Навръх 11-ата годишнина от оспорвания референдум в Крим за присъединяване към Руската федерация, Турция отново осъди анексирането на украинския полуостров, като го определи като нарушение на международното право, предаде ДПА.
"Подчертаваме отново, че (Турция) не признава фактическата ситуация в Крим, която представлява нарушение на международното право и подкрепяме териториалната цялост и суверенитет на Украйна", се казва в изявление на турското външно министерство.
През февруари 2014 г. руски войници окупираха Крим, където тогава беше базиран руският Черноморски флот. Въпреки липсата на международно признание, на референдумът, произведен на 16 март 2011 г., населението на полуострова гласува за присъединяване към Русия. Москва одобри решението на 18 март с.г., припомня ДПА. Анексията беше извършена след свалянето на проруския президент Виктор Янукович, последвало вълна от протести.
Министерството заяви също, че на започващата утре в Брюксел донорска конференция за Сирия, Анкара ще поиска от ЕС да отмени "без условия и за неопределен период" санкциите срещу Дамаск, отбелязва АФП.
Турция е съюзничка на новите сирийски власти, управляващи от 8 декември миналата година. Според нея това е необходима мярка, за да се подпомогне "цялостен и мирен преход" на страната, с която има 910-километрова обща граница.
"Икономическата сигурност на Сирия е от жизненоважно значение за стабилността и сигурността на страната", подчертава турското външно министерство. "Трябва да се създават икономически възможности и нови работни места".
Турция, която дава подслон на близо 3 милиона сирийски бежанци, призовава и за "цялостно възстановяване (на Сирия), за да се насърчи завръщането" на бежанците.
След идването на власт на преходните власти, които току-що приеха конституционна декларация, предоставяща пълни правомощия на временния президент Ахмад аш Шараа, Европейският съюз преустанови санкциите си, насочени към ключови сектори на сирийската икономика. Но след убийствата в северозападната част на страната миналата седмица ЕС заяви, че е готов да ги възстанови, ако новото правителство не спази обещанието си да зачита правата на малцинствата и да ги включи в управлението.
Районът на Латакия стана сцена на масови екзекуции на цивилни, предимно алауити, след нападения срещу силите за сигурност от страна на лоялисти на сваления президент Башар Асад.
По данни на базирания в Лондон Сирийски център за наблюдение на правата на човека, в рамките на няколко дни са били убити повече от 1200 души, припомня АФП.
/ИЦ/
news.modal.text
