site.btaЛиванският президент е на посещение в Париж на фона на покачващо се напрежение с Израел

Ливанският президент Жозеф Аун пристигна на среща с френския си колега Еманюел Макрон в Париж, за да обсъди икономическите реформи и опитите за стабилизиране на страната на фона на нарастващия натиск върху крехкото примирие между Израел и ливанското движение "Хизбула", предаде Ройтерс.

По време на първото си официално пътуване до западна държава Аун ще се опита да спечели подкрепата на Париж, след като новият ливански премиер Науаф Салам успя да сформира правителство след две години безизходица.

Съгласно споразумението за спиране на огъня между Израел и "Хизбула“ постигнато с посредничеството на Франция и САЩ през ноември, въоръжената групировка и израелските сили трябваше да се изтеглят от Южен Ливан, а там да се разположат части на ливанската армия.

Оттогава Ливан, "Хизбула“ и Израел непрекъснато си разменят обвинения, че нарушават примирието.

"Изглежда днес трябва да постигнем напредък към възможността за пълно спазване на примирието“, заяви пред журналисти служител на Елисейския дворец преди пристигането на Аун.

Той добави, че Париж е в контакт с пратеника на американския президент Доналд Тръмп за Близкия изток – Стив Уиткоф и заместничката му Морган Ортегас по този въпрос.

Сирийският президент Ахмед аш Шараа ще се включи в срещата на Макрон и Аун по видеоконферентна връзка, за да обсъдят и ситуацията в съседната на Ливан страна и връзките между Бейрут и Дамаск, след като 10 души бяха убити при погранични сблъсъци в началото на март.

"Контактите, които успяхме да установим със сирийските власти, имат за цел да подчертаят необходимостта за Дамаск да потвърди ангажимента си си да не се намесва във вътрешните работи на своите съседи, но и да работи за запазване на сигурността в съседните си страни на фона на заплахите, които могат да дойдат от тяхна територия“, заявиха френски представители.

Кипърският президент и гръцкият премиер също ще се включат в разговорите в Париж. Двете страни са предпазливи относно вдигането на европейските санкции срещу Сирия, отчасти заради възражения срещу преговорите за морска граница между Сирия и Турция, които биха могли да засегнат води, за които претендират Гърция и Кипър.