Естонският парламент гласува изменения в Конституцията, с които даде зелена светлина за забрана на местните избори да гласуват граждани, които не са от страни в Европейския съюз – мярка, насочена по-специално към голямото рускоезично малцинство в страната, предаде Франс прес. Ако тази мярка бъде одобрена от президента Алар Карис, тя ще засегне около 80 000 руски граждани, живеещи в Естония. Конституционната поправка беше приета с голямо мнозинство от 93 гласа „за“ срещу 7 „против“. АФП отбелязва, че промяната в основния закон отразява нарастващите притеснения за сигурността на Естония след руската инвазия в Украйна. Поради опасения от чуждестранна намеса различни естонски политически сили предложиха от изборите да бъдат изключени не само руснаците и беларусите, но и хората без гражданство. В случая става дума за 60 000 жители на Естония, чието население е 1,3 милиона души.
Законът предвижда лицата без гражданство, известни като притежатели на „сиви паспорти“, които са живели в Естония от десетилетия, без да са придобили гражданство, все пак да могат да гласуват на тазгодишните местни избори, отбелязва англоезичното издание “Естониан Уърлд”. „Това ще даде на тези лица достатъчно време да кандидатстват за естонско гражданство, ако желаят, и да участват в следващите местни избори като естонски граждани. Време е хората без гражданство да кандидатстват за такова“, смята главният редактор Стен Ханкевич.
Естонският премиер Кристен Михал приветства резултата като „победа за всички“ на профила си в социалната мрежа “Екс”. „В нашия местен живот решенията не се вземат от граждани на страни агресори, а в собствената ни държава ние самите сме тези, които го правим. Много фундаментален избор, благодаря на членовете на парламента, че направиха този избор. Взето е важно решение!“, допълва той.
Отношенията между Москва и Талин се влошиха през годините, припомня френският в. “Монд”. Естония има значително рускоезично малцинство, което понякога влиза в противоречие с националното правителство. Когато Естония получи независимост от Съветския съюз, около една трета от живеещите на нейна територия бяха от рускоезични малцинства, чиито семейства са емигрирали през годините от други съветски републики. Те не отговарят на изискванията за гражданство поради липса на кръвни връзки с Естония. Предоставянето на гражданството също така изисква кандидатите да преминат изпит по естонски език. Изданието посочва също опасенията, че Москва може да се опита да използва тези различия, за да дестабилизира страната, която членува в ЕС и НАТО.
Ден преди гласуването опозиционната Социалдемократическа партия изненадващо реши да подкрепи предложението за изменение на Конституцията, според което гражданите на Русия и Беларус ще бъдат лишени от правото да гласуват на местните избори, но същевременно настоя правото на глас да бъде запазено за „сивите паспорти“ дори и само на предстоящите избори, отбелязва естонското издание “Трибуна”. „Невъзможно е да се поставят на едно ниво гражданите на страните агресори и хората без гражданство, чиято единствена родина е Естония“, заяви председателят на Социалдемократическата партия Лаури Ланеметс. „В настоящата геополитическа ситуация наистина е оправдано гражданите на Русия и Беларус да не могат да гласуват на предстоящите есенни местни избори и за това са необходими спешни промени в Конституцията“, отбеляза Ланеметс.
Кметът на Талин Евгени Осиновски, който също е от Социалдемократическата партия, написа на профила си във “Фейсбук”, че „редица негови колеги са признали, че не подкрепят подобно изменение на Конституцията предвид съпътстващите заплахи за сигурността и въздействието върху местната демокрация, но все пак ще го направят с натежало сърце“. Самият той заяви, че е посъветвал колегите си да изберат „изправен гръб вместо натежало сърце“, но на вътрешнопартийното гласуване позицията му не е подкрепена. Допълнително той отбеляза, че за разлика от сегашния премиер Кристен Михал неговата предшественичка на поста и настоящ първи дипломат на Европейския съюз Кая Калас „е имала държавническата мъдрост да прозре, че подобни стъпки трябва да се избягват в настоящата крехка ситуация със сигурността“.
Опозиционната Центристка партия заяви, че законопроектът „би довел до загуба на правото на глас на над 100 000 души на местните избори“. „Сега ще изчакаме решението на президента. Разбира се, ако държавният глава утвърди тези поправки, ще обмислим възможността за обжалване пред Държавния (конституционен) съд“, заяви, цитиран от Естонското обществено радио (“Ести Рахвусрингхалинг” – Е Ер Ер), Лаури Лаатс, председател на парламентарната фракция на Центристката партия.
„Всички загубиха – и обществото и държавата. Ние победихме хора, повечето от които са родени тук или са живели тук през целия си живот. Тези хора работят тук, плащат данъци, влюбват се, раждат деца, които по правило стават естонски граждани, погребват близките си. Всички ги обявихме за „заплаха за сигурността“, подчерта на профила на Центристката партия във “Фейсбук” председателят ѝ Михаил Кьолварт.
Основният национален ежедневник “Постимеес” похвали парламента за решението му като стимул за интеграция. „В този случай бързите действия бяха единственият вариант, тъй като атаката на Русия срещу Украйна парадоксално ни даде историческа възможност да консолидираме естонската държавност. Този исторически прозорец обаче може да не е отворен още дълго време и е добре, че успяхме да се възползваме от него въпреки продължителните спорове. Изминаха 34 години, откакто Естония възвърна своята независимост. Това е достатъчно време те да научат естонски, да се запознаят с естонските обичаи и да кандидатстват за гражданство. Надяваме се, че последното решение на парламента ще бъде допълнителен стимул за тези, които все още не са го направили“, отбелязва изданието.
Кметицата на Нарва – град с голяма рускоезична общност на границата с Русия, Катри Райк изрази съжаление за решението на депутатите на страниците на “Ести Пяевалехт”. „Страната е разделена на две: на вас, естонците, и на нас, руснаците, на които естонците не вярват. Интеграцията, каквато я познавахме, наистина се провали. Не само руските граждани са обидени, но и тези естонски граждани, чийто майчин език е руски. Всеки жител на Нарва има руски граждани или „сиви паспорти“ в семейството и кръга си. Защо свекърва ми да не е достатъчно добра за Естония? Защо баща ми, живял и работил тук цял живот, придържал се към закона, не се вписва? Това ли са въпросите, на които кметът да отговаря, дори и да няма отговор?“, попита градоначалничката.
Естонският социолог Андрус Ристкок заяви на страниците на в. “Маалехт”, че допълнителната маргинализация на руските граждани е вредна и за естонците. „Сега ситуацията със сигурността се използва за оправдание. Остава неясно как и с какви средства това изменение на избирателния закон трябва да гарантира независимостта на държавата, след като социалните, икономическите, културните и природните интереси на определени прослойки вече не се вземат предвид. Все пак те [рускоезичните] също са част от Естония“, пише той в статията си.
Естонският журналист Сергей Метлев смята, че за решаване на въпроса трябва да се пристъпва както меко, така и твърдо. „Това променя политическата реалност в Естония и заедно с други решения показва, че Естония е избрала стратегията „всичко или нищо“ по отношение на Русия. Най-голямата опасност е, че около една трета от рускоезичните, които и сега живеят донякъде встрани от естонската реалност, ще възроптаят с нова сила, без да се интересуват от легитимните опасения на естонците... На този етап не може да се каже дали тази ситуация няма да вземе много негативен обрат в близко бъдеще. И в това се крие най-голямата опасност. Така че имаме нужда от положителна програма сега – в едно свободно общество не можете да разчитате само на затягане на винтовете“.
Последната дума все пак принадлежи на президента Алар Карис, отбелязва балтийският информационен портал “Делфи”, който припомня как преди месец, по време на годишнината от обявяването на Естонската република, държавният глава се е изразил критично към евентуални промени в Конституцията. Изданието цитира бившия конституционен съдия и бивш съдия в ЕСПР Райт Маруст, който смята, че ако Карис не утвърди закона, той трябва да се аргументира наистина ясно. „Ако според президента решението на парламента противоречи на процесуалния ред, то това е основание законът да не се утвърди, но доколкото знам, тази тема е причинила обществено обсъждане, а и парламентът е изпълнил необходимите законови изисквания“, припомни той.
Междувременно руският журналист Дмитрий Бавирин коментира във влога си, че с решението се цели основно смяна на властта в Талин и Нарва, където живее голям процент рускоезично население. Той припомни, че на практика през цялата съвременна история на Естония политическата надпревара се води между дясната Реформистка партия, която настоява за ограничаване на правата на рускоезичното население в страната, и левите Центристка и Социалдемократическа партия, които „не закачат рускоезичните, затова и те традиционно гласуват за тях." Така според него с промените в Конституцията реформистите искат да установят власт над столицата още тази есен.
Има шанс притежателите на „сиви паспорти“ и гражданите на Русия и Беларус да превърнат местните избори в протестен вот след решението на парламента да отнеме избирателните им права, смята естонският политолог Тоомас Силдам в ефира на предаването “Актуална Камера” на националната телевизия. „Същевременно не можете да определите кой е лоялен към Естония и кой е заплаха за сигурността само въз основа на гражданството. Сега може и да изглежда, че някои партии вече не могат да разчитат на гласовете на руските граждани на местните избори. Но нека припомним изборите за Европейски парламент (през 2024 г., на които можеха да гласуват единствено граждани на Естония или друга страна, членка на ЕС). Партия „Коос/Вместе“ (която се смята за проруска) получи над 11 000 гласа, докато влизащата в управляващата коалиция консервативна „Естония 200“ получи по-малко от 10 000“, добави Силдам.
/ЛМ/
news.modal.text
