 HIMARS) от американския производител „Локхийд Мартин“ (Lockheed Martin).
Хърватия също така реши да се сдобие с 89 бойни машини на пехотата „Брадли“ Ем2 Ей2 (Bradley M2A2) втора ръка от САЩ. Миналата година Хърватия подписа сделка за купуване на 8 вертолета Ю Ейч-60Ем „Блек Хок“ (UH-60M Black Hawk) за хърватската армия.
През 2021 година Хърватия подписа сделка за купуване на 12 многоцелеви изтребителя „Рафал“ втора ръка, произведени от френския самолетостроител „Дасо Авиейшън“ (Dassault Aviation). Сделката обхваща оръжейни системи, резервни части, логистика и обучение.
Това ще позволи на хърватските военновъздушни сили да заменят остарелите си съветски изтребители МиГ-21.
Хърватия също така купи френски системи за противовъздушна отбрана, включително системата за противовъздушна отбрана с малък обсег Ем Би Ди Ей „Мистрал 3“ (MBDA Mistral 3) и е в процес на приключване на покупката на 30 френски 155-милиметрови самоходни артилерийски установки ЦЕЗАР (CAESAR).
През октомври Хърватия и Германия подписаха писмо за намерение от страна на Хърватия да купи до 50 нови германски основни бойни танкове „Леопард 2А8“ (Leopard 2A8) на занижена цена в замяна за прехвърлянето на танкове и бойни машини на пехотата в Украйна.
През последните години, като част от по-широкообхватните си усилия да модернизира въоръжените си сили съгласно стандартите на НАТО и да повиши разходите си за отбрана, България се обърна както към европейски, така и към американски производители.
Тя има договор за проектиране и строеж на два многоцелеви, модулни патрулни кораба с германската компания „Люрсен Верфт“ (Fr. Lurssen Werft GmbH & Co.kG). Проектът е на стойност около 503 милиона евро.
За да модернизира военновъздушните си сили България подписа договор за купуване на многоцелеви изтребители Ф-16 Блок 70 (F-16 Block 70) от „Локхийд Мартин“. Тя ще придобие 16 изтребителя за общо три милиарда долара.
България също така има договор за 183 превозни средства „Страйкър“ (Stryker) и свързано оборудване за българските въоръжени сили на стойност около 1,5 милиарда долара. Още 170 милиона долара ще бъдат похарчени за боеприпаси. Първите доставки на превозните средства „Страйкър“ се очакват през третото тримесечие на 2025 година.
Различен разговор
В Словакия разговорът за отбраната е в различен етап. Евродепутатът Людовит Одор, който е бивш премиер и член на опозиционната партия „Прогресивна Словакия“, подкрепя повишаването на европейските разходи за отбрана.
Той обаче смята, че е преждевременно да се говори за конкретен процент на повишаване. „Всички разходи на европейски и на национално ниво трябва да бъдат основани на обща стратегия, в която да могат да бъдат открити синергии. Нека първо ги дефинираме и тогава можем да говорим за конкретни проценти“, заяви той.
В контраст с неговото мнение независимият евродепутат Бранислав Ондруш, който гласува заедно с настоящото популистко, симпатизиращо на Русия словашко правителство, смята планът за отбранителни разходи на Комисията за безумен.
Ондруш смята, че повишаването на разходите за оръжия няма да направи Европа по-сигурна. „Съгласен съм, че има нужда от заздравяване на сигурността на Европа, ние трябва да го направим по различен начин, оръжията никога не са купували повече сигурност“, посочи той.
Независимият словашки евродепутат не посочи как смята да направи Европа по-сигурна без оръжия.
/ДИ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
