Финландия планира да се оттегли от конвенцията за забрана на противопехотните мини и да увеличи разходите си за отбрана през следващите години, заяви днес премиерът Петери Орпо, цитиран от Ройтерс.
Полша и балтийските страни Естония, Латвия и Литва заявиха миналия месец, че ще се оттеглят от конвенцията заради военната заплаха от съседна Русия.
С напускането на договора от 1997 г. Финландия, която охранява най-дългата граница на НАТО с Русия, може да започне отново да складира противопехотни мини, за да ги има под ръка, ако възникне необходимост, отбелязва Ройтерс.
Орпо заяви, че няма непосредствена военна заплаха за неговата страна, но Русия представлява дългосрочна заплаха за цяла Европа.
"Оттеглянето от Конвенцията от Отава ще ни даде възможност да се подготвим за промените в средата за сигурност по по-гъвкав начин", каза той.
Решението на Финландия идва в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп удвоява усилията си за прекратяване на войната в Украйна, което доведе до нарастващи опасения в Полша и Прибалтика, че Русия може да се превъоръжи и да ги нападне.
Премиерът Орпо заяви също, че Финландия ще увеличи разходите си за отбрана до най-малко 3% от брутния си вътрешен продукт до 2029 г.
Междувременно Кремъл заяви, че руският президент Владимир Путин е отворен за нормализиране на отношенията с Финландия, ако Хелзинки иска да ги възстанови.
Според говорителя Дмитрий Песков отношенията между Русия и Финландия са в "трагично състояние".
Вчера финландският президент Александър Стуб каза на британския премиер Киър Стармър, че Хелзинки трябва "да се подготви психически" за възстановяването на връзките с Русия.
През 2023 г. Финландия, която има обща граница от 1300 километра с Русия, се присъедини към НАТО - решение, което Москва определи като "опасна историческа грешка".
/ГГ/
news.modal.text
