Войната на Русия в Украйна, стъпките на администрацията на американския президент Доналд Тръмп за бързо прекратяване на този конфликт, продължаващ над 3 години, разногласията възникнали между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски през втората половина на февруари, намесата на европейски лидери за изглаждането на полемиката между Киев и Вашингтон, двата разговора по телефона на Тръмп с руския президент Владимир Путин относно прекратяване на огъня в Украйна – всичко това рефлектира и върху вътрешнополитическия живот във Франция. В допълнение осезаемото намаляване на интереса на САЩ към Европа доведе до бързо осъзнаване от страна на Стария континент, че трябва да постигне стратегическа автономия в много отношения. Досега се говореше основно за промишлена и технологична автономия, сега активно се заговори за отбранителна автономия и ЕК дори представи план, който да мобилизира до 800 милиарда евро в тази насока, обобщава Франс прес в поредица от аналитични материали. От няколко години френският президент Еманюел Макрон говори именно за стратегическа автономия на Европа. На 27 февруари по време на визита в Португалия той се обяви и срещу, както той каза тогава,, състоянието на щастлив васалитет на Европа спрямо САЩ, припомня Франс прес.
Всички тези призиви в Европа към самостоятелност и автономия в комплексната геополитическа ситуация поставят Макрон на преден план на европейската и международната сцена. Сега Макрон е навсякъде, завърнал се на първа линия, възприел сериозен вид и тон пред международните трусове, отбелязва Франс прес. Срещи на върха, разговори с медиите, разговори с интернет потребители, тържествено обръщение на 5 март към сънародниците му – френският държавен глава сякаш се мултиплицира, за да предупреди французите, Европа и света за настъпването на една нова ера, за руската заплаха, за риска САЩ при Тръмп да извърнат поглед от Европа. Той призова Европа в този контекст да вземе съдбата си в собствените си ръце.
Срещите на върха на ЕС било то официални, като днешната в Брюксел, или неформални, като наскоро провелата се отново Брюксел подобна среща на върха, също са повод за Макрон да отправи призив за дълбоко стратегическо пробуждане на ЕС. Мащабният план на ЕК за превъоръжаване, представен неотдавна от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, и Бялата книга за отбраната на ЕС, представена вчера от Брюксел, са своеобразни отговори от страна на ЕС на призивите от страна на лидери като Макрон за стратегическо пробуждане на блока.
Всичко това допринесе и за увеличаване на рейтинга на Макрон до 7 процентни пункта в някои допитвания, коментира Франс прес. Както изглежда французите сега гледат по-благосклонно на позициите, бранени от техния лидер, било то по въпроса за увеличаване на бюджета за отбраната или за разширяване на обхвата на френското ядрено разубеждаване, казва Гаел Слиман, анализатор от социологическия институт „Одокса“.
На 5 март Макрон направи обръщение към сънародниците си, в което припомни какви са рисковете, идващи от Русия. „Русия вече превърна украинския конфликт в глобален конфликт. Тя мобилизира севернокорейски войници и иранско оборудване на нашия континент, като същевременно помага на тези страни да се въоръжат допълнително. Русия на президента Путин нарушава границите ни, за да убива опоненти, и манипулира изборите в Румъния и Молдова. Тя организира дигитални атаки срещу нашите болници, за да спре работата им. Русия се опитва да манипулира мнението ни, като разпространява лъжи в социалните мрежи. В общи линии тя подлага на изпитание пределите на нашето търпение - във въздуха, в морето, в космоса и зад екраните ни. Изглежда, че тази агресия не познава граници“, изтъкна той. „В същото време Русия продължава да се превъоръжава, харчейки за това над 40% от бюджета си. До 2030 г. тя планира да увеличи армията си с още 300 000 войници, 3000 танка и 300 изтребителя. На този фон кой може да повярва, че днешна Русия ще се спре с Украйна? В момента, в който говоря, Русия се е превърнала в заплаха за Франция и Европа за години напред. Дълбоко съжалявам за това и съм убеден, че в дългосрочен план на нашия континент ще има мир, като Русия отново ще бъде мирна, но ситуацията, която ви описвам, е такава и ние трябва да живеем с нея“, заяви тогава Макрон. „Изправени пред този опасен свят, би било лудост да останем настрана. Дойде моментът да вземем решения за Украйна, за сигурността на французите, за сигурността на европейците“, подчерта той. "САЩ, нашият съюзник, промениха позицията си по отношение на тази война", изтъкна още Макрон.
В речта си той припомни също, че Франция има специален статут. „Ние разполагаме с най-ефективната армия в Европа и благодарение на избора, направен от нашите предшественици след Втората световна война, имаме възможности за ядрено възпиране. Това ни защитава в много по-голяма степен, отколкото много от нашите съседи. Нещо повече, не чакахме нахлуването в Украйна, за да осъзнаем, че светът е място, което буди безпокойство, и чрез два закона за планиране в областта на отбраната, които аз предложих и които последователните парламенти гласуваха, ще удвоим бюджета за въоръжените ни сили за почти десет години. Но предвид променящите се заплахи ще трябва да вземем нови решения, касаещи бюджета и да предвидим допълнителни инвестиции, които сега са от съществено значение“, каза той. „Помолих правителството да работи по този въпрос възможно най-бързо. Тези нови инвестиции ще изискват от нас да мобилизираме както частно, така и публично финансиране, без да повишаваме данъците. Това ще изисква реформи, избор и смелост“, увери Макрон.
Той освен това акцентира, че ядреното възпиране, с което разполага Франция, е всеобхватно, суверенно и изцяло френско. От 1964 г. насам то винаги е играло изрична роля в опазването на мира и сигурността в Европа. "Но в отговор на историческия призив на бъдещия германски канцлер реших да започна стратегически дебат за защитата, която нашето възпиращо средство да осигурява на нашите съюзници на европейския континент. Каквото и да се случи, решението винаги е било и ще остане в ръцете на президента на републиката, ръководителя на въоръжените сили“, каза той, което се възприе като индикация, че Франция на Макрон би разгърнала ядрения си чадър над Европа. Въпросът обаче поражда вътрешнополитически разногласия в самата Франция.
През този кратък период на бързи промени в света Макрон затвърди и сътрудничеството на Франция по три ключови оси – Франция-Великобритания, Франция-Германия и Франция–Канада.
Макрон и британският премиер Киър Стармър обединиха бързо сили, за да уверят, че всяко споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна трябва да зачита интересите на тази страна и сигурността на Европа. Тези съвместни усилия се изразиха в организирането от Лондон на две срещи на върха – видеоконферентната среща на 15 март и присъствената среща на 2 март, както и в организирането от Париж на две срещи на върха в рамките на няколко дни в средата на февруари - едната присъствена и едната виртуална, последвани от още няколко срещи в различни формати. Нова среща предстои в Париж идната седмица, допълва "Блумбърг нюз". Дуото Макрон-Стармър от седмици работи за създаване на коалиция на желаещите, които да са гаранти на евентуалното примирие в Украйна. Двете страни играят ролята на посредници между Украйна и администрацията на Тръмп. Но в Париж все още някои среди изпитват недоверие към британците, възприемани като прекалено зависими от САЩ и склонни да се водят от националните си интереси в отношенията си с Вашингтон, отбелязва Франс прес. В Париж не е забравено и мнението относно Макрон на консерваторката Лиз Тръс, изречено малко преди тя да стане кратковременен премиер на Великобритания през есента на 2022 г. Тогава Тръс попита дали Макрон е приятел или противник на Лондон, припомня Франс прес.
По оста Париж–Отава Макрон побърза първи в Европа да приеме новия канадски премиер Марк Карни по време на европейската му обиколка в понеделник. Преди това Макрон афишираше силна връзка и с предшественика на Карни – Джъстин Трюдо. Освен за укрепване на двустранното сътрудничество Карни и Макрон обсъдиха и войната на Русия в Украйна и подчертаха съвместната подкрепа на двете им страни за Киев, за суверенитета и териториална цялост на Украйна. „Канада и Франция искат траен и солиден мир, съпътстван от солидни гаранции, които ще предпазят Украйна от нова руска агресия и ще позволят да се гарантира сигурността на цяла Европа“, изтъкнаха двамата лидери и подчертаха, че те ще поддържат сигурността на Украйна и ще продължават да изискват от Русия ясни ангажименти за постигането на траен мир, предадоха Ройтерс и Франс прес.
По оста Париж-Берлин Макрон беше в германската столица на 18 март, в деня, в който германските депутати приеха план за мащабни инвестиции в отбраната и инфраструктурата на страната. Планът беше прокаран от консерваторите, спечелили парламентарните избори на 23 февруари. Той беше подкрепен и от социалдемократите, останали на изборите на трето място, с които консерваторите планират да се коалират в бъдещо германско правителство. По време на визитата в Берлин Макрон се срещна както с германския канцлер - социалдемократа Олаф Шолц, така и с неговия най-вероятен приемник, консерватора Фридрих Мерц. По време на тези срещи Макрон приветства приемането в Германия на плана за мащабни инвестиции, който изпраща силно послание и на Европа какво трябва да прави в този момент, отбелязва „Фигаро“.
По оста Париж-Рим си останаха разногласията относно изпращането на военни в Украйна след прекратяването на огъня там. Разногласие има и по темата какво трябва да представляват гаранциите за сигурността на Украйна и дали или не САЩ, НАТО или ООН да бъдат тясно асоциирани към тях.
В европейски план на 15 март на организирана в Лондон видеоконферентна среща на върха, в която участваха около 30 лидери, сред които тези на редица европейски страни, както и на Турция, Украйна, Канада и Австралия, плюс лидерите на ЕК и на НАТО, Макрон заяви, че Москва няма дума по въпроса дали в Украйна да бъдат изпратени съюзнически сили, за да гарантират евентуално споразумение на мир, в случай че украинците поискат от съюзниците си подобно нещо. Кремъл досега категорично отхвърля този сценарий, въпреки че Тръмп уверяваше, че Путин няма да има възражения по него, припомнят Ройтерс и Франс прес.
След срещата в Лондон Макрон каза, че редица европейски, както и неевропейски страни, са изразили желание да се присъединят към евентуално изпращане на военни в Украйна, за да гарантират бъдещото споразумение за мир. Става дума за по няколко хиляди души на държава, разположени на ключови точки, за да обучават украинските военни и да демонстрират трайната подкрепата за Украйна на съюзниците, поясни Макрон. Той заяви освен това, че украинците не могат в никакъв случая да приемат териториални отстъпи пред Русия и не могат да приемат това да бъдат оставени без никакви гаранции за сигурността си.
На виртуалната среща в Лондон лидерите решиха и да упражнят колективен натиск върху Русия, за да я накарат да приеме пълно прекратяване на огъня, припомня Франс прес. Засега след разговора между Путин и Тръмп на 18 март, вторият между тях от началото на годината, се постигна договореност за прекратяване на ударите между Русия и Украйна по енергийните им инфраструктури за 30 дни. Преди това САЩ предложиха 30-дневно цялостно прекратяване на огъня, Украйна го подкрепи, но Русия постави доста тежки условия, за да го приеме на свой ред. Макрон и Стармър пък предлагаха първоначално частично прекратяване на огъня по въздух, море и по енергийната инфраструктура, което също беше прието от Зеленски, но не и от американците, нито пък от Русия. След договорката между Путин и Тръмп Макрон заяви, че украинците трябва да бъдат асоциирани към дискусиите и целта да си остане същата – първо едно напълно спазвано и проверяемо прекратяване на огъня и впоследствие един солиден и траен мир и съпътстващите го гаранции.
Френският министър на отбраната Себастиан Льокорню също се включи в активните дипломатически усилия на Франция по въпроса за Украйна и за европейската сигурност. Той на няколко пъти участва в разнородни срещи. Една от тези срещи беше тази на 12 март с министрите на отбраната от европейския формат Е5 (Франция, Германия, Италия, Полша и Великобритания) и представители на НАТО, на Украйна и еврокомисарят за отбраната Андрюс Кубилюс. Тогава Льокорню подчерта, че между европейците се очертава много широк консенсус относно подкрепата за украинската армия след края на конфликта в Украйна, предаде Франс прес. По време на срещите на Льокорню с негови колеги от Европа беше постигнато съгласие, че Европа не трябва да продължава с поведението си да се крие под американския ядрен чадър, както е правила десетилетия наред, и да не инвестира в отбрана. Европа също така трябва да работи и за опростяване на административните процедури на национално и на европейско ниво и за хармонизиране на оръжейните системи между различните страни членки, защото не може една сертифицирана в дадена страна оръжейна система да трябва да преминава през същия процес на сертификация и в другите страни, което е губене на време и пилеене на пари. Според Льокорню трябва да се работи и по друг спешен въпрос – укрепване на способностите в космическата сфера, на способностите за защита от „типа земя-въздух“ и на способностите за засичане на изстрелване на балистични ракети, предаде Франс прес.
На 11 март в Париж се проведе и среща на началниците на отбраната на 34 страни, вкл. България, пред които Макрон отправи призив да планират надеждни гаранции за сигурността, които биха могли да се предоставят на Украйна в случай на споразумение за мир с Русия, отбелязва Франс прес. В срещата участваха страни от ЕС и/или от НАТО, но също и Австралия, Нова Зеландия и Япония. Пратеник на Украйна, представители на Алианса и на ЕС също присъстваха, но голямото отсъствие беше това на САЩ. Пред участниците във форума Макрон призова по-специално европейските съюзници да поемат колективно отговорност в един момент, в който Европа трябва да действа с цялата си тежест не само по въпроса за Украйна, но и по въпросите, касаещи я нея самата. На срещата участниците се договориха, че гаранциите за сигурността на Украйна трябва да са надеждни и дългосрочни, придружавани от непоклатима подкрепа за украинската армия. Но също така те сметнаха, че тези гаранции не трябва да са разединени от НАТО и от нейните способности в момент, в който някои страни не изглеждат готови да се ангажират с гаранции за Украйна, ако така да се каже няма осигурена предпазна мрежа от страна на САЩ - основната страна в Атлантическия алианс, отбелязва Франс прес.
Макрон проведе на 14 февруари и среща с представители на френските компании в областта на обраната, призвани да увеличат производственото темпо, припомня „Фигаро“. Френските фирми от отрасъла изразяват предпазлива готовност да откликнат на призивите да увеличат темпото на производство, за да засилят европейската стратегическа автономия, отбелязва Франс прес. Във Франция има 4000 компании в сектора на отбраната, но те очакват призивите да се конкретизират под формата на поръчки. Някои от водещите компании в отрасъла като „Сезар Ка Ен Де Ес“ и „Талес“, припомнят, че от началото на войната в Украйна те са показали, че могат да увеличат темповете на производство. Но според Жан-Пиер Молни, заместник директор на Института за международни и стратегически отношения три съществени неща са нужни в тази насока – капитал, персонал, притежаващ рядко срещани компетенции и налично производствено оборудване. Той припомня, че сега доставките на някои производствени машини или на части, продължават месеци и дори години, ето защо трябва да се отворят нови заводи на френска територия, което изисква още инвестиции и специализиран персонал. В допълнение Гуийем Монсонис, директор по комуникациите в „Сезар Ка Ен Де Ес“, казва, че суверенитетът на доставките също е от значение. Много големи компании в сектора разчитат на огромен брой подизпълнители, които нямат същия капацитет да инвестират. И тези подизпълнители пък може да се сблъскат с конкуренцията на доставчици от други страни, способни да произвеждат боеприпаси или оборудване за сухопътните войски на по-ниска цени.
В областта на инвестициите в отбраната на 18 март Макрон по време на визита във френска военновъздушна база обяви създаването на два нови ескадрона френски изтребители „Рафал“, предназначени за целите на френското ядрено разубеждаване, отбелязва „Фигаро“. Той обеща като цяло, че държавата ще ускори и увеличи поръчките на „Рафал“ в полза на военновъздушните сили. Сега френските военновъздушни сили разполагат със 108 изтребителя „Рафал“, а военноморските сили - с 41. На този етап Франция трябва да придобие допълнителни 56 машини. Но френският министър на отбраната неотдавна призна, че има нужда от още 30 допълнителни „Рафал“ в допълнение на вече планираните 56 изтребители, припомня „Фигаро“.
По отношение на Украйна в нощта на 12 срещу 13 март депутатите във френския парламент одобриха резолюция, в която потвърждават засилената подкрепа на Франция за тази страна и в която имаше призив замразените в Европа руски авоари до бъдат конфискувани, за да бъдат използвани от ЕС и от страните членки за финансиране на военната подкрепа за Украйна, както и за усилията за възстановяването на Украйна след края на войната, припомнят Франс прес, „Монд“ и „Фигаро“. Френските депутати призоваха ЕС да изгради независима европейска отбрана и да сложи край завинаги на вноса на руски природен газ. Депутатите се обявиха и за проучване от страна на френското правителство, но и от страна на неговите европейски партньори на евентуалната възможност за разгръщане на европейски мироопазващи сили в Украйна. Но приемането на резолюцията не мина без оживена полемика в парламента по някои нейни елементи, припомня Франс прес.
Във вътрешнополитически план премиерът на Франция Франсоа Байру остро разкритикува отношението на САЩ към Украйна по време и непосредствено след размяната на остри реплики в Овалния кабинет на Белия дом между Тръмп и Зеленски. Тогава Байру определи отношението към Зеленски като унижение. Той възропта и срещу натиска от страна на Белия дом над Украйна да договори бързо края на бойните действия и припомни, че “ако Русия спре да се бие, то войната ще спре, но ако Украйна, която се бори за оцеляването си, го направи, то Украйна ще изчезне“. Когато САЩ прекратиха временно военната си помощ за Украйна, Байру нарече това нетърпимо и заяви, че подобно действие спрямо една подложена на агресия страна означава, че тази страна е изоставена и отправя послание, че агресорите побеждават, припомнят Асошиейтед пред и Франс прес.
Говорителката на правителството на Франция Софи Прима пък определи условията, поставени от Путин за пълно прекратяване на огъня, като нереалистични, припомнят световните агенции. Прима също така подчерта, че руската заплаха си остава сериозна и реална.
Иначе във френския партиен пейзаж мненията относно Русия и Украйна си остават разнородни като цяло, а различията се задълбочават. Радикалната левица „Непокорна Франция“ поставя под съмнение желанието на Макрон да увеличи разходите за отбрана, но без да увеличава данъците. Според радикалната левица, но също и според социалистите и еколозите, най-заможните във Франция трябва да бъдат призвани да участват финансово в този процес. Лидерът на френската радикална левица Жан-Люк Меланшон отделно определи стратегията на ЕС и на НАТО спрямо Украйна като непоследователна и разкритикува двете организации, че като са разчитали твърде силно на военна техника, произведена в САЩ, това сериозно е отслабило отбраната на континента. Като цяло от редиците на „Непокорна Франция“ се чуват и предупреждения срещу войнствените изявления по адрес на Русия, която е ядрена сила, отбелязва „Монд“.
На свой ред лидерът на френските социалисти Оливие Фор заяви, че не е готов да приеме просто прекратяване на огъня в Украйна без гаранции за сигурността на тази страна.
Десноцентристите от „Републиканците“ подкрепят в основни линии курса, следван от правителството на Макрон. Но френският евродепутат и член на временното ръководство на партията Франсоа-Ксавие Белами припомня, че Путин е отказал примирие, което е приемливо за Украйна, което ясно означава кой иска продължаването на войната. А фактът, че разговорите за примирието за Украйна вървят на този етап без в тях да е привлечена официално и Европа, показва спешната нужда Европа да направи всичко възможно, за да преоткрие начин, по който да управлява сама съдбата си, смята той.
Според центриста Ерве Морен, който е и бивш министър на отбраната, Макрон плаши прекомерно французите, като постоянно ги предупреждава за руска заплаха, което в крайна сметка рискува да е фактор на ескалация спрямо Русия, посочва Франс прес.
Според Марин Льо Пен, лидерката на крайната десница „Национален сбор“ в долната камара на френския парламент, ако Русия след три години все още има трудности с настъплението в Украйна, то има малко шансове тя да има амбиции да стигне до Париж. Така че Макрон ненужно си играе със страховете на французите, говорейки за заплаха от страна на Русия срещу Франция, отбелязва Франс прес. „Национален сбор“ съзира и проблем в подкрепата от страна на френските управляващи за присъединяване на Украйна към ЕС, защото това би означавало смърт за френските земеделци. Подобни възражения идват и от политическата формация на бившия десноцентристки лидер Ерик Сиоти – „Съюз на републиканските десници“, обобщава „Монд“.
Евродепутатът и лидер на „Национален сбор“ Жордан Бардела пък неотдавна призна, че Русия представлява многоизмерна заплаха за Франция и за Европа. Той припомни, че е имало руска намеса по време на предизборната кампания за парламентарните избори във Франция. Бардела заговори и за рискове, идващи от Русия, спрямо френски военни кораби, които са били на мисия в Черно море. Но Бардела добави, че сега фундаменталният въпрос е дали Русия заплашва до такава степен френските интереси, че Франция да се озове в ситуация на противопоставяне и на война с една ядрена сила, предаде Франс прес. Бардела заяви, че защитава териториалния суверенитет на Украйна, но добави, че вярва, че бъдещето на Франция и на Европа не може да премине в една тлееща война с една ядрена сила. Бардела настоя западните сили да седнат първо на масата и да разговарят помежду си, за да определят заедно какви ще бъдат потенциалните условия за мир в Украйна. И после с тези условия да отидат да разговарят с Русия. Бардела подчерта, че не може преди започването на преговори с Русия да се смята, че 20 процента от територията на Украйна, окупирана от Русия, ще остане у Русия. Крайнодесният лидер каза, че именно по този въпрос има различия в подхода между американците и европейците, които трябва да бъдат изгладени помежду им.
Различията по оста Париж-Вашингтон се видяха ясно във вербалната размяна на удари между Рафаел Глюксман, евродепутат и лидер на френската левоцентристка партия „Плас пюблик“ и говорителката на Белия дом Карълайн Левит. Глюксман, който е пламенен поддръжник на Украйна, заяви, че САЩ са избрали да минат на страната на тираните и призова американците да върнат на Франция Статуята на свободата, която Франция им е подарила, но която очевидно те презират. Глюксман освен това отправи призив за демократична съпротива срещу фенклуба на Тръмп и на Илон Мъск. Според него има крайнодесен интернационал, който включва президента на САЩ, този на Русия, както и френската крайнодясна лидерка Льо Пен. Преди два месеца именно Глюксман заяви: „Всеки ден Тръмп и Мъск заплашват съюзническите демокрации. Европа трябва да се събуди. В противен случай трябва да се примири със съдбата да бъде изтривалка“, припомня Франс прес.
В отговор на призива на Глюксман САЩ да върнат на Франция Статуята на свободата говорителката на Белия дом Карълайн Левит заяви: "Бих искала да напомня на този нискоразреден френски политик, че единствено и само заради САЩ французите днес не говорят на немски, така че те трябва да са много благодарни на нашата велика страна“. По този начин тя повтори думи на Илон Мъск, изречени неотдавна по време на размяна на остри реплики между него и бившия френски еврокомисар Тиери Бретон. Сега Левит добави, че французите трябва да са много признателни към великата страна САЩ и подчерта, че администрацията на Тръмп няма да върне Статуята на свободата, припомнят „Вашингтон таймс“, Франс прес, Асошиейтед прес, „Евронюз“.
На фона на всичко това вчера френските медии Франс прес, Бе Еф Те Ве и Ер Ем Се съобщиха, че до лятото френското население ще получи разработен от правителството наръчник с инструкции как да се справя в кризисни ситуации. Ерик Брокарди, говорител на Националната федерация на пожарникарите, разказа, че в наръчника ще бъде описано и как французите трябва да си подготвят комплект от материали за оцеляване – медикаменти от първа необходимост, транзистор с батерии, джобно фенерче и др. Наръчникът не е предназначен за реакции само при войни и сходни ситуации, но и при всякакъв род кризи – промишлен инцидент, радиоактивно изтичане, внезапни наводнения, епидемия, земетресения. Сега едва 15 процента от населението на Франция знае какво да предприеме при такива ситуации, казва Брокарди. Целта е 80 процента от хората да са подготвени, като тази стратегия се разработва още от 2022 година. Илюстрация, че французите не са готови за кризи е бил трусът с магнитуд 4,1, разтърсил на 18 март Лазурния бряг. Много хора са звъняли тогава в пожарната, за да питат какво да правят, допълва Брокарди.
Що се касае до рискове, различни от войната, за които Франция трябва да остане бдителна и подготвена, на 11 март Макрон по време на откриването на централата на Генералната дирекция за вътрешна сигурност в Сен-Уен, близо до Париж припомни, че страната трябва да се бори не само срещу заплахите, идващи от страна на Русия, но и срещу заплахите, идващи от страна на тероризма. Според него една голяма държава като Франция не трябва да избира на кои заплахи да реагира, а трябва да е способна да реагира на всички заплахи едновременно. Франция трябва да защитава непоклатимите ценности на френската република в един свят, в който балансът на силите се променя, а онова, което хората са възприемали като даденост, се отдалечава от тях, подчерта Макрон. Франция е длъжна да направи всичко това, защото тя няма желание да понася събитията, а иска сама да избира съдбата си, подчерта той, цитиран от Франс прес. Пак в същия ден на церемония в памет на жертвите на тероризма, организирана в Страсбург, Макрон припомни, че терористичната заплаха все още присъства в Европа, но колкото повече терористите мразят Франция, толкова повече силите на Франция да се бори срещу терористите укрепват.
/ПТА/
news.modal.text
